.

Комунизъм (от латински: commщnis, „общ“, „обществен“) е социално и политическо движение, поставящо си за цел създаването на безкласово общество, основано на общата собственост на средствата за производство, свободен достъп до предметите за потребление, премахване на наемния труд и на държавата.[1] В частност комунизъм се нарича и обществено-политическата, икономическа и идеологическа система, изградена от тоталитарните режими в Съветския съюз и страните от неговата сфера.[2]

Според марксистката теория (философско-историческа система)[3] комунизмът е етап от историческото развитие, който възниква като неизбежен резултат от развитието на производителните сили, предизвикващо свръхизобилие на материално богатство и даващо възможност за разпределение, основано на нуждите („от всекиго според възможностите, всекиму според потребностите“), и за обществени отношения, базирани на свободното сдружаване на индивидите, което предполага „отмирането на държавата“ като инструмент на политическата принуда.[4] Според съветския марксизъм социализмът е преходен етап между капитализма и същинския комунизъм. Ленинизмът извежда на преден план концепцията за партията-авангард: централизирана организация от професионални революционери, която трябва да оглави комунистическата революция и да упражнява цялата политическа власт „в името на работниците“ по време на прехода от капитализъм към социализъм.[5]

Поддръжниците на безвластнически във Виетнам включва принципите на дой мой, в Китай – на „социалистическата пазарна икономика“, а класическият комунизъм в Съветския съюз е определян от редица комунисти като държавен капитализъм. Комунистическата партия управлява България от средата на 40-те до началото на 90-те години на XX в. Според някои изследователи, комунистическите режими са довели до гибелта на около 90 милиона души.[6]

История Преди индустриалната революция

Идеологията на комунизма черпи сили от общите нужди на хората, чувството за солидарност и практиките на взаимопомощ помежду им. Според Пьотър Кропоткин отношения и общества, основани на тези принципи, са присъствали в цялата писана история на човечеството и са съществен фактор в неговата еволюция.[7] Общоприето е схващането, че преди създаването на държавите хората са живеели в безкласови общества. Карл Маркс и Фридрих Енгелс наричат това състояние „първобитен комунизъм“.[8]

През всички етапи на по-късната човешка история са съществували отделни групи хора, които живеели по законите на комунизма – запазвайки общата собственост и братското разпределение на всичко, което имат. Днес наричаме подобни селища и организации комуни. Макар и не под формата на комуни, отношения на самоорганизирана взаимопомощ са се запазвали сред големи групи хора във всички познати общества до възшествието на националната държава.[7]

С ренесанса се появяват книгите на Томас Мор (1478 – 1535) – „Утопия“ (1516) и на Томазо Кампанела (1568 – 1639) – „Градът на Слънцето“, където комунизмът вече не се нуждае от религиозна обвивка. Жан-Жак Русо обявява частната собственост за причина за социалното неравенство.[9] Франсоа Бабьоф се обявява за „комунитарно общество“ под лозунга „Плодовете са на всички, земята – на никого“.[10]

През 17 век комунистически мисли се забелязват отново в Англия, където пуританската религиозна деноминация, известна като „копачите“, се противопоставя на частната собственост върху земята.[11] Според Едуард Бернщайн някои групи по време на гражданската война в Англия, и специално „копачите“, са практикували чист комунизъм, и че отношението на Оливър Кромуел към тези групи е било противоречиво и дори враждебно.[12] Комунарите (хората, които желаели да живеят в комуни) винаги са били кротки и миролюбиви. Те се стараели да поддържат добри отношения със съседите си и с властта. Управляващите обаче почти винаги се отнасяли враждебно към комуните.[13][14]

Зараждане на организирани комунистически движения

През 19 век се оформят различни групи от хора, които виждат в комунистическото устройство на обществото средство за решаване на социалните проблеми. Идеите им намират поддръжници главно сред пролетариата. През 1864 в Лондон е основана „Международната асоциация на работниците“, известна още като Първи интернационал – сдружение предимно на синдикални активисти от различни организации. Членовете на сдружението следват различни течения на социалистическата мисъл – мютюалисти, марксисти, колективисти, индивидуалисти и др. Докато влиянието на сдружението расте бързо,[15] се оформя главното разделение между членовете му – участие в политическите борби или пряко действие срещу държавата и капитала. На конгреса в Хага през 1872 марксистите изключват Бакунин и през 1876, на конгрес във Филаделфия, организацията официално се разпада. Сподвижниците на Бакунин, които са количествено повече, правят опити за възстановяването на интернационала, който през 1922 официално се учредява като Интернационал на анархистките федерации и съществува и до днес. Последователите на Маркс създават впоследствие Втори, Трети и Четвърти интернационал.

