С гневен изстрел от вълната
уби, море, спокойна тишината! 
Пред теб стоя, за да те попитам-
как мога болка аз да не изпитвам?  

Ти знаеш всичко - необятно си, море!
Кажи ми само - как мъката да спре?! 
Аз искам на всеки да помогна, 
безилна съм, не мога да насмогна!   

Нещастие, ти знаеш, колко много има! 
Отчаяние, безбройни пъти ти отмива! 
Ти можеш всеки да спасиш!
Защо сега и мен не приютиш?!   

С капки ледени пръскаш ми лицето, 
с гробен грохот пропуква се сърцето! 
Вземи ме, понеси ме над вълните! 
На дъното забий ме, но озари на всички дните!