Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.03.2023 18:43 - Генетика, Антропология & Външен вид на Българите: Доказателства, Манипулации, Противоречия
Автор: vitalian4v Категория: История   
Прочетен: 5715 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 19.03.2023 10:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Генетичните проучвания извършени над българския народ и в последствие над останките на прабългарите убедително доказаха техния европейски произход и принадлежност към европеидната раса. Тези проучвания бяха и една от най-главните причини дебатът около произхода на (пра) българите да се поднови и то с още по-голяма ожесточеност сред поддръжниците на различните теории. Най-видни представители за това са поддръжниците на автохтонната теория, която изглежда проучванията подкрепят. Другата част бяха привържениците на ирано-персийската теория, някои от чиито представители дори се заеха с опити за свои собствени генетични проучвания. Третата група, а именно тази на привържениците на тюркската теория за произхода на българите обаче са особено тихи и навярно осъзнали погрешността на подобна теория. Малка част от тях обаче, все още виждат някаква надежда за своята правдоподобност  посредством въпросните опити за изследвания, които ще засегнем сега. Те навярно се надяват, че доказване на кавказкия произход на прабългарите би бил способен да спаси и малкото останала достоверност на тяхната теория. Такава е вече трудно да се открие, както сред академичните среди, така и сред официалните източници на информация, същото важи и за широката общественост.

Предвид последните генетични проучвания, които обсъдихме в предишната публикация: „Генетични проучвания на (пра) българите: Произход и Същност”, много от световните интернет енциклопедии бяха принудени да променят информацията в сайтовете си, макар и частично. Въпреки, че доста от тях, като например Wikipedia са силно компрометирани през годините и са възприети като ненадежден източник на информация, то все пак наченки за промяна има в ход с резултатите на новите технологии.




image
image

Изглежда, че двете от най-големите световни интернет енциклопедии са последвали примера на доста от нашите академици след излизането на резултатите от генетичните проучвания на българите. Други подобни са например Йордан Йорданов, който е известен със своето фалшифициране (и последвало самопризнаване на съветските учени, подържали тази теза, за фалшифициране) на изображенията на редица видни българи от нашето далечно минало.
image

За това обаче ще говорим по-късно в тази публикация.

Сега наш фокус е опитът за генетично проучване над българите озаглавено Genetic evidence suggests relationship between contemporary Bulgarian population and Iron Age steppe dwellers from Pontic-Capsian Steppe – на Светослав Стамов (магистър на изкуствата и Тодор Чобанов. Двамата автори възприемат резултатите установени от предишните генетични проучвания, но се опитват да докажат, че в тях (предшестващите ги проучвания) има фундаментална грешка, а именно ,че що се касае за прабългарите, то става дума за европеиден азиатски народ обитавал земите на и около Кавказ. Те поддържат ирано-персийската теория за произхода на българите. Ироничното в случая е, че доста поддръжници на тюркската теория сляпо се хвърлят в подкрепа на господата Стамов и Чобанов, въпреки че възприемат различна от тяхната (тюркска) гледна точка.

В този си опит за изследване (*наричаме го опит поради очевадни причини, които ще бъдат обсъдени по-долу) те привеждат частично и избирателно подбрани екземпляри от доскоро неизвестни по произход извадки на древни хора, в опит да свържат българите с Кавказките народи чрез прабългарска връзка. Именно затова се налага да поместим тази част от генетиката в частта си за антропологията на българите, защото този опит за изследване подбуди доста страсти, въпреки тежките критики, които търпи от самите експерти генетици. Това налага да адресираме главните наративи, които този опит за изследване следва и да обърнем внимание на критиката върху него.

В сбит вид опитът за изследване на господата се опитва да докаже, че части от югоизточните европейски популации, в това число и българите са смес от само две групи – тези на неолитните земеделци и на съвременните кавказки народи. В това отношение те привеждат проби от неизяснен доскоро произход, твърдейки че са от прабългарско потекло. По-късно тези проби ще бъдат установени като не-български, имащи повече допирни точки с народите обитавали днешна Украйна и Русия, отколкото с народите на балканите и в частност българите. За да докажат своята теза, авторите привеждат и определени противоречиви практики, като например заместването на български проби с проби от някогашни хърватски славяни или алани, с което се опитват да направят определени съпоставки. Те се водят главно от наратива си за предполагаем, но недоказан нито от предходни генетични проучвания, нито от техния опит за такова кавказки произход на прабългарите. В общи линии опитът на въпросните господа за генетично проучване противоречи както на всички установени норми, правила и практики на генетиката, така и на всички останали установени факти и резултати на предходните генетични проучвания (Димитрова и Йорданов, 2019).

