Чакам
Чакам да кажеш,
че ме обичаш,
но ти мълчиш
и от думите си се боиш.

Ти казваше ,че
обичаш дъжда,
но сега отвори чадъра
и се скри от света.

Ти обичаше вечер
да стоим под луната,
но компютъра
ти отвинти главата.

Ти ми свиреше
музика красива,
но сега китарата
стои мълчалива.

Ти обичаше слънцето,
но ме водеше на сянка,
мушехме се зад храстите
на някоя скрита полянка.

Ти ме програмира
да се съмнявам,
да се боря със себе си
и раздвоена да оставам.

Затова се страхувам
от твоето мълчание,
то ми причинява страдание,
а понякога отчаяние.