Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.11.2020 19:40 - Древните македонци – гърци или негърци
Автор: mt46 Категория: История   
Прочетен: 1888 Коментари: 2 Гласове:
7

Последна промяна: 20.11.2020 20:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.

 

Къмъ въпроса за народностьта на старитѣ македонци

отъ

Веселинъ Бешевлиевъ

 

София 1932


/.../

IV. Исторически известия за не гръцкия характеръ на македонцитѣ.

 

Най-старитѣ исторически известия за народностьта на древнитѣ македонци, които стоятъ вънъ отъ всѣкакви съмнителни митологически и генеалогически спекулации, сѫ сведенията, които Херодотъ ни дава за македонския царь Александъръ I въ свръзка съ гръко-персийскитѣ войни. Александъръ I, синъ на царь Аминта I, е първиятъ македонски владѣтель, за когото имаме сведения, че се е гърчеелъ. За своитѣ симпатии къмъ гърцитѣ той получилъ дори прозвшцето Φιλέλλην — гръколюбецъ, което не би било подходящо, ако е билъ истински гръкъ. [1]

 Споредъ свидетелството на Херодота този македонски царь заявявалъ при всѣки удобенъ случай, че е чистъ гръкъ. Въ надвечерието на боя при Платея Александъръ отишелъ тайно въ лагера на атинцитѣ да върши предателство спрямо перситѣ, на която страна билъ, като оправдавалъ постѫпката си съ това, че αὐτός τε γὰρ Ἕλλην γένος εἰμὶ τὠρχαῖον καὶ ἀντ᾿ ἐλευθέρης δεδουλωμένην οὐκ ἂν ἐθέλοιμι ὁρᾶν τὴν Ἑλλάδα (IX 45). На друго мѣсто Херодотъ разказва, че, когато пратеницитѣ на персийския пълководецъ Мегабазъ дошли при македонския царь Аминта I да искатъ земя и вода, било дадено въ тѣхна честь блѣскаво угощение, което завършило трагично съ избиването на пратеницитѣ. Въ разгара на угощението Александъръ I още престолонаследникъ станалъ и казалъ споредъ Херодота следнитѣ думи на царскитѣ пратеници: πρὸς δὲ καὶ βασιλέϊ τῷ πέμψαντι ἀπαγγείλητε ὡς ἀνὴρ Ἕλλην, Μακεδόνων ὕπαρχος, εὖ ὑμέας ἐδέξατο καὶ τραπέζῃ καὶ κοίτῃ (V 20). Това настойчиво изтъкване и подчертаване отъ страна на Александра I, че той е гръкъ, добива смисълъ само при предпоставка, че македонцитѣ въ негово време не сѫ били смѣтани за гърци. Че това наистина е било така, се вижда отъ едно друго мѣсто изъ Херодотовитѣ истории.

 Ἀλεξάνδρου γὰρ ἀεθλεύειν ἑλομένου καὶ καταβάντος ἐπ᾿ αὐτὸ τοῦτο οἱ ἀντιθευσόμενοι Ἑλλήνων ἔξεργόν μιν, φάμενοι οὐ βαρβάρων ἀγωνιστέων εἶναι τὸν ἀγῶνα ἀλλὰ Ἑλλήνων. Ἀλέξανδρος δὲ ἐπειδὴ ἀπέδεξε ὡς εἴη Ἀργεῖος, ἐκριθη τε εἶναι Ἕλλην καὶ ἀγωνιζόμενος στάδιον συνεξέπιτττε τῷ πρώτῳ (V 22).

 Явно е, че Александъръ I не е билъ допуснатъ да вземе участие въ Олимпийскитѣ игри, понеже като представитель на македонцитѣ е билъ смѣтанъ за варваринъ. Той е билъ допуснатъ до игритѣ, едва следъ като е доказалъ, че само лично той, a не и македонскиятъ народъ, е по произходъ гръкъ. Самиятъ Александъръ, както се вижда отъ думитѣ ἀνὴρ Ἕλλην Μακεδόνων ὕπαρχος, е отдѣлялъ македонцитѣ отъ гърцитѣ. Това още по-добре личи отъ края на VIII Херодотова книга (глава 140—144). Тукъ Херодотъ разказва на кѫсо следното: Персийскиятъ пълководецъ Мардоний изпратилъ македонския царь Александъръ при атинцитѣ съ предложение да сключатъ миръ съ персийския царь на много износни условия. Александъръ следъ като съобщилъ мирното предложение на персийския царь въ атинското народно събрание, посъветвалъ отъ своя страна атинцитѣ да го приематъ, понеже тѣ едва ли биха могли да продължаватъ по-дълго

 

 

1. Harpocrat. λέξ. ῥητ. s. v. Bekker an. gr. 375, 20. Schol. Demosth. Olynth. III 130 Dind. Срв. Kretschmer въ Glotta XVI 172, W. Fellmann, Antigonos Gonatas, Kцnig der Makedonen, und die Griechischen Staaten. Dissert. Wьrzburg 1932, 5. Друго яче G. N. Hatzidakis, Zur Abstammung der alten Makedonier. Athen 1897, 55 ff. Geyer въ Philol. Wochenschrift 52, 328.

