Ще може ли земята да спре да се върти за малко

и да станем всички пак, отново хора?

Да не мислим вече за пари и вещи, за поквара,

да потърсим и намерим в добротата си опора.

Ще могат ли душите ни да спрат да бродят,

без цел и без посока, объркани във мрака?

Да започнат сърцата ни да вярват,

че любовта и светлината към щастието са влака.

Ще можем ли да се родим отново нови, други,

за лъжи, интриги, пари, измяна да забравим?

Възможно ли ще бъде да се вярва на изречените думи

и счупените си животи с вяра да поправим?

Ще може ли земята да спре да се върти за малко

и да можем всички отстрани да видим,

как помията бавно ни залива

и колко тъжно е това, и колко жалко!