РЕШЕНО:  ПРЕЗИДЕНТЪТ Е РЕПУБЛИКАНЕЦ

Как бихте реагирали, ако аз поставя за надслов на тази глава: “Всяка прилика е неволна и не цели да обиди никой почтен човек”?
Само че аз съм почтен човек и няма да го направя!
Георги Първанов стана президент на изборите от 21 ноември 2001г. Щеше да е абсолютно нормално, ако насреща му седеше Волен Сидеров (без напр., защото на следващите избори през 2006 година тъкмо това ще се случи) – дали ще избереш ляво вместо крайно ляво, е горе-долу едно и също. Но когато срещу Георги Първанов седи Петър Стоянов, да избереш комуниста вместо демократа е... говори лошо за народ, който се е запътил към бъдещето.
В следващите страници ще се опитам да отговоря защо според мен се случи така. Ваше право е да не приемете подреждането  на “моя пъзел” и да си изградите своя хипотеза за случилото се. Но си запазвам правото, СЛЕД 15-ина години, когато отново ще ни се случи подобна ... необичайна случка, да ви върна към тези събития и да преценяваме пак отново дали не “духаме същата супа”, приготвена в същата “кухня”.
По-нататък ще посоча имената на всички кандидат-президенти, но още отсега е ясно, че основните играчи са двама: на сините (вероятно Петър Стоянов) и на червените (вероятно Георги Първанов). Ако Царят посочи свой отделен кандидат, основните играчи ще станат трима.  Затова, докато чакаме треньорите да обявят своите състави, ще съсредоточа вниманието ви на Петър Стоянов и Георги Първанов. (На всичкото отгоре аз знам развитието на ситуацията.)
Кой е Петър Стоянов? Бракоразводен адвокат от Пловдив. В СДС-то на Филип Димитров не присъства, появява се на политическия “син” небосклон, чак след 1993 година. Един от радетелите за превръщане на движението СДС в партия СДС. Само за 2-3 години стигна “върха”. Кой го препоръча? – клюки много. Моите лични наблюдения се свеждат до едно име – Йордан Василев, съпругът на Блага Димитрова, вицепрезидентката на президента Желю Желев. Голяма “тайна” е, че Йордан Василев е свързан със старата ДС, ама той кой ли от първите лидери на СДС не е свързан с тази организация?!
В началото на своя мандат (1996-2001) Петър Стоянов “пееше” в хора на Иван Костов. Още през 1998-ма обаче започна да се забелязва известно ”несходство в характерите им”. През текущата година – 2001г. Петър Стоянов видимо се разграничи от Командира. Аз лично не виждам нищо нередно в това или пък да смятам, че то е рядко срещано нещо в едно политически демократично общество. Важно е доколко такова различие е искрено. Спирам дотук, защото нататък са едни клюки, които и сами можете да намерите и прочетете в медиите.
Кой е Георги Първанов? Роден в едно пернишко село (впрочем само на няколко километра от родното място на Георги Димитров), историк по професия, тих партиен работник, докато - както имах възможността на напиша в НИЕ-3 - “кроткият Първанов бавно се изкатери” на гърба на Жан Виденов. Според мен той не е от царските комунисти, а произлиза от трудовия народ. Искам да кажа, че определено е по-близо до Андрей Луканов, отколкото до Тодор Живков. Но спирам в тази посока, защото това е друга тема.
Макар и чист комунист по убеждения – “през кръв и барикади света ще обновим”, Първанов има здрав селски практичен дух за оцеляване. Много малко са комунистите като него, които разбират, че ако искат Партията им да я има в Новия Свят, те трябва да се отдалечат от дивия пещерен съветски комунизъм и да станат “шведски” комунисти. Това ще му докара много партийни беди на главата, но – пак според мен – именно той ще остане в партийната история на БСП, докато колегите му разни корнелианци ще ги отвее “вятърът на промяната”.

