Постинг
06.06.2020 07:50 -
ЗА ДА СЕ ОБЪРНА НАЗАД
Да се обърна назад иска ден,
нямам време за спомени чести,
само бъдеще идва пред мен,
само жажда за хубави вести.
Има толкова много " ако",
имам толкова много идеи,
аз не гледам света през стъкло,
динамично горя и живея.
Господ, знам, затова ме държи
и по дух, и по образ младея.
Все край мене задача кръжи
и с желание спускам се в нея.
Та се чудя - в кой миг у дома
ще отворя албумите стари?
Аз самата не знам, досега
все ме тегли напред. До кога ли?
И кога ли ще мине през мен
красотата на песен от мама?
Но животът е тъй сътворен,
че пространство опразнено няма!
5 юни 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Следващ постинг
Предишен постинг
Толкова хубаво си го казала, Роси. Прашасват старите албуми и все не ни остава време за тях. Но животът кипи и с ентусиазъм се потапяме в него - с мисия, която ни е генетично заложена, за да я следваме с радост. Прекрасно стихотворение!
цитирайmissana написа:
Толкова хубаво си го казала, Роси. Прашасват старите албуми и все не ни остава време за тях. Но животът кипи и с ентусиазъм се потапяме в него - с мисия, която ни е генетично заложена, за да я следваме с радост. Прекрасно стихотворение!
Търсене