Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.01.2022 19:14 - Любопитно четиво за траколюбите. :)
Автор: hristiqnskaprosveta Категория: История   
Прочетен: 2087 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 22.01.2022 19:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Любопитно четиво за всички тракопоклонници и привърженици на идеята, че българите били преи наседници на древните тракийски племена населяващи Балканите, през 70 - те год. преди новото хилядолетие. Да видим интересни подробности около историята на тракийските племена и дали съвременния българин има нещо общо с тракизма. :) 

Въстанието на Спартак, известно още като Третата робска война или войната на Спартак (на латински: Tertium Bellum Servile, Bellum Spartacium),[1] е войната между Римската република и войска от роби бунтовници, между 73 и 71 пр. Хр. в Италия; войната завършва с победа на римската войска, командвана от Марк Лициний Крас.

Става дума за третата и последна от робските войни, серия от бунтове на роби против Римската република, проведени в различно време, без връзка между тях и всички завършили неуспешно. За разлика от предишните, през третата робска война, масата на бунтуващите се роби нараства бързо и поставя в опасност контрола над Републиката. Освен това след края на войната спомена за нея продължава да влияе поне частично на римската политика за години напред. 

 

Римската република преминава, по време на I век пр. Хр.,дълъг период на криза, която я води до окончателен колапс и позволява утвърждаването на княжество. Политическата ситуация, следователно се характеризира през целия век, като постоянно нестабилна ,благоприятсвана от продължителните контрасти между фракцията на пополарите (на латински: populares), и тази на оптиматите (на латински: optimates): след цивилната война между новият човек Марио (на латински: homo novus Mario), и аристократа Сила (на латински: Silla), и следващата силанска диктатура, се консолидира господството на аристократическата фракция, която все повече, се превръща в безспорна владетелка на сената и римската политика. От тази конфликтна ситуация се заражда през 80 пр. Хр. бунта на популярният Куинто Серторио (на латински: Quinto Sertorio): тои събира около себе си последователите на Марио, успяли да избегнат забраните на Сила и се укрива в Испания (на латински: Hispania), където влиза в съюз с Лузитаните (на латински: Lusitani), но фактически подчинени на власта на Рим. Против бунтовническата държава организирана от Серторио, благодарение на постояния поток от „политически преследвани“, от Рим е изпратен, през 76 пр. Хр., Гней Помпей (на латински: Gneo Pompeo), които успява да победи, само когато, конфедерацията оглавявана от Серторио се разпада през 72 пр. Хр. По същото време, Римляните са заети на Изток в третата война против Митридат VI, ръководена от генерал Луций Лициний Лукул, като двата едновременно отворени фронта де факто са причина за намаляване на войските в Италия, и това прави армията неадекватна, като прави възможен началния успех на бунта, ръководен от Спартак.

[2]

Друг стимул за бунта от страна на робите (освен това, генерален бунт, не регионален, за разлика от първата и втората робски войни), е със сигурност успеха и социалното безпокойство на италийските народи (които преди това, бяха считани само за федеративни), и които бяха успели да получат с цената на една дълга и кръвожадна „вътрешна война“, продължила три години (91-88 пр. Хр.), удължаване на правата на гражданство.

 

^Конфликта (73-71 пр. Хр.)

Между 73 и 71 г. пр.н.е. група от избягали роби (първоначално малко на брой, около седемдесет гладиатори[1]), която скоро нараства до сто и двадесет хиляди[3] мъже, жени и деца, започва да обикаля Италия, като влиза в успешни сражения под ръководството на няколко водачи, между които и легендарния гладиатор Спартак. Възрастните, годни за бой, се доказват като изненадващо ефективни въоръжени сили и неведнъж се противопоставят успешно на римските военни части – местните патрули в Кампания, римската милиция и обучените римски легиони, предвождани от консули. Плутарх описва действията на робите като опит за бягство през Цизалпийска Галия, докато Апиан и Флор описват бунта като гражданска война, в която робите имат за цел да завладеят самия град Рим.

Римският сенат, разтревожен от продължаващите военни успехи на армията от роби, както и от грабежите на римските градове и селските райони, в крайна сметка изпраща армия от осем легиона под командването Марк Лициний Крас. Войната приключва през 71 г. пр.н.е., когато робите, водени от Спартак, след дълги и ожесточени боеве срещу легионите на Крас осъзнават, че пристигналите армии на Помпей и Лукул се опитват да ги хванат в капан. Това принуждава армията от роби да влезе в последна решителна битка срещу армията на Крас. В тази битка бунтовниците са разгромени.

Въстанието на Спартак има важно значение за политиката на Рим в следващите години. Крас и Помпей използват потушаването на въстанието за утвърждаване на политическите си кариери. Възползват се от обществения отзвук на успеха и силата на легионите си при изборите за консули през 70 г. пр.н.е. Техните действия като консули помагат за подкопаване на римските политически институции и допринасят за по-късното превръщане на Римската република в империя.

 

В римската история робите са важен фактор за развитието на икономиката. Робите са набавяни като работна сила по различни начини, включително чрез покупка от чуждестранни търговци и с поробване на чуждо население при военни действия (завладяване на територии).[4] Войните през II и I век пр.н.е. докарват в Рим стотици хиляди роби от различни места.[5][6] Малък брой роби работят като домашни прислужници и занаятчии; по-голямата част работят в мини и по нивите в Южна Италия и Сицилия.[7][8]

Отношението към робите е грубо и дори жестоко в периода на Римската република. Според републиканските закони робите не са смятани за хора, а за вещи. Притежателите им могат да обиждат, да злоупотребяват, да нараняват или убиват робите си, без законът да изисква някакво наказание за тези действия. Има много категории роби. Най-многобройни и най-ниско в йерархията са тези, които работят в мините и по полетата и през целия си живот полагат тежък физически труд.[9]

Прекалената жестокост и подтисничество на робите води до бунтове. През 135 г. пр.н.е. избухва първото робско въстание, през 104 г. пр.н.е. избухва второто. И двете въстания са в Сицилия, където малка група бунтовници успява да събере десетки хиляди последователи, желаещи да избягат от тежкия робски живот. Въпреки че въстанията се считат за сериозни масови безредици, продължават няколко години и изискват пряка военна намеса от сената, те никога не са смятани за сериозна заплаха за републиката. В континентална Италия никога не е имало бунтове на роби, нито робите са били разглеждани като потенциална заплаха за град Рим. Всичко това обаче се променя при третото робско въстание.

 

Те, така. Тракиве са били роби на римляните и са били псоловични с покорството си пред по - силния на деня. :: 
 

Всички, които си мислят, че славяите били роби, явно не знаят, че славяните са смачкали траките като въшки и са се наложили на Балканите. :) 

Всички славянофоби нямат елементарно понятие от история и плещят глупостите на психодесните, които изкарват българите наследници на траките. :D 

 

 




Гласувай:
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hristiqnskaprosveta
Категория: Други
Прочетен: 193416
Постинги: 134
Коментари: 122
Гласове: 290
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031