Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.01.2021 18:38 - НИЕ-571 Няколко разказа за някои българи
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 660 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

НЯКОЛКО РАЗКАЗА ЗА НЯКОИ БЪЛГАРИ

 

Свързани са с различни събития от времето за което разказвам. Не са подредени тематично. А защо ги запазвам за историята на България ли? – Прочетете следващата глава на тази книга – “Дали Господ не ни наказва заради това”. Там е отговорът.
- Дъщерята на онзи Любен Генов (стария партиен журналист, знаете го) Екатерина Генова, интервюира онази Божана Димитрова - стария кадър на Шесто с псевдоним “Цветанова” (чиято дъщеря журналистката Милена Димитрова също познавате). Вестникът е “Стандарт”, 2.02.2004г.:
- “Не познавам власт, която не се е опитвала да яхне радиото. През цялата си кариера съм усещала отровното стремление на властта да използва журналистиката. Аз затова и спрях предаването “Разговор с вас”. То можеше да продължи да бъде полигон за репортери, нищо че аз трябваше да го напусна. Но когато видях, че нефелни политици като кукувици снасяха яйцата си в гнездото на предаването, не можах да търпя това. ... Не искам да си спомням за ужаса, който изживях, когато разбрах, че съм била толкова значим “шпионин”. Не мога и няма да простя на онези, които направиха  позорната инсценировка с моето досие. Все още няма да ги назовавам, но не ще простя на болшевишката демокрация, която смаза доверието именно в демокрацията. Нямаме право да се изтребваме помежду си по такъв начин.”
И тези закъснели откровения написала Божана Димитрова?! Ох.
Божана Димитрова е доброволен сътрудник на шести отдел в ДС от 1975г. “Разговор с вас” по българското държавно радио започва две години по-късно и за четвърт век не е сменял водещата си. Досието на Божана беше разсекретено от комисията “Андреев” в 2002 година. “Разговор”-ът беше свален от ефир в 2000-та. От цялата гилдия на журналистите изваждам имената, които според вестниците от тази година, “защитиха гласа на радиото”: проф. Нансен Бехар, Кин Стоянов (синът на Радой Ралин), проф. Иван Славов, проф. Михаил Виденов, Вежди Рашидов, Недялко Йорданов, Кеворк Кеворкян, Светла Петрова (жената на Станимир Илчев), Мариана Хил, Цветелина Узуно­ва, Петко Геор­гиев, Константин Тилев, Снежанка Тодорова, Зорница Илиева.
Потърсете непознатите ви имена в Интернет – ще научите любопитни подробности за тях и за онова, което ги свързва. И аз ще направя това, но по-късно в годините, когато вече ще сте забравили за Божана. Така тогава просто ще си ги припомните.
- “Дъщеря ми Милена скоро беше на изключително интересна специализация в университета Колумбия и Мисури по програма “Корупция и власт”. Покрай нея и аз се докоснах до това чудо САЩ. Отидохме да я приберем оттам. Озовахме се във фермите на онова племе, което живее така, както се е живеело през
XVII век, без електричество, на пълно само осигуряване” Моля?! Едва ли е баш така – в САЩ без електричество, но с университет... Ама нали трябва да се почешем... Иначе:
- “Имам в къщи един компютър. Но той или ми изтрива текстовете, или ми отказва да ги запамети. На “ви” съм с компютъра.”
Съчувствам му на този компютър. Не му е лесно:
“Вярвам в младата генерация журналисти. Аз преподавам в Българо- датския колеж и в една гимназия с профил “Журналистика”.”
Нямам повече коментарии. Минавам на следващите българи.