 

 image

46

 

време тази война и освенъ това πολλοῦ γὰρ ὑμῖν ἄξια ταῦτα, εἰ βασιλεύς γε ὁ μέγας μούνοισι ὑμῖν Ἑλλήνων τὰς ἁμαρτάδας ἀπιεὶς ἐθέλει φίλος γενέσθαι (cap. 140, 4). Спартанцитѣ, съюзници на атинцитѣ, като узнали съ каква цель се изпраща Александъръ Македонски отъ Мардония въ Атина, побоялисе да не би да бѫдатъ принудени да водятъ сами войната, ако атинцитѣ се помирятъ съ царя на перситѣ, и затова изпратили въ атинското народно събрание сѫщо пратеници, които да говорятъ противъ мирното предложение. Атинцитѣ следъ като изслушали и дветѣ страни отговорили най-напредъ на македонския царь. Персийското мирно предложение тѣ отхвърлили, a Александра посъветвали

 

σύ τε τοῦ λοιποῦ λόγους ἔχων τοιούσδε μὴ ἐπιφαίνεο Ἀθηναίοισι, μηδὲ δοκέων χρηστὰ ὑποργέειν ἀθέμιστα ἔρδειν παραίνεε. οὐ γάρ σε βουλόμεθα οὐδὲν ἄχαρι πρὸς Ἀθηναίων, ἐόντα πρόξεινόν τε καὶ φίλον (143, 3).

 

A на спартанскитѣ пратеници заявили, че тѣ никога не ще изневѣрятъ на гръцката народность поради редъ причини, но най-вече понеже τὸ Ἑλληνικόν, ἐὸν ὅμαιμόν τε καὶ ὁμόγλωσσον, καὶ θεῶν ἱδρύματά τε κοινὰ καὶ θυσίαι ἤθεά τε ὁμότροπα (144, 2). Отъ приведенитѣ гръцки текстове се вижда ясно, че: 1. Александъръ не е смѣталъ себе си за гръкъ или поче не се е смѣталъ за такъвъ като представитель на македонския народъ, понеже той, макаръ да е билъ приятель на перситѣ, както това личи преди всичко отъ мисията, съ която е билъ натоваренъ отъ Мардония, казва на атинцитѣ, че персийскиятъ царь μούνοισι ὑμῖν Ἑλλήνων. . . ἐθέλει φίλος γενέσθαι. и 2. за атинцитѣ Александъръ е само πρόξεινος и φίλος, но не и едноплемененъ както спартанцитѣ. Следователно македонцитѣ сѫ били смѣтани за варвари. Самото Хераклидско родословие на македонскитѣ царе, което изглежда да е било измислено въ времето на Александра I, добива смисълъ само при предпоставка, че македонскиятъ народъ не е билъ сроденъ съ гръцкия [1] или най-малкото не е билъ смѣтанъ отъ гърцитѣ за гръцки.

 

Обикновено известията на древнитѣ писатели за народностьта на старитѣ македонци се отхвърлятъ отъ нѣкои съвремени учени подъ предлогь, че тѣ не почивали на строго научни изследвания. Обаче приведения по-горе Херодотовъ текстъ отъ 144 глава VIII книга показва много добре, кое е било мѣрилото на древнитѣ, съ което тѣ сѫ опредѣляли, кои сѫ гърци и кои сѫ варвари. A това мѣрило е сѫщото, съ което и днесъ бихме опредѣлили народностната принадлежность на дадено племе. Забележително е, че македонскиятъ царь Александъръ I, за да докаже гръцкия си произходъ, не навежда като доказателства нито езика, нито вѣрата, ниго обичаитѣ македонски, a си служи съ едно родословие отъ съмнителна достовѣрность. Той е направилъ това, понеже въ гръцкия произходъ на македонскитѣ царе гърцитѣ сѫ могли лесно да повѣрватъ, тъй като той не е могълъ

 

 

1. Kaerst ор. cit. 157.

 

 image

47

 

да бѫде подложенъ на провѣрка, докаго езикътъ, обичаитѣ и пр. на старитѣ македонци сѫ стояли винаги предъ очитѣ на тогавашнитѣ гърци и сѫ издавали негръцкия характеръ на македонския народъ. [1]

 

 

Тѣзи известия на Херодота се потвърждаватъ напълно отъ Тукидида. И този гръцки историкъ приема Хераклидския resp. гръцкия произходъ на македонския царски родъ. [2] Обаче самитѣ македонци Тукидидъ отдѣля рѣзко отъ гърцитѣ и ги смѣта за варвари. Това се вижда ясно отъ следнитѣ мѣста изъ неговата история на Пелопонеската война. Тукидидъ като разказва за похода на спартанския пълководецъ Брасидъ, който походъ той предприелъ за втори пѫть съ македонския царь Пердикъ срещу Арабай, царя на линкеститѣ, съобщава следното :

 

καὶ ἦγον ὁ μὲν (scil. ὁ Περδίκκας) ὧν ἐκράτει Μακεδόνων τὴν δύναμιν καὶ τῶν ἐνοικούντων Ἑλλήνων ὁπλίτας. . . ξύμπαν δὲ τὸ ὁπλιτικὸν τῶν Ἑλλήνων τρισχίλιοι μάλιστα, ἱππῆς δ᾿οἱ πάντες ἠκολούθουν Μακεδόνων ξὺν Χαλκιδεῦσιν ὀλίγου ἐς χιλίους, καὶ ἄλλον ὅμιλος τῶν βαρβάρων πολύς (IV 124).