Имайки предвид противоречията, неточностите и погрешните подходи на този опит за изследване ние трябва да адресираме и критиката към него, още повече че в своята надежда да спасят малкото останало от азиатската си теория, нейните представители започнаха да използват именно този опит за проучване като доказателство в своята правота. Именно за това ние ще си послужим със следните неща: на първо място критика отправена от Г. Димитрова и И. Йорданов (2019) към този опит за проучване, така и към самите цитирани автори в това проучване, също и от критики на други експерти от сферата на генетиката.

На първо място ще използваме противоречията в твърденията им. В цялото свое изследване авторите промотират идеята за кавказки произход на прабългарите, но така и не успяват да го докажат в изследването си. Те използват като един източник работата на Лазаридис и Хаак, като според авторите на този опит за изследване, Лазаридис и Хаак са били говорели и доказали кавказката принадлежност на една осезаема част от югоизточните европейски популации. Това обаче не е така, двамата автори (Л. и Х.) въобще не говорят за такова нещо. Самите Лазаридис и Хаак в своето изследване установяват,че редица народи от този ареал, в това число и българите, не могат да бъдат причислени към популации отговарящи само на две генетични групи и не спадат към кавказките популации (2019, с.4).

Във въпросните изследвания се сравняват древните ДНК на тези три групи популации със съвременните народи, за да се определи в каква степен днешното европейско население е носител на ДНК-то на тези три древни групи. Вярно е, че има няколко европейски народа, които могат да се определят като носители на генетичен материал само на две от тези древни групи, но българите не влизат в това число. Тези групи са на сардинците, малтийците и ашкеназите и донякъде албанците. Сардинците се явяват най-чистите представители на групата европейски неолитен земеделец (ЕНЗ/EEF, дошъл в Европа преди около 10,000-8,000 години) и нямат ДНК от древния северен евразиец (ДСЕ/ANE), т.е. те могат да бъдат представени като смес само от ЕНЗ и европейския ловец събирач. Ашкеназите пък са на другия полюс- те са смес само от ЕНЗ и ДСЕ като при тях липсват гени от европейския ловец събирач (най-стария жител на Европа/преди около 45,000 години).

Трябва да се обърне внимание на следната закономерност: най-северните народи като фини, руснаци, мордовци и прочие имат по-силно изразен древен северно азиатски ген от южните народи, което е и логично, имайки предвид че се намират в непосредствена близост с кавказкия регион. Южните народи от друга страна имат по-силно изразен ген на европейския неолитен земеделец, който от своя страна притежава от 0% до 45% гени от западния ловец събирач, следователно когато ЕНЗ пристигат в Европа от Близкия Изток, те носят допълнителни гени от ЗЛС.

Ето и следващата графика от труда на Хаак и Лазаридис според, която следните европейски народи в различна степен са носители на ДНК от трите основни древни групи:”(Димитрова и Йорданов, 2019, с.2-3).
image

В тази таблица са показани всички групи участвали в състава на съвременните европейски народи. Както виждаме самия наратив за участието само на две групи при господата Стамов и Чобанов пропада, тъй като тук участват три. Другата подробност идва от фактът, че както е показано тук, състава на процента ДНК от Ямната, култура която представлява древния северен евразиец се среща в по-големи количества сред северните, не и южните народи. Колкото по-на юг отиваме, толкова по-малко процент ДНК от нея виждаме (2019, с.4).

Друга съществена част от критиката, която Г. Димитрова и И. Йорданов предоставят е в географското противоречие на твърденията на Стамов и Чобанов, а именно фактът, че генетически народите са по-близки до своите съседи. Друг съществен момент, който е игнориран в опита за изследване са народите живеещи в историческо време между (пра) българите и кавказките народи и тяхното влияние. Липсва специфичност и връзка в отношението българи-Кавказ, като в същото време се установява, че по-севрните народи са по-близки до тези от Кавказ (2019, с.6).

image

От приведената графика авторите Димитрова и Йорданов изтъкват следното: специфичния кавказки елемент при съвременните българи се дължи на подбора на проби за самата графика, като това изчезва при добавяне на проби. Изводът, че българите имат особена близост до кавказките народи и аланите според авторите на критиката е тривиален,а те (българи и алани) се клъстеризират съвсем отделно, като разделението помежду им е станало твърде отдавна (2019, с.7). Като самия подбор на проби за това изследване при Стамов и Чобанов е напълно избирателно. В критиката към тях се посочват и точно как това е ставало. Правят се своеволни замествания на определени проби с други, българи се заместват с хървати, хуни със сибирски ловци-събирачи и прочее, въпреки че сведенията на хунската ономастика, поне що се отнася до европейските хуни сигнализира за отдалеченост от Азия и районите на Какваз и Иран.

