Тежестта на Кримската война, 1852-1855

Една голямата беда никога не идваше сама. През 1852 се почна подготовката на Кримската война срещу руснаците. През август 53-та мина комета и всички знаеха, че не е на добро. На 1-ви октомври се чу, че пристига Искендер бей. В същия ден той свика в конака над моста чорбаджиите и им нареди следното:

-        Реквизират се безвъзмездно от габровските ковачи 1 000 казми[1], а от дърводелците - 2 000 лопати.

Никой не възрази. Всички се надяваха да се мине само с това. След това обаче Искендер бей обикаля по Шипченския проход защитните табии[2] и през 54-та отново събра чорбаджиите и нареди:

-        500 души от Габрово и околните колиби да излязат на ангария на Балкана да правят укрепления.

-        До 26 юни да се изпратят към Добруджа други 600 души и след тях още 318 души оракчии – жетвари, заедно с 130 запрегнати коли, 20 чифта чевгари и 200 коня.

Чорбаджиите протестираха, че не могат да дават повече, понеже габровци са търговци и хората са отишли по кяр с колите си по Хайробол, Стамбол, Гелибол, Тахирдаг и пр. Въпреки това на 3 декември същата година се изпратиха към Балчик още 150 коня. Ангарията от хора, животни и коли от цяло Габровско се изпраща към фронта в пунктовете Търново, Русчук, Шумен, Варна, Добрич, Балчик, Девня, Кара-су (Черна вода) и пр. Запрегнатите коли, чевгарите, както и много от конете бяха придружавани от техните стопани.

Градът рухна!

През 54-та в двора на хана на Христо Николов в Каменската махала влезе на красив жребец един силен мъж с високо чело, погледът на който пречупваше всяка съпротива. Беше изискано облечен. По коня всичко беше от най-добро качество. Бай Христо погледна навън и сърцето му трепна. Припна към него, поклони се дълбоко и възкликна:

-        Воеводо! Добре дошъл!

Беше Георги Сава Раковски.

-        Какво те води насам?

Георги огледа хората в двора на хана, намигна му и каза:

-        Събирам дюлгери от Габрово и габровските колиби за строежа на Силистренската крепост. Нали знаеш, че война се задава.

-        Кажи сега кои дюлгери да събера? – усмихна се бай Христо дяволито.

-        Днеска не и утре не, но за други ден вечерта виж да дойде Никола Стефанов Стойнов от село Съботковци, онзи, дето учи училището за чужди езици в град Браила през 1841 г. Прати и за Иван Попвелчев Грудов и Цвятко Радославов. Той е габровец, живеещ в Свищов, но разбрах, че сега е тука по работа. Гледай да събереш и учителите.

Не му каза къде ще ходи следващия ден.

            Рано сутринта се запъти към Соколския манастир. Дядо Йосиф го видя от прозореца на одаята си и слезе да му отвори. Прегърнаха се сърдечно:

-        Добре дошъл, воеводо!

-        Дал ти бог добро, отче Йосифе!

В манастирския двор го лъхна приятният дъх на боров тамян, идващ от работилницата. Манастирът, основан през 1833-та и завършен през 1834-та, изнасяше за цяла България тамян и това беше основно перо в доходите му. Имаха и дърводелска работилница за ковчези. Гатерът се задвижваше от вода, отбивана от мощната вада, която течеше край манастира. Бяха си направили и рибарник, в който щъкаха едри пъстърви. Конят сам се запъти към много-струйната чешма, построена от Колю Фичето[3]. Раковски спусна дисагите на земята, наведе се и пи дълго, дълго…

-        Отче, тая балканска вода ми гаси пламъка в душата…

Отец Йосиф махна с ръка на един от калугерите и той донесе бързо, бързо прясно издоено мляко, сланина, лук и самун хляб и двамата седнаха да закусват под близнатия бор. Беше над 200 години стар, горд и правилен, сякаш Бог лично се беше старал да запази симетрията при растежа му. Това беше свято място, закътано отвсякъде с баири, покрити със стари буки, само откъм изток, от извисяващите се скали, пълни с дупки, в които гнездяха соколи, гледаше към долината. На една закътана площадка пред пещерата беше съградена малка красива църква.

-        Отче - запита Раковски, - как съградихте този манастир само за една година?

