Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.09.2019 21:05 - Значението на Ричард Вагнер
Автор: zahariada Категория: История   
Прочетен: 552 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 16.09.2019 21:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 image

Значението на Ричард Вагнер

 27 ноември 2016 г. ренегат От Рон Макван (2007)

http://www.renegadetribune.com/importance-richard-wagner/?fbclid=IwAR3Y6agKVyl-5V7iFQqQM0jKyRNqGAxcF7wUB02dW8NJkAYkSNNxOs93GiM

Ако някой човек трябва да бъде кредитиран за връщането на вотанизма към световната сцена на арийското съзнание, без съмнение, този индивид е Ричард Вагнер. Не е преувеличение да се твърди, че Вагнер е искал изкуството му да се превърне в съживена религия на кръвта. Това не беше „изкуство заради изкуството“, което подкара Вагнер до грандиозните мистични висоти на музикалния и поетическия гений. Истинската същност на Вагнер, която го мотивира във всички неща, беше неговата непоколебима и решителна ангажираност към неговата раса и наследство на предците.

Да, за разлика от многото композитори преди него, Вагнер прониква дълбоко в сферата на музиката в области, в които други композитори не смеят да стъпчат. Добър извор с дълбоко прозрение на предците Вагнер е открит в северните арийски саги, най-вече във сагата за Вулсунга. Върху този фолклорен митос композиторът трябваше да излее пълния потоп от своя талант и емоция.

Песимизмът на Вагнер бе изградил изключителен мост. От известно време вътрешна принуда го подтикваше към почти мистичен синтез, но той се сдържа. От самото начало концепцията му за тевтонския бог Вотан и норвежките митове свързваха съдбата на боговете и Волунгите тясно заедно. Това създаде плътно изтъкано взаимодействие на митологията, историята и наследството с усещане за дори нещо повече, нещо по-голямо, което предстои. Изглежда, че настъпва нова зора на боговете и човека, която може би дори ще събуди съзнанието на Вотан сред Арианд. Това беше нещо много по-грандиозно от просто доста звучащата музика на деня и постигнато от много малко композитори.

В композициите на Вагнер окото непрекъснато предава на мозъка много определени фолклорни и символични впечатления, в резултат на което музиката му лесно се поддава на реалистични внушения и точно това се надяваше да постигне Вагнер.

Двамата изпълнители, на които Вагнер най-много се възхищаваха, бяха Шекспир в литературата и Бетховен в музиката. Тези влияния често са свидетели в работата на Вагнер с неговото настроение, вулканични скокове на сила и силен акцент върху драмата.

Вагнер твърдо вярва, че чрез музика човек може много да изкупи култура, общество и нейни хора. За Вагнер театърът се оприличаваше на храм на арийското изкуство и мистичен обред и чрез тевтонския мит той намери елементите, които да освещават по-висше народно съзнание и възходящ път, водещ към Уберменше (Оверман). Други велики мъже също споделят обхващащата по онова време ариански фолклорни мисли на Вагнер, като философът Фридрих Ницше, художникът Уилям Морис и известният вотанист Гидо Фон Фон, за да назовем някои от тях.

Годините 1848 до 1852 г. бяха за Вагнер дълго заклинание за интелектуално и духовно храносмилане. Неговият твърде възприемчив мозък вземаше в себе си повече впечатления от всякакъв вид, отколкото можеше да усвои. Lohengrin, втората му велика творческа епоха, започнала с „Летящия холандец“, стигна до своя перфектен край. В него узряват нови идеи за музика и драматургия, но все още той нямаше ясна представа за техния дрейф.

Неуспехът му да заинтересува театралните власти в големите му планове за регенериране на драмата и музиката го вкара по-дълбоко в политиката. В реч през 1848 г., която трябваше да му създаде много врагове, той заявява: „Само от ново човечество, нова връзка между човека и държавата може да излезе чиста и здрава и обичаща изкуството цивилизация.“ Същата година той пише: „Следователно мъжете не само имат право, но са задължени да изискват от обществото, че то ще ги доведе до все по-високо, по-чисто щастие чрез усъвършенстване на техните умствени, морални и телесни способности.“

Например Вагнер би обърнал внимание на древната арийска гръцка цивилизация, достигнала най-високата си точка в театъра. Трагедията, по-точно, беше израз на най-дълбокото и благородно съзнание на нейния народ. Вагнер смята, че нацията трябва да има интимна връзка със своята история. „Самата нация, която застана изправена пред себе си в произведението на изкуството, осъзнала себе си и през няколко часа възхитително погълнала, собствената си същност.“ „От онези древни дни„ обединеното произведение на изкуството “е загубено за нас ; сега съществуват само разсеяните изкуства ”.

Вагнер, безупречният визионер, усети предстоящите големи социални катаклизми и потенциалната нова епоха на човека, която може да се роди от нея, и беше убеден, че от работата му ще се изгради неразделна основа за подобна промяна. Дори и днес това потенциално възраждане на арийското осъзнаване чрез съзнанието на Вотан имаше много голяма възможност.

Новото народно съзнателно изкуство изисква ново човечество и като прелюдия, завръщане към природата. Целта, както на изкуството, така и на фолклорния порив, трябва да бъде „силният и изправен арийски идеал“, на когото революцията ще даде силата си, а вотанизмът - волята си. „Художникът на бъдещето“, заяви Вагнер, „няма да бъде поетът, актьорът, музикантът или пластикът, а„ Народът “, на когото единствен дължим цялото изкуство.“ Преди смъртта на Ричард Вагнерс през 1883 г. той продължава да завършва своя епичен шедьовър на музикалния гений през 1876 г., 15-часовият „Der Ring des Nibelungen“ (Цикълът на пръстена). И до днес няма музика, която да разбуни арийската душа толкова силно, колкото Вагнер. Всъщност толкова силно въздействие, че арианфобската еврейска раса, чиято ненаситна омраза към Бялата раса е несравнима, забрани музиката му в Израел.

Музиката на Ричард Вагнер дълго ще бъде тема на голяма полемика, макар че може да се радва на повечето хора, тя никога не е създадена, за да угоди на всички. Музиката на Вагнер се е родила от душата на неговата раса и етническата митос, която заобикаля боговете и богините на Асгард. Отвъд това ние вече не можем да търсим или обясняваме нищо, а можем само да го уважаваме, за да му позволим да заеме мястото си в нас. Музиката на Вагнер беше голямо постижение за един единствен човек, който постигна, и като композитор го направи гигант. Нека неговите вдъхновяващи творби служат като първа гигантска стъпка за още по-големи постижения, които ще дойдат в бъдещето на нашите хора тук, в Мидгард.

СЪРЦЕ НА ЖИВОТА

Той извисява нагоре, създателят на всички, 
В пустотата на пространството, В тишината и дима. 
И космическият блясък, от безкрайните звезди, 
тъкат гоблен, Така възвишен в него.

И животът свети надолу, От слънцето и небето, 
Той тръпне през реки, От планини високо. 
И към морето ... .. И към морето ... .. 
Светът и човекът, и божествеността! 
~ Рон Макван




Гласувай:
4



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39740606
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031