Самия извод от критиката на Димитрова и Йорданов (2019) върху опита за изследване на Стамов и Чобанов се характеризира със следното:

-Пожелателно мислене и целево манипулиране;

-Заигравка със софтуера;

-Представяне на аланска проба като българска;

-Вкарване на програмата на ограничен и напълно недостатъчен брой проби (1-2), което води до невъзможност да се направи точен анализ и следователно да се изведат конкретни данни, което води до погрешни и противоречиви резултати;

-Избирателно и манипулативно цитиране на специалисти и трудове и по-конкретно: вменяват се определени твърдения на авторите Лазаридис и Хаак, които твърдят обратното на това изказано в изследването на Стамов и Чобанов в опит да се позоват на по-голям от своя авторитет;

-Погрешно подбрани, комбинирани и представени проби довели до погрешни резултати и следователно разбъркване на пробите, което от своя страна води до една своеобразна „генетична каша”;

Самите автори на критиката завършват анализа си над този опит за изследване по следния начин:

В  статията си двамата автори заявяват уставен специфичен за съвременните българи кавказки елемент. Прави се и внушението, че предците на българите като носители на този елемент, са го разпространили на Балканите.

Тук доказахме, че такъв специфичен значим кавказки елемент у съвременните българи не съществува.  Авторите са използвали недостатъчно данни за графиките (фиг2 от статията) за доказване на такъв елемент. Приведохме пример как с добавяне на достатъчно данни, графиката се изменя. Кавказкия елемент у българите е тривиално пропорционален на географското разстояние.

Също така позоваванията на други изследвания, които потвърждавали такъв специфичен елемент у съвременните българи са недействителни. Такива изводи не открихме у никое от цитираните изследвания. Стамов и Чобанов всъщност се позовават не на авторови резултати и изводи, а на свои тълкувания на графиките на цитираните автори. Напротив – приведохме изводи на публикации, според които няма установена близост на съвременните българи с кавказките популации.

По-нататък установихме недопустими похвати като използване на недоказани предположение за основа на последващи изводи.  Полагането на хуните за кавказци,  СМК за прабългари, хърватите за български славяни е спекулативно. То противоречи на научния метод и това прави всички последвали изводи недействителни.

Оценката на прототраките само по една единствена проба, набедена идентифицирана произволно за тракийска също излиза от рамките на научния метод. Пренебрегването на десетки  други древни проби от Балканите е необяснимо, а и некоректно.

Изводите на двамата автори са построени главно на два ненаучни подхода- използване на ограничен набор данни и използване на недоказани предположение като основание за подмяна на липсващи проби с други. Направени са също и некоректни цитирания.

Така направените от авторите изводи нямат научна стойност и са плод или на неопитност или на пожелателно мислене.” (Г. Димитрова и И. Йорданов, 2019, с.11-12).

Самия този опит за изследване още противоречи и на всички предхождащи го изследвания по темата. Тъй например ние приведохме почти всички такива изследвания и техните резултати в предишната си статия. Всички те категорично отричат всякаква връзка на българите и прабългарите с народите на Кавказ и Азия (Sena Karachanak-Yankova, Desislava Nesheva и др., 2011, 2012, 2013, 2015).

Отделно този опит за изследване противоречи и на други изследвания направени във връзка с автохтонните обитатели на балканите и техните генетични приемници, от което бе установено, че в своята цялост така наречените южни славяни са доста отдалечени генетично от северните славяни – те (южните славяни) се явяват потомци предимно на заварено население от края на Античността (Димитрова и Йорданов, 2019, с.1; Е. Делев, 2017, с.48; Genetic Heritage of Balto-Slavic Speaking Populations: A Synthesis of Autosomal, Mitochondrial and Y-Chromosomal Data), което още кореспондира с разделението на генетичните клонове по време на прадревното изселване от прародината на т.нар. славянски ген от близкия изток. В тази връзка някои предполагат, че неговото присъствие при българите може да се дължи на някогашно прабългарско изселване от районите около Иран, Пакистан, Афганистан и пр., тъй като там има засвидетелствано, но слабо, присъствие на разновидности на този ген. Това обаче не може да бъде причислено към българите в частност, тъй като те са генетично по-далеч от хората носещи сходни разновидности от други отдалечени райони по очевидни причини. Една от тях например са първите разселвания на първоначалните носители на този ген, което би следвало да означава, че ако той е от районите на средна Азия, то всички славяни трябва да търсят прародината си именно там. В тази връзка трябва да отбележим и някои по-съществени миграции на изток от Европа, каквито несъмнено е имало според генетичните проучвания. Самият процент на въпросните гени от териториите около Афганистан прочее се срещат изключително рядко и не могат да служат като индикатор за произход или каквато и да е било директна историческа връзка между народите у които те се проявяват. Говорейки за балканските варианти на този ген, по-конкретно R1a1 трябва да отбележим, че той се среща от около 12 хиляди години и се свързва с популации част от които са населявали някога остров Крит (Paleolithic Y-Haplogroup heritage predominates in a Cretan highland plateau, Laisel Martinez et al., 2007, pp.485-493).