 

Въ приведения текстъ бие на очи отдѣлянето на македонцитѣ отъ гърцитѣ. Забележителенъ е сѫщо така и изразътъ ἄλλος ὅμιλος τῶν βαρβάρων πολύς. Че тукъ подъ „варвари“ трѣбва да се разбира пакъ македонци, личи отъ 126 глава на сѫщата книга, a имено отъ речьта на полководеца Брасидъ, която той произнесълъ предъ войницитѣ си за да ги насърчи, когато останали сами срещу линкеститѣ следъ бѣгството на македонската войска : βαρβάρους δὲ οὓς νῦν ἀπειρίᾳ δέδιτε, μαθεῖν χρὴ ἐξ ὧν τε προηγώνισθε τοῖς Μακεδόσιν αὐτῶν καὶ ἀφ᾿ὧν ἐγὼ εἰκάζων τε καὶ ἄλλων ἀκοῇ ἐπίσταμαι, οὐ δεινοὺς ἐσομένους. Къмъ варваритѣ сѫ причислени македонцитѣ и въ II 80, 5 sqq.:

 

image

 

Въ приведения текстъ македонцитѣ заедно съ други, не гръцки племена, се противопоставятъ явно като варвари на гръцката войска образувана отъ ампракийци, левкадци, анакторийци и пелопонесци.

 

 

1. Hatzidakis въ Abstammung usw. 57 дава едно съвсемъ несъстоятелно обяснение на въпроса, защо Александъръ си е послужилъ съ Хераклидското родословие за да докаже, че е гръкъ.
2. Срв. II 99 и V 86.

 

 image

48

 

Още по-ясно и опредѣлено се изказва прочутиятъ реторъ Исократъ за негръцкия характеръ на македонцитѣ, който е билъ, както е известно, единъ отъ най-голѣмитѣ привърженици на идеята Гърция да се обедини подъ опеката на македонския царь Филипь II. Едва ли може да става дума върху това, че той, създательтъ на тази идея, не е ималъ добра представа за етнографското положение на македонския народъ. Исократъ въ прочутата си речь-брошура Φίλιππος, съ която е подканялъ македонския царь да обедени Елада и да предприеме наказателенъ походъ срещу Персия, ясно дѣли отъ една страна царския родъ отъ македонския народъ, a отъ друга страна — гърцитѣ отъ македонцитѣ. Въ глава 107 и сл. той казва за родоначалника на македонския царски родъ следното:

 

ὁ δὲ τὸν μὲν τόπον τὸν Ἑλληνικὸν ὅλως εἴασε, τὴν δ᾿ἐν Μακεδονίᾳ βασιλείαν κατασχεῖν ἐπεθύμησεν· ἠπίστατο γὰρ τοὺς μὲν Ἕλληνας οὐκ εἰθισμένους ὑπομένειν τὰς μοναρχίας, τοὺς δ᾿ἄζλλους οὐ δυναμένους ἄνευ τῆς τοιαύτης δυναστείας διοικεῖν τὸν βίον τὸν σφέτερον αὐτῶν. καὶ γάρ τοι συνέβη διὰ τὸ γνῶναι περὶ, τούτων αὐτὸν ἰδίως καὶ τὴν βασιλείαν γεγενῆσθαι πολὺ τῶν ἄλλων ἐξηλλαγμένην· μόνος γὰρ Ἑλλήνων οὐχ ὁμοφύλου γένους ἄρχειν ἀξιώσας μόνος καὶ διαφυγεῖν ἠδυνήθη τοὺς κινδύνους τοὺς περὶ τὰς μοναρχίας γιγνομένους.

 

Значението на това мѣсто като доказателство за негръцкия характеръ на македонцитѣ е много голѣмо. Затова нѣкои отъ застѫпницитѣ на гръцкото гледище се опитаха да го обезсилятъ съ несъстоятелни доводи. Така споредъ Abel [1] тукъ не ставало дума за тънки етнографски различия (An feine ethnographische Unterscheidungen wird dabei Niemand denken), a споредъ Meyer [2] тукъ проглеждало съставеното вече y Херодота мнение за негръция характеръ на македонцитѣ. Geyer [3] пъкъ пише, че Исократъ hat sicher keine Sprachstudien getrieben, докато Хаджидакисъ съвсѣмъ го премълчава. Обаче тѣзи доводи нѣматъ никаква убедителна сила. Защото абсурдно би било да се допусне, че Исократъ преповтаря едно погрѣшно мнение за народностьта на старитѣ македонци безъ да се досѣща, че съ това той самъ подронва основитѣ на създадената отъ него идея. Напротивъ въ интереса на Исократа е било да се представятъ македонцитѣ за едноплеменни съ гърцитѣ. Разбира се, Исократъ не е правилъ езикови изследвания за да установи, дали македонцитѣ принаддежатъ къмъ гърцитѣ или не. Защото това не е било нужно. Сѫщо тъй както и сега никой нѣмецъ не прави езикови изследвания за да види, дали нѣмци и французи сѫ единъ сѫщъ народъ. Най-сетне съвсемъ погрѣшно би било да се мисли, че Македония е била отдѣлена като съ китайски стени отъ Гърция, та никой не е могьлъ да знае, какъвъ народъ сѫ македонцитѣ. Че Исократъ е държалъ строга смѣтка

1. Op. cit. 267.       
2. Op. cit. 274 Anm 2.

3. Philol. Wochenschrift 52 (1932), 328.

 

 image

49

 

за това, което е пишелъ, се вижда отъ самото заключение на речьта, което гласи така:

 

Φημὶ γὰρ χρῆναί σε τοὺς μὲν Ἕλληνας εὐεργετεῖν, Μακεδόνων δὲ βασιλεύειν, τῶν δὲ βαρβάρων ὡς πλείστων ἄρχειν. Ἤν γὰρ ταῦτα πράττῃς ἅπαντές σοι χάριν ἕξουσιν, οἱ μὲν Ἕλληνες ὑπὲρ ὧν εὖ πάσχουσι, Μακεδόνες δ᾿ ἢν βασιλικῶς ἀλλὰ μὴ τυραννικῶς αὐτῶν ἐπιστατῇς, τὸ δὲ τῶν ἄλλων γένος ἢν διὰ σὲ βαρβαρικῆς δεσποτείας ἀπαλλαγέντες Ἑλληνικῆς ἐπιμελείας τύχωσι (cap. 154).

