Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
03.05.2021 21:44 -
На 3 май 1944 г. Вела Пеева намира смъртта си по особено жесток начин само на 22 години
Месността Бялата скала, край Велинград, където на 3 май 1944 г., обградена отвсякъде намира смъртта си Вела Пеева. В последствие главата и е отрязана на място от същия горски работник, който вижда стъпките в гората и я предава на полицията ( и който не успява да се порадва на получената парична награда, защото няколко месеца по-късно е застрелян от партизаните). Използват главата на Вела при изтезанията на прибрания по-рано Стойо Калпазанов, който накрая е изкаран в гората и също разстрелян.
Гадничко е за четене, да…
Бащата на Вела виси пред Лъдженското училище (където се занимават с изтезания) с парче платно и моли да му дадат главата на дъщеря му, за да я погребе. Напразно. А тялото и е погребано чак след продължително настояване от страна на населението.
Градът и досега не е сменил името си и всяка годишнина, свързана с Вела Пеева се почита. На паметника и има свежи цвета, очевидно хората помнят, оценяват и уважават както нея, така и идеалите за които се е борила и умряла само на 22 години.
ИЗ „ГЕРОИЧНИ ДНИ“
на Вела Пеева
……………………
Но сърна обкръжена в скалите,
с другар надвиснахте над бездна –
в плен попадна той, а ти с орлите
в миг, като в легендите, изчезна…
Беше утрин свежа и прекрасна.
Беше май. И твоя ден последен!
Прострелена стреля и угасна –
сякаш в плач гората се наведе…
А свиреп бандит замахна с ножа,
впил ръка в немирните къдрици –
писна вятър в клоните тревожно:
Вела!… Героиня!…Мъченица!…
Дъх стаило Чепинско корито,
векове легенди ще разкрива –
как от враг коварен бе убита,
но в народното сърце си жива.
поместено в „Жар“, на 1 май 1945 г.
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 71260
Блогрол