Продължение от тук: https://hranislav.blog.bg/history/2021/05/15/otkysi-ot-romana-quot-pepeliashka-i-carskiiat-sin-quot-1.1761469 .

Гл.VII

О, истински милостив и великодушен е човек само към себе си! И какъв заплетен възел е човекът! А той, Самуил Мокри, все се опитва да го разплете, да го познае, да го извади на светлина.

***

Не можеше да се обуздае, да потисне своето нетърпение, ала то беше и от мъката в сърцето му, мъката за сина, от самотията му също сред толкова люде, които не можеха да разберат и приемат мислите му.

***

— Да, в името на бога — подзе думите му отец Емилиян. — Тя пожела от обич към тебе да се отстрани от пътя ти и аз й помогнах. Аз и сам й казах: махни се от пътя му, ти ще му пречиш. Отстрани се ти, преди той да те изостави.

— Ти си я подучил. Тя знае, че аз никога няма да я изоставя.

— Лъже те грехът сега, а утре сърцето ти друго ще заговори. Тя е вече жив труп, велики войводо. Сърцето ти няма да я иска повече с недъга й.

— Не говори скверни думи. Не виждаш ли, че се връщам при нея, дошъл съм да я потърся? И винаги ще бъде тъй. Нейната несрета е и моя несрета, аз я приемам и ще нося бремето й заедно с нея.

— Големи са заблудите на човешкото сърце. Ти им вярваш, докато не ги видиш по-ясно. Твоята привързаност към тая жена е такава, че ти не ще можеш да стоиш дълго при нея, щом не можеш да спиш с нея. Такава е всяка човешка и земна привързаност, с полза някаква.

Самуил протегна ръка към него, посочи го с пръст:

— А ти, виждам, говориш за своята неземна привързаност, за своята небесна любов към тая жена.

Монахът не се смути и все пак лицето му се опна, очите му припламнаха мрачно в дълбоките си дупки от голямо, мъчително напрежение. Той каза:

— Аз любя само бога и чрез него всички люде тук на земята.

— Ти не можеш да прикриеш истината с тия свои неясни думи. Човешката любов е земна, както и всичко човешко. Аз обичам тая жена и нейната близост ми е нужна, както хлябът и водата. Земна е и твоята любов към нея, защото се опитваш да ми я отнемеш и да я скриеш, да я запазиш за себе си. Кажи къде си я скрил, ако ти е мил животът! Ти искаш да ме ограбиш.

— Няма да ти кажа никога. Твоята любов е нетрайна и ще премине. Ако аз наистина любя тая жена, мога да я любя, без да я виждам и докосвам, както любя ангелите и пречистата майка божия!

— Ти, безумецо — процеди през зъби великият войвода, — ти и всички изстъплени като тебе, които сковават душата и мисълта и всичко човешко в лъжливи думи, във вериги, по-тежки от железните! Кажи ми къде си скрил като крадец тази жена или ще те предам в ръцете на друг един подобен на тебе и той ще изтръгне истината заедно с езика ти.

------------------------------------------------------------------

Гл.VIII

— Като е целият народ на една страна и царят нищо не може да му стори. Народът и от царя е по-голям.

***

Войниците не познаваха истинския образ на царя — той беше далеч от тях. Но той беше царят и царството, те се оплакваха от него и бяха против него. С него беше боляринът, войводата, попът, съдията, побирчията и те всички бяха царството. Всички в един образ. Войниците се оплакваха от него и пак на него, бояха се от него, не му вярваха и го мразеха. А те не бяха ли в царството повече, отколкото царят, тоя слабодушен цар, повече, отколкото боляринът-грабител, повече от лицемерния божи служител, от несправедливия съдия, от хищния побирчия? Те бяха самото царство и хлябът му, и кръвта му, и силата му, но не знаеха това и отделяха царството от себе си, поставяха го срещу себе си.

Ето тук беше нужна повече светлина, повече яснота и правда. Народът беше против царството, а това ще рече против себе си, със сляпа омраза и недоверие. 

------------------------------------------------------------------

Гл. IX

Рун се загледа в него, като да се уплаши премного от думите му, обърса с опакото на ръката овлажнялото си чело и отговори, за да се оправдае:

— Аз служа на царството…

— Вие всички сте против царството и против царя.

— Когато царството е справедливо, ние сме за царството и за справедливия цар също.

— Ти опаса меч и проля много кръв. А не сте ли вие против меча, против всяко кръвопролитие и насилие?

Рун отново надигна рязък глас, замахна гневно с ръка:

— Грях е да проливаш невинна и чиста кръв! Ако аз те попитам сега, ще ми кажеш ли истината без насилие? Не благославя ли вашият патриарх от престола си меча на царя?

— Казано е: има меч духовен и меч железен в защита на правдата.