Тук трябва да адресираме и друг един проблем в нашето общество, а именно:

1. Преекспонираните и подвеждащи медийни заглавия, които често изкривяват истината за резултатите от генетичните проучвания;

2. Омаловажаване или преекспониране участието на някои личности в дадени проекти, такъв е случая с въпросните Стамов и Чобанов, които обикновено са представяни в някаква връзка с предишните генетични проучвания, въпреки че те не участват в тях, а в опит за свое собствено;

3. Игнорирането на интегрални и от особена важност подробности от подобни проучвания, а именно честото игнориране на географския произход на прабългарите спрямо тяхната генетика, който често се подминава за сметка на беглото споменаване единствено на тяхната принадлежност към европеидната раса;

От приведените дотук и в по-старата наша публикация данни от генетиката излиза следното:

Генетичните проучвания на българите в цялост се съгласуват помежду си и чертаят един определен и кохерентен наратив за образуването, произхода и разселването на (пра) българите и техните съвременни потомци. Единствено изключение прави и без друго дискредитирания опит за изследване на гореспоненатите господа. Именно в това отношение генетиците са единодушни:

1. Прабългарите и съвременните българи спадат към Западната евразийска група;
image

Географско разположение и разпространение на Западна Евразия.
image

Генетично разпространение на т.нар. кавказоидна (европеидна) раса.
Западната евразийска група е типична за Европа,въпреки разпространението си из други части на света;

2. Прабългарите и в частност съвременните българи спадат по-конкретно към средиземноморските и черноморски популации;

3. Прабългарите и българите са генетично много далеч от народите на Азия, в това число и териториите набедени за техни далечни прародини;

4. Няма съществена разлика между прабългари и съвременни българи;

5. Произхода на прабългарите трябва да се търси сред популациите смесили се на балканите и край Черно море в една дълбока древност;

В тази връзка ние трябва да приведем и друга една критика към изследванията на г-н. Стамов от 2021 година, именувана:

“Challenging the Lack of Thracian Ancestry in Contemporary Bulgarians: A Reanalysis of Svetoslav Stamov’s f3 Approach with Additional Populations, 2023”

Където авторът използвайки същите проби, методи и софтуер като г-н. Стамов показва несъстоятелността на неговите изследвания, съмнителната методика използвана при подбора, определянето принадлежността и заместването на пробите.

Методиката на това „контра” изследване са сходни с тези на Стамов, като промени има при добавянето на нови проби, които да служат като референтни. Критиката в своята същност иска да установи по какви начини Стамов е достигнал до изводите си и дали те имат някаква валидност.

Тази критика главно посочва и демонстрира лимитирания и избирателен подбор на пробите в изследванията на г-н. Стамов, по същество неща, които показват сходства с предишното негово изследване. В процесът на изследване резултатите и заключенията на Стамов, тази критика прилага същите и сходни методи като него, като резултатите са интересни и показателни. Оказва се, че при подбор като този у изследванията на г-н. Стамов, едни и същи проби могат да посочат принадлежност към различни народи в зависимост зададените параметри на използвания софтуер. Тъй например една и съща проба, приписана у Стамов за прабългарска (в действителност все още под въпрос) може да получи няколко резултата, един от които приведен в критиката, а именно, че „прабългарската” проба, при определено нареждане на софтуерните параметри може да излезе като типична за днешните гърци, което пък, ако се вземе за чиста монета така както е зададено, може да послужи на някой да твърди, че: А) днешните гърци имат по-голям дял прабългарски гени от днешните българи и Б) съвременните българи нямат нищо общо с прабългарите (2023).