Е, време е да започна с увлекателния разказ за това как така се случи, че демократична България си избра “червен” президент 3 години преди да влезе в НАТО и 6 години преди да стане член на Европейския Съюз. Ще вървя хронологично и паралелно по всички линии, без да ги разделям на “червена”, “синя”, “жълта”, ”розова” или “кафява” писта.- 5.08.2001, БНР, предаването “Неделя 150”. Мнението е на Емил Кошлуков: “Ако ние издигнем кандидатура за президент, очевидно ще победим с подкрепата, която имаме в момента. България има нужда от държавен глава, който е сериозен и върши сериозни неща за нея. Не казвам, че Стоянов не го прави, той също има своите постижения, но мисля, че може да бъде правено по-добре.”
Неизвестно защо обаче на следващия ден “Труд” му дава заглавие, което звучи много ангажиращо – “НДСВ се дърпа от Стоянов”. И веднага под него пише в каре с малко по-малки букви: “Иван Костов вдига гири”.
- На 7 август (в интервю на Йоана Гъндовска във в.“Сега”) Ирина Бокова заявява: “Бих се учудила, ако НДСВ и СДС имат общ кандидат за президент.”
- 8 август: 51 известни творци подкрепят Петър Стоянов, защото “властта не го е променила”. Няколко по-известни имена от списъка: Александрина Пендачанска, Блага Димитрова, Богдана Карадочева, Борис Карадимчев, Валя Балканска, Васил Михайлов, Вера Мутафчиева, Георги Господинов, Иван Андонов, Иван Добчев, Иван Ласкин, Илка Зафирова, Йордан Радичков, Камен Донев, Катя Паскалева, Кирил Маричков, Крикор Азарян, Марин Янев, Мая Новоселска, Наум Шопов, Николай Гюзелев, Павел Герджиков, Петър Попйорданов, Рангел Вълчанов, Стефан Димитров, Таня Масалитинова, Теди Москов, Теодосий Спасов, Тодор Колев...
Изключително смесена цветово компания.
- 14 август, в.”Демокрация”, Любомира Будакова: “В редиците на Първанов зацари царствено безредие.”
Вместо подробности за същността на този материал, ще напиша, че същата ситуация в червения сектор журналистката Красина Кръстева от в. “Труд” коментира така: “БСП търси не президент, а момче за бой.”
Вестници “Дума” и “Република” мълчат. Те може да са различни, ама само в някои по-маловажни неща.
- Кольо Колев от “Медиана”, 15 август: “Стоянов с шанс за втори мандат – 52%”
- 16 август, депутатът от КБ Иво Атанасов: “Щом един президент просвири (на китара, Стоянов пред студенти – аз), вече го пиши отсвирен. Клинтън поне бе откъм приятната страна на свирката.”
- 17 август, Светослав Малинов: “Реалното разцепление на НДСВ  ще бъде преди президентските избори. НДСВ няма да има смелостта, няма и личностите, за да се противопостави на Петър Стоянов.”
- 20 август, Жан Виденов пред в.”Труд”: “За 10 години (??? – аз), няма предизборна кампания, която Първанов да е ръководил и да не се е провалил. Затова БСП да не си търси кандидат-президент, а нов председател.”
- 24 август, интервю на Йоана Гъндовска в “Сега” с Татяна Дончева: “Левицата трябва да се яви сама на изборите за президент.”
Търсих навсякъде някоя партия да е предлагала сътрудничество на БСП за президентските избори. Не намерих. Сега, ако някой смята партиите в КБ  - “Коалиция за България”, за ДРУГИ партии, вдигам безпомощно ръце.
- 25 август, “Демокрация”, Георги Цанков: “Той е.”
Цитирам този панагирик за президента Стоянов заради заглавието. Припомням: думите “Той е!”, принадлежат на Ани Драндарова, написани са във вестник АНТИ на 1.03.1996 и се отнасят за цар Симеон II. Можете да прочетете оригинала в НИЕ-3. Там пише още, вече цитирам:
“Знаете ли, читателю, че само след половин година казаното от Ани за Царя – ТОЙ Е!, ще бъде безсрамно присвоено от лидерите на СДС, които ще сложат тези две думи за лого на кампанията на своя президент Петър Стоянов. И той няма да протестира! Ето такава е разликата между този, който има повеля на съвестта си, и онзи, който използва съвестта – своята и на другите – за подложка.
