Дума 20. Юни 2017 , брой: 118 Светлана Михова
За първи път от десетилетия Европа се осмели да надигне глас срещу своя покровител. Одобрените миналата седмица от сената на САЩ санкции срещу Русия преляха чашата на търпението и някои в ЕС дадоха воля на негодуванието си.
Санкциите, които все още предстои да бъдат бетонирани в закон, ужилиха силно Германия и Австрия. Техни газови компании вече са вложили средства в изграждането на "Северен поток 2", а предвидените ограничения директно се разпространяват и върху тях. Както е известно, от средата на 90-те години САЩ разпространиха своята юриспруденция в целия свят. Вносителите на законопроекта открито заявиха, че освен кредитирането на руски проекти санкциите трябва да осуетят строителството на газопровода, защото бил "вреден за Европа". В замяна се предлага американски втечнен газ, който е 70 на сто по-скъп (!) от руския. С други думи, каквито и възможности да ви предлага уж свободният пазар, вие трябва да купувате това, което ви нареди тарторът. Някой още да се съмнява, че правото е на страната на силния?
Австрийският канцлер Кристиан Керн и германският външен министър Зигмар Габриел в общо изявление изразиха недоволството си: "Енергийното снабдяване на Европа е въпрос на Европа, а не на САЩ!". Берлин и Виена не искат да загубят доходите, които "Северен поток 2" им предоставя като мощни енергийни центрове и транзитни страни за цяла Европа. По-късно и други се присъединиха към воплите на Берлин и Виена. Защото освен енергетиката санкциите засягат и редица други индустриални сфери, в които много европейски компании имат успешен бизнес в Русия.
Сенаторите, инициирали законопроекта, този път не съобщават какви са целите на новите санкции и какъв е поводът за тяхното налагане. На тях отдавна им е ясно, че и досегашните нямат никакъв ефект. Затова пък изтикват чисто идеологическите си мотиви: "Русия се държи много надменно, което е неприемливо", и трябва да бъде наказана "за опитите й да унищожи демокрацията". А демокрацията според САЩ, както е известно, се мери само с пари. Тя е "правилна" само когато работи в техен интерес.
Лошото сега е, че и във Вашингтон не са наясно какъв е собственият им интерес. Новите санкции са насочени колкото срещу Русия и Европа едновременно, толкова и срещу Доналд Тръмп. Те са дело на онези американски кланове и техните лобита в Конгреса и в медиите, които свързваха бизнес перспективите си с победата на Хилари Клинтън. Докато Обама въвеждаше санкции с укази, сега те се пакетират в закон, за да не може Тръмп да ги отменя. Налагат се в момент, когато в началото на идния месец на него му предстои първа среща с Путин. Така че да бъде с вързани ръце. Разследването на "руската връзка и намеса в американските избори" не дава резултат и опитите за отстраняване на президента от власт - също. Затова целта е, ако не могат да го свалят, той да не може да променя политиката и тя да продължи по коловоза, прокаран от тандема Обама - Клинтън. Така санкционният законопроект има колкото външна, толкова - ако не и повече, вътрешна насоченост.
Интересно е дали воплите на Европа ще имат ефект. Дали след толкова години би могла да си върне достойнството и поне относителната независимост. Надали. Днес и тя не е наясно с интересите си. От Брюксел всеки ден се раздават призиви са солидарност. Но и там, както във Вашингтон, имат свое специфично разбиране за това понятие. Защо Берлин не реагира по същия начин за изграждането на "Южен поток"? Напротив, "големите" в Европа солидарно направиха всичко възможно да го няма и газопроводът, и АЕЦ "Белене". Солидарността е "правилна", когато пак е в интерес на силните. Сега щели да наказват Полша, Чехия и Унгария, защото не искат да приемат имигранти. Те поканиха многолюдните потоци да залеят континента, а после всички трябва да ги посрещаме. Но докато в Прага, Варшава и Будапеща поне се осмеляват да надигнат глас, нашият колективен политически елит мълчи. Той е солидарен. С кого, защо, в чий интерес? Не е ясно. Поне сега да беше се солидаризирал с трите източноевропейски страни за имигрантите или поне с Берлин и Виена за газопровода. Последното на Бойко, а и на всички останали така им отива. Или отвъдокеанският тартор е по-важен от нашата европейска същност?
В такъв случай можеха да измислят нещо, с което да направят впечатление - така, както го правят други. Когато преди 40 години се прокарваше първият газопровод от Русия към Европа, САЩ също наложиха ембарго. Тогава някои западни медии писаха, че проектът е опасен, защото по тръбите можели да минат съветски танкове. Сега шведите съзряха заплаха в платформите по пътя на тръбата: от тях руснаците можели да направят военен десант! Не става ли твърде рискована солидарността и присъствието ни в компания с такава болна фантазия? Поне да бяхме наложили и ние някакви санкции. На Бурунди, да речем. За неспазване на европейските ценности. Поне ще бъдем в крак с модата на тартора.