В своето заключение, авторът на критиката казва, че резултатите при изследванията на г-н. Стамов са базирани на некоректно зададени параметри на софтуера, погрешни твърдения за генетичните маркери у съвременните българи, съмнителен и лимитиран подбор на дадените проби, т.е. неустановена, но твърдяна от г-н. Стамов прабългарска принадлежност на дадените проби. В същество критиката показва, че подходите, презумпциите, зададените параметри, твърденията и резултатите от проучването на господин Стамов са нереалистични, некоректни, подвеждащи, погрешни и несъстоятелни.
image

Тук е редно също да се уточни, че за разлика от предходните генетични проучвания, то тези на г-н. Стамов, независимо тези където той е в участие с друг изследовател или сам, неговите проучвания не са публикувани в никое научно издателство, към никоя научна програма, институт, или организация. Те са публикувани самостоятелно, отделно от научната и академична общност, без ревю, рецензия и проверка от други експерти, генетици, академици и професионалисти – те са публикувани като аматьорски. Това поставя под съмнение и самата валидност на неговите лични твърдения касаещи проучванията. Това само по себе си, ако не дискредитира неговите и без това тежко критикувани опити за изследвания, то трябва да постави валидността им под въпрос, чиито резултати вече са ясно несъстоятелни.

В това отношение и мнозина от някогашните академични апологети и поддръжници на тюркската теория се обърнаха срещу нея и дори участваха в екипи на изследвания, които убедително доказаха несъстоятелността на доскоро застъпваните от тях самите тези. Такъв е примерът с Йордан Йорданов както вече казахме и А. Гълъбов.
image

*Изследването, което доказа европейската и европеидна принадлежност на прабългарите; в него виждаме някогашните поддръжници на азиатските теории за произхода на българите Йорданов и Гълъбов.*

В тази връзка днес, с настъпателната офанзива на ирано-персийската теория за произхода на българите, същите тези учени застъпиха именно тази теза и се явиха защитници на господата Стамов и Чобанов. В тази връзка трябва да обсъдим и поведението на самата Нешева, която доста често се изказва противоречиво по някои теми. Тъй например в публични изяви тя или говори едно, което често се кореспондира от гореспоменатите господа (някои от които взимат думата от устата й, какъвто е случая с Гълъбов), или, ако е в тяхно отсъствие говори онова, което сама е установила още през 2015-та година. Такъв е случаят с едно нейно интервю, която тя даде по повод резултатите от генетичните проучвания.
image
image

image

Ако трябва да следваме пътя на логиката, а именно:

-Дали г-жа. Нешева не противоречи на самата себе си и собствените си резултати от генетичните проучвания отпреди няколко години, следвайки наратив поставен от дискредитирани проучвания на дискредитирани изследователи?

-Дали г-жа Нешева не е подвеждана покрай своите събеседници Стамов, Гълъбов и др.?

-Има ли нещо особено в тази ситуация, имайки предвид, че самата Нешева признава в свои интервюта връзката между българи-прабългари-стари европейци, но не прави същото в присъствието на гореспоменатите господа?
image

Самата тя участва в авторитетни и научно публикувани проучвания, съгласувани и съгласуващи се с други такива, било то локални (България) или международни.
image

*Извадка от проучването, в което Нешева участва, доказало европейския произход и европеидна принадлежност на прабългарите.

-Не намерихме никакво наличие на източноазиатски и африкански хаплогрупи. Следователно, нашите резултати не подкрепят теориите за монголо-алтайски и хуно-татарски произход на прабългарите;

-Прабългарите са позиционирани сред населението на Югоизточна и Южна Европа, включително и съвременните българи;

-Прабългарите са генетично отдалечени от северните и западните европейци и популациите от Близкия изток и Кавказ;

-На най-голямо разстояние от прабългарите са популациите от Волго-Урал и арабско(то) население;

-Следователно нашите резултати предполагат, че прабългарите са генетично сходни със съвременните българи и с определени популации от Югоизточна Европа, както и с италиански популации;*

В подкрепа на самите нейни резултати отпреди години и в контраст на днешните изяви на госпожата идват и много други проучвания. Част от тях засегнахме в предишната публикация, друга част не. Едно такова е проучването на Mathieson et al. 2017 (preprint), 2018 publ. The Genomic History of Southeastern Europe (2017: Paleolithic and Mesolithic of Southern Italy and Sicily;  2018: The Genomic History of Southeastern Europe; 2018, pp.197-203):
image

От колективната информация на научно публикуваните и академично издържани и проверени, авторитетни генетични проучвания излизат неща, които по-новите опити за проучвания не могат да опровергаят. Именно затова явно се стига до противоречие както в самите становища при г-жа Нешева, но и при самия Стамов, който няколкократно мени становищата си, при когото, за разлика от г-жа Нешева, ние виждаме едно идеологически мотивирано изместване в позициите си. Това е доста интересно, имайки предвид, че гореспоменатия господин смени становището си относно прабългарите няколко пъти. На първо място бе когато според него техния дял в нашия ген беше значителен, а славянския изключен, по-късно пък самия той прибави, че всъщност славянския ген е също един голям фактор в нашите гени, както и прабългарския, докато накрая сам не се изказа, че прабългарския ген остава една енигма в ДНК-то на съвременния българин, който в един момент бе обявен и за наследник на славяно-илирите(!?). Имайки предвид противоречията, съмнителните методи, погрешните изводи и подвеждащи презумпции в тези му изследвания, и добавяйки неизвестно как извършените изчисления, допълнени от тежка критика към тях, ние считаме,че е редно да заемем позицията на предшестващите ги авторитетни генетични проучвания и тази на критиките към г-н. Стамов, като ги (проучванията на г-н Стамов) счетем за несъстоятелни.