 

Въ приведения текстъ се вижда, колко близко е билъ Исократъ да обяви македонцитѣ за гърци, но сѫщинското положение на нѣщата не му е позволило да стори това. Той не причислява македонцитѣ къмъ варваритѣ, но не ги смѣсва и съ гърцитѣ. Той отдѣля македонцитѣ отъ варваритѣ навѣрно съ единствената цель за да поласкае както самитѣ македонци, така и тѣхния царь Филипъ II. [1]

 

Гръцкитѣ писатели Херодотъ, Тукидидъ и Исократъ, както се вижда отъ приведенитѣ по-горе текстове, сѫ признавали за гърци само македонскитѣ царе, докато самитѣ македонци тѣ сѫ смѣтали за народъ различенъ отъ гръцкия. При това положение на нѣщата отъ само себе си изниква въпросътъ, дали македонскиятъ царски родъ не е билъ по произходъ наистина различенъ отъ македонския народъ. На този въпросъ трѣбва да се отговори отрицателно. Защото, както изтъкна отличниятъ познавачъ на хеленистическата епоха историкътъ Kaerst, [2] ние не можемъ да доловимъ въ историята на македонската държава, до колкото тя ни е позната, нигде никаква следа, която да издава македонския царски родъ като чуждъ по произходъ на страната и народа македонски. Гръцкото resp. Хераклидското родословие на македонскитѣ царе е било измислено, както вече видѣхме по-рано, по чисто политически съображения.

 

Обаче не винаги и не всички гърци сѫ признавали гръцкия произходъ на македонскитѣ царе. Ето що ни съобщава Климентъ Александрийски (Clem. Strom. VI 16 р. 746 Р) за софиста Трасимахъ отъ Халкедонъ(около 427 г.пр.Хр.):

 

καὶ μὴν ἐν Τηλέφωι εἰπόντος Εὐριπίδου „Ἕλληνες ὄντες βαρβάροις δουλεύσομεν;” θρασύμαχος ἐν τῶί ὑπὲρ Λαρισαίων λέγει· „Ἀρχελάωι δουλεύσομεν Ἕλληνες ὄντες βαρβάρωι; ”

 

Споменатата тукъ речь на Трасимаха ὑπὲρ Λαρισαίων не е запазена. Обаче до насъ е достигнала една речь Περί πολιτείας подъ името [3] на прочутия реторъ Herodes Attikos (101—177), за която се допуска, че разглежда сѫщия въпросъ както Трасимаховата речь или най-малко, че стои подъ нейно

 

1. Вж. още Fellmann, ор. cit. 6.

 2. Op. cit. 164.

 3. За спора, който се подига относно датата и автора на тази речь вж. W. Christs Geschichte der griech. litteratur 6 Aufl. v. W. Schmied u. O. Stдhlin II 2 (Mьnchen) 1924, 695 Anm. 7.

 

 image

50

 

влияние. Въ тази речь македонцитѣ се отдѣлятъ ясно отъ гърцитѣ и се наричатъ варвари:

 

§ 34 ὁ μὲν οὖν ἐμὸς λόγος ἀμύνεσθαι μὲν τὸν ἀδικοῦντα κελεύει, τιμωρεῖν δὲ τοῖς ἀποθανοῦσι, χαρίζεσθαι δὲ τοῖς παρήκουσι, δέχεσθαι δὲ τὴν τύχην, συμμάχους τε τοῖς Ἕλλησιν εἶναι πολεμίους δὲ τοῖς βαρβάροις (scil. Μακεδόσι), καὶ πιστεύειν μὲν τοῖς ὠφελοῦσιν, κ. τ. λ. ... § 35 ταῦτα μὲν οὖν οὑμὸς λόγος τοῖς δ᾿ἐναντιουμένοις, εἰς τοῦτο ἥξουσι τόλμης, τἀναντία δεῖ δύνασθαι τὸν λόγον· ἀνέχεσθαι μὲν ἀδικουμένους ὠφελεῖν δὲ τοὺς ἀδικοῦντας, φεύγειν δὲ τοὺς βουλομένους ὠφελεῖν . . . ἔπειτα τοῖς Ἕλλησι μὴ γίγνεσθαι συμμάχους, τοῖς δὲ βαρβάροις (scil. Μακεδόσι) καὶ πρὸς τούτῳ τοῖς ἐχθροτάτοις, κ. τ. λ. [1]

 

 Противъ гръцкия характеръ на македонцитѣ и тѣхния царь особено ясно и установено се изказва прочутиятъ атински ораторъ Демостенъ. На много мѣста въ речитѣ си той нарича както самитѣ македонци така и царя имъ Филипъ II варвари. Примѣрно въ това отношение е следното мѣсто отъ III му речь противъ Филипа :

 

