Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.01.2021 20:16 - Хляб за 0,50
Автор: vminev Категория: Други   
Прочетен: 655 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 09.01.2021 21:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Със сълзи: посветено на всичките страдащи старци в Родината ми. 
--------------------ххх--------------------

  Младостта му отдавна бе изпърхала като ято пъдпъдъчета в зелените ливади от дестството му - с високи треви, дъхтящи на живот и билки, скрили в пазухите си бисерите на утринната роса чак до обед.    
  Трамваят го унасяше с монотонното си клатене по релсите и пред очите му вместо колите по шосето, наблъскани една до друга в поредното обедно заръстване, сивите олющени сгради рекламни пана, сега бяха онези години ... миналите, отдавна отшумяли като бърз повей вятър в душата на скиталец.
  Ето я рекичката - и той сякаш гребна от водата, в която се къпеха като хлапета - полутопла, чиста, блестяща.

  Над него не бяха се скупчили хората, стискащи проблемте си и чантите, а бе провесила своите ресни селската върба и той ту-ту я усещаше връз бузите си - млади, червени, засмени.

  Като че виждаше и селото - скупчени къщурки, пълни с глъч, лай на кучета и всевъзможни звуци, които само едно дете, отраснало на село може да различи - ей го кудкудякането на кокошките, пак погнати от наперения петел, чиято извита възбляскава опашка като някакъв специален белег на красота и мъжество припламваше под лъчите слънчеви в черно,пурпур и зелен смарагд, ето го и приглушеното недоволство на дядо- Нединият шопар, което няма-няма, па току се извиси в квичене, ясно подсказващо му, че е време за помията, стърженето по клетките на каки Стефчовите зайци, ....    

- К,во ме гледате бе, Господине? Казах : карти и билетчета!     ...ето го и него - познатият топъл глас на майка му, виещ се като песен изсред всичката селска хармония от звуци и викаща го ...    
- Ааааа! Пак проблеми с вас, пенсионерите!! Я ще ми забравите карта, я не си си дупчил билетчето ...и все ми мрънкате че пари нямате, а? Колежкееее! Я ела тука - има проблем! Я каже на ватмана да спре машината!    
Колежката със студена досата спря бързото движение из трамвая, обърна силнонагримираното си лице към обратната посока и с грозен остър глас извика :
- Колегааа! Спри машината!     ... и той се затича към вкъщи. Беше обедно време. Мама бе приготвила нещо вкусно, селско, топло, пълно с любовта на женското `и сърце и закрилата на дома.    

Хванаха го за ревера и се наведоха досами лицето му :
- Билетчето, Господинееее!    
- Ама какво тормозите човека бе? - извика пискливо една дребна възрастна жена, сложила на кръпки пазарна чанта на коленете си.
- Я остайте човека бе! Какво като няма билетче? Виждате ли, че нещо не е наред? Човещина нямате, ей, човещина! Къде оставихме добрината ни...    
- Я, Госпожо - прекъсна я дебелата и ниска контрольорка с отработен професионализъм - я моля! Вас какво ви касае това? Ние - това си ни е работата, за туй ни и плащат! Щото такива като Господина - ей зарад такива страда ни икономиката. Щото няма да има пари в ...     ... и той усещаше вятъра, пълен със смеха на приятелите му, тичащи до него : Петьо, Мишо, Атанас, Косьо, Марта, Драгана, ....    

- Ама я го гледай как стои бе! Ама слизайте бе, Господине! Къде ви е личната карта?! Я, колежаката, я извикай полиция! Я ще ми се прави тоа тука....оооо! - и дебелата го хвана по-силно и го дръпна от седалката.
  Човека залитна от неочакваното дръпване и докато контрольорката се опитваше да спре падането му, се прекатури на пода ... Пред очите му притъмня и сякаш наистина бе там - тичащ в дните на детството си към къщи, пълен с радостта на деня и играта, щастлив, окрилен от добрината на онези времена, в които хората се обичаха и ...    

- Дайте му вода ! Бързо! Ах, гадове, ах! - говореше млад мъж, който скочи веднага, като видя случката и се намеси - човека не е добре бе, гадове грозни! А-а-а-х, вие!!!! - в гласа му имаше силно негодувание, гняв и безпомощност, виждайки, че човека видимо ....     ...

- Дани! Данииии!    
- Ида, мамо! Ето ме!    

.... Отвори очи ... Над него се бяха скупчили разтревожени лица. Полицай, изправен, събираше показания от уплашените контрольорки, които се опитваха да прикрият напиращи чувства на омраза към тълпата "граждани", нещо като съвест и негодуванието на "това ми е работата - я да ме оставят тези ...!!!"    

  Той беше взел трамвая за три спирки - до Лидъла. Бе разбрал от комшийката че пускат хляб за по 50 стотинки и ... забрави да слезе. Тогава, докато се унасяше, уморен от годините и слъцето, от топлия въздух и трамвайното клатушкане, се качиха контрольорките. Усещаше как странно сърцето му тупаше в гърдите - като онези стотинки, които ги слагаха в буркан и после го разтърсваха... Всичко се замаза в някаква приглуха, мъгла и се отнесе нанякъде... После усети че го слагат, по-скоро го стоварват, на някаква носилка, чу отчасти "Ми не е ял от неколко дни - те така си и отиват тука ... горките!" и почувства, че му слагат системи. А някъде там, в коридора, се караха лекарят и сестрата. Чу, че лекарят и крещи, че не се знае дали е здравноосигурен, а младата сестра бе хванала вратата и с цената на работното си място не го пускаше вътре.

  Той затвори очи и така поиска да не е тук ... някъде другаде... на друго място, в друго време...и пак припадна.        
__________________    

  В България ръстът на страдащите пенсионери през последните години главоловно расте. Хората боледуват масово и умират поради стреса, липсата на храна, или некачествена храна. Мнозина са обекти на насилие, обирани, бити. Много просят, или се ровят в кофите за комат стар хляб.



Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vminev
Категория: Други
Прочетен: 158984
Постинги: 62
Коментари: 107
Гласове: 225
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031