Добавям, за втори път в този том на Хрониките!, че журналистът от сегашния вестник “Демокрация” Георги Цанков след 18 години пак ще пише и поучава нас, българите, но този път от екрана на телевизията на БСП, арогантно наречена Българска Свободна Телевизия, в компанията не на кого да е, а на Иван Гранитски. Каква метаморфоза, а? Мен ако питате, метаморфозата на Георги Цанков беше, докато беше “син”.
Тъй и тъй заговорих за метаморфози, върнете се страница назад и вижте още 4 “сини” метаморфози на лицата, подчертани от мен в списъка на 51-те интелектуалци, които днес подкрепят Петър Стоянов за втори мандат.
Презрете тези конкретните! Още по-добре ще бъде да ги добавите към списъка на всички такива останали комунисти. Ако вече не сте го направили.

Вече се намирам в м.септември.
Изборите все повече наближават.
- 10 септември. Чета във в.”Сега” наблюденията на Петьо Цеков – едно “много мръсносиво момче”, според мен разбира се:
“Както и да го погледнеш, Петър Стоянов става за президент. Като оставим настрана дребните му партийни залитания, които го подтикват да казва: “Аз съм седесар” пред национална конференция на СДС, то Стоянов е напълно готов за втори президентски мандат. Но налице е друг прост факт – 62 дни преди третите президентски избори шансовете за нов мандат на действащия президент видимо намаляват. Все по-ясно на хоризонта се очертава конкурентът на Стоянов, гражданинът Х, който ще бъде подкрепен от НДСВ и ДПС, а защо не и от БСП. Ако такъв кандидат се появи, спокойно можем да кажем, че момчето Петър Стоянов си отива.”
Нататък следват едни разсъждения на Петьо Цеков, в които се споменават всякакви имена, които витаели в главата на Симеон: Ахмед Доган, Стефан Данаилов, професори от Юридическия факултет на СУ “Кл.Охридски”, Костадин Паскалев, Димитър Калчев, Стоян Ганев, Димитър Попов, дори Желю Желев. Ама липсва билката “гали стомахче”, която прави от баницата “баница Сюзерен”.
Петьо, Петьо... за журналист не ставаш, сине, ти си недоук.
- 24 септември, “Новинар”, наблюденията на Фани Чоджумова за Нели Куцкова, която Петър Стоянов е избрал за свое вице.
Ако си спомняте около парламентарните избори през юни т.г. цитирах една ода на журналистката Севда Маринова за “червенокосата лъвица” Илияна Йотова, която искаше да стане депутат от БСП. Цитирам оттам – “Вярно е, че когато Илияна влезе в една стая, тя цялата се запълва. За някои наблюдатели руската кръв в семейството на съпруга й веднага придобива идеологически уклон. Но тя приема предизвикателството да нагази в дълбоките води на политиката като депутат. Днес обаче тя все още е на брега и се оглежда в далечината. И тук поезията би трябвало да свърши. Защото и в приказката на Александър Грийн  нищо не се казва какво се е случило с героите, след като са отплавали в неизвестна посока с “кораба с алените платна.”
Е, статията на Фани Чоджумова за Нели Куцкова е със същата надута предвзетост. Няма да я цитирам. Но ще използвам случая на Куцкова, за да довърша един започнат разказ за Дон Цеци – депутата Цветелин Кънчев, помните ли го. Той беше съден/недосъден по Костово време. Докато обжалва решението на съда в Страсбург, напусна Парламента, после пак се върна, после пак излезе... докато по Симеоново време влезе за 6 години в затвора. Та: Съдия по делото на Цветелин Кънчев беше именно Нели Куцкова. Той за нея каза пред медиите: “Осъди ме, защото не исках да я свалям, а тя ми беше навита.” – типично първично мангасарско нахалство.
- На 27 септември в.”Република” пише: “НДСВ без кандидат. Симеон Сакскобургготски играе негласно за Петър Стоянов.”