Антропологични Проучвания & Външен вид на (пра) българите:

Антропологията, също като генетиката, е една от ключовите и съществени науки за идентифицирането принадлежността на даден индивид в частност и един народ като цяло. Откритията, които антропологията направи още в годините на XX в., бяха от изключителна важност за нашия народ и неговия произход. За жалост обаче, тези проучвания остават недооценени от широките научни кръгове и обществеността и биват игнорирани, те са почти неизползвани в други трудове на други изследователи и учени. Това обаче не дискредитира тяхната валидност – напротив, имайки предвид периодът, в който се налагат господстващите теории за произхода на народа ни, то е напълно логично, че подобни противоречащи на тогавашния диктат проучвания със съответно противоречащите на този диктат резултати, ще бъдат потулени, низвергнати и подложени на „научна репресия” чрез игнориране. Все пак обаче, те са използваеми за всеки прогресивен изследовател и учен, а тяхната валидност само бе подсилена от по-късните генетични проучвания, които коментирахме по-рано в този и предишния труд.

На първо място е редно да отбележим, още в началото на тази част, че някои определени лицеви характеристики, като например формата на очите и техните гънки не могат да бъдат възстановени чрез употребата на кост (череп) от останките на човекът. Това е така защото факторът позволяващ специфичното оформление на очните извивки и типове т.е. Европеидни или Монголоидни е меката тъкан край очите, която след разложението на починалия изчезва като всяка друга част на плътта – остават единствено костите, по които не може да се правят такива детайлни лицеви и по-точно очни реконструкции. Не това обаче е било извършено върху прабългарски останки от един определен наш учен. Такъв е случаят с Йордан Йорданов, който претендира да е възстановил очните специфики на прабългари без помощта на меката очна тъкан.

Става дума за „реконструкциите” на един определен български антрополог, който „успява” да реконструира лицевите черти и по-конкретно очните форми използвайки единствено черепът без нужните за целта меки тъкани. Такова нещо има своето название – псевдонаука и липса на научна етика.
image

Това е „реконструкцията” на Мостич – средновековен български благородник, служил като пръв министър на цар Симеон I Велики и по-късно при цар Петър I Български.

Тази „реконструкция” е очевидно несъстоятелна и не отговаря на реалността поради следните причини:

1. Европеидните или Монголоидни очни черти и форми не могат да бъдат възстановени без меката тъкан край очите. Такъв е и случая с Мостич, който е живял преди малко повече от 1000 години – през IX и X век, което означава че единствените негови останки са били крехки и стари кости.

2. Цялата академична сфера вече се обяви против тюркския и монголски произход на българите и не приема тази „реконструкция” за валидна представа за средновековния (пра) българин.

3. Самият Йорданов отдавна е  дискредитиран в своите реконструкции на облика на старите българи, а съветският учен, който му е подавал данни, информация и наставления, отдавна е направил самопризнания за целенасочена манипулация на облика на старите българи. Неговите методи и гротески резултати са отдавна дискредитирани от колективната научна общност. Навярно и затова той реши да изостави потъващия кораб на тюркската теория за произхода на българите.

4. Изображенията, които са илюстрирали средновековните и древни българи са напълно различни от тази манипулирана „реконструкция” и „монголоидизация” на прабългарската визия. Илюстрациите изобразили старите българи показват тяхната принадлежност към европеидните народи и показват сходство с народите от региона на балканите и черно море – траки и елини.

5. Антропологичните проучвания над българския народ, които ще разгледаме, убедително установиха несъстоятелността на подобни теории и респективно на подобни „реконструкции” придаващи азиатски монголоиден вид на нашите предци.

Антропологичните изследвания, за които става въпрос са две – с разлика от 20 години едно от друго. Това са мащабните антропологични проучвания под ръководството на д-р. Методи Попов от 1938 г. и 1959 г., респективно.

