Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.08.2018 21:57 - През Албания за Котор, Черна гора
Автор: didapavlova Категория: Туризъм   
Прочетен: 2262 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 17.08.2018 22:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  Трети и четвърти ден   През Албания за Котор, Черна гора

Третият ден от екскурзията го прекарваме почти изцяло в пътуване. Рано сутринта тръгваме от Охрид в посока Албания и Черна гора. Движим се край Охридското езеро и имаме възможност да разгледаме още места от Македония.   image   Не знам защо македонците толкова се притесняват да не би случайно българите да си помислим, че имаме нещо общо с тях, като всъщност притеснението им трябва да е спрямо албанците, мисля аз. Защо ли? Ами те са навсякъде или поне знамената им. А има ли знаме, работата е ясна. Та аз в един момент се обърквам в коя държава съм и дали не съм проспала преминаването на границата. Накъдето се обърна все албански знамена виждам, а български не видях някъде да има.   Спирам с темата за македонци, българи, албанци и продължавам разказа за пътуването ни. Пътят е сравнително добър, а навигацията отново ни прави номера и настоява да ни преведе през Косово за Черна гора, но ние се дърпаме упорито. Пак ни изскочи същия проблем с намирането на държавата. Оказа се, че и Албания не съществува или поне не се пише така, както ние си мислим. Правим бърза справка и се оказва, че всъщност трябва да търсим Шкипърия, ако правилно съм го изписала. Иначе на албански се пише Republika e Shqipлrisл и означава "Земя на орли".  Е, крайно време е да продължим смело напред към границата, а граничният пункт е Кяфасан. Не успявам да снимам лично, та затова се налага да използвам снимка от мрежата.   image    Отново съм на тръни дали ще ме пуснат да мина. Паспортът ми изтича след около четири месеца, а знам, че валидността му трябва да е минимум шест месеца от датата на  пребиваване в държавата. Та стоя си и чакам да видя ще ме пуснат или не. Има доста коли, а ние сме на грешната опашка явно, защото все ми се струва, че другата се движи по-бързо. След известно време вече сме пред граничните. Решаваме да опитаме с личните си карти. Ами...получава се. Влизаме в Албания.   Първите ми впечатления от страната са доста смесени. Докъдето ми стига погледа виждам само планини и хълмисти възвишения. Много зелено и много красиво. И ето, че на фона на тази природна картина пред погледа ми веднага изскачат прословутите албански бункери.


image
image
image
 
 
 Самата дума "бункер" предизвиква у мен асоциация с война, с нещо разрушително и страховито. Вярно, хващат ме неподготвена, нямам никаква информация защо и как са тук тези каменни гъби. Най-лесно е да питам първо гугъла до мен, а именно Сашо. С риск да го раздразня с неосведомеността си, запитвам по какъв повод са правени и от кого. Получих отговор, разбира се - от Енвер Ходжа през комунистическия строй. Тази кратка информация не ме осведомява особено, затова е време да прегледам нещата из истинския гугъл. А той ми каза следното:
Бункерите са като емблема и запазена марка на Албания. Противоатомните укрития с формата на бяла гъба са изградени по разпореждане на Енвер Ходжа, чийто политически строй десетилетия наред действал в посока убеждаване на хората, че живеят в преуспяващ строй и затова Албания е застрашена от опити на други държави да я завладеят. Това налагало изграждането на бункери за всяко семейство. И в момента страната е осеяна с над 700 000 бункера, които са навсякъде - в градовете и селата, в планината и по бреговете, граничещи със съвсем близкия остров Корфу. Въпреки че Албания е богата на нефт, природен газ, въглища, желязна и медна руда, дълго време находищата били слабо разработени, не се строели пътища, не се развивала индустрия за сметка на изграждането на бетонни бункери във всяко селище и месторабота. Целта била да приютят цялото население на Албания при евентуална военна атака. (информацията от www.monitor.bg)     Пътят тук е добре асфалтиран, но си има завои. А между завоите откривам тази жена, поседнала сред нищото, правейки нещо, което само тя си знае.   image   Селата следват едно след друго, но за разлика от нашенските - тук кипи живот.  Най-интересното за мен е, че всички (или почти всички) албанци карат мерцедеси, а всяка втора къща е автомивка. Но нека поясня, че нито мерцедесите им са баш мерцедеси, нито мивките им са точно автомивки. Мерцедесът на албанеца е доста стар модел, голям и раздрънкан, но все пак мерцедес. Не е задължително да е бял и с него не е задължително да се преследват фолк певици в живота, но да е мерцедес. Автомивката и тя не е точно това, което си представяме като чуем името. Всъщност представлява един маркуч, от който тече вода постоянно. Явно нямат проблеми с недостига на вода, та си я разхищават всячески.  А ние влизаме в Елбасан. На едно място виждаме някакво стълпотворение от хора. Оказа се, че има уличен пазар - от най-любимите на Сашо. Та докато се усетя и вече спирачките са влезли в сила, открито е място за паркиране, а аз и децата се чудим какво ли ни чака сега. Слизаме с не особен ентусиазъм и тръгваме по една тясна улица, в чието начало има релси. Надявам се, че влак няма да мине, че ще се получи интересно. Тук ще спра с обясненията и ще ви покажа в снимки какво виждат очите ми. И само ще вметна, че снимам сравнително лицеприятните неща. 
image
image
image
image
image
image
Това е тютюн. Продава се в големи количества на този импровизиран пазар, а за да е свеж, докато стигне до купувачите, се ползва специална технология на обработка. Продавачът отпива вода от пластмасово шише, задържа я в устата си и след това напръсква тютюна т.е. устата му служи като пулверизатор. Чудно, а?!
image
А ето и един нормален уличен пазар, в който изобилства от всичко - марково, разбира се.
Приключваме с разглеждането на пазара в Елбасан и потегляме отново на път. Сравнително добра е пътната мрежа в този район, като изключим едно свлачище, което стеснява иначе широкия път и ни кара да намалим скоростта.

