Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.03 08:08 - „Шуми Марица“ и „Генералът наш“ ... Едно по-различно мнение ...
Автор: getmans1 Категория: Политика   
Прочетен: 253 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 05.03 09:14


 Мъдрецът го е казал още преди векове:

„Аз знам, че нищо не знам.
Но знам това, което другите не знаят,
че аз знам.“
 
 

Преди 140 г. се появява "Шуми Марица"
- първият ни национален химн


 

Раждането на песента „Шуми Марица”, която има изключително витална съдба, е проблем, който и до днес очаква цялостното си изясняване. Още през 1891 г. проф. Иван Шишманов прави неособено сполучлив опит да проучи историята около появата и втъкаването на „Шуми Марица” в българската душевност. Ако въпросът за авторството е категорично решен, то проблемите, свързани с времето, когато се появява песента, с личността на ген. Михаил Григориевич Черняев и с мелодията, към която се адаптира текстът, са все значими моменти, чието изясняване би разкрило интересни щрихи и от историческото ни минало, и от българската народностна психика. Би разкрило как една, макар и обяснима историческа заблуда може да доведе дотам, че ген. Черняев, който се отнася с пълно пренебрежение към българите и изповядва открито своята неприязън към тях, по стечение на обстоятелствата става прототип на митичен герой в борбата им за свобода. Става „генерала наш” в националния химн на България за цели 70 години, а в народното съзнание ще си остане такъв во веки веков.
Според Шишманов текстът на песента принадлежи на Никола Атанасов Живков от Търново – участник в Сръбско-черногорско-турската война 1876 г., а мелодията е заимствана от немската песен “Когато войниците минават през града”, изпълнявана от един немски дамски оркестър в Одрин през 1876 г. Тъй като гостилницата, в която се пеела тази песен, била посещавана от немци, те искали всеки ден да слушат познатия мотив и по този начин последният става доста популярен. Мелодията на тази „кафешантанска арийка”, отбелязва Шишманов, била заета и втъкана в българската песен „Слънце зорница”. Именно звучението на последната е използвано от автора на „Шуми Марица”, който умело съчетава текста с мелодията. „Може да се предположи – заявява Шишманов, - че тя /песента „Слънце зорница” – б.а. И.С./ е била горе-долу вярно копие на кафешантанската арийка, която още тогава трябва да е добила голяма популярност извън границите на Едрене. Песента „Слънце зорница” може да се смята за преходна форма между „Wenn die Soldaten” и „Шуми Марица”. Това посредствено заимстване обяснява отстъплението на нашия народен химн от немския оригинал” – заключава Иван Шишманов.
Каква е историческата истина за създаването на „Шуми Марица” според съществуващата документация и според историческия момент, в който се появява тя и как Михаил Г. Черняев се превръща в „генерала наш”? В писмо до Ив. Шишманов Никола Живков твърди, че текстът е написан от него след приключване на Сръбско-черногорско-турската война. „ Когато се върнахме от сръбско-турския бой на 1876 г. от командата на генерала Черняева, аз си възпевах тамошните подвиги на доброволците и другари в стиховци, и при другите, които не съм ни писал, намислих в Плоещ „Шюми Марица”, която белки не щеше да види толкова свят, ако не бяхме играли моята пиеса в ръкопис „Илю Войвода”, дето е употребена „Шюми Марица”, която и по съдържание като се хареса на другарите, запяхме я завинаги, а аз като видях, че се харесва на света, проводих и я напечатах в българския вестник „Новинар”, издаваем в Букурещ.Там е печатана тъкмо тъй, както в „Гуслата” ми, на стр. 23. Казано е: „Вижте, деспоти, генерала наш, / Чуйте, запейте Черняева марш!”. Защото ний знаяхме, че руският цар преследва генерала Черняева, че той – Черняев – избягал от Русия и дошел да се бори за България”.