§ 31 εἰ δὲ γε δοῦλος ἢ ὑποβολιμαῖος τὰ μὴ προσήκοντ᾿ ἀπώλλυε καὶ ἐλυμαίνετο, Ἡράκλεις, ὅσῳ μᾶλλον δεινὸν καὶ ὀργῆς ἄξιον πάντες ἂν ἔφησαν εἶναι. ἀλλ᾿ οὐχ ὑπὲρ Φιλίππου καὶ ὧν ἐκεῖνος πράττει νῦν, οὐχ οὕτως ἐχουσιν, οὐ μόνον οὐκ Ἕλληνος ὄντος οὐδὲ προσήκοντος οὐδὲν τοῖς Ἕλλησιν, ἀλλ᾿ οὐδὲ βαρβάρου ἐντεῦθεν ὅθεν καλὸν εἰπεῖν, ἀλλ᾿ ὀλέθρου Μακεδόνος, ὅθεν οὐδ᾿ ἀνδράποδον σπουδαῖον οὐδὲν ἧν πρότερον. [2]

 

Това мѣсто е забележително още и поради сведението, че въ Атина е имало македонци роби. Следователно атинскитѣ граждани сѫ имали възможность да узнаятъ добре, дали македонцитѣ сѫ били гърци или не. Обикновено изявленията на Демостена се отхвърдятъ или пъкъ никакъ не се взиматъ подъ внимание, когато се разглежда въпросътъ за народната принадлежность на старитѣ македонци, понеже неговитѣ думи се смѣтатъ за рожба на политическо заслѣпение и озлобение. [3] Но, както и да искаме да оценимъ и окачествимъ тѣзи прояви на омраза, все пакъ тѣ показвагь безспорно едно : гръцката народносгь на македонцитѣ и тѣхния царь не е била толкова очевидна за да бѫде общопризната. Защото въ противенъ

 

 

1. Текстътъ е взетъ отъ Ed. Meyer, Theopomps Hellenika. Halle 1909, 207 f. Вж. сѫщо E. Drerup, [Ἡρώδου] Περὶ πολιτείας. Paderborn 1908.

 2. Това мѣсто e било подражавано, както вече е забелязалъ Abel 267, отъ ретора Афтоний отъ Антиохия (4 в. сл. Хр. издание Rhetores graeci ed. Spengel II 11 sqq,) въ неговитѣ προγομνάσματα cap. 9:

 

Φίλιππος πάντας πονηροὺς ὑπερέβαλλε. προῆλθε μὲν γὰρ ἔθνους, ὅ τῶν βαρβάρων καθίσταται χείριστον· Μακεδόνες γὰρ τῶν βαρβάρων οἱ χείριστοι, Πέλλη δὲ τῆς Μακεδόνων γῆς τὸ φαυλότατον, ἐξ ἧς οὐδὲ δουλευόμενοι χαίρουσιν ἄνθρωποι· καὶ τοιαύτης γῆς γεγονώς προγόνοις ἐχρησατο χαλεπωτέροις τῆς γῆς.

 

Демостенъ нарича Филипа и македонцитѣ открито варвари още въ следнитѣ мѣста: III 16 и 24, XIX 305 и 327. Иначе почти въ всѣка една негова речь се чувства добре противоречието между македонци и гърци.

 3. Abel 116, сѫщо K. Beloch и др.

 

 image

51

 

случай Демостенъ едва ли би ималъ смѣлостьта да повтаря на атинцитѣ постоянно, че Филипъ е варваринъ. Още по-вече, когато неговитѣ политически противници много лесно биха могли да го оборатъ въ тази точка и да го злопоставятъ предъ атинскитѣ граждани. Затова напълно прави сѫ думитѣ на Lenschau: [1] „sicher hatte Demosthenes, der es liebt seinen giessen Gegner und dessen Volk als Barbaren hinzustellen, das Gefьhl der Zuhцrer auf seiner Seite.“ За да се оценятъ обаче правилно Демостеновитѣ думи, трѣбва да се вземе подъ внимание любопитниятъ фактъ, че неговиятъ най-голѣмъ политически противникъ и врагъ, водачътъ на македонофилската партия въ Атина, ораторътъ Есхинъ не само не се противопоставя, но се сьгласява напълно съ мнението на Демостена, че македонцитѣ сѫ варвари. Въ прочутата си речь Περὶ τῆς παραπρεσβείας Есхинъ заявява:

 

79 ἐγὼ δ᾿ἐν μὲν τῷ πολέμῳ συνίστην, καθ᾿ ὅσον ἦν δυνατός, Ἀρκάδας καὶ τοὺς ἄλλους Ἕλληνας ἐπὶ Φίλιππον.

 

Тукъ гърцитѣ явно се противопоставятъ на Филипа. Ha друго мѣсто въ сѫщата речь, като изтъква заслугитѣ на атинцитѣ спрямо македонското царско семейство, казва:

 

 27 Παυσανίου δ᾿ ἐπὶ τὴν ἀρχὴν αὐτῶν κατιόντος, φυγάδος μὲν ὄντος, τῷ καιρῳ δ᾿ἰσχύοντος, πολλῶν δ᾿ αὐτῷ συμπραττόντων, ἔχοντος δὲ Ἑλληνικὴν δύναμιν, εἰληφότος δὲ Ἀνθεμοῦντα καὶ Θέρμαν καὶ Στρέψαν καὶ ἄλλ᾿ ἄττα χωρία, Μακεδόνων δὲ οὐκ ὁμονούντων, ἀλλὰ τῶν πλείστων τὰ Παυσανίου φρονούντων κ. τ. λ.

