Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.09.2021 17:02 - Тракийската глоса „зелас” – лозе
Автор: andorey Категория: История   
Прочетен: 1492 Коментари: 8 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
    Тракийската глоса записана от древните автори като „зейла”, „зелас”, „зиле” е още една популярна дума от тракийско време. Днес тя дори е включена като име при различни брандове вино, използва се в художествената литература и така да се каже има някакъв самостоятелен живот. Думата е отбелязана от много автори във вариантите зелас (ζήλας), зелас (ζελᾶς), зейла (ζειλά), зела (ζήλά), зилай (ζίλαι). Всички антични автори кратко съобщават, че по този начин траките наричали виното. Това била дума, използвана навсякъде в Тракия, за „вино”.

   В речника на Хезихий думата е записана като ζίλαι, с кратко обяснение  - ὁ οἷνος παρὰ Θρᾳξί – т.е. „виното при траките” (Hesychii Alexandrini Lexicon). При граматика от IX век Георгиус Хоробоскос, думата е записана в три варианта ζελᾶς, ζελᾶ, ζελᾷ  -  с краткото обяснение – „по този начин се нарича при траките виното”. Ако към тези три варианта прибавим и вариантите с –η вместо с -ε от Excerpta Marciana получаваме и вариантите ζήλας и ζήλα. В Лексикона на патриарх Фотий от IX век, думата е записана като ζειλά, с обяснение - „виното (при) траките”.

   Съвременните учени правят опит да намерят връзка между тракийската дума „зелас” и сходни индо-европейски понятия. Тези опити обаче не са убедителни. Стига се дори до опити да се търси връзка между глосата „зелас” и думата „зелен” и оттам доказателства за зеления (!) цвят на виното (Маразов Ив. – МИФ8: Вино и култура, София 2003).

   И тук както при глосата „зейра” – риза, опитите за директно обяснение на думата предварително са обречени на неуспех. При глосата „зелас” отново не е отчетена възможността тя да е била записана не съвсем според начина, по който е била изговаряна. Тук отново срещаме метатеза, т.е. разместване на двете основни гласни в думата. Причината за това е, че за древните автори, думите от тракийската реч са били чужди и трудно произносими, особено тези със звуци ж, з, ш,щ, ч, ц и т.н. Така търсената правилна форма е думата ‘зейла, зелас, зила’ е думат а „лозе”, „лоза” или „лозница”.

   Действително древните автори отбелязват, че „зелас” е тракийската дума за вино – ойнос (οἷνος). Учените изследователи от последните век и половина не отчитат факта, че старогръцката дума за „лоза”, „лозе” – ойне (οἴνη), а също и ойнас (οἰνάς) - е твърде близка с тази за вино - ойнос (οἷνος). Тази прилика и възможност за лесно объркване, дори не са отбелязани при анализа на глосата от нашите и чуждите езиковеди. Което показва колко голяма е инерцията в научните катедри при работа върху даден предмет. Спокойно може да твърдим, че глосата зелас(ζελᾶς), не е тракийската дума за ойнос (οἷνος) – вино, а за ойнас (οἰνάς) – лоза. Неточността при записването вероятно е станала към средата на 19 век, когато голяма част от античната гръко-римска литература е издадена в Германия, в печатни томове. Именно тези томове са се ползвали от изследователите основно немски, а по-късно и български, които са работили върху въпроса за тракийския език и тракийските глоси.

   Популярната глоса „зелас”- „лозе”, „лозница” ни дава втори пример, наред с думата „зейра” – „риза”, който показва, че тракийските думи са били труднопроизносими за латинските и особено за старогръцките автори. А пак да повторим, че объркване между думите οἷνος и οἰνάς то е съвсем лесно обяснимо.




