„ДРЪЖ МИ ШАПКАТА, МИЛА”, ИЛИ ОБРАЗЕЦ ЗА НЕОГРАНИЧЕНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ НА ПОЕТИЧНОТО СЛОВО
(Бележки върху новата книга на поета Валери Станков)
Когато преди дни Валери Станков ми подари новата си книга, ме провокира с думите: „Юли, написах най-шантавата си книга!”. Тогава естествено можех само да гадая какво се крие зад думите на Валери. Когато затворих последната страница на „Дръж ми шапката, мила”, първото, което ми хрумна, бе една популярна реплика от романа „Под игото” – „Лудите, лудите, те да са живи”. Веднага ми се прииска да перифразирам Дядо Вазов, като кажа: Ако тази книга е шантава, репликата би звучала „Шантавите, шантавите, те да са живи”. Защото съм убеден, че от такива „шантави” книги българското поетично слово има нужда.
„Дръж ми шапката, мила” е поредното доказателство за изключителното богатство на българското слово. За богатството на това слово обикновено не си даваме сметка, въпреки че всеки ден го ползваме навсякъде – у дома, на работа, в магазина, в автобуса, в социалните си контакти. Замисляме се обаче колко това слово е богато и изразно едва тогава, когато го срещнем в стойностно литературно произведение, където то зазвучава вече като художествено слово. Добива образност. Осмисля се вече на едно надсемантично ниво. В този смисъл всяка книга на Валери Станков го доказва, разкривайки по уникален начин богатствата на това родно слово. А българското слово е невероятно богато. Богато на смисли, богато на нюанси, богато на усещания, богато на внушения, богато на образи. И не е задължително словото да е красиво подредено, за да е художествено. Това откриваме в новата книга на Валери Станков. Словото може да бъде и такова, казва Валери и добавя още нещичко към разбирането ни за поетична словесност... Именно поради това богатство на словото си позволявам да сравнявам всяка нова поетична книга на Валери Станков с късче небе. А сега си представете колко необхватно и всеобхватно е това небе над нас. Винаги има място за още едно късче.
Тъй като познавам творчеството на Валери през годините, винаги съм се възхищавал на няколко неща у него: първо, на изключителното му умение да превръща наглед най-обикновените неща от живота – предметите, случките, в художествени образи. Няма равен в това си умение. То и затова стиховете му достигат до всеки и всеки намира нещичко за себе си и от себе си в поезията му... И още нещо в книгите му досега, без да включвам последната. Завидното майсторство на поета да изразява нещата в класически стих. Там пипа съвършено. Няма тайни за него в ритмичната стъпка и в звучната рима. При това нещо много важно – в лавината от толкова много образи и детайли той винаги успява да избяга от шаблонната, от повтарящата се, от баналната рима. Голям майсторлък се иска за това.
В този смисъл новата книга на Валери, убеден съм, ще изненада почитателите на творчеството му, ония, които знаят какво и как е писал през годините, обичат го и го четат. В „Дръж ми шапката, мила” откриваме Валери в една нова светлина и то не само и единствено защото е избягал категорично от класическия стих. Всеки ще се убеди, че белият стих му приляга така, както му приляга класическият. И тук ми се ще да отворя една скоба и да си отговоря на въпроса защо Валери Станков бяга от класическия стих. При всички положения не защото иска да се прави на модерен или защото някой друг така пише. Бягството му от класическата стихотворна стъпка е една вътрешна необходимост като че ли да разчупи всякакви рамки и ограничения. Образността, която блика от новите му стихове, не се вмества в рамки. Просто белият стих е формата, която може да изрази всичко онова, което кипи в душата му.
Когато говоря за новото в новата книга на Валери, нямам предвид само формата на стихотворенията, тяхното звучене. Един различен поетичен изказ виждаме тук. Става дума за една различна художествена естетика, издигната на едно по-високо ниво, на една естетика от образи, които човек може само да се чуди как са създадени и как се вплитат толкова умело в една от големите теми на тази книга. А една от големите теми е любовта. Колкото е необхватна и всеобхватна е любовта на Земята, толкова необхватни и всеобхватни са образите в тази книга. И ако в досегашните му поетични книги всеки стих е художествен образ, в „Дръж ми шапката, мила” всяка дума, всяко словосъчетание е образ.
