Прочетен: 1219 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 04.05.2022 11:29
Априлов не е забравял и лично да напътства в това направление българи, които са се връщали от Русия. Така от писмото на габровците х. Йоан П. Манафов и син му Петко до о. Неофит Рилски с дата 22 февруари 1839 г. научаваме, че Лазар Калоферецът се върнал от Одеса, минал през Габрово и донесъл много здраве от съотечествениците на Априлов и Палаузов, които му поръчали през кои градове да мине, при кои приятели ца се яви, да ги поздравява от тяхна страна и да пита всекиго за песни и монети; а като мине през Търново, да го опише, какви стари развалини има, за Трапезица, имало ли е железни врати и пр., и пр., които въпроси му били написани дори[3].
В писмото си до Венелин с дата 22 май 1836 г. Априлов между другото пише: „Между тем мы с нетерпение ожидаем последних частей вашей Истории. Мы уже писали отцу Неофиту, по Вашему требованию, собрать разных народных песен, ибо, как уверяют здесь наши соотечественники, Габрово славится пиитическим духом и лучший ми художника ми музыки, так что они импровизируют на дан предмет прозою и рими“.
В 1838 г. той праща на о. Неофит тънка прозрачна хартия, за да снеме копие от хрисовула на Рилския манастир; а в писмо от 10 април същата година, което носи и подписа на Н. Ст. Палаузов, го моли да търси и събира български монети, които да му изпраща, за да извади Шафарик от заблуждението, че българите нямали свои сечени пари и че били татари[4]. За исторически и етнографски материали Априлов се обръща не само към частни лица, но и към манастирите, чрез нему познати и влиятелни манастирски служители. Така в цитираното по-горе негово писмо до Иларион Макариополски четем следното: „... Освен това и обещанието си, что ми даде Х. Викентий, че като иде в манастира (Зограф) ще заръча да испишат иконата на царя Асена, что я има в маностира в царско одеяние, и това до сега не изпълни така и то, чи ще ми прати копията на Хрисовулат на императора Андроника, что се съхранява в монастирят. - Моля му се барем сега да заръча, да сторят исписание на иконата и Хрисовулът. - Ако се нестарайме мы кой ще ся, старае за нас?“
В 1843 г. училищното настоятелство в Габрово изпраща на Априлов а 23 монети с тегло 27 1/2 драма и купени за 84 гроша; в 1844 г. му изпращат други 15 монети и пр. Училищното настоятелство е изпращало монети и след смъртта на Априлова, на неговия душеприказчик и сподвижник Н. Ст. Палаузов, комуто в 1849 г. например изпраща такива.
Със събираните етнографски и други материали Априлов е бил в услуга на Венелина, който, като негов ръководител, му е дал и първите упътвания върху програмата за изучаване на българския народ в езиково, етнографско и историческо отношение[5]. На Венелина Априлов е изпратил и един препис от историята на о. Паисий. Това е било още в 1837 г.[6] През 1839 г. Априлов загубва своя ръководител - Венелина. От благодарност към него, той взема инициатива за събиране на средства за издигане подобающ паметник, с който ца се увековечи името му. Средствата се събират скоро и паметникът бива поръчан в Италия.
Из общественото и културно минало на Габрово, исторически приноси, Д-р Петър Цончев, Първо издание: София, 1934, Печатница Художник. Препис: Д-р Николай Иванов Колев, Издателство ГУТА-Н, София, 2020, ISBN 978-619-7444-33-9, 838 стр., Цена 50 лв., 0.900 kg
https://www.book.store.bg/p293136/iz-obshtestvenoto-i-kulturno-minalo-na-gabrovo-istoricheski-prinosi-d-r-petyr-conchev.html
https://ciela.com/iz-obshtestvenoto-i-kulturno-minalo-na-gabrovo-istoricheski-prinosi.html
https://m.helikon.bg/226591-%D0%98%D0%B7-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B8-%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%93%D0%B0%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE.-%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8.html
[1] Известия на Нар. етнограф. музей. София, 1921 г. Кн. II. Стр. 72.
[2] Шишманов, Ив. Д. Нови студии. Цит. съч. Сар. 206.
[3] Шишманов, Ив. Д. Нови студии. Стр. 206.
[4] Шишманов, Ив. Д. Нови студии. Стр. 182.
[5] Гл. писмото на Венелина до Априлова. Сб. Н. ум. Кн. И. Стр. 177.
[6] https://www.book.store.bg/p281488/drevnite-i-segashni-bylgari-i-otnoshenieto-im-kym-rusite-iurij-ivanovich-venelin.htmlБългария 1000 години, София 1930, Т. I. Стр. 279.
А това е книгата силно повлияла на Априлов да се заеме със създаването на модерното гимназиално образование на българския народ:
а и издадената посмъртно от Денкоглу:
https://www.book.store.bg/p281488/drevnite-i-segashni-bylgari-i-otnoshenieto-im-kym-rusite-iurij-ivanovich-venelin.html
http://knigabg.com/index.php?page=book&id=54925
а и издадената посмъртно от Денкоглу:
https://www.book.store.bg/p281492/kriticheski-izsledvania-kym-istoriata-na-bylgarite-iurij-ivanovich-venelin.html
http://knigabg.com/index.php?page=book&id=54924
Други книги на този издател:
https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html
https://ciela.com/publisher/guta-n.html
http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606
https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/
http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D
Тагове:
Що се отнася до русофилството на българската интелигенция по време на робството, то то е естествен процес и следствие на това, че тази славянска държава е велика сила, развива своята култура, която е естествено продължение на българската, свободно, и е опора на надеждите на българина за освобождение, което в края на краищата се сбъдна. Но това не прави габровеца Ваисил Априлов руски агент! Моля Ви прочетете книгата оказана в постинга и нека тогава дискутираме още веднъж тази тема. Бъдете здрав!