- Защо биопсията ВЪОБЩЕ НЕ Е сигурен метод за диагностициране?
- Защо на данните от биопсия не е сигурно да се доверява?
- Защо това е много опасен метод въобще?   В противовес на казаното тук, схващанията в доминиращата медицина са, че биопсията уж бил най-сигурният метод.   ЗАЩО това НЕ е верно?   - И отговорът на този въпрос с две думи се заключава в следното:    Организмът има удивителни възможности за самовъзстановяване! 
Щом му бъде нанесена рана – организмът веднага се устремява да я възстановява. И стига раната да не е смъртоносна – достатъчно е той просто да бъде оставен в покой за да възстанови увреденото - даже и при много тежки рани.    Няма лекарство или терапия, която да извършва това толкова успешно, колкото самият организъм. Всъщност организмът точно това прави след всяка операция. А Лекарите и медикаментите само го подпомагат да го извърши. Затова ги чувате да казват за тежко контузения: „Оставете го, сега на него му е нужен покой! Ако организмът му е силен - той ще издържи и ще оживее.”   НО!   Тук, при рака, тази коварна болест обръща удивителните способности на организма за самовъзстановяване – против самия организъм:    - При рака организмът на болния въобще не се стреми да убие раковия тумор.   Напротив, той по всякакъв възможен начин му помага възможно най-бързо да расте и да се дели: храни го, пои го, насища го с кислород... То ест, един вид заел се е с истинско самоунищожение! Но защо?   - Защото организмът възприема нарастващият тумор като една отворена рана и се опитва да я излекува, както обикновено - чрез стимулиране на растежа на клетките.   - Разговарях с един Лекар, последовател на доминиращата Медицина. Неговата специалност е съвсем различна от онкологията. Способен Лекар, уважаван Лекар, със стаж 35 години.    Опитвах се да му обясня колко важно е да насочи човек ума си върху Генетичната предразположеност на организма да генерира ракови клетки. Колко е важно да се учи човек да я открива в един или друг организъм по много прости признаци, видими даже с просто човешко око – и не да затваря очи за нея, а напотив - да вземе своевременно предпазни мерки.    Но този уважаван Лекар, със съвсем характерна за представителите на доминиращата Медицина упоритост, отклоняваше ума си от прости очевидни неща и те му се изплъзваха от погледа – и то когато ставаше дума за неговото собствено здраве.    Той имаше пред себе си избор:   а) Да приложи върху себе си Профилактика, която би го предпазила от рак – от недоброкачествена форма на рак или  – б) Въобще да не мисли за това   За съжаление той предпочете вариант б).    В това немислене той се чувстваше някак по-спокоен – той очевидно повече се безпокоеше от това:    а) да не би някак да се обеспокои и развълнува СЕГА,   Отколкото   б) да не би В БЪДЕЩЕ да се разболее и умре от мъчителна смърт   Докога може да се пребивава в такова мнимо „успокоение”?   Очевидно до тогава, докато не дойде самата беда – и чак тогава да се втурне в паника и лутане...   Щраусовият подход: заравя се главата в пясъка - и се търси успокоение в това, че „страшното вече не се вижда”.   Това е много характерно явление, което повсеместно наблюдавам сред последователите на доминиращата медицина:   1) Те нямат средство за лекуване на рака   2) Те фокусират вниманието и усилията си
– НЕ върху лекуване на самата болест, а 
– върху прикриването на нейните симптоми.    Едно външно отсъствие на тези симптоми – вече ги удовлетворява. А – скрити огнища на болестта и тяхното разкриване – самият този израз вече ги дразни, безпокои - не искат да го чуват.   ЗАТОВА:   1) Те са си измислили свое „излекуване” на рака:    - Ремисията (външно „заспиване” на болестта, която може да действа скрито в организма) – това те оценяват като „излекуване” от рак.    - Задържане растежа на тумора – това за тях представлява „излекуване” от рак.   2) Не искат да мислят за рак – ако той няма активно проявление – затова и не се занимават с превентивни действия: не взимат мерки за предпазване от рак затварят очи за признаците му – щом те не са опасно явни - удовлетворява ги едно такова щраусово успокоение: главата в пясъка! – и вече са спокойни...   До кога? ...   - Докато дойде момент – възникне внезапно основателна и неумолима причина – да извади главата от пясъка и да се разкрещи в паника:   - „Олеле-е-е – ами сега какво да правим?!”