- Покрай баталните дебати в НС кой да бъде гуверньор на Централната банка (където надделя избраникът на ДПС Иван Искров) Ахмед Доган, агент “Сава, е казал в предизборна реч в Разградско на свои избиратели: “Трябва да притежавате нюх на кучета и изпреварващо мислене спрямо средния ешалон в държавата. Не е нужно да бъдем честни, важното е да сме прагматични в решаването на конкретни проблеми.”
Покрай споровете за новия закон за медиите (законът “Милотинова”) Леда Милева е дала интервю на репортерката Кристина Патрашкова от в.“24 часа”: “Чета с ужас медийния закон. Мисля, че такъв открит диктат не е имало никога. Не може три дами – Милена Милотинова, Диляна Гразданова и Емел Етем да определят кои да са генералните директори, кой е националният регулиращ орган, какво да се излъчва. Този закон е всичко друго освен демократичен. Не може така авторитарно да се действа.” (Леда Милева е била генерален директор на българската телевизия в периода 1966-1870. Дали е имала служебни отношения с ДС?)
Покрай споровете има или няма квалифицирано мнозинство за свикване на Велико народно събрание 4 дами от в.”168 часа”– Сима Владимирова, Зина Соколова, Вероника Лазарова и Пенка Ангелова правят разбор на сегашните 240 обикновени депутати. Той е много голям – цели четири вестникарски страници. От него ще препиша само няколко реда: “Трудно, много трудно се справям с работата си като лекар и депутатските си задължения – казва д-р Атанас Щерев от ПГ на БСП и председател на здравната комисия в НС. “Всеки вторник оперирам в “Майчин дом”, чета лекции”, по собствените му думи, без да взема пари. Освен този обществено полезен труд Щерев всеки понеделник и четвъртък  от 19 ч. приема в частния си кабинет. “Но в момента в който ми забранят да работя като лекар, напускам НС”. Докато Щерев обяснява тези тънкости в коридорите на парламента, в пленарната зала Огнян Герджиков неистово подканя депутатите да влязат в залата. След като не успява, ядосано излиза в коридора, облича си палто и хуква към университета, където преподава “търговско право”.”
Каква тънка семкаджийска подигравка – докато Атанас Щерев оперира в “Майчин дом”, Огнян Герджиков преподава “търговско право”.

- Божидар Димитров – И него познавате: агент “Кардам”. В момента е директор на Националния исторически музей на България (От какъв зор, като комунистическата история е само 45 години срещу други едни 1300 години?! Или може би трябва тези 45 да се “наглеждат” и да им се ходатайства пред българското бъдеще, на което предстои да влиза в този музей. Мисля си за Германия, Хитлер и Ангела Меркел. И в музея на германците имат място онези злощастни години между 1933 и 1945 години, но е немислимо бивш есесовец да му бъде шеф днес. Кой пита още защо германския народ е велик, а нашият народ се колебаем кого да припознаем - Путин или Ердоган.)
Вестникът е “Сега”, дата 23.03 2004: “Тези дни се навършиха 5 години от окупирането на Косово и една година от окупирането на Ирак. И в двата случая окупацията бе извършена от военни сили на т.нар. “международна общност”. В тези страни след съответно 5, 3, 1 година няма демокрация, лее се кръв на поразия (на мирни жители и на военни), гърмят бомби, терористи стрелят “из-за угла”, горят църкви и джамии. Демократични структури няма – освен фасадни, в които са се намърдали местни мошеници, бойко търгуващи законно с ресурсите на страната в своя полза. Окупационните сили си седят обкръжени в лагерите и чакат с ужас някое камикадзе да влети в базата с камион, пълен с динамит. От време на време, когато стане съвсем напечено, “окупаторите” се измъкват от лагера, хвърлят по някоя и друга газова бомба и гумен куршум по тълпите и се прибират обратно. Мисля си, че ако милиардите долари, хвърлени от “САЩ и демократичните му съюзници (вече и ние между тях)” за поддържане на окупационните сили, бяха хвърлени за инфраструктура, образование, здравеопазване и за икономически проекти в тези страни, демокрацията в тях щеше да дойде по-бързо. Ако демокрацията действително е била стратегическа цел на тези военни упражнения.”
Колко трябва да си безочливо нагъл, за да обвиняваш “САЩ и демократичните му съюзници (вече и ние между тях)”, че със свалянето на Саддам от власт нищо не били постигнали - там пак се стреляло и убивало. Трябвало вместо това... какво? Т.нар. “международна общност” да седи и да чака някакъв Саддам да пленява пътнически самолети и да ги забива в обществените сгради на демократичните държави ли? А че външната намеса на САЩ гарантира да няма повече такива нечовешки изстъпления, нито дума. Колкото до препоръката кардамска към “т.нар. международна общност”, да продължава своята намеса и след падането на диктатора – това също е пример за безпримерната комунистическа наглост. Знаете, нали, какъв вой до небесата би вдигнал в тоя случай пак СЪЩИЯТ ТОЗИ  “Кардам”. Защото наистина не е работа на външна демокрация да нарежда кой да идва на власт вътре в страната. Когото народът сам си избере, него да турга. Е, ако новият Путин продължи да се прави на стария Сталин и посегне навън, пак ще задуха външният “вятър на промяната”. Всъщност другарите на др. Божидар Димитров (“и Георги Марков добави, и Вежди Рашидов също” - обажда се моя вътрешен глас – “и те са депутати от бъдещата група на ГЕРБ”) ги боли другаде. Защото по правилата на “т.нар. международна общност” след Саддамците идва техният ред да бъдат извадени - лично извадени, от обществения живот на своите си  демократични страни.
(Аз продължавам да се чудя защо в моята България този “вятър” се запиля нанякъде, продължавам да го очаквам и да му се надявам... Вече колко? – Изобщо не говоря за годините, които съм описал досега – от 1989-а насам. Нито за 4-те години които ми предстоят – на тройната коалиция с участие на самия Симеон, играещ ролята на хипотенузата. Говоря за годините на “гражданите за европейска България”.
Не е достатъчно, Българийо, да стъпиш на европейския път, трябва и да вървиш по него напред! Тук никакъв ЕС не може да ти помогне. И никакъв “Бойко” не може нито сам да смогне, нито сам да ти попречи! Българийо!)