Може и така да е, но до това заключение главният редактор на вестника Пламен Енчев (който преди беше зам.редактор на “Дума”) се е подписал под следното, на 1-ва страница: “В което няма нищо лошо, ако обществото навреме научи, че това е желанието на останалите играчи. Затова нека царските хора престанат да го увъртат. То бива-бива чакане и гъста мъгла, ама на хората им дойде прекалено много.”
То бива-бива червено нахалство, ама чак пък толкова. Продължавам с написаното на 2-ра страница на същия брой от “Република”: “На Позитано се събраха по спешност, за да мислят изход от ситуацията. Преди това Георги Първанов намекна, че е възможно БСП заедно с Евролевицата и ДПС да излезе със свой кандидат, който да се казва Йоан Костадинов. Това е бургаският кмет.”
(Това е първото и последното споменаване на името Йоан К.)
А знаете ли отговорът на Симеон? – в.”Труд, 30.09.2001, 1-ва стр.: Царят слага Димитър Цонев за президент.
- На 29-ти септември научихме, че “след водопад от слова и нестихващи надежди за общ кандидат с НДСВ и ДПС, БСП издига срещу Петър Стоянов лидера си Георги Първанов.”
Първият коментар на това решение намирам в “Труд” на 30 септември: “На Първанов остана изхода на самурая”. Подписано от Красина Кръстева.

До изборите остават 42 дни.
- 1 октомври, в.”Стандарт” – неподписано!: “Поредният нескопосан ход на столетницата е на път да я направи окончателно за смях в очите дори на собствените й членове. БСП и съюзниците й фантоми от коалиция “За България” умуваха, умуваха и издигнаха за кандидат-президент лидера си Георги Първанов. Като оставим настрана доста спорните му качества като политик, червеният лидер е обречен да играе в президентската надпревара ролята на куция кон. Ако Първанов ставаше за нещо, Симеон Сакскобургготски сам щеше да му предложи пост.”
- 1 октомври, вестник ”Труд” – неподписано!: “Всяка от известните кандидатури има своите достойнства – и професор Биолчев, и Пламен Панайотов, и колегата Цонев. От тях обаче с наложено политическо присъствие е само Богомил Бонев. Особено днес, когато светът започва война с тероризма. Другият извод е не по-малко възможен – новият президент да е старият. И е въпрос на чест: или да изправиш достоен за него противник, или сегашният държавен глава Петър Стоянов остава такъв още една петилетка.”
Весела Драганова каза: “След като НДСВ издигне своя кандидат, БСП може да преразгледа решението си”, а Георги Първанов я контрира: “Една партия със 110-годишна история не може да си позволи да снеме лидера си като кандидатура.”
И още от отговора на Първанов: “Единственият начин да не съм вече лидер на БСП е да стана президент.” – 15 октомври, пред съпартийци в Бургас (според в.”Сега”).
Това, че Петя Шопова заедно с още 19 свои съратници напусна и Евролевицата (след като напусна и БСП) е по-маловажно от това, че тя е казала: “Петър Стоянов е успешен президент, затова ще го подкрепим.”
- 2 октомври, “Демокрация”, Силвия Стефанова: “ Мъка! Всякакво заиграване с комични фигури, маргинали или с партийни вождове от калибъра на Първанов ще потвърди съмненията, че Симеон иска да използва изборите, за да унищожи политическия потенциал на институцията Президент.”
- 3 октомври, “Демокрация”, Георги Мерджанов, председател на Демократичния съюз на пенсионерите в България: “Демократичните пенсионери пак ще изберат Стоянов.”
- 4 октомври, “Стандарт”:
Йосиф Петров, поет и общественик: “Мъдро и разумно е решението на премиера Симеон Сакскобугготски да подкрепи за втори мандат Петър Стоянов. Решението му ще успокои обществото. Според мен Петър Стоянов ще управлява още 4 години. Следващите два мандата царят ще бъде президент – това ще е най-щастливият случай за България.”
Тодор Колев, актьор: “Това, че Петър Стоянов е независим кандидат е негов плюс. Друг е въпросът какво означава това за избирателите. На електората напоследък му се събраха толкова много минуси, че едва ли ще се развълнува чак толкова от бъдещите президентски избори.”