Тук въображението на Валери Станков като че ли не познава граници. Лирическият герой се носи в един свят на практика без временни и пространствени рамки. „Дръж ми шапката, мила” е един същински вулкан. Вулкан от образи, светове, страсти, усещания, географии, чувства, равносметки, сбъднати и несбъднати желания. И при това широката география в стиховете на Валери – от върховете на Хималаите до Марианската падина, от Мачу Пикчу до Тибетските плата, от Камчатка до Ниагара не е само география. Това е състояние на духа. Това е дух вулкан, който клокочи от страсти. Лирическият герой е буквално разпънат между четирите посоки на света. Той върви от началото към Безкрая и от Безкрая към началото, един вечен кръговрат, а всъщност това е философският кръговрат на живота. И в този клокочещ вулкан неволно си задаваш въпросите: кой съм аз, какво е моето място тук, каква е мисията ми на тази земя, по какъв път вървя и какво постигам, толкова ли съм дребен и нищожен наистина пред този вселенски, космически дух, който се е разпрострял навсякъде... Всъщност, това е онзи дух, който кара лирическия герой да обича някак извънземно. При това неговата Жена с главна буква не е принцеса от приказките на Шехерезада. Не е неземна красавица. Неговата Жена дори я няма с реални очертания в тези стихове, няма я изваяна как изглежда, как разресва косите си, колко са сини очите й като планински езера и т.н. В новите стихове по-скоро откриваме едно усещане за любимата жена.
И тук иде огромният катаклизъм: да се чуди човек как е възможно по такъв начин да се съчетават пределно откровеното, натуралистично и грубо на моменти усещане за любовта с една толкова мила нежност в някои от стиховете му. От „...някой ден ще ти позволя да бъдеш свободна като разгонена и леко трезва пристанищна варненска курва, да ми речеш: – Животно, ела ме изчукай! – което, преведено на чист български, и премълчано между мъж и жена на всички световни езици си е направо бръкни с два пръста в контакта!”, до „... някога, когато ще си ми момиче пред Бога, ще ти казвам лека нощ като уморен мъж, сигурно няма да имам сили дори да те милна, защото ще съм рязал снегове за иглу, но на другия ден пролетта ще ми е отворила леки пазви с цветя, все ще ти скъсам някое минзухарче, понеже кокичетата винаги ги пропускам...”, и „... ще ти купя шейна – ще те дърпам в снега на шейна, ще ти дигна иглу – да си лягаш до мене вечер и да ти бъде топличко...” От Ада до Рая и обратно е тази любов. Любов в различните й измерения – от грубото, животинско съчетаване, от чисто плътското удовлетворение на страстта, до нежността, с която героят докосва любимата. Вижте само как се обръща лирическият герой към любимата жена: той я милва с мусонните ветрове: каква ли ласка е това?, пише „Обичам те” с дима от буриите на параходите, иска да приближи зад гърба й на пръсти и да я милне изневиделица, сравнява жената с раздипленото Северно сияние из нощите на Скандинавия...
И макар на моменти някои от стиховете отново като че ли да звучат познато „делнично”, дори да предизвикват леки приятни усмивки, всъщност няма нищо делнично в тези стихове. Образите – уж, обикновени неща от живота, както сме свикнали при Валери Станков, всъщност са образи препратки, асоциации, понякога противоречащи си един на друг, като че ли нищо не ги свързва, а поетът намира логиката на връзката между тези образи, затова и тази поезия трябва да се чете бавно, да се осмисля, защото и стиховете са като откоси понякога, изстреляни като че ли от невидимо оръдие, което се върти на 360 градуса и бълва образ, образ, образ... Убеден съм, че тази книга ще намери своите читатели. Защото във времето на духовна инфлация имаме нужда от силата на поетичното слово. Онова, което буквално „хваща за гърлото” и държи здраво. Хората, които имат сетива, разбира се...
