Блогът на getmans1 :: Че какво му пречи на големия политик и смел държавник. . .

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

10.05.2016 10:10 - Че какво му пречи на големия политик и смел държавник ...

Автор: getmans1 Категория: Политика

Прочетен: 1692 Коментари: 4 Гласове:

... другаря Путин да върне архивите ни или пък да осигури достъп до тях

Скандалната точка 12 в Соболевата акция и българският отказ

Препоръчване (9)

От Петя ВладимироваВсички статии на автора Последна промяна в 13:11 на 26 фев 2009, 6134 прочитания, 37 коментара

Роди се плаха надежда България да получи част от отнетите й от бившия СССР архиви. Докато се спекулира има ли сензации в документите, "Дневник" избра да разкаже тази седмица няколко от историите отпреди повече от половин век, върху които може да хвърли светлина пазеното от Москва.

През ноември 1940 още не са утихнали възторзите около мирното връщане на Южна Добруджа в очертанията на България и обвиненията към властта, че не е приела протегнатата ръка на Сталин за "цялостно решаване на добруджанския въпрос" чак до устията на Дунав. Още не се е нахвалил българският външен министър Иван Попов, който току-що се е върнал от Берлин, как е устоял на първия натиск на Хитлер и Ребнтроп за незабавно присъединяване на България към тристранния пакт, когато идва нова оферта към България - този път от изток.

На 25 ноември в София пристига секретарят на съветското външно министерство Аркадий Соболев с написано предложение от 12 точки за сключване на пакт за взаимопомощ, "който ще помогне на България в осъществяването на нейните национални стремежи не само в Западна, но и в Източна Тракия". Дори "СССР се задължава да окаже на България всякаква помощ, в това число и въоръжена, в случай на нападение от трета страна или комбинация от страни". А ако се случи "нападение от страна на Турция или заплаха от нападение, СССР ще поддържа България с всички средства и ще помогне за осъществяване на известните български претенции в европейската част на Турция". И още - СССР ще оказва "каквато и да било помощ в пари, продоволствие, въоръжение и материали или заем, ако България се нуждае". Но и това не е всичко - СССР "е готов да разшири и покупката на български стоки". И срещу тази щедрост само едно искане - "България се задължава да окаже помощ на СССР в случай на възникване на заплаха на неговите интереси в Черно море и проливите." Очевидно Москва се досеща от какво се плаши най-много София, та в "промеморията на Соболев" е изрично подчертано, че "пактът за взаимопомощ в никой случай не може да засегне вътрешния режим, суверенитета и независимостта на България".

Различни изследователи твърдят, че в проектодокумента се е съдържало и искане за черноморски бази в България и че първоначалното му наименование е било "гаранционен пакт". Но след като Москва опитала да си издейства от Берлин подкрепа за тази акция, а оттам я попитали "България искала ли е гаранции", СССР преименувал идеята си в договор за взаимопомощ.

Оригиналът на съветското предложение липсва

но държавният секретар на външното министерство Димитър Шишманов предвидливо направил препис, по който съдим за съдържанието, обясни преди време проф. Георги Марков. Ако преписът, публикуван в сборника " Дипломатически документи по участието на България във Втората световна война", е пълен, последната точка трябва да бъде цитирана дословно - тя разбива масовото познание за Втората световна война и изнася на показ онова, което нашите историци са премълчавали в учебниците по история. Та точка 12 гласи: "При условие че се сключи пактът за взаимопомощ, падат възраженията против присъединяването на България към известния пакт на трите държави (Германия, Италия и Япония - бел. ред.) и напълно вероятно е, че и

СССР в този случай ще се присъедини към Тристранния пакт".

Ето кое трябва да бъде упорито крито. И ако в дипломатическата кореспонденция между София и Москва е имало запитвания от българска страна и в отговор поощрения от съветска страна за влизане в пакта (нещо съвсем логично предвид тогавашното съюзничество на Сталин и Хитлер по силата на пакта "Рибентроп - Молотов"), "нормално" е документите да бъдат крити. Не е прилично някак да се знае, че са ви поощрявали за нещо, за което четири години по-късно ще ви обявят война. По стените на работническите квартали из българските градове и по доковете на пристанищата никнели лозунги: "Да живеят другарят Сталин и другарят Хитлер, вождовете на съветската и немската работническа класа." И това продължава от август 1939 чак до 22 юни 1941, когато нацистка Германия внезапно напада СССР и "другарят Хитлер" за една нощ става вероломно чудовище.