През зимата на далечната 1938г. д-р. Методи Попов, в присъствието на няколко стотин професионалисти оповестява резултатите от първото си проучване:

-„Отъ направения разборъ на антропометричните проучвания надъ българския народъ изпъква ясно – позволявамъ си да повторя още веднъжъ, че всички споменати данни говорятъ категорично и ясно, че расовите смесици, които влизат в състава на нашия народъ, принадлежат къмъ познатите европеидни раси.” /М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938, с.111/

Относно кръвните изследвания проф. Попов казва следното:

Всичко това показва, колко ние сме далече по кръвно-груповите си съотношения от азиатските народи.”[1], с.122.

Резултатите са показателни, не може да става въпрос за не-европейски характер у българите, нито днес, нито в старо време, Това обаче не е всичко, 20 години по-късно (1959 г.) е извършено още едно мащабно проучване у нас, което потвърждава резултатите от първото (1938 г.):

-„Антропологичните типове, които влизат в състава на съвременния български народ принадлежат изцяло към европеидната раса. Между тези антропологични типове първо място по разпространение, съгласно подробните данни от нашите изследвания заема понтийският, или черноморският тип…” /М. Попов, Антропология на българския народ, Том I, физически облик на българите, БАН, София, 1959, с.260/

Това впрочем, можем да отнесем, съгласно по-рано обсъдените генетични проучвания у българите и прабългарите, също и изображенията на българи от средновековието, към самите „пра”българи, които са с очевидно и изцяло европеидни черти.

image

Крум пирува с черепа на Никифор

image

Битката при Версиникия

Тук виждаме пируващият Крум, както и Крум по време на битка, който не просто е с изразено европеидни черти, но е и със светло-кестенява, или рижава коса. Същото може да се каже за другите, вероятно благородници и прислуга, на тази средновековна фреска.

image
image

Същото отнасяме и до Омуртаг (Мортагон), който е с изразено европеидни черти и кестенява/кафява коса, а хората в обкръжението му също отговарят на лика на типичния европеец.
image

На тази фреска, датирана към X-XI в., се вижда как българи посичат ромеи.

Въпреки, че самото изображение е частично повредено и не позволява особен анализ на лицевите черти на изобразените на него, то ние можем да обърнем внимание към тяхната кожа и нейната пигментация. Впечатление прави, че българите са по-бели от някои от ромеите, които проявяват по-голяма пигментация на кожата от нарочените за тюрки, не-европейци българи.
image

На тази фреска, изобразяваща битката при Ахелой, ние отново наблюдаваме ярко изразени европеидни черти у българите. 

image

Същото впрочем отнасяме и към Петър Делян и неговите съзаклятници, които както виждаме на това средновековно изображение са европеиди, с изразени европеидни черти.

От тук приведеното, а именно двете авторитетни и мащабни антропологични проучвания на българите и средновековните изображения – изобразяващи тогавашните българи, ние можем да заключим, че българите са народ принадлежащ на европейската раса, с ярко изразени европеидни черти, спадащ главно към средиземноморския и черноморският тип.

Тук е нужно да обсъдим, макар и накратко някои от другите аспекти на „монголоидността” на старите българи, която някои провиждат в определени материални артефакти. Такъв например е един артефакт от Златното съкровище от Над (Наги) Сент Миклош, което някои често свързват с прабългарския облик и му придават (незнайно откъде) азиатски вид:
image

Проблемът с това твърдение и това съкровище е комплексен, но не и неразрешим. Съкровището от Наги Сент Миклош не е един комплект, а се състои от различни и отделни съдове, събирани последователно, в последствие на различен начин – едни са военни трофеи от спечелени битки, други са подаръци и др., към съответния владетел, който ги събира наедно. Оттук приведеното това означава следното: не можем да сме сигурни, че това изображение е на (пра)българин.

Нека все пак дадем шанс на тази хипотеза и да я разгледаме. Ако това изображение наистина е на (пра)българин, то това не означава, че те (прабългарите) са били монголоиди. Изображението не показва характеристики, с които можем да причислим изобразения човек към която и да е раса. При различно тълкуване той може да бъде както европеид, така и монголоид, а защо не и негроид!?

Тук трябва да се обърне внимание и на самата направа. Тъй например ние виждаме, че и при други съкровища, включително такива, за които се предполага, че са на Аспарух и изобразяват него, ние виждаме интересни картини.

image

Ако трябва да съдим за външния вид на владетелите от тези съкровища, то ние бихме ги обезобразили тотално. Аспарух някои биха казали, че прилича повече на някакво човекоподобно същество, докато изображението на византийския император може да се тълкува като изобразяващо тотално осакатен и кривоглед човек. Както виждаме подобни твърдения и опити за „дешифриране” са спекулативни и несъстоятелни. От това излиза, че ние не можем да придадем никаква расова принадлежност на изобразените в тях хора. Това е спекула.

