„Народе???? .” или как четем Васил Левски повърхностно!  

 

Този текст няма за цел да тълкува онова „Народе????’’, написано от Васил Левски в тефтерчето му. Основната цел тук е да се покаже острата необходимост от нов прочит на документалното наследство на Апостола.
След като се запознах с обширен текстов материал на различни автори, интерпретирали написаното от Левски, и с примерите от автентични писма на Апостола, които съм приложил, съвсем оправдано отправям обвинение! Обвинявам в повърхностно четене на документалното наследство на Васил Левски и в субективно изказване/писане на мнения след недопустимо вадене извън контекста!
Но, както е добре известно, всяко действие поражда противодействие или, направо казано, не издържах на поредната провокация. Провокация, казвам, но всъщност една статия на български професор, в която той излага съжденията си за причините Левски да напише онова „Народе????” Но това беше просто върхът на айсберга, защото който и текст с разсъждения за „Народе????” да прочетем, изводите ще са почти еднакви и в една и съща насока – колко отчаян е бил Левски от народа си.
Нека сега направим нещо различно! Да излезем извън наложеното стереотипно мислене за онова „Народе????”, написано от Васил Левски на стр. 53 от джобното му тефтерче. Ще ме попитате как да го направим, след като то – написаното – е кратко и болезнено показателно?
Как ли? Заповядайте в моя свят на мисли за Васил Левски! Свят, който се гради отдавна и няма край. Свят, който допуска всичко, написано за Левски, но си е изработил механизма да усеща пошлостта и да я изпраща там, където й е мястото. Сложно предвид субективността на мненията, но, когато има принципи и факти, нещата минават по-леко.
И така, смея да твърдя, че познанията ми за живота, дейността и личността на Васил Иванов Кунчев – Левски не са малки. На тази база съм си съставил мнение по повечето въпроси, свързани с него. Има нещо, което винаги ме е притеснявало и съм смятал за не на място. Разбира се, притеснението идва от различните интерпретации и мнения на видни наши личности. Още по-тежко става, ако човек се поразходи из необятния свят на Интернет.
Но нека бъда конкретен: за мен това „Народе????” не се вписва в цялостната картина! Или по-скоро то си е на мястото, но преобладаващите разсъждения върху него определено не са! Лошото в случая е, че четем, попиваме и не мислим. Васил Левски е най-последователният, методичен и прецизен в изпълнението на предначертаната цел български революционер. В достигналите до нас автентични документи, в личното му тефтерче – никъде не може да се открие разпиляна мисъл, несвързана с предходен текст. Дори в тефтерчето му нещата сякаш са тематизирани в отделни страници. Защо тогава хора, запознати с прецизността му, акцентират върху конкретна дума и буквално я вадят от контекста? Колко от вас знаят какво друго съдържа тази 53-та страница? Сигурен съм, че малцина, защото върху останалите точно шест думи никой не е разсъждавал. „Народе????” приковава вниманието и отприщва няколко любими български наклонности – да се очерняме; първосигнално да виждаме негативното; да забравяме основното.
Да се интерпретира „Народе????” на Васил Левски е трудно и непосилно начинание. Много автори обаче са го правили и е абсолютно сигурно, че опитите ще продължат. Загадъчното винаги предизвиква интерес и опити да бъде разкрито. Колкото и да разсъждаваме по написаното, едно трябва да е ясно – само Васил Левски е знаел какво точно е имал предвид! Всичко останало е опит да се доближим до неговото емоционално състояние в момента на писането и да прозрем мислите му.
Разбира се, всеки има право на мнение и възможност да го изкаже/напише свободно, но тук в мен някак изригва думата КОРЕКТНОСТ! Когато говорим, пишем или мислим за Левски, е задължително да го правим коректно! Не смятате ли? Не му ли дължим поне това? Коректността тук ни задължава, когато тръгваме да разсъждаваме по онова „Народе????”, поне да сме се запознали с документите, останали ни от Левски. Те не са много. Съдбата си е казала тежката дума и до нас са достигнали точно 256 документа – автографи, диктувани текстове, документи, съставени с участието на Левски, преписи, фотокопия, публикации и снимки. И не само трябва да сме запознати с тях, но и да ги пазим като зениците на очите си!
В писмата на Левски са и онези негови мисли, които всеки е чувал, и е крайно време да започнем не само да окачваме портретите му по стените, но и да вникваме в тези мисли и да започнем да градим основите на онази чиста и свята република, в която той е вярвал!
Доста патетично се отклоних, а е време да ви запозная с основното! Настояването, че трябва да сме запознати с документите на Левски, преди да се впуснем в разсъждения по онова „Народе????”, не са празни приказки или мои прищевки!
От примерите, които ще посоча сега, става пределно ясно едно – при Левски използването на въпросителния знак не е еднозначно и в много случаи не отговаря на правописните норми както в тогавашния, така и в днешния български език. Не се подчинява на правилата за употребата на този препинателен знак!
Първото несъответствие открих отново в тефтерчето му. Реших да разгледам и негови писма и, след като го направих, вече бях сигурен, че става въпрос за нещо повтарящо се и можещо да се обособи като определен стил на писане на Васил Левски, при който той поставя въпросителни съвсем не където би трябвало да им е мястото. Именно тук ще приложа и първия пример. Той не е случайно подбран от мен за начало. Тук отново ще видите, макар и разпръснати, четири въпросителни. Оставям на вас да прецените на място ли са:

