Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.01.2019 21:48 - Записки по българските въпроси - на предела 2018-2019
Автор: dobronameren Категория: История   
Прочетен: 395 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 26.01.2019 08:08


„Всяко нещо има край. Само суджукът има два края“, е казал... няма да напиша кой. Питайте Гювечанов, “много начетен другар”, който има около себе си доста “недочетени книги от снощи”, както е казал самият Чапай на учителката си на другия ден.

Реших да сложа край на моите „записки по българските въпроси“. Което не означава, че темите за Записки се свършват или че аз преставам да се интересувам от Въпросите.

Просто минавам на друга работа – „на Центр“, както кодирано се изразява един тамошен. Всъщност последвам една прелестница Мариана Векилска, която от Нова Година се мести там за 120000 “ойро” заплата, както пише по Пиковете. Ех, ако можеше и Елица Димитрова да дойде, да ни осведомява за времето текущо, ама засега не събирам необходимата подкрепа. Ще видим допълнително какво може да се направи. Нека минат изборите на 26 май. Може пък да ме огрее. Я, Ал Симов как го огря новата Визия за България. Въпреки, че Хекимчето не е особено възхитена. Семейството има нужда от издръжка все пак.

„Шега бе, Уили“ – аз обичам да се шегувам.

Обаче имам оправдание. Животът ни е такъв, дори ужасен шегобиец. „Ужасен? Което значи ли прекрасен?“ – Какъв въпрос само?! Съвсем типичен, впрочем, за млада госпожица, родена точно 50 години преди страната й да влезе в Европейския Съюз. Познавате ли Джером Джером? – Е, той ми е прадядо. От него съм наследил таланта да се отклонявам от основното повествувание.

В тази неделя, която предстои – 20 януари 2019, ще станат точно 30 години от т.нар. „закуска във френското посолство“. На 20 януари 1989г. тогавашният френски президент Франсоа Митеран, който е на официална визита в България на нашия Тодор Живков, е поискал да научи от независим източник, както се казва, как вървят нещата в „паралелната България“. Как се отказва на такава молба? – Никак. Още повече, когато Гостът не е случайно наминал по улицата ни, и поназнайва някои неща за нас българите, на порядъци по-добре от самите нас. И на всичкото отгоре, пак за разлика от нас българите, му е повече от ясно, че Живков в този момент неистово се нуждае от подкрепа за времената, които му предстоят след по-малко от година. Защо Митеран решава да помогне в този момент именно на комуниста Тодор Живков, дори го награждава с Ордена на Почетния Легион, а не да кажем, на също така комуниста, Андрей Луканов? И двамата имат горе-долу еднакви управленски качества. И двамата знаят френски. И двамата са неспособни да се противопоставят на Вятъра на промяната, който ги одухва отвсякъде. По какво Живков се отличава от Луканов в очите на Митеран?

Винаги съм се чудил, от училище още - защото бях силен по математика, но по история също така, а и на всичкото отгоре пораснах във Велико Търново на 100 метра от Паметника на Обесените – защо Третото Българско Царство имаше твърдо определена долна граница: 1878 година, но не се посочваше кога е завършило? При наличие на Дата като Слънце: 1944-та! Как така Народната Република, формално дори отрекла с референдум през 1946-та Монархията (сега тарикатски този „метод“ го наричат пряка демокрация) може да приема да живее с омразните Кобурги “под един покрив”. Нямаше логика никаква. Нещо повече – противоречие, откъдето и да го погледнеш. Колко ли им е било трудно на учителите по история да (си) обясняват, че Царска Русия ни е освободила първия път и пак тя, но вече като великия СССР, ни е дарила Свободата втория път, след като първите ни освободители са разстреляни по личната заповед на вторите ни освободители?! И това се знаеше дори от моето поколение – внуците. Вярно, че се разправяше под сурдинка, но не беше кой знае каква тайна.

После – имам предвид годините след “френската закуска” - табутата започнаха да падат. Ами, то не е имало изобщо управление на комунисти в НРБ. Мястото на Кобургите в новата българска история изобщо не е изстивало. Цели 45 години, докато нашите дядовци и бащи са теглили каиша на българската каруца, мислейки, че градят социализъм, копелето на първия Кобург цар Фердинанд е топлело “яйцето” на Монархията. Е, това не струва ли един Почетен Легион. Леле, какъв проблем са имали, ИМАМЕ!, за решаване българите. Кои българи?!

(В скоби, макар да е много важно: Задаването на въпроси съвсем не означава, че питащият, в случая това съм аз, предрешава спора. Това само предполага да се направи информиран избор. Което изобщо не означава, че направеният избор, макар и информиран, е правилният.)

И друг път съм констатирал – няма по-голяма подигравчийка от Съдбата. Едва ли Фердинанд го е мислил нарочно така да стане, докато се заигравал с младата слугиня Маруца. Но... Тодор е раждан 1916 година, Фердинанд е принуден да абдикира в 1918-та. Защо да не си помисля, че не само краят на загубената война е причината?!

