Богатият е беден,
а бедният - богат,
дори до дъх последен
на този тъжен свят.

Отколешна измама
човеците мори -
това, което нямат,
най-бързо ги гори.

Пръстта надолу дърпа.
Фалшивото блести.
И мор, простряла сърпа,
ожънва и мъсти.

Протяга Господ шепи
към паднали в несвяст,
но в погледите слепи -
имот, пари и власт.

Вериги и въжета.
Надежди в бесове.
И страст, която крета
пирони да кове.

Отива си, наведен,
измаменият свят.
Богатият е беден,
а бедният - богат.

А бездна в миг разсича
два пътя с огнен съд.
Сърце, що дух привлича,
е негово отвъд...

Ясен Ведрин
(От стихосбирката "Бакърена паничка")