-        С ентусиазма на габровци, воеводо, с оня ентусиазъм, с който един ден ще вдъхнем и лелеяната свобода. 110 души габровци от града записаха дарения от 25 до 1000 гроша; други харизваха гори, ниви, крави, волове, овце, кози, черковни книги и принадлежности. При постройката на манастирските одаи, някои села като Боженци, Шипка, пък и частни лица построиха ей-там ония отделни стаи в общата редица, в които нощуват техни поклонници по време на храмовите празници на 15 август, който е „Успение на Пресветата Богородица”, и на 8 септември, който е „Малката Богородица”. Ние имаме „Боженска“, „Шипченска“, „Хесапчийска“ и други одаи.

Фиг. 5. Габровският Соколски манастир

Раковски извади остра кама и отряза две филии. Отец Йосиф разля млякото в две чаши, погледна го дълго, дълго, радвайки му се… и запита:

Фиг. 6. Черквата на Соколския манастир

Фиг. 7. Архимандрит Йосиф Соколски (ок. 1786-1879)

-        Кажи, воеводо, тоя път дядо Иван ще им превие ли врата?

-        Той сам няма да може и ние трябва да помагаме.

Разказа му, че българите образували в Цариград „Тайно общество”, което е вече във връзка с руското командване. Заради това той постъпил и като преводач в руската главна квартира в град Шумен. И сега като такъв под различни предлози обхожда много градове и села в Северна България, за да се свърже с местни дейци, които да подготвят населението за общо народно въстание. Главното нещо за момента беше да се съберат тайно сведения за разположението и броя на турските войски, за техните планове и да се подпомагат настъпващите руски освободителни войски.

-        Каквото науча, го пращам на руския щаб.

Каза му, че в утрешния ден ще се среща с габровци. Остави му цариградски и брашовски вестници и отпечатки от свои стихотворения и от „Речта за Асеня[4]“. След това говориха за идеята на Йосифа да се присъедини българската църква към папата, на която Раковски беше решителен противник.

-        Помисли, отче Йосифе, та ние от Юстиниан, от 545 година, имаме самостоятелна българска църква. Трябва ли да се отказваме от това наше велико наследство? Помисли и какво влияние това би имало върху руското дворянство, което в момента доставя нарядите за оръжие и подкрепя войните срещу турците. Това би довело до коренна промяна в тяхното отношение и непоправима беда за нашата кауза. Ние не можем се освободи без руснаците!

На тръгване към тях се приближи друг монах, побелял и сбръчкан. В него Георги позна Алтън Дечко. Той знаеше историята и трагедията му. Наведе се и му целуна ръка. Алтън Дечко тихо каза:

-        Воеводо, с баща ти Сава бяхме навремето достове. От него съм купувал оръжие. Вие навремето в Котел произвеждахте всичко. Леле, какъв юнак беше баща ти. И каква свита имаше? Едно искам да те питам- все съм се чудел що ти викат и Раковски, след като баща ти се зове Сава.

Раковски се усмихна и каза:

-        Моят древен род е от село Раково, което турците разорили. След това сме се преселили в Балкана. Нашият род е стар род на воеводи. Пра-прадядо ми Боян е бил избран от раковското общество на общонароден събор за предводител на войнството, което е било изпратено против маджарите през Симеоновото време. Той е предвождал войската чак до Чехия в третата война на Симеон срещу унгарците. Връщат се с много пленници, плячка и без нито един убит. Преди това храбрият Боян е предвождал войската на цар Симеон под цариградските стени и е насилил цариградските стени откъм укрепленията на Златната врата.

-        Сега разбирам- поклати глава старецът. Протегна ръка и пусна в шепата му една червена торбичка.

Георги я отвори и видя златни махмудии. Бяха много пари!

-        Това са ми последните пари, воеводо. Там, гдето отивам, те не ми трябват. С главата си ги изкарах, с глава ги харчете. Купете пушки и пропъдете тези изверги от земите ни!