 

Споменатиятъ тукъ Павзаний е билъ сродникъ на царското семейство. [2] Следователно Ἑλληνικὴ δύναμις се противополага на Павзания като македонецъ. Подобни мѣста се намиратъ и въ речьта му κατὰ Κτησιφῶντος, напр. :

 

106 μᾶλλον δ᾿ ὁ πάντων πικρότατος χρόνος, ἐν ᾧ Δημοσθένης ἀπώλεσε τὰς τῶν Ἑλλήνων καὶ τῆς πόλεως πράξεις. 128 οὐκ ἐπιδημοῦντος ἐν Μακεδονίᾳ Φιλίππου, οὐδ᾿ ἐπὶ τὴν Ἑλλάδα παριόντος, ἀλλ᾿ἐν Σκύθαις οὕτω μακρὰν ἀπόντος.

 

Забележително е, че и въ достигналитѣ до насгь подъ Есхиново име писма македонцитѣ се наричатъ варвари:

 

image

 

Македонцитѣ се наричатъ варвари и отъ оратора Динархъ отъ Коринтъ, който е билъ сѫщо така единъ отъ голѣмитѣ представители на македовската партия въ Атина. Въ речьта си κατὰ Δημοσθένους като вини Демостена, че станалъ причина да бѫде превзета и разрушена Тива отъ македонцитѣ казва: 24

 

 

1. Вж. Bursians Jahresber. der klass. Altertumswissenschaft 1904, 249.

 2. Вж. Кацаровъ, Царь Филипъ II Македонски 85.

 

 image

52 

 

image

[1]

 

Най-сетне и ораторътъ Хиперидъ отдѣля ясно македонцитѣ отъ гърцитѣ и ги смѣта за варвари както перситѣ и за подтисници на Елада. Въ прочутата надгробна речь за Леостена, полководеца на т. н. Ламийска война, той казва :

 

/.../

[2]

 

И y Павзания Леостенъ е представенъ като началникъ на гърцитѣ срещу македонцитѣ

 

I 1, 3 Ἐνταῦθα Λεωσθένην, ὅς Ἀθηναίοις καὶ τοῖς πᾶσιν Ἕλλησιν ἡγούμενος Μακεδόνας ἔν τε Βοιωτοῖς ἐκράτησε μάχῃ καὶ αὖθις ἔξω Θερμοπυλῶν, καὶ βιασάμενος ἐς Λάμιαν κατέκλεισε τὴν ἀπαντικρὺ τῆς Οἴτης, κ. τ. λ.

 

И така мнението на Демостена за не гръцкия характеръ на македонцитѣ не е било изключително негово лично, но е било напротивъ сподѣляно отъ всички негови съвременици атински оратори, безъ разлика на политически убеждения. Затова думитѣ на Демостена не трѣбва да се пренебрегватъ напълно, както

 

 

1. Въ единъ откѫслекъ приписванъ на Аристобула отъ Kacaндрия, съвременикъ на Александра Велики, се предаватъ следнитѣ думи на тиванката Тимоклея (Jacoby fr. 2 b):

 

ἡ δ᾿ἀνεκπλήκτως πάνυ καὶ τεθαρρηκότως εἶπεν᾿ „ἐμοὶ Θεαγένης ἦν ἀδελφός, ὅς ἐν Χαιρωνείαι στρατηγῶν καὶ μαχόμενος πρὸς ὑμᾶς ὑπὲρ τῆς τῶν Ἑλλήνων ἐλευθερίας ἔπεσεν, ὅπως ἡμεῖς μηδὲν τοιοῦτον πάθωμεν.

 Следователно и за тази тиванка македонцитѣ сѫ били подтисници на Елада.

 2. Текстътъ е взетъ отъ изданието Hyperides ed. Chr. Jensen. Lipsiae 1907.

 

 image

53

 

е правено до сега, когато се разглежда въпросътъ за народностната принадлежность на македонцитѣ. Въ пълно съгласие съ изявленията на Демостена и неговитѣ съвременици стои и хубавата епиграма, която е била поставена, споредъ Плутарха (Plut. Dem. 31), отъ признателното потомство подъ бронзовата статуя на този най-мощенъ гръцки ораторъ :

 

Εἴπερ ἴσην ῥώμην γνώμῃ, Δημόσθενες, εῖχες,

Οὔποτ᾿ ἄν Ἑλλήνων ἤρξεν Ἄρης Μακεδών.

 

Отъ историографската книжнина, съвремена на македонскитѣ царе Филипъ II и Александъръ Велики, до насъ сѫ достигнали само отдѣлни откѫслеци. За съжаление тѣзи откѫслеци не даватъ никакви сведения за народностьта на македонцитѣ. Единствено изключение може би прави въ това отношение следниятъ откѫслекъ отъ съчинението Φιλιππικά на историка Теопомпъ Хиоски (Jacoby fr. 224):

 

ἔπειτα δ᾿οἱ ἐταῖροι αὐτοῦ ἐκ πολλῶν τόπων ἦσαν συνερρυηκότες· οἱ μὲν γὰρ ἐξ αὖτῆς τῆς χώρας, οἱ δὲ ἐκ Θετταλίας, οἱ δὲ ἐκ τῆς ἄλλης Ἑλλάδος, οὐκ ἀριστίνδην ἐξειλεγμένοι, ἀλλ᾿ εἴ τις ἦν ἐν τοῖς Ἕλλησιν ἢ τοῖς βαρβάρους λάσταυρος ἢ βδελυρὸς ἢ θρασὺς τὸν τρόπον οὗτοι σχεδὸν ἅπαντες εἰς Μακεδονίαν ἀθροισθέντες ἑταῖροι Φιλίππου προσηγορεύοντο.

