ЗАЩО БЪЛГАРИЯ ЩЕ СИ ОСТАНЕ С МРЪСНИ РЪЦЕ ?

 

Това беше попитал един български вестник през есента на 1997 година. Отговорът е сравнително лесен, но твърде труден за доказване, особено пък в псевдодемократичните условия на Костова България. Защото новият Кръстник е от същата мафиотска фамилия. Син, зет, ученик или прислужник - какво значение – на стария Кръстник. Креатура на една престъпна и крадлива партия - БКП.
Написах го! Ясно и еднозначно!
От тук следва изводът, че ако БСП в този си нереформиран хищен вид, се изчегърта от политическия живот до чисто и България ще се изчисти. Тогава обаче лесният въпрос се трансформира в много труден: Докога българите ще дават на избори властта на тази престъпна крадлива партия и на нейните креатури?
Ако бях поне повече убеден, че моят народ може да се справи с този животоспасяващ го избор, щях да се посвещавам на семейството и приятелите си, а не да се правя на Ботев. Още поредна духовна енергия, която се губи за гасене на умишлено запален пожар.

Събитията от това време и коментарът на поредната порция подпалвачи на българската черга (от онези, които не отричат, че са социалисти):

·                      “Сравнително често посещавам Русия и трудно бих могъл да се изненадам от нещо, но при последното ми пребиваване там ме смаяха темповете, с които новите информационни технологии навлизат в руския бизнес на всички нива.” – така започва една умилителна статия на българския стопански ръководител от средно ниво по Тошово време комунистът  Румен Георгиев, а сега банкер от високо ниво социалистът Румен Георгиев. Вестникът е “Континент”, 3 юли 1997г.
Защо казвам умилителна статия? Ами ето какво е смаяло другаря-господин:
- “Само в Москва абонатите на Интернет са над 200 000.” (При 8 милиона жители в “световната столица”!)
- “И най-дребните руски бизнесмени оперират с по няколко вида кредитни карти “Виза”, “Мастеркард”, “Американ-експрес”…” (Нали помните, че преди няколко месеца американците забраниха на руснаците да купуват директно с пари в Интернет.)
- “В супермаркетите масово се въвежда използването на оптическия код.” (Бре, връх на технологичния сладолед!)
Въз основа на още такива всекидневни и повсеместни за САЩ и Европа практики, Румен Георгиев прави препоръката: “Русия може да бъде добър плацдарм за нашето постепенно навлизане в глобалната икономика.”
Обикновен комунистически тарикат!
Не се сеща , че в Русия:
- “Бизнесмените са млади момчета на 25-30 години, повечето от които преди 7 години са били продавачи на вафли и сладолед, а днес са заобиколени от още по-млади момичета с ясна репутация.” – в.”Капитал”
- “Руската мафия държи под контрол и спорта. Руското правителство не направи нищо, за да внуши на обществеността, че е достатъчно загрижено, за да реши проблема.” – в.”Демокрация”.
- “Бандити дебнат всеки пътник, който слиза от самолета в Москва. Всяко летище се владее от бригади по стотина души, а по гарите и във влаковете работят около 500 мошеници” – в.”24 часа” цитира руския вестник “Аргументи и факти”.
- “Пратете ми спешно маратонки, четки за зъби и вода за плакнене на устата, поиска вчера в съобщение до НАСА US астронавтът Майкъл Фоул. Трябва ми само това, за да се чувствам добре, иначе удрянето на станцията “Мир” в товарния космически кораб “Прогрес” не застрашава живота ни.” – в.”Стандарт”.

-                       Същият Румен Георгиев 6 месеца по-рано в “Хоризонт преди всички” на 27 януари 1997 каза: (В подкрепа на твърдението ми, че е обикновен комунистически тарикат.)
“Хиперинфлацията е факт. Единственият шанс на БСП е не да вземе мандат, а да го върне веднага и помоли Петър Стоянов да го даде на СДС – водещата сила днес в обществото.”