Правителството знае, че ще откаже на Соболевото предложение. Само четири месеца по-рано подобен договор за взаимопомощ е сключен с прибалтийските държави със същото "притичване на помощ" и гаранции за суверенитета им, от което резултатът е безпощадна окупация и превръщането им в съветски републики. В това "знаене" на властта (която не се състои от неграмотници, а от учили в Берлин, Париж и Женева професори), че ще откаже пакта "Соболев", съчетано с прекалената демонстрация на приятелство, се оглеждат трагичният исторически комплекс на малката държава към освободителката (за да не накърни народните чувства) и страхът от превърналата се в страшилище за всеки суверенитет Сталинска империя.

Соболев - само секретар на съветския Коминдел, е приет последователно от външния министър Попов, от премиера професор Богдан Филов и накрая лично от царя и изпратен едва ли не с почести. След два дни на съветския посланик в София Лавришчев ще бъде връчен българският отказ. Текстът, поне пет пъти по-дълъг от предложението, е шедьовър на дипломатически увъртяната любезност. "Българското правителство, като изказва най-искрена признателност на СССР за неговата готовност да услужи на нашата независимост и като... (още няколко "като"), намира, че... засега... и тъй нататък, все в този дух. Но, "ако стане нужда", ама, разбира се, че ще потърсим гаранциите най-напред от СССР... и прочие...

Общото между отказа да се възползва България от благосклонността на СССР за Добруджа и начина, по който е отхвърлено Соболевото предложение, е ритуалното засвидетелстване на чувства, зад което бушува океанът от недоверие към съветската добронамереност и

паническият страх от болшевизация на страната

Цар Борис ІІІ и сега е обвиняван от обществени кръгове, не само от комунистите (след нападението на Хитлер срещу СССР), че не е поел протегнатата ръка на Сталин, която щяла да предотврати обвързването на България с Германия. "Наивна хипотеза, Хитлер беше вече решил да предприеме операцията на Балканите, за да помогне на Мусолини, който търпеше поражения от гърците. На 1 март 1941 армията на маршал Лист е на Дунав и дилемата пред България беше една: или присъединяване към пакта с определени условия (да не воюваме) и евентуално решаване на националния въпрос, или окупация и пълна загуба на суверенитет, коментира проф. Марков. Най-задълбочените изследователи на този период - проф. Витка Тошкова ("България - своенравният съюзник на Третия райх", 1992), проф. Николай Генчев, проф. Георги Марков отдават дължимото на Борис ІІІ най-вече заради удържания натиск на Хитлер за присъединяване през октомври и ноември 1940, което според тях е дало възможност на Гърция да поеме дъх в сраженията с войските на Мусолини. През това време Унгария, Румъния и Словакия вече се бяха присъединили. България влиза последна - на 1 март 1941. И пак единствена от държавите в пакта не участва с военни средства във войната срещу съюзниците и не скъсва дипломатическите си отношения със СССР. Това не прилича на просто отдаване на дължимото на вкоренените русофилски чувства у широки обществени кръгове, а превантивна стратегия - да не се даде основание на Сталин да ни се разсърди. Защото, като се разсърди, ще ни окупира, смятат историци. Впрочем паралелно с това внимателно пазене на поведение спрямо СССР, оказва се,

България е започнала реални стъпки за излизане от пакта

в началото на 1943, а планове е имала още преди да влезе в него. Това се разбира от лавината изследвания на чуждестранни, а и на наши историци, които също са оставали скрити от учебникарската история, писано в черно-бяло. Американският изследовател Майкъл Бол например в книгата си "Студената война на Балканите. Американската външна политика и появяването на комунистическа България 1943 - 1947?, издадена и на български преди три години, съобщава, че в началото на август 1943 Уилям Донован, шеф на Офиса на Стратегическите служби на САЩ (ОСС, предшественикът на ЦРУ) внася за одобрение при шефа на техния генералния щаб "План на ОСС за откъсване на България от оста". Оказва се, че българският цар се е срещал с Донован още преди влизането на България в пакта - през февруари 1941. А бившият представител на Обществото на народите в България Рене Арон, пребиваващ през 1943 в Берн, е осъществявал контактите по този план, известен като "Проект К". Борис ІІІ предвиждал по-различен механизъм за постигане на целта според автора на книгата - изграждане на общ неутрален блок с излизащите от оста Румъния, Унгария, Италия, а и с Турция, докато американският план бил по-лесен. Оставало е да се спечели за каузата Великобритания, която обаче към оня момент оставала непреклонно враждебна към България. Няма съмнение, че СССР, който отдавна си е заплюл територията отвъд Дунава, е следял ревниво всички разузнавателни и дипломатически маневри на съюзниците си относно съдбата на региона, който гъмжал от шпионски мрежи и мисионери със специални предназначения.

Българските документи в руските архиви много вероятно съдържат факти или следи, водещи към истината за онези времена. Докато няма достъп до тях, ще сме принудени да се позоваваме на книгите на чужди автори.