Георги Гълов, председател на Бирената партия в България: “Това лято направихме добри пари, но ако догодина сложат нови по-високи цени, бизнесът ни загива.”
Екатерина Михайлова, “класната”: “Подкрепата на НДСВ за Петър Стоянов като независим кандидат ще предизвика разцепление сред сините ни привърженици.”
- 5 октомври, в.”Република”:
Кънчо Стойчев, социолог: “НДСВ няма електорат.”
На координационния съвет на партията на Иван Славков “Напред, България”, провел се късно миналата вечер, Славков е оттеглил  своята кандидатура за президент: “Ще действаме съгласно споразумението ни с Коалиция за България и ще подкрепим тандема Първанов-Марин.
Камен Влахов, депутат от НДСВ, един от създателите на КТ “Подкрепа”: “Аа, не. За жълти мравки  в групата на НДСВ изобщо не може да се говори. Но няма нищо по-добро от това в една ПГ да има различни мнения и те да бъдат споделени. Чавдар Кънчев е моя кандидатура. Исках да предложа и колегата Станимир Илчев , защото смятам, че той би могъл прекрасно да се справи със задълженията на един президент.”
“Пловдивската структура на Федерация “Царство България” е приканила премиера Симеон Сакскобургготски да подаде оставка. Конкретните обвинения са, че обещаните кредити за малкия и средния бизнес още ги няма, а държавата продължава да е без бюджет.”
(Написалата информацията Диана Бикова не е уточнила за кой бюджет става дума. Бюджет за 2001 година има, бюджет 2002 още не е внесен в Парламента за приемане, защото все още е началото на октомври 2001-ва.)
Слави Трифонов: “А ние к’во? Взехме Симеон за цар, пък го реализираме като премиер. А хората от парламентарната група на НДСВ? Защо да се морят да излъчват собствен кандидат за президент, кат’ могат да си вземат под наем. И си взеха под наем бат’ Петьо. Единственият проблем бил, че Юлияна Дончева не искала да го вземе под наем, а на лизинг.”
(Знаете ли, че Слави Трифонов има още един термин за “под наем” – близинг?!)
- 8 октомври, в.”Сега”, Петьо Цеков: “На президентския ринг – Петър Стоянов срещу всички останали. Ако противниците на сегашния държавен глава действат в синхрон, могат да провалят шансовете му да спечели още на първия тур. А на балотажа може да се стигне до всякакви изненади”.
(В същия анализ Петьо Цеков е дал текста на една хайдушка песен, “която се пеела около Банско”. Хареса ми като сравнение, затова я и цитирам:    
Излязохме юнаците, засукахме мустаците,
накривихме калпаците, разпънахме байряците,
но – насреща ни читаците. Те двама, а ние... сами.)

Началното броене на Галъп (Андрей Райчев и Кънчо Стойчев) сочи: 46% за Стоянов, 19% за Първанов, 10% за Бонев, 4% за Инджова и 3% за Жорж Ганчев. Останалите 18% няма да гласуват.
- “Труд”, 14 октомври: “Единствената дама кандидат-президент Ренета Инджова от Демократичен алианс  се включи в кампанията. Вчера следобед тя е завърна от САЩ и декларира, че политическта й ваканция е свършила. Тя избрала да съобщи за кандидатирането си лично, а не по телефона от чужбина. До дни хората от Демократичен алианс ще съобщят и девиза и начина за финансиране на кампанията.”
(А представяте ли изборния успех на Ренета Инджова, след като цяла седмица ПРЕДИ да реши да се включи в предизборната борба, според социологическите агенции, Народът вече й е дал 4% подкрепа?!)
На следващия ден - 15 октомври, Централният Съвет на ДПС взе решение движението да застане зад кандидатурата на Инджова. Въпреки това решение, на 3 ноември Ахмед Доган каза: “Първанов е един от най-сериозните кандидати за президент на България и аз му желая успех”.
Пак там, в “Труд”: Кандидатът за държавен глава д-р Петър Берон: “Не съм по-лош от другите”.
- 19 октомври, пак Галъп: “Стоянов запазва преднина, но май отива на втори тур.”