- Още един българин от тия. (Макар да  евреин. Впрочем има нещо по-зловещо от комунист: евреин-комунист.) Става дума за журналиста Самуел Франсес. Не съм ви го представял досега.
Самуел Франсес е работил дълги години в БТА и София прес, бил е кореспондент на БТА в Куба по времето на социализма, 14 години кореспондент на Испанската информационна агенция у нас и паралелно с това – 7 години главен редактор на вестник “Еврейски вести”. Носител е на Ордена на Кралство Испания за граждански заслуги.
Та чуйте сега Самуел Франсес. Вестникът е “Сега” от 7.04.2004: “Герой или глупак? Този въпрос има еднозначен отговор сред българите още от онзи далечен ден преди повече от един век, когато войникът Гюро Михайлов остава на поста си, въпреки избухналия пожар, и загива само защото дежурният офицер не е отишъл да го освободи. Всеки здравомислещ българин е видял в постъпката му по-скоро идиотщина и несъобразяване с обстоятелствата. В момента не един войник, а цялата ни държава е на път да заслужи прякора “Гюро Михайлов”. В момент, когато излезе на бял свят цялата необоснованост на войната в Ирак, и там не бяха намерени нито едно от оръжията за масово унищожение, с които ни плашеха, когато гинат стотици американски, британски, и за най-голямо съжаление, български войници, ние продължаваме да стоим в центъра на пожара и да очакваме дежурния, за да ни освободи. Не че симпатизирам на Саддам или на Ал Кайда, напротив, но ми се струва, че в морето от милиони мюсюлмански фанатици в Кербала на нашите момчета им е отредена ролята на бостанско плашило, което не е в състояние да изпъди даже гаргите.”
(Прескачам в бъдещето. Самуел Франсес ще умре в 2012 година. Тогава Съюзът на българските журналисти СБЖ – испанската секция, ще учреди на негово име не една, а няколко журналистически награди, способстващи за укрепване на българо-испанските връзки между... има ли значение точно какви, като председател на журито ще е Къдринка Къдринова, а председател на СБЖ ще е Снежанка Тодорова-Федотова. Не ги ли познавате тия? О, да, не им е дошъл активния ред още. Засега ще фиксирам няколко – 20-25 - бъдещи имена на носители на наградите “Франсес-Плашокова”-2012-2018 с молба да ги запомните: Владислав Пунчев, Момчил Инджов, Юлия Владимирова, Оля Ал-Ахмед, Георги Христов, Ирина Гигова, Светослав Иванов, Десислава Стоянова, Владислава Тричкова, Марин Николов, Валерия Николова, Румен Стоичков, Мирослава Кацарова, Нина Александрова, Исак Гозес, Сибила Димова, Симеон Идакиев, Лъчезар Еленков, Здравка Димитрова, Росен Цветков, Мариела Балева, Поля Златарева, Генка Шикерова...
Аз ще се върна на тях след 7-8 години, когато ще започне някакво изчистване на българските медии от разните полепнали отгоре им борци за “ние пак да сме тук”.)