·                      Анна Сендова пише отворено писмо на президента Петър Стоянов: (“Континент”, 4 юли 1997) - “След изборите започна да се чувства размиване с прокламираната линия за национално съгласие. Все повече хора, притежаващи талант, професионална подготовка и знания, способни да служат на страната си, бяха уволнявани и на техните места често се назначаваха хора, чието предимство  е принадлежността им към политическата сила, спечелила изборите. Нововъзникналата вълна на политизация нанася тежък удар върху националния кадрови потенциал.”
Милата! Тя е съпруга на другаря Благовест Сендов, който 40 години служи на онази политическа сила, която трепеше, вместо да уволнява. От следващите 7 години като госпожа Сендова, сега чак се сети да насълзи очи. Спокойно, другарко! Партията няма да ви забрави – съпругът ти ще бъде изпратен за посланик на “демократична България” в капиталистическа Япония.
Кога наистина, българи, ще започнете да въздавате всекиму заслуженото?

В средата на годината НАТО се разшири. В състава му бяха приети първата порция източноевропейски страни. България не е сред тях. Това е естествено, тя все още е ярко комунистическа на фона на Полша, Чехия и Унгария. Дори на фона на прибалтийските републики Литва, Латвия и Естония.

·                      На 7 юли Мирослав Дърмов (онзи, дето беше депутат във ВНС от ДПС и в следващото НС главен съветник към Комисията по национална Сигурност) пише в “Стандарт”:  - “След няколко дни в Мадрид НАТО ще отправи покана за членство към някои държави от Централна и Източна Европа. Нашата страна няма да е между тях. Дали ситуацията щеше да е същата, ако в последните години имахме по-ясна представа за бъдещето на системата за сигурност в Европа?”
Наглецо! Със сигурност ситуацията нямаше да е същата, ако ти и твоята Организация ДС, бяхте изхвърлени от управлението на България! А ако българите на времето не бяха допуснали създаването ви в такъв ДС вид, знаеш ли къде щяхме да бъдем! Ех…

·                      По същия повод, три дни по-късно, един, не посмял да се подпише, написал “редакционен коментар” в “Стандарт” - “В Мадрид НАТО реши, че на България се пада пълен провал. Ние сме между забравените държави и никой не ни иска. Причината е само една. Ние сме икономически труп, затънал в дългове и беззаконие, с пенсия 20 долара средно. Срещата в Мадрид трябва окончателно да ни отвори очите. И да спре опитите на някои политици да ни създават илюзии. За съжаление тази тенденция не бе чужда и на президента Петър Стоянов, у когото оптимизмът започна да взима връх над реализма. Това е истината.”
Краставици на търкалета, другарю! Истината е друга, съвсем друга. Комунистите не разрешават засега!
- “Буди недоумение фактът, че едно чиновническо правителство форсира въпроса с приемането на страната в НАТО.” – из Отворено писмо на председателя на БСП Георги Първанов до президента Петър Стоянов с дата 6 април 1997г.
- Димитър Петров (моят „приятел” полковникът от ДС) в “Дума” от 7 април 1997: “Като обяви за воля на целия народ мерака на сините лидери да се видят и дейци на Североатлантическия пакт, служебното правителство на СДС ще ни вкара в тази военна организация като нищо. Само тия там руснаци не разбират, че като НАТО допре до границите им, ще укрепи сигурността им и че намеренията му са най-миролюбиви, та заявяват непрекъснато: “Ние гледаме на разширението като на враждебен акт и ще си направим съответните изводи.” И е чудно как не разбират, че така ще си подобрим отношенията, както ги подобрихме и с вкарването на България в Тристранния пакт през 1941 година.”
  (Голям глупак,нали? Върховен! Комунист-кадесар.)
- Но в “24 часа” (главен редактор Валери Найденов) от 23.07.1997 намирам по-голяма глупост: “Чудовищните наводнения залели напоследък Европа, са отмъщение за експанзията на НАТО, казали руски астролози, съобщи АП. Според наблюдателите, това което се случи в Мадрид, разтревожило духа на Сталин и несъмнено ще доведе до нови развития.”
(Тези ... дизайнери са съвсем изкуфели.)
- “В последните дни,седмици и месеци широко се спрягат две понятия: европейската интеграция и интеграцията в НАТО. Къде е тук подмяната? Истината е, че европейска интеграция няма и скоро няма да има. В момента става дума за западноевропейската интеграция. Следователно, стремежът на България не е европейската интеграция, а интеграцията със Западна Европа. Някои политически сили се надяват, че присъствието на НАТО ще усмири и обуздае лявата вълна в България и ще увековечи идеята и идеологията на “нежната” революция. По такъв начин искат да направят НАТО политически съюзник срещу вътрешно политическите противници. Такава патология досега не е имало в най-новата българска история.”.
(Олеле, боже! Написал го е д-р, че и професор, президент на Центъра за изследвания по отбраната Евгений Гиндев. Няма да питам чий Център, чия Отбрана. Такъв нищо не го оправя. Приел в сърцето си Варшавския договор, с него и ще си умре. Нищо лошо, ако не лъжеше яко:  Нямало такава патология в най-новата българска история. Имаше, бе – 46 години най-малкото.)