Приложение 1 

Приятелю и брате Филипе? Ний дейцити сме си посветили животат за отечеството? Да работим за толкова милиона народ? Тряба да са мисли зряло да ни изгубим и сега?

---

Това е част от писмото на Левски до Филип Тотю от 1 март 1871 година. Тук прилагам и другите примери от същото писмо:

Приложение 2

За сега друго нещо ви забелязвам, като знам, че тряба да ви са писали горнити, подир вашето писмо за всичко подробно? Как стоят работити ни които правим с най-добри опити и питания, от по-многото градове.

---

Приложение 3

Сега ида да ви посрешна думата в писмото ви дето казвате, че с Божия воля на летос да са развява българският лъв в България? Сега като ви са предлага доде ни е дошла работата и какво има йоще да работим, па и хората ни с които ще захващами от най-напред, пръснаха се от местата си дето живеят, кой по Влашко, кой в Сръбия, в Добруджа, остават само старците и жените? Освен то и нашята най-згодна сполука за захващание е зимно време.

 

---

Приложение 4

Особито ний, които да смърт сми са решили и после освобождението ни да служим на отечеството? Не трябат ни таквис глупости. Ний сме жядни да видим отечество свободно, па ако щят ма нареди да паса и патките?… Ас не гледам на днешнити ми страдания и оскъдности и в[ъв] [в]сичко, нито катадневното ми приследвание от полицията…но и от самите изродици български?… …Нито пък казвам, че : от краят на работата ни до сега съм бил способен при таквис страшни и мъчний времена, а сега защо да ни сам ас, на еди кое си место, ами еди койси наготово?Напротив, ако му сече главата повиче, тряба сами да го покана на местото си, пък ас да гледам друго! Нека по-долна? Историята ни няма да прикачи заслугата ми другиму… …Сякак са случва, на сичко тряба да бъдим осторожни умно?Има много по-умни, но страшливи?

---

Приложение 5

(Щял да доди някой си по некакво вишегласие, право )или криво да ми земи онова, което сам заслужил? Дали йе просто? Ас сам са обещал на отечеството си жрътва за освобождението му, а а не да бъда кой знай какав? Там нека съди народа, а не да дава вам глас за себе си… …Какво искам повече, като гледам отечеството си чи ми е свободно? Такова нали ми е предначертанието ни днес за него? Не да вида себе си? на голям чин, но да умра. Братко? Това тряба на секи работник български да даваме таквос предначъртание.