Подобно нещо може да се каже и за някои тракийски съкровища където са изобразени наподобяващи на негроиди хора. Това обаче никак не означава, че траките са били негри, нали така!?
image

От приведеното дотук става ясно, че ние не можем да съдим за расовата и антропологична принадлежност на въпросните хора изобразени върху тези съдове, солиди и други материални артефакти поради простата причина, че това е спекулативно имайки предвид начини на събиране, а и самата направа, която за времето едва ли би могла да представи характеристиките на която и да е било раса адекватно. В такъв случай трябва да се приеме, че тълкуването на това изображение като показващо някаква (мнима при това) монголоидност при (пра)българите е несъстоятелно и спекулативно.

От всичко приведено дотук е наложително, както вече казахме и по-рано, едно обстойно преразглеждане и преосмисляне на българската история в отношение на произхода на българите. Имайки предвид антропологичния тип към който спадат българите (средиземноморски и черноморски), то ние сме поставени от обстоятелствата да търсим техния произход из географските ширини кореспондиращи на техния антропологичен и генетичен тип.

В тази връзка нам е нужно да си зададем следните логически въпроси, проследявайки развитието на научните схващания за произхода на българите в контекста на съвременните технологични открития.

Доколко българите са европейци? Говорим за самите прабългари. Както виждаме от всички научно проверени, официално признати и публикувани генетични и антропологични проучвания, то прабългарите и съвременните българи са един чисто европейски и европеиден народ, спадащи към средиземноморския и черноморски антропологичен тип. Вече никой не смее да отрече европеидната принадлежност нито на съвременните българи, нито дори на старите прабългари, дори и когато се опитват да докажат, че те са дошли от Азия или от земите край Кавказ. Не е ли това твърде показателно за несъстоятелността на теориите за азиатския произход на българския народ в цялост? Ако се приемат за твърд факт и доказана истина твърденията, които до неотдавна бяха низвергвани като спекулативни, то това не сигнализира ли, че самите официални теории са били спекулативни? И не е ли твърде показателна няколкократната остра промяна в становищата на видни изследователи по този въпрос, които често си и противоречат сами на себе си? С оглед на генетичните проучвания и техните резултати, то ние трябва да поставим и още въпроси, а именно:

Не е ли грешка и измама твърдението, че прабългарите са били една „малобройна орда”, която се е била стопила в славяно-тракийското море на балканите? Не доказват ли самите генетични проучвания, че не е имало почти никаква съществена генетична разлика между прабългари, славяни и заварените траки? Не сигнализира ли това за родственост? Старите теории често забравят, че самите прабългари са имали свои собствени жени и с този спекулативен наратив се опитваха да затвърдят схващанията си за асимилираната вълна прабългари. Такова нещо генетиката доказа, че не се е случвало. В такъв смисъл, то не излиза ли, че самите прабългари са един местен за районите около Черно море и балканите народ, чиито директни наследници сме ние българите без особена промяна през вековете? С оглед на драстичните промени в отношенията на много академици, промяната в официалния наратив на науката и с оглед всички приведени доказателства тук и другаде, то не излиза ли, че азиатските теории в цялост си служат по-скоро със спекула, пожелателно мислене и остарели схващания за произхода на българите (С. Цанева, 2022)?

Това са само малка част от въпросите, чиито отговори тепърва ще трябва да бъдат предоставени. Дотогава ние можем да разчитаме само и единствено на точната наука, която доказа вече обсъденото тук и опроверга контра аргументите на старата школа.

В заключение може да се каже единствено в сбит вид това, което всеки българин трябва да изведе от двете наши публикации посветени на генетичните и антропологични проучвания над българите:

Съвременните българи не се различават съществено от прабългарите, които са един местен за Европа народ.




Гласувай:
3



1. nkf - Така е, тюркската хипотеза е абс...
11.03.2023 20:37
Така е, тюркската хипотеза е абсолютно ненаучна и безфактологична. По-скоро това е геополитическа доктрина /като славизма/, а не история.
цитирай
2. vitalian4v - Да.
11.03.2023 21:21
nkf написа:
Така е, тюркската хипотеза е абсолютно ненаучна и безфактологична. По-скоро това е геополитическа доктрина /като славизма/, а не история.


В предишната статия поименно посочих и кои академици, изследователи, генетици и експерти подкрепят твърдението за политически мотивирана измяна на българската история и произход.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vitalian4v
Категория: Политика
Прочетен: 354138
Постинги: 110
Коментари: 368
Гласове: 3284
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031