- Следва един наш общ познайник – Димитри Иванов-Джими. Вторият “наблюдател”, заедно с журналиста Тома Томов, от едноименното ТВ- предаване, особено популярно покрай спора с Иван Костов кой повече книги бил прочел.
(Биографията на Джими бях дал в предишния том на НИЕ, затова тук да припомня накратко какво представлява Тома Томов. Още повече, че в следващото време нему предстои развитие. Звездата на Джими ще помръкне. Относно Томата засега е нужно само да не забравяме, че е син на директора на затвора в Белене. Който преди това е бил (до 1952) и лагерен комендант на концентрационият лагер пак там. Малкият Тома е прекарвал летните си ваканции при баща си на Дунава и там е взел първите си уроци по езика на Шекспир от въдворени интелигентни противници на комунизма. Уроците са били, разбира се, безплатни! Което не е попречило след края на курсовете, учителите да са умрели от ... преумора.)
Така-а-а. През 2003-2004 години Джими е колумнист (човек, който има запазена седмична редакционна колонка в някой вестник) на вестник “Сега”. Ето какво избрах от всичките стотици негови публикации за тази 2004-а година: “В ИЧР (индекс на човешкото развитие) на ООН влизат качеството на живота, средната му продължителност, образоваността, правата на жените и етносите и др. Според ИЧР, обнародван на 15 юли 2004, по заболеваемост от СПИН ние, българите сме по-назад от някои страни в Африка и Азия. Но по брутен вътрешен продукт на човек сме при Ботсвана и Габон. Куба е на челно място по образование и на опашката по брой наркомани и СПИН-заразени. В Куба средната продължителност на живота е 75 за мъжете и 79 за жените (в България респективно 67 и 75). Медиите смутолевиха новината, че в Куба са разработени лекарства, стимулиращи имунната система на организма от ракови и вирусни заболявания, че за двукратното тестване и прилагане на тези лекарства в САЩ Куба ще получи първо $5 млн., после $32млн, но за да не се наруши законът, целящ икономическо задушаване на режима на Фидел Кастро, поне половината от заплащането ще е в натура.”
Как да докажа, че Джими лъже като за световно? Може би да ви процитирам написаното лично от предишния - “нашия човек” в Куба, Самуел Франсес. Намерих го в Интернет – по повод излязла книга с негови спомени през 2009г.:
- “Куба преживя един период през 1977 година, когато много кубинци искаха да се изселят в САЩ. Кубинците са 6,5 милиона по време на кубинската революция през 1959 година, а днес са над 11 милиона. Населението нараства, без да има реална възможност да пътува. По-богатите обедняват. Част от тях заминаха за Испания, за САЩ. През 1977 година те превзеха перуанското посолство, като влязоха в двора на посолството. Кубинците нямат право да влизат на чужда територия, но те просто го превзеха. Перуанците се пренесоха в чуждо посолство, за да могат да живеят спокойно. А тия кубинци, които бяха в посолството, не можеха да излязат оттам и живееха натъпкани. Кубинските власти ги снабдяваха с храна – даваха храната за децата и жените, а разни крадци и бандити я вземаха и изяждаха. При това те бяха обградени от тълпа, която ревеше срещу тях – наричаха ги предатели, антикубинци. Понякога някой от хората в двора на посолството успяваше да изтича до дома си да се изкъпе и преоблече. В перуанското посолство беше кошмарно. Тогава правителството на Куба реши да позволи на тези хора да се изселят. И отправи призив до кубинците, които живеят в САЩ, да изпратят кораби, лодки, яхти и да вземат всички кубинци, които искат да се изселят – над 130 000.”
(Същински възродителен процес. Само дето нашият беше по-късно, но по мащабен.)
- “В Хавана ние пазарувахме от един магазин за чужденци, в зданието Фокса, където по-късно живеех. Когато жена ми и синът ми Мони дойдоха при мен в Куба, в ресторанта на хотела нямаше плодове. Аз отидох в магазина за чужденци точно в момент, когато бяха докарали мандарини. Напълних една кесия и тръгнах да ги нося в хотела. Насреща ми обаче вървяха ученички и едната ме запита: “Какво е това?” Друга, по-голяма, каза: “Това са мандарини. За ядене са.” Те дори не знаеха какво са мандарини, а при тях се отглеждаха. Дадох една мандарина на това момиченце. Другите ме наобиколиха и казаха: “И на мене, и на мене.” Онзи ден оставих жена ми и сина ми без мандарини, раздадох ги на тези деца.“
Какво да допълня? И има ли смисъл?!
Разбира се, че има смисъл. Иначе разните къдринки и джимита ще се разминат без полагащото им се нормално човешко презрение от наша страна.