...   Това е здраве”опазването” – така характерно за доминиращата Медицина.   Подобен беше и случаят с този лекар: Понеже не знае средство което лекува рака – не иска и да мисли за рак и превентивни действия – за да не би да се обезпокои.   Затова държи главата си здраво заровена в пясъка! И така е спокоен...   Съществено е, че този Лекар не е паникьор. Нито е страхлив, нито е глупав човек.   Но даже и той в поведението си се придържаше към „щраусовия подход”, толкова характерен за представителите на доминиращата Медицина. Така са го научили!   Това е стандартното „мислене”. Така е прието – и точка: въобще не мислим!   - Защо?   - Защото последователите на Доминиращата Медицина НЯМАТ средство, което да лекува рака. Затова предпочитат Щраусовото „подсигуряване”.   А вие как мислите? Според вас кой избор е мъдрият?   Според вас – КОЕ от тези двете подсигурявания е действително подсигуряване? И кое е фалшиво?   Методът на диагностика на рака чрез биопсия НЕ Е най-сигурният метод!   Твърдението на Доминиращата Медицина че е най-сигурния метод е неверно!    Този метод не само че  а) не е сигурен, но също така  б) е крайно опасен!   Казвах на този Лекар, че неговият организъм има очевидна предразположеност да генерира ракови клетки и затова той трябва да вземе своевременни предпазни мерки. Опитвах се да му обясня, че тази предразположеност проличава от факта, че по ръцете му на няколко места има туморови образования. Той каза, че това са доброкачествени образования, че има такива по цялото му тяло и че Онкологът му е казал да не ги закача, защото е опасно. А непосредствено преди това бяхме говорили за биопсията и аз утвърждавах, че това е опасен и несигурен метод на диагностика! А той не виждаше очевидната връзка между тези два въпроса!   Ето колко е опасно и заслепяващо стандартното усвояване на знания, при което човешкият ум не си дава труда да се замисли - и да си зададе въпроса „ЗАЩО?” - в съпътствие с едно или друго от утвържденията които сме навикнали да слушаме.   Питам: Чичо Докторе, хубаво ти е казал твоя колега Онколог да не ги закачаш тия образования, но въпросът е ЗАЩО не ти е казал ЗАЩО да не ги закачаш? ЗАЩО е опасно, ако ги закачаш, ако ги нараниш тези доброкачествени образования?   Отговорът е: Защото АКО ги нараниш – те, от доброкачествени, могат да се превърнат в злокачествени - да се активизират и да предизвикат смърт.    Защо?    - Защото фактът че ги има, означава че твоят организъм има Генетична предразположеност да генерира ракови клетки.   - Защото едно нараняване на такова доброкачествено туморово образование представлява умиране на група клетки чрез некроза. А това от своя страна предизвиква активност, описана по-горе във „2. Втора обща слаба точка за всеки вид рак.”    Ето защо, Чичо Докторе, методът на диагностика на рака чрез биопсия – е:   а) опасен    и б) несигурен   а) ОПАСЕН е затова, защото при извършване на биопсия ти правиш това, което твоят колега онколог ти е казал ДА НЕ правиш с доброкачествените образования на твоето тяло: „закачаш” ги.

Пробождаш ги, взимаш парченце месо за изследване – това е всъщност биопсиата! А опасността е че като го направиш - те от доброкачествени могат да станат злокачествени и да се активизират.    ЗАЩО и КАК?    - По причина НЕКРОЗА на група клетки в тях.   б) НЕСИГУРЕН метод на диагностика е биопсията, въпреки доминиращото схващане, защото:   - Преди да извършиш биопсия и да вземеш материал - туморът може да е бил доброкачествен. Ти го нараняваш, взимаш материал и го даваш за изследване.   - Изследването се извършва върху клетките от взетия материал и ти получаваш позитивен отговор: туморът е доброкачествен.   - Но, през това време, на тялото на човека, поради извършеното нараняване, може да е станало това опасното което не е желателно да става. След което да започне активност – развитие на тумора, за който тумор обаче изследването е дало друг резултат – добър! И от този добър резултат - както болният така и Лекарят, са се успокоили – а в действителност в този организъм вече е започнал процес на смъртоносна активност!   Някой ми възрази по този повод: Ама не е сигурно!   Отговорих му: Да де, точно така! – точно за това говоря: НЕ Е сигурно!      Логично е да възникнат два въпроса:    1. Има ли случаи когато може да се довери човек на тези данни?   