На другата вечер в плевнята на хана в Габрово се събраха учителите. Никола Стефанов Стойнов от село Съботковци не можа да дойде, но Иван Попвелчев Грудов и Цвятко Радославов бяха там. Иван също дойде. Георги ги разпита за войските. Всички се надпреварваха да му отговарят, но той забеляза бързо, че Иван има памет невиждана и че му докладва като щабен офицер за миналите войски. След това му изложи за нарядите и ангариите, които градът е платил. На всекиго се искаше тези сведения да стигнат до русите да им помогнат. На Ивана също. Те се досещаха, че Раковски беше дошъл за това, но Раковски сам не им каза това. След това учителите започнаха да разпитват воеводата за международното положение, ще има ли въстание, не може ли с въстание и война на руснаците да дойде дългоочакваната свобода. Раковски беше сдържан. От опита с легията в Сърбия, с хайдушките чети и стоте и четири въстания до този момент в Българско той беше стигнал до извода, че народът трябва първо да се образова, да се освободи от гръцкото политическо потисничество, пък тогава… тогава, каквото е рекъл Бог. „Бунтовници без учение са хайдути, а образованите бунтовници са революционери.“ – обичаше да казва често той. Тогава един учител го попита:

-        Воеводо, ти знаеш че нямаме много книги на български. Не е ли по-добре да се образоваме чрез гръцкия език. Гърците имат такава древна, богата и умна книжнина.

-        Българи, днес вси гърци ви казват, че де що е християнин, все е грък. То не може да бъде по никой начин вярно. Ще ви кажа две неща и ги запомнете. Елинската култура не е гръцка. Елинизмът не е родов белег, както е писал Изократ през 5-ти век преди Христа, а белег на възпитанието и убеждението. В глава 50-та на книгата си той казва дословно: „…с името елини не се означава родът или родовият произход, а духът, убеждението и възпитанието.“ Така че за елинската култура допринесоха и много други националности, каквито сме и ние, тракийците. Ние пишехме преди тях с пелазгийски букви.  Календарът ни е халдейски и е най-точният календар. Александър, най-големият разпространител на тази култура, не беше грък, а тракиец от Белица, на която гърците казват Пела, щото нямат буква „буки“. Единадесет императори на Източната римска империя бяха тракийци, родени на Балканите. Вие да сте чували за император грък? Няма. И днес турците викат на тая част Румели, т.е. Римско, а не Гръцко. И друго! Учете децата на български, превеждайте книги от всички езици на български. Чрез езика гърците винаги са искали да ни претопят – а има българи, които се поддават.

Един от учителите попита:

-        Воеводо, ние имаме много наречия, на кое да се превеждат книгите? На това, на което ти пишеш, или на онова - среднобългарското, на което господина Гаврил Кръстевича пише. Та вие е сте от един град?

-        На онова на Бориса и Симеона!

-        Ами че то отдавна не се говори, воеводо!- възкликнаха почти всички учители. - Не е ли по-лесно и разбираемо за децата да преведем книгите на балкански диалект? 

Тука мненията се разминаха, но това не измени величието на срещата. Беше вече полунощ, когато Иван попита:

-        Воеводо, ти знаеш толкоз неща! Отгде ги знаеш? Где ги прочете и научи?

-        В Котел имаме все още ония книги, дето ги е имало и в Симеоновата библиотека, гръцки, латински, български, санскритски. Човек като говори, да речем, френски, английски и немски, може да ползва и техни модерни преводи. Пък и персийски и старогръцки помагат. Поп Спиридон Габровски ми каза, че вие в Търново все още имате стари книги. Крийте ги от гърците и дано ги опазите! Така че учете старите езици не за да забравите рода си, а за да го извисите!

Накрая, като се разотиваха, Раковски дръпна настрана Иван Попвелчев Грудов и Цвятко Радославов и им каза  направо:

-        Братя, гответе се за общонародно въстание, което да постави Турция между два огъня: външен - руското нападение, и вътрешен - българско общонародно въстание.

Да, Габрово беше материално разсипано, но духът му гореше с нестихващ пламък. На другия ден Раковски изчезна, както се и появи, но бедите на габровци не изчезнаха с него. Дойде бойрултия за реквизиране на селскостопанска продукция, каквато габровци не произвеждаха: 1 100 овни или ялови овце; 70 000 оки жито, 32 000 оки ечемик и 21 600 оки овес, които да се предадат на водениците в Девня. Поисква се да се реквизира всичкият червиш[5] в Габрово, като само от един джелепчия[6] искат 30 000 оки; 15 000 кожи каплами. Поискани бяха и 180 000 оки дървени въглища и пр., и пр.
....

Извадка от книгата: 

[1] Търнокопа

[2] Окопи и защитни насипи

[3] Най-известният български майстор строител от времето на духовното възраждане на България..

[4] Разпространявайки оная част от българската история, свързана с въстанието на Асен и Петър против Източната римска империя, Раковски е целял хората да видят, че такова въстание може да се проведе успешно и срещу прекалено силен враг.

[5] Консервирано месо

[6] Месар

Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D