- В.”Сега”, 6.04.2004: “Гого Найденов от някогашната група “Тоника” смени партията, която го съгради като политик, само два месеца след като влезе в Бургаския парламент. Той се бе кандидатирал за общински съветник от организацията “Роден край”, чийто бос е шефът на ПФК “Чероморец” Ивайло Дражев. Но вчера Найденов се пробуди като представител на партия “Бъдеще”, в която членуват бургаски бизнесмени. Гого огласи с фамозния си бас, че нямало значение в коя партия ще бъде, важното било да работи за Бургас. “Утре мога да реша да мина и към трета група, стига хората с които работя, да показват почит и уважение към мен”, каза певецът политик.”

- 5 април 2004, Радио НЕТ, “След новините”: “ Граждански иск срещу м-ра на външните работи Соломон Паси за нарушаване на човешките права е завел в Главна прокуратура икономистът Ерна Лидиянов. Той атакува министър Паси за това, че като слага две различни табели на служебното си БМВ в деня на приемането на България в НАТО е нарушил и правата на детето. Седемгодишният син на Лидиянов не е могъл да разбере защо това, което си позволява един министър, не може да направи обикновеният български гражданин. Министър Паси да се извини на сина ми в извънработно време, настоява в иска Ерна Лидиянов. Ако съдът остави иска без уважение, ще се обърна към съда в Страсбург.”

- А вестник “Монитор” от същия ден е поставил на 1-ва страница заглавието “300 дадоха кръв на Цветница” върху снимка на Симеон Сакскобургготски, който пие някаква червена течност. Ако някой прочете текста под снимката, ще разбере, че царят не е кръвопиец, а взема причастие в църквата.

Малко по-старо събитие: в началото на лятото на миналата 2003 година БАН направи академици трима български културни дейци – Валери Петров, Светлин Русев и Антон Дончев. И тримата са “творили” в годините на Тодор Живков. (Ох, и то как! Писал съм откъде минава техния творчески път. И за сметка на кого.)
Сега ще ви цитирам колко “много са се променили” тези тримата в демократичните времена СЛЕД Тодор Живков:
- Валери Петров: “Сега в модерната литература доминира така нареченият постмодернизъм. Такива стихове са трудно разбираеми, отчуждаващи се от читателя и нормалния говор. Така е и с изобразителното изкуство. Литературата и живописта отвориха широко врати за всякакви шмекери и тарикати, които мислят, че само с хитрост могат да излезнат напред. Има много художници, които се оплакват от липса на публика. Картините им не се купуват, тиражите се свиват, намалява се въздействието на културата върху обществото.”
- Светлин Русев: “Една от най-големите грешки на творческата интелигенция е, че позволихме да ни делят по цветове. Нещо повече – самите ние участвахме в това нелепо разделение. Какво означава “леви интелектуалци”? Какво означава “художници за СДС”? Тези, които преди окрадоха и изнесоха България, и тези, които сега смъкват кожата от гърба й – не бива да се заблуждават – възмездието не е абстрактно понятие.”
- Антон Дончев: “Не само нашето общество, а и цялото човечество през последните десетилетия говори, кажи-речи само за кесаря, а забравя Бога, духа, духовното начало. Казвате, че интелектуалците мълчат. А какво струва говоренето? Българското слово е обезценено като българския лев. Националното самочувствие е като захарта в нашата кръв. Надхвърлим ли определена мярка, то се превръща в тежка болест – шовинизъм. Зная колко безкрайно трудно е да се предвижда бъдещето. Но мъчително ми липсва дори приблизителна картина на това, което очаква внуците ми.”

- За телевизията и масовата култура пак не ми се пише. Не че ще ми се размине... И там са едни... Само да ви цитирам една “академичка” – Силва Зурлева, шефка на частната Нова телевизия: “Когато един канал се оцветява политически, това личи.” – Личи, разбира се!




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462322
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031