Те говореха за една и съща правда, както и сами вярваха, че няма две правди и две истини за бога и за делата му. Разделяше ги човешката слепота и немощ, между тях беше двуострото оръжие на непросветения човешки разум и на лъжливото човешко слово, което може да служи с еднаква сила на правдата и на истината, но и на кривдата, и на всяка заблуда човешка. Те вярваха в една и съща правда, но омразата между тях беше по-голяма от любовта им към правдата. Има слова благозвучни, бляскави, слова за всяка човешка самоизмама и те ги намираха един срещу друг. 

------------------------------------------------------------------

Гл.X

Старият протевон млъкна, за да си поеме дъх, но Самуил Мокри побърза да даде отговора си:

— Да оставим настрана, светли, протевоне на Драч, нашето роднинство. Сега то не е нужно. Аз съм дошъл тук да взема тоя град за моето българско царство. И ще го взема с мир и добро или с оръжие. Това ти ще решиш, светли протевоне, и всички други управници и началници на тоя град. 

------------------------------------------------------------------

Гл. XII

През тия страшни дни отец Емилиян прекарваше повече в малката си църква пред недовършения още иконостас. Той се молеше непрестанно и все по-горещо, както някога, преди години, искаше да измоли милост за прокълнатия човешки род и още повече сега, когато в надигналите се стихии виждаше божи гняв. Не беше виждал никога по това ранно време такива снегове, а се стопиха те и изчезнаха за една-две нощи. Ако би пожелал бог, мислеше си монахът, не би могло да устои срещу небесния вятър ни дърво, ни скала и още по-малко стените, които градеше над земята немощната човешка ръка. Ако би пожелал бог, но той само показа своята страшна сила. 

------------------------------------------------------------------

Гл. XIII

— Не — прекъсна го Самуил Мокри. — Не! Всеки трябва да обича царството си. То трябва да бъде стряха и светъл дом за всички. А не тъмница и мъчилище. 

------------------------------------------------------------------

Гл.XIII

— Ако е тъй, в тоя час трябва да мине под секира цялата войска. Но аз не искам да държа никого със страха от секирата. Ако е тъй, нека пропадне всичко! Когато е за нещо добро и велико, има една сила в човешкото сърце, която го държи по-здраво от страха. До нея искам да стигна аз, до тая сила в човека.

***

В това тежко и безплодно време всеки живееше със своите си грижи и само вождът единствен мислеше за общото дело. Дори царят, който по сан беше най-горе от всички, виждаше само пред себе си и около себе си. Цар Роман живееше с постоянната си скръб, със страховете си, с болестите си и не дигаше глава да погледне по-надалеко. 
------------------------------------------------------------------

Гл.XIV

Всеки трябва да чисти мръсотиите си, също и царете.

***

— В часове на тежки изпитания търсим опора, у най-достойните. И когато няма достойни между живите или те са слепи и глухи, търсим опора у мъртвите.

***

Не беше по нрава на Василия да се осланя само на божията помощ и се бореше с голяма душевна сила да освободи сърцето си от мъчителни тревоги и унизителни страхове. 

***

Човешката мъка винаги има край, стига да може човек да го дочака, да претърпи мъката си.

------------------------------------------------------------------

 Гл.XV

 — Великият войвода се спря на прага и се обърна към слугата си, върнал се пак на първата си мисъл: — Няма да остарея аз, докато е жив Василий…

------------------------------------------------------------------

Гл.XVI 

— Аз служа на небесния цар. Когато аз, окаяният, греша пред божествената му правда, служа му в разкаянието си. Земният цар трябва да бъде бляскаво оръдие на неговата милост към людете. Небесният цар изпрати сина си между тях. Някога аз дръзко съдех другите, но сега няма да съдя никого. Милост е нужна между людете, както за царя, така и за роба му.

Монахът наведе очи и не каза нищо повече. 

***

Царските грижи нямаха край, царят събираше грижите на всичките си люде — малки и големи. Такова трябваше да бъде царското сърце…

*** 

Той искаше да присъедини към царството си сръбските и хърватските земи и племена, за да се свърже с тях здраво в едно общо царство, както бяха свързани с тях българите по език и по кръв. С тия славянски земи и народи на северозапад общото царство би станало два пъти по-могъщо и непобедимо в борбата му с Василия. 

***
— Аз не те познавам, сестро, коя си, но не е трудно да се отгатне, че си някоя от първите жени на тая страна, щом стражите те пущат при нас с такава почтителност. Блажена е земята, чиято дъщеря си ти със своето ангелско сърце. Ако ти не ме знаеш, по-добре и да не знаеш кой съм тук на земята, защото пред бога всички сме еднакви.

— Знам кой си ти — отвърна Косара. — Аз пък съм дъщеря на царя на тая земя. Но ще кажа и аз, което е самата истина: пред бога всички сме еднакви и само той е цар над всички.