Юлиян АТАНАСОВ
(Б. м.) Тези няколко думи Юлиян Атанасов каза на премиерата на новата книга на Валери Станков в Арт-салона на Радио Варна.)
16 януарий 2018 г.ПО ПОЕТИЧНИ ПАРТИТА - ЗА ДУШАТА...И ЕДНО...
Да знам кой е най-жалкия блогър на всичк...
многооо му е на туй..туловище
Валери е оригинален, лежерен, дълбок,прозаичен, и Велик!
тънък Душевадец,топъл, кУрав, и сърдечен..
какво повече за един Автор!
наслука,майсторе!
юлия
17.01.2018 10:30
многооо му е на туй..туловище
Валери е оригинален, лежерен, дълбок,прозаичен, и Велик!
тънък Душевадец,топъл, кУрав, и сърдечен..
какво повече за един Автор!
наслука,майсторе!
юлия
Ако някой няма търпение,
ето линк към събитието
https://plevendnes/valeri-stankov-predstavi-v-pleven-nay-shantavata-si-i-provokativna-kniga/#comment-2967
гЛога..
нещастна самотнатвар,върви се изповядай!
ти си духовна мокра мисирка,
а,не Жена с мисия на Българка..
не те припознавам,и ще те..изплюя..
на пусто се самоиздаваш,и онанираш
за тезз пусти ..дребни грошове
Валери,виждам никак не скучаеш в ФБ..
с 2 000 приятели и 250 лайка всеки ден,
никой враг, не може да рикае....
Успех, и подай е-мейл, за поръчки!
Юлия
17.01.2018 11:07
гЛога..
нещастна самотнатвар,върви се изповядай!
ти си духовна мокра мисирка,
а,не Жена с мисия на Българка..
не те припознавам,и ще те..изплюя..
на пусто се самоиздаваш,и онанираш
за тезз пусти ..дребни грошове
Валери,виждам никак не скучаеш в ФБ..
с 2 000 приятели и 250 лайка всеки ден,
никой враг, не може да рикае....
Успех, и подай е-мейл, за поръчки!
Юлия
17.01.2018 11:20
ей сега ще му пиша/във Варна съм още 13дни
Жалко,че напусна блога..тук е клоака за Мъртви души, уви!
именно, защото съм Българка!
поддържам Валери,и той Варналия,роденМаг!
Бог с вас!
имаме Слънце,това е Добра поличба!
17.01.2018 11:44
това си избрах,
от чудесната презентация..
написана е перфектно!!
екземпляр и е на "Вояджър 1"
екземпляр и е на "Вояджър 1"
Книгата е факт, представянията също. Утре ще пусна постинг за плевенското представяне. И никога не е раздавана безплатно. А твойте - и безплатно да ги даваш, никой ги не ще.
Затова си ЛЮ-ЛЮ-кай доживотно неизвестна. Много те яд, нали :)))))))))))))
Не се помпи, а мини на диета:))
17.01.2018 13:28
Не се помпи, а мини на диета:))
Книгата е факт, представянията също. Утре ще пусна постинг за плевенското представяне. И никога не е раздавана безплатно. А твойте - и безплатно да ги даваш, никой ги не ще.
Затова си ЛЮ-ЛЮ-кай доживотно неизвестна. Много те яд, нали :)))))))))))))
17.01.2018 13:53
17.01.2018 14:13
(в момента) в света с АйКю малко над 200?
гледам квадратната роса ми се разсърдила, щот казах, че нейното Ай Куку e 101%
/ мълееййй/ пишат само селянките от симеоновци, тук съм съгласна..
17.01.2018 14:34
не съм адвокатка,
но, можех на шега да стана..
избрах..бизнеса, млада бях..
но, тези хора, с право ще те осъдят..
ти си бита карта отсякъде,личи,инак,няма да кибикаш тук,с полигор да клеветиш.