·                      Покрай разширението на НАТО на изток се заговори, че едно от първите условия, поставени на България от Запада, е да премахне от своя територия съветските ядрени ракети и закрие военните бази в които те са дислоцирани.

Най-напред имаше едни смехотворни истории отпреди 4-5 години, че СССР никога не е имал свои бази на българска територия. Пропуснах ги тогава. Ще ги пропусна и сега. Не ми се занимава с номера от цирк „Балкански”.
После в годините гласността – Франкенщайн изяде главата на своите създатели. Намерихме една съветска база в Рила (на Боровец баш!). Уточнихме и вида и броя на ракетите СС-23, които стоят в укритията сред боровата гора. Радко Влайков, говорител на външното министерство в правителството на Костов съобщи, че „СС-23 не са насочени към никоя страна”... Добре. Обаче...

·                      Официалната позиция на България e (цитат) - „На този етап унищожаването на ракетите не отговаря на националните ни интереси.”
Приета е на работна среща в МВнР на 1 август 1997г., където, освен външният м-р Надежда Михайлова, са присъствали още министърът на отбраната Георги Ананиев, шефът на Генщаба ген.полк. Михо Михов, главният секретар на МВР Божидар Попов, шефът на Комисията по национална сигурност Христо Бисеров и заместниците му Николай Добрев и Нансен Бехар, шефът на Комисията по външна политика Асен Агов, секретарят на президента по външна политика Валентин Добрев.
„Кон до коня, юнак до юнака, мила моя майньо льо!”

·                      Георги Гълов, някакъв журналист, който се изявява отвреме на време „надпартийно” в часовите издания, пише на американците следното (18.09.1997, в. „24 часа”) – “Питали сте били за някакви ракети – за техния брой, за мястото тайно и потайно където си ги кътаме, за тяхното положение и най-вече за това: имаме ли документ за управлението на ракетите. Такаа. Първо – броят им ви е ясен и без да ни питате, нали? Второ – мястото отдавна не е тайна за нас, камо ли за вас! Трето и най-важно: за какви ракети става въпрос? За „Титан”, „Сатурн-1”, „Пършинг”, „Томахоук” или за нещо чисто ново, за което най-обикновени ваши данъкоплатци бая са отупали кесиите си? Ааа – става въпрос за наши ракети! Така кажете, де! Като става въпрос за наши си ракети к’во толкова се интересувате, чужди хора!? Ние си имаме ракети – ние си им берем гайлето. Да не мислите, че е лесно да храниш в днеска в нашата малка, но весела държава седем-осем стратегически ракети? Не, не мислите. Ами, мислете, де! И още нещо, досега никога не сме ви питали за вашите дула, перископи, видими и невидими крила. Дето се вика: ние нехаем за вашите ракети, а вие за нашите хаете! Хубава работа!”
Пълен наглец. Обикновен комунист. Признава си за „седем-осем” ракети СС-23 – е, как да не го направи като знае, че американците знаят всичко за тях Ясно му е, че поддържането им струва изключително скъпо на „нашата малка, но весела държава”, но се загрижил за обикновените американски данъкоплатци! И се прави на отнесен, че не знае защо американците искат да унищожим съветските ракети! Не че като ги изстреляме, ще стигнат до тях. Още на втората минута те ще ги свалят, но над територията на Европа, на Западна Европа. А американците са наистина загрижени за своите съюзници. За разлика от тоя глупак, дето продължава да пише глупости:
„А, щях да забравя: може ли да ни дадете адреса си, този, от който ни питате. Щото тука имаме едни клавиатури на ракетите – ще го наберем вашия адрес и ще ви ги пратим. И без това документи за правоуправление имаме. Като слънце са! Дето се вика – щом толкова ви е грижа за тези ракети, на ви ги! И да не вземете да ни ги върнете! Че тогава  вече наистина – чисто по славянски – ще се ядосаме! Бай!”
Ауу! Разтрепераха се гащите американски от страх. И нашите, но от смях!
- Сега ми идва на ум една фраза на Жириновски, прочетена в “Труд”: “Ще разбия устата на всеки депутат, пък бил той и заместник-шеф на парламента, ако поставят под съмнение психическото ми здраве.”
България ще бъде приета в НАТО. Каквито и да ги разправят разни, каквито и официални позиции да заемат. Такива са правилата на световния мир. Само, че включването на страната ни в световната система за сигурност НЯМА да стане по времето на демократа Костов. Той не успя да падне по-далеко от корена си и дори не премахна ракетите СС-23 от българска територия.