image
image
image
Минаваме през Тирана - единствената столица, която няма околовръстно шосе, а си караш и си разглеждаш главния град на държавата. Това виждам аз по време на обзорната разходка из столицата на Албания:
 
image
image
image
image
 
image
image
image
Скоро достигаме границата с Черна гора - Muriqan – Sukobin. Снимките отново не са мои - от google maps ги вземам, но по границите все нещо друго мисля, та забравям да снимам това и онова.                 image
image  
image
Тази снимка вече е моя. Явно съм се сетила по някое време да снимам.
Тук си чакаме малко повече, но пък имаме възможност да огледаме наоколо, да обсъдим колите, хората, времето и други важни неща. А когато идва редът ни, отново подаваме личните си карти и паспортите на децата. Граничните ги поглеждат, слагат печат или там, каквото е необходимо и ни пускат да заминаваме. И ето ни в Черна гора!           Пътят е тесен, криволичещ, планински. Две коли трудно се разминават, а движение си има. Очаквам Сашо да промърмори или да се оплаче от пътуването вече, но няма такива сигнали. На него точно такива пътища му харесват и сега е във вихъра си. Пътьом откриваме една сергия - насред нищото. Спираме да видим какво се продава, а и да отдъхнем малко. Е, купуваме си най-вкусните смокини и малини, които някога съм яла. И като че ли си сурнахме краката, та след нас всяка втора преминаваща кола спираше. От другата страна на пътя виждаме чешма и директно се запътваме натам, за да утолим жаждата си и след това отново да се качим в колата и да потеглим към Котор - крайната ни дестинация за този ден.         image
image
Ето я сергията с най-вкусните плодове в района.

image
Чешмата със студена вода

image
Пътят

image
Забележителностите по пътя
Криволичещият и тесен път започва да се спуска надолу. Планината става все по-висока, а ние се озоваваме до морето. Невероятна картина - от едната ти страна се издигат скалисти върхове, а от другата - синьо и чисто море. И както се оказа после, подобна природна картина ще виждаме през всичкото време, прекарано в Черна гора. Така, наслаждавайки се на природата и прекрасните градчета по пътя ни минаваме през Бар, Свети Стефан, Будва и др.    image
image
image
Остров Св.Стефан
  От Бар не видях нищо кой знае какво, но и да си призная нямам желание да спираме и да разглеждам града.  Свети Стефан е остров, свързан с тесен път със сушата. Плаща се такса, за да бъде посетен и разгледан. Ние само се снимаме на негов фон, че времето напредва, а още не сме стигнали там, където сме резервирали.
Будва - категорично не е моят град. Цялата шумотевица, движение на хора и автомобили, липса на места за паркиране не ми понасят. Затова бързам час по-скоро да се измъкнем от тук.  Казват, че било красиво и интересно в стария град, но аз ще проверя дали е така някой друг път. А ако някой иска да прочете повече  - от https://travel.rozali.com/po-sveta/budva-metropolisat-na-cherna-gora.html.          
Котор - пристигаме!
    След почти целодневен преход вече сме в града. А той ме грабва още с влизането ни в него. Невероятно място - високи скалисти хълмове и море до тях. Мястото е приказно, а на нас ни предстои да се уверим в това.
image
image
image
image
Но първо трябва да се настаним. Адресът е запаметен в навигацията, но...пак удряме на камък. Този път, обаче, виновна не е нито тя, нито пък ние. Резервирали сме Garden apartmant near seа в квартал, или нещо от сорта, Доброта. Стигаме до там, но се оказва, че има много апартаменти и вили с подобни имена. Навигацията ни води до едно от тях. Обнадеждени питаме първите срещнати минувачи дали е това - това е. Звъним на звънеца, излиза домакинята, но вместо да ни посрещне -  гледа ни странно. Обяснява ни, че не чака никакви гости повече и че нямаме резервация при нея. Ние, обаче, настояваме, че сме за тук. Все пак жената се оказа много отзивчива - погледна адреса, където би трябвало да сме, и прозвъни на телефона, който бе оставен за контакт. От там нататък работата потръгна. Тя ни обясни, че сме се объркали, резервацията ни била за място на първа линия море и че нямаме никаква работа при нея. Обясни ни как да стигнем до адреса и че хазяинът ще ни чака отпред, и ни прати по живо, по здраво да си вървим.  Лесно и бързо откриваме мястото. Едно момче ни посреща и ни води до...къщичката. А тя - тя е прекрасна. Надминава очакванията ми. Има си всичко за всички ни. 
image
Това е малката уличка между къщите. Излазът от нея е на самото море.