- 23 октомври, НЦИОМ на Лидия Йорданова: “Стоянов 49,9%, Първанов – 11,5%, Бонев – 6,3%, Инджова – 2%, Жорж – 1,4%, Берон – 0,3
(Я, Ренета Инджова се включи лично и веднага рейтинга й спадна наполовина.)
- На 23 октомври вестник ”Демокрация” (повторено и в “Труд”) публикува интервю на Иван Татарчев, наречено ”Задължение на Бонев беше да информира прокуратурата за корупция.”
(Татарчев лъже най-безочливо и нагло! Затова съм подчертал този факт, макар да няма пряко отношение към президентската надпревара. В края на краищата не са изминали и 4 години от епичната борба лично на Иван Татарчев с Богомил Бонев (НИЕ-4 “Татарчев Боневу думаше”), която беше най-значимото българско събитие на 1998 година. Спомнете си скандала “Преврат’97” – едно празнуване на Коледа 1997 в хотел “Рила” на Боровец на което Иван Татарчев, Ахмед Доган и бандити (братя Галеви, Косьо Самоковеца и Димитър Джамов) са обсъждали свалянето на Иван Костов. Или пък случая “Опицвет”. Или пък Роко и неговите братя. Или пък “списъкът Бонев”... )

На същия този 23 октомври, но вечерта, БНТ предаде наживо телевизионен диспут между Петър Стоянов и Богомил Бонев.
Нищо не предвещаваше, че тези дебати (и следващите в разширен състав по bTV на 4 ноември) ще станат фиаското на президента. Цялото общество очакваше диспут между Стоянов и Първанов, който вече 10-тина дни съвсем заприлича на “тука има, тука нема”, по сполучливия израз на в.”Стандарт”. И вместо това... (Чакайте да не забравя: предизборният щаб на Богомил Бонев се води от Асен Сираков, помните го, нали)  Богомил Бонев като се изправи на своята трибунка пред телевизионните камери каза: “СДС загуби изборите и заради провала на битката с престъпността. Сегашният президент носи отговорност за това. Президентството  е увеличило бюджета си 17 пъти в сравнение с мандата на Желю Желев. НСО охранява чиновниците на президента. Директорът на разузнаването, произведен генерал без трудова книжка, си е построил палат. Директорът на контраразузнаването си е купил огромен апартамант с компесаторни записи. Няма реституция и заплата, която да даде такива възможности. Народът не е наивен. Къде е президентът да реагира – нали той ги назначава и уволнява. Нямам нищо против човека Петър Стоянов. Той може да е добър човек, но имам претенции към политика Стоянов – той носи отговорност.”
В отговор на тези критики Петър Стоянов извади пред очите на милионите зрители секретен доклад на същото контраразузнаване, който уличава Богомил Бонев в криминални престъпления.
(Да не забравя: Имаше един виден юрист Христо Данов, помните ли го? Той защити Петър Стоянов, казвайки, че е показал пред камерите “един официален документ”. Откога секретен доклад на разузнаването се нарича официален документ? Аз мисля, че трябва да има мярка!)
Както написа “синия” Стефан Цанев: “Това поведение на Петър Стоянов определено не хареса на електората и стопи възрожденското му обаяние”. (28 октомври) А “Медиана”-та на “червения” Стефан Цанев – Кольо Колев веднага размести Бонев и Първанов: Стоянов – 38,2%, Бонев – 19,1% и Първанов – 18,4%. (1 ноември) СДС в лицето на Найден Зеленогорски заяви: “Сблъскаха се тези, не личности” (3 ноември)
- На 4 ноември, този път по телевизия bTV, се състоя нов диспут в който участваха 5 кандидат-президенти, класирани на първите места 6 места в социологическите проучвания. (5-ма от 6-те места, защото Георги Първанов отказа участие – негова си работа, негова отговорност.) На този диспут Петър Стоянов не само размаха секретния доклад, но позволи на водещия да прочете части от него пред камерите: “Има групировка, която се ползва с протекции на високо поставени политици и висши служители на държавната администрация и чрез Богомил Бонев успява да овладее ключов пост в управлението на страната. Посредством правомощията на МВР министърът на вътрешните работи налага контрол и упражнява влияние в няколко основни области на икономиката, а именно: телекомуникации и мултимедии, производство и търговия с акцизни стоки (цигари, алкохол и кафе, СиДи), търговия с оръжие, хазарт и развлекателен бизнес. Към тази област трябва да се причислят и интересите на туризма.”