Гласувай:
6



1. balar - Интересно,
20.09.2021 18:58
но аз се питам, кой ли е тоя праезик, от, който произлиза праиндоевропейския. Някъде в дълбините на миналото всички народи говорели един език, по-късно, с промяната на климата и увеличението на популацията хората се разселили и така се появили разновидностите на този прадревен език. Затова няма нищо чудно, че езиците се родеят. Да речем някои тракийски думи напомнят келтски, други - балтийски.
цитирай
2. andorey - Този древен език се е оформил тук на ...
20.09.2021 19:32
Този древен език се е оформил тук на Балканите. Казвам го не защото сме българи, а това показват моите лични наблюдения. Славянските езици и българският в частност са едни от най-преките наследници на този древен праезик. Латинските езици и германските, т.е. другите две по големи групи са малко по далеч от този първоначален език, отколкото са славянските езици.
цитирай
3. leonleonovpom2 - Поздрави , Андрей!
21.09.2021 09:46
В съвременния гръцки думата за вино е ено! За червеното вино, каквото са правили траките, гръцката дума е красИ
И ми се струва, че тя е тракийската дума за червено вино
По простата причина,че красно, освем красиво, означава и червено!/ Красная армия/ Откъде е дошла думата при руснаците?
Гърците нито правят хубаво червено вино, нито пък са му любители Взели са думата наготово и после е станала тяхна
Ти давал ли си на заем пари на грък? Няма да ги получиш обратно, те вече са негови! Не нахалствай да питаш ,кога ще ти върне! Няма да го направи, той негови пари не дава никому! По тази прична игрък не дава пари на заем!

шегата настрана, споделям това с тебе за красИ, проучи го, мисля ,че съм прав!

А за зела и лоза ,мисля ,че имаш право, разместване на Буквите!
Както при Българи и Блъгари Въпреки ,че мисля ,че блъгари са военизираните Защото в писмата на Калоян те са преведени на латински като блакхори/ власи/ А те са военизираните Българи!
Блакхори-Блъгари За " Ъ", работата е ясно, приликата е почти 100%
Как са нещата при тебе?

Хубав ден!
цитирай
4. andorey - Да точно така е. Радвам се че и ти си ...
21.09.2021 12:02
Да точно така е. Радвам се че и ти си стигнал до същия извод. Аз това за гръцкото "краси" съм го споменал още навремето в една моя статия, наред с други подобни примери. Не го отбелязах в тази статия, за да не отклонявам темата. а тя е че нашите древни (тракийски) думи са същите, които използваме и днес, само че остават дълго време неразгадаеми, записани през гръцка транскрипция, така да го наречем...
Поздрави -

Андрей К.
цитирай
5. dobrodan - :):):):):)!!!! A
21.09.2021 15:23
поне прочете ли каквото ти пратих, преди да го изтриеш?
Андрея?
Знаенето на езици не прави непременно човека лингвист.
Може да си остане обикновен полиглот :).
И да триеш, и да не триеш :):):):).....

За думата "лоза" и "лозе" бих погледнал при........лазите. За всеки случай.
цитирай
6. andorey - Няма смисъл да коментираш, Добр...
21.09.2021 17:55
Няма смисъл да коментираш, Добродане. Наистина трия, защото твоите разсъждения са километри в страни и назад от дадена тема. Тюркските езици са повлияни от европейските (европейски, в най-общ смисъл казано) и това говорим още за времето преди новата ера. Този процес продължава и след това. Има го и обратното, обратния процес. Но ти просто абсолютизираш на тази тема, което даже не е и псевдонаука вече, а е диагноза...
цитирай
7. dobrodan - Честно казано......
21.09.2021 18:45
метатезата е разместване на съседни звуци (далечни или съседни) :) и най-често.....съгласни. Да размениш местата и на гласните, и на съгласните в една дума е шифър :)
Можеш да изтриеш и този коментар. :)
Или си открил ново езиково явление........за което искрено бих те поздравил, не се съмнявай - или просто не искаш да премеш, че думата "лоза" съществува във всички славянски езици под една или друга форма. И да, лозата.....лази...с ластари.
Типът словообразуване, на който се опираш, е характерен за арабски език.
Класика: кятиб - китаб.
цитирай
8. andorey - Да прав си за метатезата. Тук оби...
21.09.2021 21:06
Да прав си за метатезата. Тук обикновенно разбираме смяна -ъл с - лъ и -ър с - ръ и т.н. Но размената на две гласни л- з в з-л също може да наречем метатеза.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: andorey
Категория: История
Прочетен: 2148816
Постинги: 353
Коментари: 2326
Гласове: 5596
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031