2. Има ли смисъл да се прилага този метод на диагноза, след като е толкова опасен?   Отговор на въпрос 1. : Разбира се че има. Само когато със сигурност ви кажат че туморът е злокачествен – само тогава може да се вярва!   НО!   - Остава да прецените: Струва ли си да се рискува? И ако си струва, то – в какви случаи? Тук, когато преценявате, ще трябва да имате предвид – също и КАКВО в някои много често срещани случаи отговарят същите тези медици които са ви посъветвали биопсия.   Това е много важно да се знае – и по-нататък ще го разгледаме – и то с приложен много показателен пример.   Отговор на въпрос 2. : Тъй като никой не може да гарантира, че при взимането на проба за биопсия не са раздразнени микрообразования и не е предизвикана активност и образуване на метастази при това убождане, рискът не е оправдан.   Винаги е рисково! Рискът може да бъде оправдан САМО В ЕДИН случай:   - Когато сте твърдо решили: След биопсията и диагнозата – да се заемете веднага да излекувате рака, като приложите метода на Шевченко. Дори и да ви кажат че уж нямате злокачествен тумор – вие трябва, без въобще да им доверявате, веднага да започнете лечението по основния вариант на този метод – три пъти на ден, две-три години. Шевченко казва, че независимо дали имате злокачествен или доброкачествен тумор – лечението е по основната методика.   НО ако вие разчитате на медиците от доминиращата медицина, които НЯМАТ методи за лечение на рака – какъв е смисълът да рискувате? Да ускорите смъртта си?... И въобще за всички други случаи – какво да отговорим?   - Ако човек е решил непременно да се самоубива - много са начините по които може да го направи – а защо трябва да избира точно този, който е най-бавният и мъчителният от всички тях!    Тъй като не разполагат с метод който доказано да лекува рак, злокачествени тумори, тези медици ревниво пазят всяка, даже и най-малката „вратичка”=повод по който - СЛЕД КАТО се излекувате от злокачественния тумор по метода на Шевченко - да могат да ви кажат: „Аа, ама вие никога не сте имали рак. Ние сме направили грешка с диагнозата.” Такива случаи в огромно множество са записани в архива на Шевченко – и тези случаи са все след диагноза с биопсия. Тогава какъв е смисълът от такъв метод на диагноза? Само за да ви кажат за пореден път „ама, и този път сме направили грешка с диагнозата – вие никога не сте имали рак” – за това ли?...   Много характерен случай на такова ревниво и фанатично пазене на тези „вратички” съм запомнил (и вероятно никога няма да забравя), когато се установи рак на моето куче Доли. За рака нямаше никакво съмнение. Диагнозата беше дадена от самите медици. НО! Понеже желаех нейното излекуване (СЛЕД КАТО я излекувам - с Божия помощ и с този метод) - тя да послужи за спасение и излекуване от рак на човеци които доверяват напълно на метода биопсия, затова исках непременно да й направя такава диагностика.   Какво се получи в резултат?   Обиколих четири (4) ветеринарни лекара – един след друг. Или отивах в кабинета му или говорех с лекара по телефона. На всеки един от тях честно казвах че искам само диагноза – а не операция – и признавах честно че с лечението на кучето ми смятам да се заема лично.   Какво се започваше след това?   - Създаваше се впечатлението че тези хора направо се бяха наговорили!  (не вярвам да го бяха направили, но казвам какво е впечатлението).    - Всеки един се извърташе отклоняваше от въпроса, настояваше непременно да има операция (за която да се заплати разбира се!!!), в това число на едното от четирите места настоятелно ми предлагаха даже да направят стерилизация на кучето!    Защо? ... Да ви дам телефона – та вие да ги питате?...   - Едни въобще не искаха да ми кажат КОЛКО СТРУВА отделно и САМО биопсията за да си я заплатя, а се отклоняваха от отговора в други посоки. А други откровенно ми казаха сумата 1000 евро но без да уточнят дали това е само за биопсията или включва и операция след нея.    - Стигнах до там да питам: дали е съгласен ветеринарът САМО да вземе материала от тумора и да ми го даде на мен - та (в пакет с лед) да го отправя чрез близки в България, за да може по този начин да реша проблема – а) за парите и   б) за това да бъде САМО биопсия а не биопсия+операция   В някои от случаите заедно с мен беше един известен в Гърция кинолог, специалист по развъждане и дресировка на ловни кучета, със собствена ферма (Георгиос Дюлгероглу). И той се опитваше да ми помага по всякакъв начин.   