Тези сведения Живков съобщава на Шишманов 15 години по-късно от времето, когато се появява „Шуми Марица” и може да се предположи, че част от спомените му за 1876-1877 г. е избледняла дотолкова, че е възможно да са допуснати отделни неточности в реконструирането на разисквания епизод. За да се добие по-вярна представа за него е необходимо, макар и в щрихиращ вариант, да се проследят събитията, свързани със Сръбско-черногорско-турската война, с участието на Черняев и на българите в нея.
В края на 1875 г. и началото на 1876 г. Сърбия се готви усилено за война с Осмаанската империя, като разчита на едно масово българско въстание в нейна подкрепа, за което се взема решение от Гюргевското събрание в късната есен на 1876 г. Дипломатическата активност на Сърбия довежда до привличането на Черна гора, до привличане вниманието на Славянските комитети в Русия и на част от руските държавни мъже, между които е и престолонаследникът Александър Александрович – бъдещият император Александър ІІІ. В същото време Александър ІІ е категорично против подготвяната военна кампания на сърбите.
По пътя към сръбската столица Черняев се среща с редица българи в Кишинев, Болград, Галац и Браила. В Румъния той води разговори с представители на българската революционна емиграция, които му предлагат да застане начело на едно българско въстание, но до някакъв положителен резултат не се достига. Когато пристига в Сърбия Черняев декларира, че след започване на войната на три прехода ще достигне до София. Дори уточнява, че това ще стане за 6 дни. Още в навечерието на войната, но вече след потушаване на предварително избухналото въстание в България, известно като Априлското въстание, в Сърбия започват да се стичат български доброволци. Броят им се увеличава изключително много след началото на войната, което е поставено на 18 юни. На сръбска територия са формирани четите на П. Хитов, Ф. Тотю, С. Соколов, Хр. Македонски, Ильо Марков, Найден Пешов, Цеко Петков. В началото на юли те преминават Тимок и навлизат във Видинско. Една част от тях достигат до Чипровския манастир, а четата на Сидер Грънчаров достига до Мургаш, където е разбита окончателно. Особено ярко се проявява смесеният сръбско-български отряд, воден от майор Николай А. Киреев – член на Петербургския отдел на Московския славянски комитет. В тежко сражения на 6 юли край с. Раковица, Кулско, отрядът търпи поражение от турците, а майор Киреев загива на бойното поле. В тази битка участва и Никола Живков, за което свидетелства самият той. В сбирката си „Гусла с песни”, издадена в Свищов през 1878 г., той заявява, че я посвещава „като първа книга, която се печата в свободна България във вечен спомен майору Н. А. Кирееву, первий гениалний предводител на българските юнаци в Сърбия, и който първи проля благородната си кръв в свещената война, когото съм придружавал в бойовете до смъртний час, и видях как умре тогас, като съживи нас”.
Казаното в последния абзац има своето значение за изследваните събития, тъй като точно този развой на събитията провокира появата на „Шуми Марица”. Най-вероятно времето е изтрило точната хронология на събитията в паметта на Живков и поради тази причина той отнася написването на текста в късната есен на 1876 г. в Плоещ. Ако се съпостави съдържанието на „Черняева марш” – това е истинското заглавие на песента – с щрихираната по-горе последователност на историческите събития ще се види, че то отговаря точно на тази последователност. В първия куплет е отразен погромът на българите през април 1876 г. и покрусата от неуспеха на делото. Припевът обаче е окуражителен и действието в него е свързано с участието на българските доброволци под ръководството на Черняев в борбата срещу турците, което ще рече, че българите не загубват вяра в справедливостта на своето дело, че не загубват вяра в бъдещото си свободно съществуване. Вторият куплет вече отразява самия план на Черняев за настъпление в българските земи и още по-точно преминаването или намерението за преминаване на р. Тимок в началото на юли 1876 г. от българските чети. Всичко това идва да подскаже, че текстът на „Черняева марш” се ражда най-вероятно в края на юни или началото на юли 1876 г., когато се извършва навлизането на четите в поробената родина. По това време въодушевлението сред доброволците достига своя апогей, а ген. Черняев е възприет като месия на българското освобождение. На 2 юли той утвърждава на вр. „Бабина глава” разработения от войводите на четите военен устав, озаглавен „Закон на българските доброволчески войници”, и дава своето нареждане за навлизане в земите на изток от р. Тимок. Тази версия, макар и противоречаща на сведенията, които дава Никола Живков, е много по-близко до историческата истина и тя се потвърждава от редица спомени на участници в събитията и от редица автори.