·                      Тодор Токин, зам.главен на “Труд” с поредна глупост в списвания и от него вестник. Датата е 2.10.1997. “И тази година се разминахме с Нобеловата награда. (Тези награди се раздават за 85-ти път – моя забележка, ХР) За това не ни е виновно нито 5-вековното турско робство, нито международното положение, нито трудностите на прехода. Виновни сме си ние самите,по-точно някои нашенски характерологични особености. Светът сигурно ни се диви как така а-ха някой българин да се докопа до лауреатството, и си го порязваме ние, българите. Можеше ли например през 1990 година Нобелов лауреат да стане видният деец в борбата за мир Тодор Живков – с няколко световнопризнати мирни инициативи от балканско, европейско и световно значение? Можеше. Вместо него обаче лауреат стана Горбачов. Злозавистници у нас тикнаха Тато в затвора и сега руснаците и поляците си имат бивши президенти – лауреати на Нобелова награда, а ние си нямаме. Или пък какво пречеше д-р Хари Жабилов да получи Нобелова награда за медицина за откритата от него анти-СПИН ваксина? Много просто – в Стокхолм знаят каква кампания се развихри против доктора не по света, а у нас. Доц.Георги Панев можеше да стане първият физико-химик (или химико-физик), получил Нобелова награда за значимо откритие в друга област – декомунизацията. Таман да се развихри неговият закон “Панев” – и му завидяха, та приеха дискредитиращия доцента “Анти-Панев”.” 

·                      И т.н. Аз мога да допълня Токин. Иван Генов, депутат от ПГДЛ в настоящето Народно събрание би могъл да стане Нобелов лауреат за наглост: “Аз съм един от най-пострадалите депутати след миналата парламентарна сряда, когато излезе списъкът на доносниците. Жена ми ме пита вкъщи: “Защо нямаш досие, след като беше 12 години дипломат в чужбина?” Отговорих й: Моето досие не се дава така лесно от Кремъл в Москва.”
Обаче Нобелови награди за наглост, за лудост, за демагогия, не се раздават. Ех, ако имаше, светът няма да може да се дореди до тях от български комунисти.