Но борбата беше безсмислена:   1) Искаха непременно да наложат СЪЩО И операция (и пари за нея) – и   2) Да си запазят „вратичката” – КОГАТО я излекувам да могат да кажат: „Ама тук не е имало рак. Грешка в диагнозата!”   Поради огромното число такива случаи с „грешки в диагнозата” на злокачествените тумори (вероятно това за е утвърдено като стил на отговор и то в международен мащаб), Шевченко с присъщия му здрав хумор отговаря:   - Дарявам на медиците тема за дисертация: „Влиянието на пиенето от страна на болните - смес от водка и олио по Методиката на Шевченко – върху ръста на грешките от страна на медиците при диагностирането на злокачествените тумори”       Така и в този случай: Когато се убедих че тази борба е безсмислена, че независимо дали ще я водя сам или с помощници, аз 1) няма да получа САМО диагностика с биопсия и освен това, 2) въпреки диагнозата ще бъде оставена спасителната за медиците „вратичка” – аз реших че такава борба е безсмислена.   Този фанатизъм, тази „партийност в науката”, това единодушие „като наговорили се” при лавирането „сега ви правим диагноза, а пък сега се отричаме от нея” в които хитрувания те са се вкопчили „с нокти и зъби” – не е случайно. Ясно е че от всичкото това те няма да се откажат, понеже биха се накърнили финансовите им интереси. Затова аз разбрах, че няма защо да продължавам да водя такава борба за диагноза която после ще бъде обявена като „грешка – не е имало рак въобще”, тоест – същото като в огромно множество други случаи, когато хората успешно и окончателно се излекуват с терапията на Шевченко. Така ще стане и с моето куче.   Затова трябва да не си губя времето а - просто да започна да си лекувам кучето.   Признавам че нямах тогава 1000 евро. Ако имах тази сума – с радост бих я дал:    - да направят САМО диагнозата, след това да се откажа от операция и да си замина - въпреки заплатената сума. Но аз ги нямах.   Ето защо аз започнах направо да си лекувам кучето.   1 Клип   https://m.youtube.com/watch?feature=youtu.be&v=l37kOrYfFMQ 2 Клип  https://m.youtube.com/watch?feature=youtu.be&v=ykmV_LipEdI     На ветеринарния лекар, чието тяло беше покрито с тумори, това го обясних по следния начин: Нужна ти е профилактика Шевченко.    Отговори: Онкологът ми каза „не ги закачай!”    Казах: Правилно ти е казал, но отговори ми ЗАЩО? ЗАЩО не трябва да ги закачаш?    Той не отговори.    Отговарям ти аз: Защото има голям риск тези образувания да се превърнат в злокачествени – ЗАТОВА ти е казал онкологът „не ги закачай!”    А сега питам:    - Какво се прави с биопсията?  Отговор: Закачат се! Значи – какво ще последва от  биопсията?...    Това обяснение е лесно понятно дори и за лаик. Но медиците имат закостеняло мислене, а често – и липса на такова, а вместо това - сляпо следване на шаблони.   Затова той не разбра. Или не поиска да разбере.   Но аз се надявам, че всеки който чете тази публикация – ЩЕ РАЗБЕРЕ:   - ЗАЩО биопсията въобще не е сигурен метод за диагностициране на рак и на получените резултати НЕ ТРЯБВА да се доверява?    - ЗАЩО, освен че не е сигурен метод, биопсията още е и ОПАСЕН метод?   – точно затова и с надежда за разбиране я публикувам!   Много Лекари се съгласяват с мен, а много медици ще ви кажат че това което току- що прочетохте е заблуждение – но истината е че в заблуждение са самите те.    Предшестващият текст обяснява това достатъчно ясно.   Но всъщност точно това е нормалното: едни се съгласяват а други се противят! –   Няма Истина, която всички и винаги и веднага да приемат само със „ЗА”!   Всеки съвестен и умен медик трябва да вземе предвид всичко това писано тук – за да предпази и НЕ УБИВА пациентите, които С ДОВЕРИЕ са дошли при него!   А всеки онкоболен с подобна диагноза трябва СЪЩО да вземе предвид всичко това писано тук – за да предпази самия себе си от опасностите, които го очакват когато отиде с доверие там, където доверие НЕ ВИНАГИ трябва да има – и да се предпази да НЕ ГО УБИВАТ тези, при които той е дошъл с доверие!    www. zdravoslov.info    www. cancercureclinic.info    http://cancer- en .blogspot.com/   Проверявайте тези адреси редовно за полезни обновления!ХИМИОТЕРАПИЯТА ПОДПОМАГА РАКА /ХИМИОТЕРАПИЯ- БОЛЬШЕ ВРЕДА, ЧЕМ ПОЛЬЗЫ


РАКЪТ,НАЙ – ГОЛЕМИЯТ СРАМ ЗА МЕДИЦИНАТА! Ноел Батън-1 ч