image
Вратата към нашата къщичка.

image
Част от градината.

image
image
Къщата, потънала в зеленина.

image
Изглед от верандата в  двора.

image
Едната спалня. Имаше още една такава - за децата.

image
Детайли от кухнята.

image
Аз и кафето сутрин.
 
image
Верандата.

И както се очаква от нас, бързо се настаняваме, пием по чаша вода и хукваме да разглеждаме наоколо. Аз съм впечатлена отново. От всичко, наоколо. Погледнеш нагоре, докъдето ти поглед стига - високи скали, ама красиви, много красиви. Наведеш поглед - морето, синьо и чисто. Наоколо - малки корабчета и лодки, големи круизни кораби, които идват и си отиват един след друг, рибари - стари и млади, и туристи, много туристи, дошли да се насладят на обаянието на тази част от Адриатическото крайбрежие. И въпреки това нямаш усещането за претовареност, за шумотевица и хорска глъч. Напротив, колкото повече се разхождаш и разглеждаш, толкова по-отпочинал и в хармония със себе си се чувстваш.  Та вървим си ние край пристанището и си гледаме наоколо, а това наоколо е ей такова едно красиво и морско:
image
image
image
image
image
image
 
    image  image   Ето че наближаваме стария град на Котор. Място, което задължително трябва да се види, но не просто да отидеш и да огледаш, а да поостанеш малко повече, да се разходиш из тесните улички, извиващи се и преминаващи в сложен лабиринт, в който изгубването ти е почти в кърпа вързано, но за сметка на това пък чувството е приятно неописуемо, чувство за безвремие и носталгия по отминалите времена.
image
Котор е част от  културното - историческо наследство на ЮНЕСКО заради старото средиземноморско пристанище и крепостните стени, ограждащи стария град, които са дълги повече от 4км, ширината им достига до 15м,  а височината им - до 260м.
 
image
Хълмът "Свети Иван" и част от едноименната крепост.

image
Още от крепостните стени, погледнати отвън.
 
image
Нощен изглед.
image
Това е обичайна гледка пред една от трите порти на стария град (Морската порта). Моторите си стоят така с дни и никой не си и помисля да пипне нещо от тях. А собствениците им, вероятно, са отседнали в някой хостел вътре в града, за да съберат сили за очакващото ги приключение. Знае се, че този район е любима дестинация за много от любителите на мотори.

image
image
image
В стария град може да се влезе през три порти - главната Морска порта (на снимката), Северната порта и Южната порта.

image
Огромната пейка пред главната порта.

image
И аз на пейката!

image
Влизаме!

image
Площадът пред нас.

image
image
 
image
На площада срещу Морската порта се намира часовникова кула от ХVІІ в, която в архитектурно отношение представлява смесица от бароков и готически стил. След земетресението от 1979 г. остава леко наклонена на запад.

image
Пред часовниковата кула е и позорния стълб.

image
image
Палатът на фамилията Пима, намиращ се на "Брашнения площад"(Flour square). Которското общество било заможно и благородно. Децата на благородниците завършвали граматическото училище в града и тръгвали към Падуа да изучават по-висши науки. Със сигурност такъв е бил случаят с наследниците на фамилията Пима.      

image
Прането по прозорците на Котор - емблематично за стария град
 В града има много интересни църкви: „Св.Лука“, „Св.Ана“, „Св. Мария“, готическата църква „Св.Михайло“, „ Св.Никола“ и „Св. Клара“.
image
Символ на града обаче е католическата катедрала „Св. Трифон“ – най-голямата и най-красивата сграда в Котор. Присъства в герба на града заедно с изображението на лъв и хълма Св.Иван. Построена е през ХІІ век и се смята за един от най-съхранените образци на романската архитектура по Адриатическото крайбрежие. След двете разрушителни земетресения е възстановена в романски стил с барокови и готически елементи.
 