Какъв изтъркан от употреба исторически сюжет! Гледали сме го, по-старите от нас и чели, в стотици хиляди конкретни варианти. Но продължава да е вечен. Не само текущата Победа е важна. Заложеният Път на оцеляване на загубилия битката, е не по-малко важен и не по-малко печеливш във Времето. Помните ли легендата, че някакъв българин (не бил цар Шишман казват, което е жалко, ако е така) в 1393 година, гледайки горящия Царевец насреща си, преди да избяга на къде ли, грабнал една горяща факла от собствения си дом на Трапезица, забил я в земята и изрекъл отчаяните думи: „Когато от тази главня израсне дъб, тогава и България ще я бъде отново!“

Аз този дъб съм го виждал на Трапезица, когато бях малък. Показвали са ми го. И аз  съвсем сигурно съм му повярвал, че България е жива. Защото виждате ли, не съм го забравил след повече от 60 години. Въпреки, че на Трапезица не съм се качвал, ако щете вярвайте, от 1972-ра. Не зная как изглежда днес този дъб, дали изобщо е жив още. А има ли това някакво значение за Значението на Символа?!

Имам една позната, даже и вие бихте се сетили коя е тя (Ако помните повече от до довечера), защото съм писал за нея. Тя каза една сутрин: „По дяволите, в този свят Енергията е повече от Материята. Ядосвам се, че баш ти не разбираш това. Мъже! Какво да ги правиш...“ (Простете, читателю, за отклонението. Прадядо ми е виновен. Не мога да обещая, че няма да се повтори.)

Връщам се на меко казаната перфектна, пардон – двойствена, същност на комунистическата власт у нас през годините 1944-1989. (Това, разбира се, е една само хипотеза. Ако имате друга хипотеза, която да обяснява Нещата по друг задоволителен логически начин, ами пишете, де. Не само природните красоти на България са важни. И не те ще ни помогнат да “заприличаме на европейци”.)

Този 45-годишен епизод от общо 140 годишната история на Третото Царство се характеризира с пълното господство на победилата съветска власт у нас, осъществявана под пълния контрол на пряк наследник на победената монархия. Кой на кого змия в пазвата?

Ако приемате за вярна тази двойственост, тогава не бихте питали, и изобщо не бихте се учудвали на Свещената война “Живкови царедворци срещу Луканови правоверни, пък всичките Те комунисти”, продължила през всичките години на вярна служба на Великия СССР, минаваща през трупа на Андрей Луканов 7 години по-късно и довела до идването на власт на “Новото начало” само след три месеца ... та дори и на течащата в момента безскрупулна война за власт между старите миковци и новите курнелианци. Станишев е съвсем отделна работа. Голям проблем за решаване стои пред българските социалисти. Ще се стрелят ли, ще се прегръщат ли, ще преглъщат ли – не искам да се намесвам. Влизам им в положението, но понеже е тежко, бързо излизам.

Защото и аз имам проблем.

(Гледай сега как ми губят времето разните звездочели белосветни. Трябва да спирам, за да им уточнявам, че проблемът ми не е личен, а обществен. Обществен, а не природен. Завърших, който разбрал – разбрал. Затварям скобата и тръгвам.)

Защото и НИЕ имаме проблеми.

“Ние”, това не означава членовете на партия “Национален Идеал за Единство” (която преди около 10-тина години напусна политиката от кота 0,15% избиратели). “Ние” не са и онези 47 на брой Интелектуалци за Единение (според архивите, същите те, именно и поименно, бяха 140 в първия бой за спасение на Луканов в 1990-та, подробности), последно обединени миналата есен под шапката – а-а, не на Румен Радев, каквито шепни имаше из обществото, а на щатния председател на червени комитети Стефан Воденичаров от “а каде ми е шапката” в БАН. (В скоби -  поздравявам метеоролозите и хидрометеоролозите с Новата 2019, че напуснаха тия “ние”.)

А кои сме тогава НИЕ? - Отговарям с думите на един гражданин, казани в пролетта на 1997-ма по повод създадената токущо от Иван Костов “синя партия”: “Аз, ако исках да съм син партиец, щях да съм станал червен такъв още преди 30 години.” И правилно.

Как си представяте, че бих повярвал на един Владо от службата, който в пролетта на 1990 година ми предлагаше да се включа в кварталната секционна комисия, защото имало нужда от наши хора “да броим гласовете на изборите, за да не ни излъжат”. Беше забравил горкият една вечер преди 7-8 години, когато ме съветваше да стана член на БКП, ако не искам да съм на опашката. Освен това беше закъснял с около два месеца. Един приятел, Николай се казваше, вече ми беше обърнал внимание, че в имената на твърде много новосъздадени демократични организации след Промяната, присъстват двете букви Д и С. В нито една казионна организация отпреди 10 ноември ги нямаше едновременно.

