Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.09 22:49 - Признания ....
Автор: getmans1 Категория: Политика   
Прочетен: 403 Коментари: 6 Гласове:
5

Последна промяна: 06.09 23:21

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 ... Владимир Путин днес потвърдил:

„Идвам в България догодина за 06.09.2018г. Това ще е Признаниет от нас за вас, макар и като съвсем малко позакъсняло признание, но АЗ съм като Нашия Бог „100 и кусур години за мен и моя народ СА просто ... миг.“

Браво!
Доживяхме да си ни Припознаят, сега остава да ни кажат „Прощавай Мамо!“,тъй де, ние няма ме нищо против и „татето“ да споменат.



Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. getmans1 - Нашият ден! Мълчат и винаги ще ...
06.09 23:18
Нашият ден!
Мълчат и винаги ще мълчат на този ден онези
дето в гащите си имат и чужди ... говна!
цитирай
2. getmans1 - Често някои си мислят, че ми задават „затапващ“ въпрос, няма да ги цитирам а отговора е нейде тук ...
07.09 08:58
Българите не са родени за камшик и робство

Години анред и не случайно ни бе внушавано, включително в училище, че ние българите имаме робска психика. Но ето какво пише германският познавач на Балканите и Русия:

„Че България не е Туркмения, която може да се управлява просто с камшик, това Русия трябваше да знае.“ – пише Артур фон Хун. И продължава:

„Ако другите не са знаели туй нещо, то е простимо. Но за Русия не е простимо, защото България беше за нея през цял един век главната точка за източната ѝ политика. Русия, следователно, трябваше да познава България и българския народ, както себе си. Но не това беше случаят. Руските дипломати не изучиха добре характера на българския народ, та затова се излъгаха горчиво. Те мислеха, че ще могат да управляват българите с камшик, както татарите и туркмените. Не господа, руски дипломати, българите не са родени за камшик и робство, а за самостоятелен, свободен живот. Лозунгът на българския народ е: „Свобода, независимост и България за себе си.“

След като излага имперските стремежи на Русия - причина за гнева й към непокорните българи, изплъзнали се от опеката й, опитният германски военен кореспондент запознава читателите не само със събитията, но и с ходовете на дипломацията на Великите сили.
Той съобщава, че в Цариград се провежда конференция „под пътеводната звезда на северните сили“ и изрично уточнява, че под „северните сили“ има предвид Русия, Германия и Австрия:
„Посланиците на северните сили веднага след избухването на Пловдивската революция посъветваха Турция да влезе с войска в Източна Румелия и да потуши въстанието със силата на оръжието.“
Турция мобилизира войската си, но предпазливо изчаква с нападението и Артур фон Хун описва по-нататъшния ход на събитията:
„Въпреки това, че конференцията бе решила да се възстанови стария ред в Източна Румелия, решението ѝ остана все пак на книга.“

В този драматичен момент Англия застава на българска страна и подкрепя Съединението. Тя успява да усмири гръцките претенции и оказва дипломатически натиск върху Турция да не бърза с въоръжен отговор. Румъния също е убедена да кротува.
Мобилизираните български войски се придвижват към турско-българската граница на юг в очакване на войната с пряко засегната от нарушението на Берлинския договор Турция. В това време в Цариград се водят дипломатически преговори.

