Иди и направи както каза; но омеси от брашното първо за мене една малка пита и ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си. 3 Царе 17:13
Обърнете внимание на една дума в този стих: „първо“. Не е валяло от известно време, затова има глад. Жената, с която пророк Илия разговаря, е на края на силите си. Тя има брашно и маслиново масло точно колкото за още едно ядене. Илия отначало иска от нея да му даде вода, а после я моли за залък хляб. Жената му разказва за отчайващото си положение, но той настоява: „Омеси … първо за мене!“
Искането му от малкото, което има, тя да даде първо на него, може да изглежда нагло, но като Божий пророк Илия я уверява: „Така казва Господ, Израилевият Бог: „Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее до деня, когато Господ даде дъжд на земята“ (ст.14).
С думите: „Омеси … първо за мене!“ Илия изпитва вярата на жената, за да види дали тя действително се уповава на Бога. Ако даде първо на пророка, за нея няма да остане нищо и ще трябва да разчита на истината в обещанието на Бога, че Той ще се погрижи за нейните нужди.
Исус Христос казва: „Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени и Аз ще ви успокоя“ (Мат.11:28).А аз готов ли съм да отида? Ако съм готов, ще трябва да се откажа от своя страхлив скептицизъм, да се осмеля да пристъпя към Него и да Му се доверя за това, че ще прости греховете ми и ще ми даде успокоение - точно както сам казва.
Днешният епизод завършва с покорството на жената: „Тя отиде и направи каквото Илия ѝ каза. Така тя, Илия и домът ѝ ядоха много дни“ (ст.15). Жената проявява слушание, доверява се и вярата ѝ е възнаградена! Днес БОГ продължава да отговаря, когато Го търсим с вяра и упование.
За четене: Втор. 10:1-11; Мат. 24:15-28
p { line-height: 115%; margin-bottom: 0.1in; background: transparent }
АБВ НА СПАСЕНИЕТО
Каква е Добрата Новина или Благата Вест на Евангелието за Исуса Христа? Тя е, че Исус Христос дойде на този свят (роди се от девица), беше разпънат на кръст, беше положен в гроб, възкръсна на третият ден, което възкресение и ще празнуваме другата седмица и че един ден Той ще се върне отново. Това е Благата Вест!
И съвсем простичко, по детински, ще ви обесня „АБВ-то на спасението“. Единственото, което ти и аз трябва да направим е да признаем, че сме съгрешили против Бога и че имаме нужда от Спасител.
В Римл. 3:10 ни се казва: „Няма праведен ни един“
А в Римл. 3:23 четем: „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“
Всички ние сме се родили грешници и поради тази причина, ние всички трябва да се новородим (да се родим отново духовно), за да влезем в Небесното Царство. „Заплата на греха е смърт “ (Римл 6:23). Заплата е смъртно наказание! Но ... тук идва Благата Вест - „а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.“
Скръбта по Бога е тази, която ни води до истинско покаяние за греховете срещу праведния, справедлив Бог и настъпва промяна на сърцето. Ние обновяваме ума си, а Бог променя сърцата ни и ни възстановява, съживява отвътре навън. „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой.“ Това беше А-то.
Следва Б: Да повярваш в сърцето си, че Исус Христос е Господ. Да повярваш в сърцето си, че Исус Христос умря за твоите грехове, че беше погребан и че Бог Го възкреси от мъртвите.
В Римл. 10:9-10 четем: „и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите.“
И В: да призовеш името на Господа. Това означава да се довериш , да повярваш с цялото ви сърце, че Исус Христос е Този, Който казва, че е. Всеки човек, от Адам, та чак до днес, който някога е живял по лицето на земята, ще преклони коляно и ще изповяда с устата си, че Исус Христос е Господ - Господ на Господарите и Цар на Царете.
Римл. 10:9-10 четем: „Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.“
Преди да прочета този силен стих - Римл. 10:13 - бих искал да кажа следното: Може би днес има някой, който трябва да посвети отново живота си на Бога. Ти се се отклонил, отдалечил си се и Господ те призовава обратно при Себе Си. Не случайно четеш тези редове. Това е така, защото днес трябва да се върнеш при Него. Бог те обича и ти Му липсаш. Бог не ти е ядосан. Той не те осъжда и те чака с отворени обятия!
Римл. 10:13: „Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси".
А ако ти никога не си призовал името Господне, за да бъдеш спасен, какво чакаш? Не виждаш ли какво става по света? Защо си играеш с най-важното, съдбовно решение, което трябва да вземеш в живота си, за да имаш вечен живот? Днес е деня. Днес е спасителен ден.
Библията ни предупреждава за краткостта на живота. „Защото вие сте пара, която се явява, и после изчезва“ (Яков 4:14). Библията не ни казва да се замислим дали да повярваме някой ден, а да повярваме днес! „Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърцата си“. (Евреи 4:7). Никой от нас не знае колко време имаме останало в този живот или какви ще бъдат обстоятелствата на нашата смърт. Можем да умрем по внезапен, неочакван начин, който ще попречи на предсмъртното повярване. Единственият разумен избор е да се покаем и да повярваме в Исус Христос днес. „В благоприятно време те послушах и в спасителен ден ти помогнах. Ето сега е благоприятно време! Ето сега е спасителен ден!“ (2 Коринтяни 6:2).
Помнете и това: „Преди всичко знайте това, че в последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват: Где е обещаното Му пришествие? защото, откак са се поминали бащите ни всичко си стои така както от началото на създанието ... Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.“ (2 Петрово 3:3-4, 9)