После... после погребахме, освен “Сполуката за България”, и нейния създател. След два месеца България беше “взривена” от “Новото начало”, чието мото беше “Повече любов, по-малко омраза”. Пък над площадите, които бяха изпълнени с гневен народ, високоговорителите гърмяха “Никога вече комунизъм”, а не например “Напразно сеят между нас вражди, по бедност ние сме роднини, макар по цвят да сме различни.” - Според мен това бе разминаване с нормалната логика за съпосочност на думи и действия. При това направено нарочно, с нечиста помисъл.

Защо 20 години по-късно продължавам да мисля така? Че дори и вас убеждавам в момента? - Защото ония (от новото о,ДС) продължаваха да се надлъгват за наша сметка. “Ново начало! Ура! Ново начало!” си викаха по площадите, а новият Кръстник беше червен като разрязана диня през август, при това от приближените слуги на работническо-селския клан Луканови. Четири години по-късно воюващият срещу него царски клан Живкови използва народната памет за “добрия цар” и в следващия изборен цикъл го изхвърли от властта, пускайки в обръщение нДСв. Какво значат двете малки букви “н” и “в”, наобиколили ДС-то, питате. “Е-е-е, учи – изпитвай, учи – изпитвай... Писна ми”, казваше стария учител и повикваше младия си помощник да се оправя с контингента. Та и аз! Що не помните бе, керата?! - Новото Време, естествено.

Виждате ли, че комунистическото им нахалство няма граници. Те направо се подиграват с нас. НИЕ сме били създавали “паралелна държава”?! Вече дълбоко навлезли в новия век, вътре в европейския ни период, ТЕЗИ пак ще отворят старата торба с новите лъжи. Помните ли “Презареждане”-то? Как бихте превели на български Re Load? - Я! “Ново Начало”, я. Кой е слабоумникът? Аз ли, дето не искам тези неща да се забравят...

И, как мислите, читателю, ще имаме ли сделка с ТЕЗИ? И това ли е проблемът ни днес? (За вашия проблем – не знам. Аз говоря за Моя, за Нашия проблем. Не сте забравили това, нали.)

Не ми е никак приятно да го напиша: Проблемът изобщо, не само днешният ни, се корени в мисленето на самия български народ. “Мисленето”? Та той, народът ни, и ние като част от него, сме на такова клатещо се положение, именно защото не мислим. Приказката за избора между това да свършиш една работа или да не я свършиш, ако вместо това изближеш един чувал сол за сеир на зяпащите, не съм я измислил аз. “Ти мен не ме учи на акъл! Пари ми дай!” – също. А че парите “се дават”, за да изближеш чувала със солта преди да свършиш онова, което така или иначе чака теб, кой да се сети?!

Такова народностно поведение тарикатлък ли е или чиста глупост?! Ако беше само тарикатлък, толкова много пъти грешейки, щяхме да се сетим, че е глупаво! А дали приобщаването ни, почти насилственото ни приобщаване към европейските ценности ще ни помогне да променим мисленето си? Много сложен въпрос. Защото оттатък не пускат само “лявата” или “дясната” половина на народа. Искат го целия Народ.

Гледам в момента телевизионните репортажи за развитието на Brexit кризата в Англия. Преди две години някакъв процент от английския народ поиска да излезе от ЕС. Тарикатско или глупаво, какво значение има. Всички англичани са един народ и всички вкупом излизат! Такива са правилата. Ама днес някакъв процент от същия народ се сеща, че искането за напускане е било грешка. И иска преразглеждане, отлагане, анулиране на Екзита. Е, няма да стане толкова лесно тази работа. Колкото и да е “хубава” или “лоша” за Европа, за Англия, за някои трети заинтересовани страни и народи. Каналният ред за “поправка” на такава основна грешка е твърдо напускане и после започване на всички процедури като за приемане на нов член на ЕС. Звучи ви жестоко? Обаче е справедливо. Възпитаващо. Отговорно. Възпиращо. Какво като е Великобритания?! Още повече!

Разбирате ли какво искам да ви кажа, мои сънародници?

Мога да го профанизирам: Първо мислете, после решете точно какво искате за целия си народ, а не само за себе си, и тогава отидете до урните да пуснете бюлетината. Ако не приемате този съвет, вместо на избори явете се на кастинг за учиндолската телевизия. Т.е. искам да кажа: Вървете по дяволите! Там ви е мястото.

 

П.П. Това е последният ми постинг от поредицата “Записки по българските въпроси”. След 41 пъти излизания пред вашите очи за 4 години с една и съща “парола”, сменям я. Само паролата. Иначе смисъла на съдържанието остава непроменен – българските въпроси не са се изчерпили. Продължавам да ги разисквам. Например най-вероятният следващ български въпрос, който искам да разгледам в следващите 30 дни, е “Кои от ДпС са по-нагли – турските или българските гьотверени”.




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dobronameren
Категория: История
Прочетен: 1873026
Постинги: 669
Коментари: 2593
Гласове: 1611
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031