Факт: Името на групировката не беше споменато!
Мое наблюдение: Години напред, когато името на Богомил Бонев вече никой няма да си спомня, а президентът Стоянов ще бъде в пенсия, Първанов – също, изредените в секретния доклад ”основни области на икономиката, които днес Бонев толерира”, ще бъдат СЪЩИТЕ през които ДРУГИ групировки изсмукват народните пари. Написалият ТОЗИ секретен доклад – ген.Атанас Атанасов, ще замести Костов на председателското място в партия ДСБ; водещият на диспута журналист Иво Инджев (разкрит в официален доклад на Комисията по досиетата като агент на ДС) ще стане “автентично десен” и заедно с един друг от същото АД – Георги Коритаров (също така агент на ДС), по телевизия “Европа” – собственост на президентския брат Емил Стоянов, ще защитават позиции, които СЕ РАЗЛИЧАВАТ от позициите на партия ГЕРБ (“Граждани за европейско развитие на България”). Но НЕ СЕ РАЗЛИЧАВАТ от критиките по отношение на “корупцията по високите етажи на властта” на партията на твърдоглавите социалисти от БСП (Корнелия Нинова).
И още нещо, също така мое наблюдение: В края на годината 2001 президент на България ще стане Георги Първанов, издигнат от коалиция “За България”. След 15 години Автентично Десните покрай Иван Костов ще направят коалиция, която ще се казва “Да, България” !

Паметта е имунитетът на Мисълта.
В тази връзка няколко “ваксинации”:
4 ноември 2001, “Труд” - ген.Ангел Марин пред симпатизанти в Шумен: “Силно хипотетична е възможността Стоянов и Бонев да отидат на балотаж на 11 ноември, но следващият президент не трябва да се казва Петър Стоянов.”
5 ноември 2001: “Президентските избори вървят към сензационен край. Прогнозирам втори тур между Петър Стоянов и Богомил Бонев”, каза социологът Андрей Райчев.
5 ноември 2001, “Демокрация” на 1-ва стр. с големи букви: “Бонев посегна и към компромати”
И пак “Демокрация” от същия ден дава място на Иван Глушков (спомняте ли си, че този земеделец беше зам.председател на ВНС), за да каже: “Трябва ни президент, който да бъде поне малко благороден, а не като кандидат за този пост да демонстрира с нищо непредизвикана злоба и ненавист към своя конкурент, който преди години го хвана буквално за ушите и от “Господин Никой” го направи за кратко свой съветник, а след това го назначи за министър в правителство на Република България. Казано накратко, трябва ни явно доказал се и уважаван у нас и зад граница президент като Петър Стоянов, с всичките му безспорни качества и достойнства и с неизбежните му човешки грешки.”
6 ноември, “Новинар”: “Дилов-син измисли освежител “Мирише на втори мандат”.
“Сега” от 7 ноември: “Никола Филчев чрез своя говорител Николай Марков съобщи, че Петър Стоянов лично му е предал доклада на НСС от 1999 година. По доклада са разпоредени проверки, дознания и следствия, дори има внесени обвинителни актове в съда, каза Марков, но не съобщи срещу кого са.”
“Президентският диспут ми спести пътя до урната. Може и да е важно да се гласува, но за такива кандидати не си струва”, написа Петьо Цеков от в.“Сега” на неговата 1-ва страница.
8 ноември, Евгений Дайнов: “Който не ще политика, той иска царе, генерали, разбойници и прочие митични герои. Иска да живее в общество, където не е ясно кой носи отговорността и пред кого. Който не ще политика, той иска да живее един живот, който е кратък, беден, намръщен и зъл. Прочие, нали се сещате, през какъв точно макарон ще видите НАТО и Европа, докато искате да сте управлявани от царе, генерали и разбойници? И кой ще е виновен, ако макаронът се окаже свредел?”