бягаш след Валери,от 5г..да беше намерила друг,по-читав..
ще ти го..отнема да знайш,не съм решила..
тук не е у вас, ма кокошкеее ялова1
спри да плюеш хора, които работят и творят..
за тва ,стоиш сама у фейсъ, и даже тук..
с един миссана и лудото куку простоль
/добре, че младен е възпитан Джентълмен..
но,загрозяваш го, казах му го 5 пъти..
жалка си, повече и от Веско Маринов....
Поздрав с:
The Best Of Leo Rojas | Leo Rojas Greatest Hits Full Album 2017
не съм адвокатка,
но, можех на шега да стана..
избрах..бизнеса, млада бях..
но, тези хора, с право ще те осъдят..
ти си бита карта отсякъде,личи,инак,няма да кибикаш тук,с полигор да клеветиш.
бягаш след Валери,от 5г..да беше намерила друг,по-читав..
ще ти го..отнема да знайш,не съм решила..
тук не е у вас, ма кокошкеее ялова1
спри да плюеш хора, които работят и творят..
за тва ,стоиш сама у фейсъ, и даже тук..
с един миссана и лудото куку простоль
/добре, че младен е възпитан Джентълмен..
но,загрозяваш го, казах му го 5 пъти..
жалка си, повече и от Веско Маринов....
17.01.2018 15:24
на празно ЛюЛю..
тъпо, роска, тъпоо, но толкова ти е..АйПипи то,около 100
моето е над 150, питай Гош, а за неговото легенди се носят....
аз никога, никога не се занимавам..с измет, както ти го наричаш.., и НЕ пие..
злобна бабке,поне градинар нямаш ли,да му помагаш там..
скъпа къща без Л.Градинар, е..селяния до шия..
ние също имаме градинар,50е на час иска, струва си, зарежда ми и камината.
17.01.2018 15:25
на празно ЛюЛю..
тъпо, роска, тъпоо, но толкова ти е..АйПипи то,около 100
моето е над 150, питай Гош, а за неговото легенди се носят....
аз никога, никога не се занимавам..с измет, както ти го наричаш.., и НЕ пие..
злобна бабке,поне градинар нямаш ли,да му помагаш там..
скъпа къща без Л.Градинар, е..селяния до шия..
ние също имаме градинар,50е на час иска, струва си, зарежда ми и камината.
17.01.2018 16:24
16:03
ноо, защо все в клюките си набъркани,баби!!
да бяха те взели,поне Пощата да носиш у ЕС Съвета
виж, анджито...пичка, с качества..
17.01.2018 16:36
Книгата е факт, представянията също. Утре ще пусна постинг за плевенското представяне. И никога не е раздавана безплатно. А твойте - и безплатно да ги даваш, никой ги не ще.
Затова си ЛЮ-ЛЮ-кай доживотно неизвестна. Много те яд, нали :)))))))))))))
17.01.2018 16:37
Поздрав с:
The Best Of Leo Rojas | Leo Rojas Greatest Hits Full Album 2017
17.01.2018 22:37
Напротив, имаше голяма нужда да те напомпя!
Помпя само идиоти, а от Чу няма по голям идиот в тая и съседните вселени.
17.01.2018 22:39
Поздрав с:
The Best Of Leo Rojas | Leo Rojas Greatest Hits Full Album 2017
17.01.2018 23:40
Да ми ядете оная работа!
Чу
18.01.2018 07:45
Валюша, и ти!
Бързо!
Чу
Юлия обаче духа по-качествено от Валюша.
18.01.2018 09:22
Ама какво ниво вадят, а :)))))))))))))))))
18.01.2018 09:23
Валюша, и ти!
Бързо!
Чу
Юлия обаче духа по-качествено от Валюша.
1. rosiela - Високо клонче във гората,
17:33
Фави чеше си брадата,
да си пий валериана,
че от мъка зле му стана.
Валечка над двестате
да ги вдигне във ръце,
Фавито и Чу в едно
добре изсъхнало дърво.