·                      Още един пример, препоръчителен за Нобелова награда за наглост! В.”Труд”, понеделник, 11 август 1997 година. Интервю на Анна Заркова с пенсионирания о.з.майор Илия Геров, бивш главен дежурен в РПУ на вътрешното м-во.
Малко въведение:
- Работещите в МВР се пенсионират по закон след 20 години служба, някъде около 45-годишната им възраст. Тежка им била работата, затова. Другите граждани на Републиката към описвания момент имат право на пенсия при навършване на 60 години за мъжете и 55 години за жените. Тяхната работа не е толкова важна – те не пазят Партията да не падне. Затова.
- Заплатите на работещите в охраната на Партията са 2,3,4 пъти по-големи от заплатите на останалите поданици. На пазвантите си Партията дава всеки месец пари за дрехи, за храна, за чин, за изплозване... Отгоре над заплатата! Колко? - “Държавна тайна от национално значение”. На останалите тъпанари Партията дава по един гол мушник. Всекидневно обаче.
- Пазвантите партийни не се редят на опашки в магазина за „луксозни стоки” като обикновени граждани. Те ги получават по списък „в службата”. Не чакат за „панелка”, почиват не на къмпинг, а организирано „ол инклузив” от държавния бюджет.
- И т.н., и т.н.
При падането на комунизма, тези пазванти изведнъж станаха излишни. Взеха им предмета на дейност. Това не беше само за тях. Колко много обикновени граждани загубиха работата си и станаха безработни... И при тези нови условия обаче Партийната държава се държа достойно – предложи на онези, които са навършили вече годините за пенсия, да ги пенсионира с по 20 месечни заплати еднократен бонус. И да им организира курсове за преквалификация, и да ги назначи на нова работа. Гарантираща им обаче доходи само като на останалите обикновените граждани.
О-ох... Вижте сега МОРАЛА на милиционерите. Демонстрира ни го много ярко о.з. майорът, как му беше името. Онзи, преумореният от пазенето на вътрешното министерство по Тошово време:
„Една сравнително голяма сума е жизнено необходима на всеки един бивш блюстител на закона, за да устрои на първо време новия си бит извън системата.. От една страна, полагаемите ни се около 6000 марки са крайно недостатъчни, за да се започне и най-миниатюрния бизнес. От друга страна, е пълно безобразие, че дори и тези малко пари не ни се дават в днешните трудни времена. Аз съм бил специалист по борбата с джебчийството, с проституцията, давал съм си здравето в хиляди рискови ситуации като главен дежурен офицер в РПУ. Не мога за един ден да сменя професията си, а докато успея да се преквалифицирам по подобаващ начин, семейството ми ще умре от глад... Ръководството на МВР добре направи, че ни даде право да си купим служебните пистолети, преди да напуснем системата. Аз лично заборчнях със 150 долара, за да задържа за самозащита пищова. Трябва ли сега спешно да го запаша и да тичам с него да стана наемник на силовите групировки?! МВР насила прави пенсионерите продажници. Ние,пенсионерите на МВР, сме личности със специфични професионални способности, за които непочтени хора са готови скъпо да платят.” (Подчертаното е от мен: Понеже те, милиционерите, са способни хора, се продават на непочтени, които обаче скъпо плащат за способностите им! За целта дори инвестирали по 150 долара да си запазят оръжието! За самозащита!?) 