 

Споредъ приведения текстъ Филиповитѣ ἑταῖροι сѫ били или ἐξ αὐτῆς τῆς χώρας т. e. Македония или отъ Тесалия и отъ другитѣ земи на Елада. Очевидно варваритѣ — ἑταῖροι не ще да сѫ били отъ Елада (защото отъ тамъ сѫ били οἱ Ἕλληνες), a ще сѫ произлизали отъ Македония. Следователно съ варвари Теопомпъ е означавалъ самитѣ македонци.

 

Все пакъ съчиненията на историографитѣ съвремени на Филипа II и Александра Велики не сѫ изчезнали съвсемъ безследно. Въ сѫщность тѣ се криятъ преразказани въ произведенията на по-сетнешнитѣ писатели, които разглеждатъ историята на Филипа II и Александра Велики.

 

Тукъ старитѣ историографи се споменуватъ на мѣста изрично като извори и то по именно, a на други мѣста разказътъ явно почива върху тѣхнитѣ писания, макаръ това да не се казва изрично. Това личи най-добре въ съчинението на Фл. Арианъ Ἀλεξάνδρου ἀνάβασις, гдето въ самото начало се казва, че авторътъ е почерпилъ сведенията си предимно отъ произведенията на Птоломей Лаговъ и Аристобулъ Аристобуловъ, a сѫщо така и отъ други писатели, на които обаче той не споменува имената. Отъ приведенитѣ по-долу мѣста изъ Ариановия Анабасисъ се вижда, че писателитѣ, отъ които Ариянъ е почерпилъ своитѣ сведения, сѫ отдѣляли сѫщо така гърцитѣ отъ македонцитѣ. Ето какъ гласятъ тѣзи мѣста:

 

 image

54

 

/.../

 

Македонцитѣ се отдѣлятъ отъ гърцитѣ макаръ не тъй ясно и въ следнитѣ мѣста:

 

V 25, 3 Ὁρῶν ὑμᾶς, ὦ ἄνδρες Μακεδόνες τε καὶ ξύμμαχοι, οὐχ ὁμοίᾳ ἔτι τῇ γνώμῃ ἑπομένους μοι ἐς τοὺς κινδύνους κ. τ. λ. 28, 3. . . εἰ δή τις τροπὴ ταῖς γνώμαις ταῶν Μακεδόνων τε καί ξυμμάχων.

 

Тукъ съ ξύμμαχοι се означаватъ очевидно гърцитѣ заедно съ другитѣ балкански народности, които сѫ дошли съ Александра въ Персия. Сѫщото това отдѣляне на гърци отъ македонци се забелязва и въ мненията на лицата, които се изказватъ въ IV книга на Арияновия Анабасисъ за или противъ желанието на Александра Велики за проскинеса (προσκύνησις) :

 

image

 

Споредъ тѣзи думи на Анаксарха македонцитѣ (не гърцитѣ) могатъ да отдаватъ справедливо божески почесги на Александра, понеже нито Дионисъ нито Хераклесъ, тѣхнитѣ най-тачени богове, сѫ македонски. Първиятъ е тивански, a вториятъ — аргивски богъ, т. е. и двата сѫ гръцки богове. Противъ проскинесата се изказалъ олинтийскиятъ философъ Калистенъ, за което той по-късно, както е известно, заплатилъ съ живота си: [2]

/.../

 

Къмъ приведенитѣ до тукъ мѣста изъ Арияновия Анабазисъ трѣбва да се прибавятъ и тѣзи случаи, гдето името македонци се споменува съ особено натъртване, напр.: VII 9, 1. Οὐχ ὑπὲρ τοῦ καταπαῦσαι ὑμῶν ὦ Μακεδόνες, τὴν οἴκαδε ὁρμὴν λεχθήσεταί μοι ὅδε ὁ λόγος, ἔξεστι γὰρ ὑμῖν κ. τ. λ. Тукъ макаръ да липсва едно явно изразено отдѣляне или противополагане на македонци и гърци, все пакъ особеното натъртване на името македонци, както и цѣлиятъ редъ на мисли показватъ, че тукъ македонцитѣ се смѣтатъ за народъ отдѣленъ отъ другитѣ.

 

Но не само въ Анабазиса, a и въ другитѣ съчинения на Арияна се намиратъ мѣста, въ които македонцитѣ се отдѣлятъ отъ гърцитѣ. Ето какъ гласятъ тѣзи мѣста :

 

image

 

Приведенитѣ текстове очевидно не изразяватъ мнението на Арияна, понеже въ негово време македонцитѣ сѫ били напълно погърчени, но отражаватъ по-скоро мненията на по-стари писатели, отъ които той е почерпилъ своитѣ сведения и които той, както е напр. въ Индика, по име споменува.

 

 

Епохата на Александра Велики се описва и отъ Плутарха въ нѣкои отъ сравнителнитѣ животописи. И този гръцки писатель е почерпилъ сведенията си отъ по-стари извори, съвремени на епохата, която той разглежда. Въ животописа на Демостена Плутархъ съобщава следното:

 

image

 

 

1. Съ това мѣсто се схождатъ по мисли приведенитѣ по-горе пасажи отъ Исократовата речь Φίλιππος.

 

 image

56

 

A въ сравнението между Демостена и Цицерона казва :

 

4 (53.), 3 συναγωνιζόμενος γὰρ ὡς εἴρηται τοῖς ἕλλησι καὶ τοὺς Μακεδόνων πρέσβεις ἒξελαύνων ε’πήρχετο τὰς πόλεις, πολὺ βελτίων Θεμιστοκλέους καὶ Ἀλκιβιάδου παρὰ τὰς ταύχας διαφανεὶς πολίτης.