Германският кореспондент пише:
„Когато княз Александър беше почти напуснат от посланиците на великите сили, английският генерален консул Ласцелес го съпровождаше във всичките му пътешествия между София и Пловдив и показваше явно пред света, че могъща Великобритания покровителства България и княза ѝ.
Също и поведението на английския представител в Цариград, сър Уилям Уайт, показваше явно, че Англия никога няма да се съгласи с решението на конференцията относно окупирането на Източна Румелия от турските войски. Също така няма да излъжем, ако приемем, че сър Уилям Уайт е издействал, щото Турция да не послуша съветите на Русия, Германия и Австрия. Посланиците на северните сили се разгневиха до такава степен на английското упорство, щото съобщиха на английския представител, че ще свършат работата и без съгласието на Англия; но това не беше тъй лесно, както си представяха дипломатите на северните сили. Най-много се разгневи матушка Русия.“
Обявяване на сръбско-българската война
Кореспондентът на „Кьолнише Цайтунг“ е в Пловдив, когато събитията започват да се развиват с главоломна бързина. Той описва сръбските погранични провокации на 1-и ноември и опровергава безсрамната лъжа, че българите били навлезли в сръбска територия:
„Отчисляването на княз Александър от руската армия насърчи враждебните намерения на Сърбия. Положението от час на час ставаше все по-критично и на 1 ноември пристигна една телеграма в Пловдив със съдържание, че сърбите са нападнали една българска рота, но били отблъснати със загуба от 8 мъртви войници. Сърбите отричаха, че са преминали българската граница и обвиняваха българите... Сърбите лъжеха безбожно... Всеки човек знае добре, че българите тогава се нуждаеха от мир и че интересите им никак не са позволявали да нападат сърбите и да предизвикат война.“
Въпреки усилията на княз Батенберг да възпре по дипломатичен път безумната авантюра на Сърбия, в три часа посреднощ на 2 ноември, Артур фон Хун е събуден с известието, че Сърбия е обявила война на България и че княз Батенберг потегля за София.
В момента на изненадващото нападение, осиротялата откъм команден състав не добре обучена българска армия се намира на стотици километри от сръбско-българската граница, тъй като очаква нападение от Турция. Прехвърлянето на пехота и артилерия в края на 19 век се извършва бавно и мъчително. Съвременният човек трудно може да си представи как се ходи пеша стотици и стотици километри по лоши, прашни и кални пътища, при липсваща или оскъдна храна и медицинска помощ.
За учудване на света българите се справят!
Те изминават стотици километри за 2-3 денонощия и незабавно, без да имат време да отдъхнат, се хвърлят в бой, защитавайки земята си от нашествениците. По границата със Сърбия малобройните български погранични отряди изненадват настъпващите многобройни войски на крал Милан с яростната си съпротива и успяват да забавят сръбското нашествие, докато пристигнат подкрепленията.
Една млада, неопитна армия с двадесетгодишни пълководци защитава независимостта, свободата и обединението на България. Княз Александър I е на 28 години, началник-щабът – на 24, а военният министър е 29 годишен.
цитирай
3. batogo - !!!:))) Поздравления, приятелю!
07.09 10:51
Нямам какво да добавя към перфектния сарказъм на постинга и историческите документи в коментара ти след него!
Чест и почитания за теб и за всеки, който прогласява истината!
цитирай
4. getmans1 - Те и другите ме разбраха ама си мълчат. като посрани дупета си мълчат. Благодарности с чест всеки му!
07.09 15:01
batogo написа:
Нямам какво да добавя към перфектния сарказъм на постинга и историческите документи в коментара ти след него!
Чест и почитания за теб и за всеки, който прогласява истината!

цитирай
5. blackpredator - ъхъ
07.09 17:41
гетю написа:
дето в гащите си имат и чужди ... говна!

туй требе да са говната на баба Меркел у Боковите гащи
цитирай
6. getmans1 - бок - лайно на делиормански. Тъй, че те си вонят по наследство но явно, че и ти изявен хидроинженерин и по всяка вероятност консултант-бок..
07.09 18:09
blackpredator написа:
гетю написа:
дето в гащите си имат и чужди ... говна!

туй требе да са говната на баба Меркел у Боковите гащи


... Ква Меркел бе идиоте? /по твоите правила би требвало да те „забърша“ но ще те оставя като нагледно помагало/
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: getmans1
Категория: Политика
Прочетен: 1003291
Постинги: 623
Коментари: 6176
Гласове: 3635
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930