---

Предполагам съм ви заинтригувал, но ще кажете, че не може да се обобщава за наличие на тенденция само от едно писмо. Определено ще сте прави, но аз няма да спра до тук:

Приложение 6: из писмо на Васил Левски до Данаил Попов от 11 април 1871 година:

Ако ли мисли то, с комедии да постигна целта си, т.е. с лъжи и предателства? Като вече ще узнае добре от хората ни нашята работа? То тогава ще отсвирювами? Срещу което са мъчно приварюва. Нали пишити, че играем с живота на 7 милиона българи? Тряба зряло да са постъпа…

---

Приложение 7

Че ако сръбското правителство ние вече таквос каквото било досега срещу нази? Тогава ще им опростим всичкити погрешки и сме вече братя. Това да излезиме така, т.е. да ни подадат братска ръка?…както не вярваме и самити наши дейци в[ъв] сичко чяк до оня ден?

---

Приложение 8

Господа и братия еднодружиний! И ний от Българско потписваме затовеа което сте намерили за добро; па и хората ни които ще бъдат за там одредени, и тримата да бъдат хора с най добри качества от сяка стръна?

---

Приложение 9: из писмо до Данаил Попов от 10 май 1871 г.

Ако е за парите работата? дайте ги сега от вас, чи няма да ви гио забавим също и на Каравелова ще платя според както му пишя…защото ас работа с нашите работници различно? според чиовекът и работата му. Тряба да са вардим, чи мнозина от днес до утри ни са постоянни.

---

Приложение 10: из писмо инструкция до ЧБРЧ в Татар Пазарджик от 28 ноември – 1 декември 1872 г.

…Следователно ако имате доверие в мен, чи ас ще говора същото, което виждам в народат, и чи ще гледам да права работи, както са изискват за най-добре, защото в много работи нашите учени ми са не аресват? то вие ще направите едно писмо с печятат окружний…

---

Приложение 11 : из писмо до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле 5 февр. 1871 г.

---

 Приложение 12: от същото писмо:

Братовче! Радват ма приятелите като ми казаха за теб и за бай Йованица, че ще са турате в работа, до колкото вече можете.

---

 Приложение 13: от същото писмо:

Но Добръ е Господ, веднаж да са здобием за пари. Като бъдим вече готови да купим горните пушки, в същото време ще ни трябат хора! Които да познават що годе военната тактика.

---

След приложените примери от седем писма на Левски, надявам се съм ви убедил, че нееднозначната употреба на въпросителната от Апостола не е инцидентна, а повтаряща се и преминаваща в определен негов стил. Тук оставям на всеки сам да прецени в какви моменти се слага тази въпросителна. Все пак ще изкажа и моето мнение, а то е, че на почти всички места, където е налице въпросителната, можем да усетим емоционална приповдигнатост и то с положителен знак. Акцентиране на обвързаност, съзната принципна натовареност, акцентиране на личностно разбиране. Тук всеки може да довърши съобразно онова, което е прочел в тези писма.

Като извод обаче е ясно едно – нямаме право еднозначно да тълкуваме това „Народе????.” Още по-малко имаме право повърхностно да разчитаме в него отчаянието на Васил Левски от нас – неговия народ! Левски е и ще си остане най-вярващият в собствените ни сили българин! Най-вярващият в народа ни човек, който с всеки свой
ход или мисъл показва това по категоричен начин!

Остава ни само и ние да се заразим с неговата вяра и да се абстрахираме от всички онези, които са се опитвали и се опитват да ни насаждат с това „Народе????.” колко отчаян е бил Апостолът от нас! Признавам си – правил съм го и аз в свои писания и мисли, но точно затова сме хора, защото грешим, а тук цялостният досегашен подход към разсъжденията по това „Народе????.” е сбъркан!

Споделих с вас това мое малко откритие сред автентичните писмата на Левски. Ще се радвам да съм събудил във вас мисли, които да ме допълнят или оборят – кое от двете за мен няма значение! Важното е все повече да се мисли и говори за Васил Левски!

автор: Георги Савов