image
image
Църквата "Свети Лука" от 1195 г. На фасадата е записано "Српска православна црква, храм Свети Лука"

Много от площадите в Котор имат забавни имена като Площад на марулята, Площад на млякото, Площад на брашното или Площад на киното. А тесните улички, магазинчетата и кафенетата са навсякъде около теб.
 
image
 
image
image
image
image
image
image
image
image
 
 
image
image
image
image
 
image
"Тук пазя аз!" - казало малкото бяло кученце
  Крепостната стена и крепостта "Свети Иван"   На следващия ден Сашо става призори и отива за риба. Аз се събуждам малко след него. Емоцията от пътуването си казва думата и не ме оставя да спя повече. Пия кафе в малката ни къщичка и чакам рибаря да се върне и да мислим каква ще я вършим днес. Не чакам дълго, защото скоро той си идва разочарован - риба няма или поне той не е хванал. Като няма - няма. Не е толкова страшно. По-страшното е, че си обещахме, че днес ще се почива, но никак не ни свърта на едно място. Закусвайки, си мислим какво да направим днес и...измисляме - ще се качим до крепостта горе на хълма. Речено, сторено. Събуждаме децата, за да дойдат и те с нас, но се оказва, че те не са така ентусиазирани от идеята, та ги оставяме да си спят и потегляме. 
image
Снимка със зокум преди голямото катерене до крепостта
За да се изкачим до крепостта отиваме отново в стария град, откриваме малката стръмна уличка зад катедралата "Свети Трифон", която води до хълма и сме готови за поход. Плащаме такса от 7 евро на човек, поемаме дълбоко дъх (все пак днес ни е ден за почивка) и тръгваме.
imageimage
В началото на голямото катерене сме все още свежи и доста развеселени. Хълмът с крепостта ни зове! Самата крепост е построена от император Юстиниан, но в този си вид е от времето на венецианското управление през 15 в. Тръгваме по тесните стъпала нагоре и се радваме, че все още е рано и слънцето не пече така силно, а и потокът от туристи още е слаб. С напредването на времето нещата се променят. Катерачите - ентусиасти като нас стават все повече. А ние пък вече сме доста изморени. По средата на хълма, малко под и до църквата "Дева Мария на Изцелението", построена от оцелелите от чумата жители на Котор, местни хора с хладилни чанти продават разхладителни напитки и вода. На едно от местата можеш да си вземеш безплатна студена вода, ако представиш касова бележка за закупения от теб билет за вход. 
image
Църквата "Дева Мария на изцелението"

image
Гледката от високо.

image
image   Каменният лабиринт продължава още нагоре и нагоре, до върха на хълма, откъдето се открива впечатляваща гледка към залива.    image
image
image
 
image
Два отровни бръшляна.

image
image
Бока которска (Которски залив)
image  
image
И ние като всички туристи се снимаме на фона на фиорда, под веещото се знаме на Черна гора.    

  image
   Така завършва голямото изкачване. Слизането надолу е по-бързо, но не съвсем лесно, особено за мен. На едно място за малко да се откажа и да се върна назад. Като че ли имам такава възможност?! Но Сашо поема нещата в свои ръце и започва голямото дърпане - той напред и надолу, аз - назад. Добре, че е по-силен, та успява да ме изтегли. След още малко и сме вече на самия вход. Доволни от катереното минаваме през пазара, разположен току до крепостните стени от външната част на града. Малък, покрит пазар с изобилие на стоки - домашно приготвени сирене и кашкавал, мед, риба, пушено месо, маслини и зеленчуци. Купуваме си някои неща и се връщаме при децата.
Денят продължава с плаж, разходки, хапване и други релаксиращи занимания. Идва време да решим какво да правим утре...



Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - По тези места не съм била и ми стана още по- интересно.
19.08.2018 21:55
Особено за наивните македонци, дето така ще ги нагазят албанците, че доброволно ще се присъединят към България, пророкуваше леля Ванга.
Тирана не ме очарова, макар че колежка от радиото е летувала там и каза, че било хубаво. Но Котор - много ми допадна. Къщичката за туристи също и разходката ви по хълма. Малко прането им е излагация, ама си нямат явно перални със сушилни, милите. Ще отида там, хареса ми, особено комбинацията скали и море.
цитирай
2. born - Не сте сбъркали, че сте посетили тази прекрасна страна !
20.08.2018 18:04
И снимките са чудесни !
Интересно откъде сте минали на връщане.
Очаквам с интерес по-нататък...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: didapavlova
Категория: Туризъм
Прочетен: 79542
Постинги: 22
Коментари: 35
Гласове: 53
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031