Защо твърденията на Живков за времето, когато се появява песента, се подлагат на съмнение? Съображенията за това са много и при това основателни. След навлизането на четите в българските земи и след водените недотам успешни сражения, сръбското военно командване дава заповед за тяхното завръщане и пренасочването им в посока вр. „Бабина глава” – Бела Паланка с цел прекъсване на пътя Пирот – Ниш. Въпреки проявения героизъм по време на сраженията, въпреки военната реорганизация и създаването на руско-българската доброволческа бригада, на българите, от страна на сърбите, а и от страна на ген. Черняев и неговия началник щаб В. В. Комаров, се гледа с недоверие и неприязън. Причините за това трябва да се търсят най-вече в отсъствието на масово въоръжено въстание в българските земи, на което сърбите разчитат твърде много за реализиране на разработения от тях военен план. За това съобщава командирът на руско-българската бригада полк. А. М. Милорадович. Сам Черняев се изказва силно отрицателно за българските доброволци и за техните бойни качества. При срещата си с ген. И. П. Кишелски – август 1876 г. в Сърбия, той ги обвинява в страхливост, ленивост и неподчинение.
На 17 октомври сръбската армия, ръководена от Черняев, е разбита при Джунис от турците и само намесата на Русия предотвратява пълната катастрофа за Сърбия и Черна гора. Българските доброволци за пореден път се оказват ненужни и една част от тях, подложена на унизителни процедури, е принудена да премине в Румъния през зимата без каквито и да са средства за живот. Такава е съдбата и на Никола Живков. След всичките тези събития Никола Живков и който и да е друг едва ли би се захванал да възхвалява ген. Черняев и да пише песни за него, като го обявява за „генерала наш”. Явно за такъв той е провъзгласен в самото начало на кампанията, когато все още всичко изглежда и се приема твърде еуфорично, а идеята за разрешаване на българския въпрос въодушевява и вдъхва увереност на българските доброволци в скорошното избавление на поробеното отечество.
От казаното дотук могат да се направят следните изводи: 1. Текстът на „Шуми Марица” се появява в края на юни или началото на юли 1876 г., когато българските доброволци, между които е и Никола Атанасов Живков, са въодушевени от вижданията на ген. Черняев за разрешаване на българския въпрос; 2. Съдържанието на песента е поредното доказателство за това, че много често възпяваните личности може и да нямат приписваните им качества, но историческият момент налага необходимостта от възвеличаване и героизиране и ги митологизира дотолкова, че те се вписват в народностното съзнание завинаги. Такъв е случаят с Крали Марко, с цар Иван Шишман. Така се получава и с ген Михаил Г. Черняев, който руската историография окачествява като класически авантюрист; 3. Мелодията на „Шуми Марица” е заимствана от българската песен „Слънце зорница” и е адаптирана към текста изцяло от Никола Живков. Какви музикални мотиви се преплитат в тази мелодия и откъде са заимствани те е трудно да докажат и най-известните музиколози. Но на българите през 1876 г. едва ли им е било до кафешантанските арийки на немския дамски оркестър в Одрин и това трябва да се знае от всеки българин – и тогава, и сега.
Председател на Фондация „Васил Левски”

 А, защо „Шуми Марица“, това вече е съвсем друг въпрос?!




Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: getmans1
Категория: Политика
Прочетен: 836229
Постинги: 582
Коментари: 5838
Гласове: 3353
Календар
«  Май, 2017  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031