·                      „През август Тодор Живков беше сред народа си на тържествата на Юндола в Родопите. Там присъстващите го приветстваха с възгласи: “Ти си нашият пастир!”, пише вестник „Труд”.
Всички ли присъстващи? Вероятно, ако репортажът „трудов” беше не от Юндола, а от Бузлуджа, където ходят само социалисти и комунисти. Преди да разправя и тази история трябва да дам своите аргументи за твърдението, че БСП (социалистите) и БКП (комунистите) са една и съща партия. Как може да са различни партии, когато гласоподавателите им са едни и същи хора?!
Не ви обичам, демагози! Колко гласоподаватели събираше БКП на преддемократичните избори? По 7 милиона. Когато изборите станаха демократични, т.е. можеше безнаказано да пуснеш гласа си за която партия искаш, колко българи пуснаха гласа си за БКП? Ами, на предпоследните избори през зимата на 1995г. малко над 20 хиляди. Толкова са останали онези, които не продават идеалите си. За БСП тогава гласуваха около 3 милиона. Ха, сега ми кажете от кой електорат са точно тези 3 милиона българи? На синия на СДС? Не ме разсмивайте. И всички до един от тези 3 милиона, ДО ЕДИН, всички те ПРЕДИ са пускали убедено гласа си за Тодор Живков. Недостигащите ви 4 милиона са гласували под строй за БКП, защото ги е било страх. С пълно основание!
Сега историята:
Прокурор на Татарчев (Не мога да напиша името му, защото никъде не го пише. Което означава, че може да е самият Татарчев!) е разрешил на 86-годишния Тодор Живков да присъства на традиционните тържества на Юндола в средата на август. Това е третото пускане на бившия Първи от домашен арест. И трите разрешения са давани след идването на Виденов на власт – първия път през май 1995 за честване на 100-годишнината на читалище “Зора” в родния му Правец, втория път през септември 1996 да празнува 85-годишния си юбилей и сега. (Ето още едно доказателство, че БКП и БСП са една и съща партия. И че Татарчев е от червения електорат, набрал смелост да се разкрие, когато вече е излишно да се маскира на демократ. Което пък е косвено доказателство за демократичността на Иван Костов.)
Нататък по “Труд”, който е най-услужлив. (Това е естествено. По признания на самите му журналисти – ако го е нямало Живков, нямало е да има и вестника им.) В скоби са моите многозначителни напомняния.
“Пред импровизирана трибуна мажоретки (?) извиха кръшно хоро, докато Живков се изкачи пред микрофоните, приветстван от кмета на Юндола Местан Местан. “Това е нашата Юндола!”, започна Живков. (Кметът на “нашата” Юндола има име, за което само преди 12 години Живков изселваше, а който не искаше – БКП го убиваше. Мислите, че Живков е променил убежденията си? Ами! Това ДПС е креатура на БКП, пардон – на БСП!) … Независимо, че съм пенсионер, аз живея с болките на народа си, аз съм Тодор Живков и ще си остана Тодор Живков! (Изключително учудващо! По устата на червените електорални единици ще излезе пяна, ако чуят “ Аз съм Симеон и ще си остана Симеон!, а тук пляскат. Да не би да го чуват като “Аз съм Сталин и ще си остана Сталин”?) … Българският народ трябва да знае, че само с борба може да подобри положението си. А всичко е ограбено в България. Такъв грабеж не знам дали има в друга страна.” (Нарочно винаги досега съм пропускал документите, уличаващи кликата на БКП в охолен живот на гърба на бюджета. Не е това целта ми – други да нищят техния Личен грабеж. Но не понасям Наглостта им. Ами, Тодоре, виж Русия в момента да видиш що се казва грабеж. И не знаеш ли, ти, дъртият тарикат, че българските грабители сегашни са твоите другари и техните синове и внуци?!) … Слизайки от трибуната под бурните ръкопляскания Живков даде експресно интервю за ОРТ (руската телевизия), в което подчерта: “Аз обичам руския народ, ние се скарахме с Горбачов, а не с руския народ.” 10 минути след речта на Живков Юндола бе окъпана в проливен дъжд.” (Което е сигурен знак, че Природата дава мандат на Тодор Живков да управлява България, нали. Помните ли една същата такава, но северокорейска история за кредита на доверие, който тя, природата, дава на Ким Поредния.)
Ето и затова България ще си остане с мръсни ръце, докато Такъв човек и Такива негови поклонници са живи! За това сме виновни всички ние живите, мъртвите и още неродените българи! Нямаме смелостта на германците от 1945-та да признаем и така да надживеем грешките си!

Едно мое наблюдение:
След 10-тина години ще се появи една снимка, уличаваща новоизгряващия политически лидер Бойко Борисов, че е бил бодигард на Тодор Живков по това време. Тогава тя, снимката, ще бъде анонимна. Но сега не е! Сега тя краси въпросния репортаж (неподписан) в “Труд”-а от 18 август 1997 година. Под нея пише “снимка Георги Цветков”. Макар и да не е точно същата, действащите лица са променили малко местата си, ясно е, че е правена миг преди или миг след онази. На тази днешната, не уличаващата, се вижда къща с бор отпред. На Юндола къщи няма. Значи тези снимки са правени вероятно при предишните излизания на Живков сред народа. А защо се появява за този юндолски репортаж, не ми се гадае. ББ още не е известен. Най-вероятно “попадението” е случайно.

въпреки, че политически съм неутрален. По-скоро дълбоко разочарован... Пожелание за неугасваща упоритост. Дано да има смисъл.

Точно такива българи като вас, ми дават основание да съм убеден, че ИМА СМИСЪЛ.