 

Въ животописа пъкъ на Александра Велики се разказва, че Александъръ

(47, 3) ἐπεί δὲ καὶ τῶν φίλων ἑώρα τῶν μεγίστων Ἡφαιστίωνα μὲν ἐπαινοῦντα καὶ συμμετακοσμούμενον αὐτῷ, Κράτερον δὲ τοῖς πατρίοις ἐμμένοντα, δι᾿ ἐκείνου μὲν ἐχρημάτιζε τοῖς βαρβάροις, διὰ τούτου δὲ τοῖς Ἕλλησι καὶ τοῖς Μακεδόσι.

 

Ηο особено забележително е следното мѣсто отъ Александровия животописъ :

 

51, 2. Ὁ δὲ Ἀλέξανδρος ἀποστραφεὶς πρὸς Ξενόδοχον τὸν Καρδιανὸν καὶ τὸν Κολοφώνιον Ἀρτέμιον „Οὐ δοκοῦσιν, εἶπεν, ὑμῖν οἱ Ἕλληνες ἐν τοῖς Μακεδόσιν ὥσπερ ἐν θηρίοις ἡμίθεοι περιπατεῖν;"

 

Тѣзи думи, безразлично дали сѫ били казани отъ Александра Велики или не, сѫ едно отъ най добритѣ доказателства, че македонцитѣ сѫ били смѣтани за народъ отдѣленъ отъ гърцитѣ. Срв. на стр. 45 изявленията на Александра I y Херодота. И въ двата случая самиятъ македонски царь отдѣля македонцитѣ отъ гърцитѣ.

/.../

Следъ боя при Херонея (338 г.), a особено въ времето на Александра Велики Македония и Гърция образували въ политическо отношение едно цѣло. Сега вратитѣ на Македония се разтворили широко за гръцкия езикъ и култура. Както нъ Александровата свѣтовна монархия и въ възникналитѣ отъ нея по-сетне хеленистически царства, a така сѫщо и въ самата Македония гърцитѣ сѫ представлявали една привилегирована класа покрай самитѣ македонци и поради това сѫ имали всичката възможность да погърчватъ бавно, но сигурно окрѫжаващата ги срѣда. Още повече, когато самитѣ македонски владѣтели като Филипъ II, Александъръ Велики и др. не само не сѫ се противопоставяли на това, но сѫ подпомагали по всѣкакъвъ начинъ проникването и разпространянането на гръцкия езикъ и култура всрѣдъ македонския народъ. Затова човѣкъ би билъ наклоненъ да се съгласи съ мнението на Jьthner, [2] че следъ Александра Велики македонцитѣ сѫ били погърчени, че сѫ загубили напълно своя народностенъ обликъ и че затова въпросътъ за тѣхния варварски произходъ заглъхналъ. Обаче това мнение, както вече посочи Fellmann, [3] е погрѣшно. Защото чакъ до покоряването на македонската държава отъ римлянитѣ не липсватъ въ историческата книжнина известия, които отдѣлятъ все още, по-вече или по-малко рѣзко, македонцитѣ отъ гърцитѣ. Въ следващитѣ редове ще приведа въ хронологиченъ редъ тѣзи известия. Плутархъ въ животописа на Пиръ казва, че той

 

(12, 8) πάλιν πεισθεὶς ὑπὸ Λυσιμάχου Θετταλίαν ἀφίστη καὶ ταῖς Ἑλληνικαῖς φρουραῖς προσεπολέμει, βελτίοσι χρώμενος τοῖς Μακεδόσι στρατευομένοις ἢ &si




Гласувай:
7



1. dobrodan - Здравей, Марине, къде гърци - къде турци, и те не знаят :).
20.11.2020 20:15
Следует заметить, что во всех
арабских письменных источниках имя Александра Македонского
приводится только в арабском или тюркскоязычном вариантах без
определения ‘Македонский’. Так, например, египетский автор IX века
‘Абд ар-Рахман ‘Абд ал-Хакам писал: «А тот, кто начал строительство
Александрии и основал её, был Зу-л-Карнайн ар-Руми. Его имя было ал
Искандар, и по нему город называют ал-Искандарией
(Александрией)».586 У ал-Масуди это имя даётся в такой форме: «По
смерти его (императора Василия – Ю.Д.), румийцы поставили царём его
сына, по имени Искандрус».587 Конечно же, арабы не сами придумали
этот тюркскоязычный вариант имени, а явно заимствовал его из какого
то тюркскоязычного письменного источника. От этого тюркскоязычного
имени и город был назван по-тюркски – Искандария. В греческом языке
это название получило форму «Александрия» от имени «Александр».
Таким образом, город имел две формы названия – тюркскоязычную и
греческую. А это даёт основание предполагать, что в древности в
североафриканском регионе местное население разговаривало и по
тюркски и по-гречески. И още -
С другой стороны с древнейших времен
эту территорию заселяли различные тюркскозычные народы, о чем
сообщается в древнескандинавских географических сочинениях: «А к
югу от Фракии лежит то море, которое называется Эгейским, а на запад
от нее – Македония. Эту землю заселили в прежние времена
многочисленные различные народы: массагеты и мессигеты, сарматы и
скифы и многие другие, и потому это большая земля, там размещаются
большие племена и многие народы». Отсюда следует, что вся эта
обширная территория в древности называлась Македонией.
цитирай
2. mt46 - Явно
20.11.2020 22:20
в древността е имало доста смесвания между племена, етноси...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19160072
Постинги: 3686
Коментари: 45089
Гласове: 148917
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031