Идеологически противоречия

Според комунистите единственият начин да се изгради комунистическо общество е да се отнемат властта и средствата за производство от ръцете на капиталистите. Според марксистките партии пролетариатът трябвало да завземе властта и да осигури планомерното изграждане на комунизма.[16] В рязко противоречие с това анархистите смятат, че след разрушаването на старата система трябва централизираната държавна власт да бъде заменена с пряка демокрация,[17][18] а обществото да се състои от самоуправляващи се общини, наричани комуни.[19] Така към края на XIX век се оформят двете основни течения в комунистическите движения: борба за завземането на институциите на властта и борба за разрушаването им.

Комунистически партии в борба за завземане на властта

Към началото на 20 век в повечето европейски страни различни партии се борят да завземат властта под флага на учението на Маркс. В разгара на Първата световна война, през пролетта на 1917 лявото крило на Руската социалдемократическа работническа партия (РСДРП) формира болшевишката партия, която след Oктомврийската революция за няколко години успява да укрепи властта си в Русия. Водачът на партията Владимир Ленин описва властта ѝ като „диктатура на пролетариата“.[20] Партията превръща контролираните територии на бившата руска империя в нова държава СССР. Декларира в конституцията намерения за въвеждане на „публично комунистическо самоуправление“[21] и установява тоталитаризъм.[22]

През 1919 е създаден Комунистическият интернационал, който „обединява нововъзникналите комунистически партии в различни страни“.[23] Интернационалът (в ролята му на пропагандно оръжие) и имперската политика на СССР разширяват постепенно броя на държавите, построени по съветски модел. През 1949 китайската комунистическа партия побеждава в гражданската война в най-многобройната държава в света – Китай. Към 1980 близо 1/3 от световното население живее в държави, управлявани от марксистки партии.[24] Въпреки общото идеологическо наследство, СССР има остри политически спорове с Китай, Югославия, Румъния и други.

Марксистките партии в Западна Европа след Втората световна война остават на пътя на парламентарната борба за власт.[25] Испания, Франция и особено Италия са известни със силните си комунистически движения и активни комунистически партии.

Комунистически държави

След продължителния период на Перестройка, падането на комунистическите режими в Източна Европа става факт през есента на 1989 г. Самият Съветски съюз се разпада в края на 1991. Според някои изследователи, комунизмът, замислен като наследник на капитализма с двете си фази – социализъм и висша степен на комунизъм, претърпява неуспех в реализирането на теорията и комплексната система за обществено-политическия модел.[26]

• /.../

Китай, Виетнам и Лаос през последните две десетилетия се отличават с бързо развиваща се и почти пазарна икономика, в противоречие с класическите марксистки доктрини. Подобни реформи се провеждат и в Куба.[28]

Жертви на комунистическите режими

Комунистическите партии на власт са обвинявани в репресии срещу населението на собствените си и чужди държави. Според някои източници, приблизителната оценка на жертвите възлиза на между 85 и 100 милиона души.[6]

Безвластнически комунистически движения

Анархистите участват активно в повечето революционни движения и успяват да наложат безвластнически уклон в редица процеси като мексиканската революция от 1910,[29] унгарското въстание от 1956.[30] Но само на отделни места те разполагат с достатъчно влияние, за да организират обществото според безвластническите принципи.[31]

По време на френско-пруската война в редица места във Франция, с дейното участие на членове на интернационала, се обявяват „комуни“, от които най-известна е Парижката комуна. Комуната заменя държавните органи с органи на самоуправлението и застава в открита борба с правителството на Франция, което е принудено да я унищожи.[32]

По време на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 г. в района между Малко Търново и Василико се образува т.нар. Странджанска комуна. Функционирането и организацията ѝ се обуславят от анархистичните възгледи на част от ръководството на Одринския революционен окръг и особено на Михаил Герджиков.[33]

В периода 1917 – 1921 на територията на Руската империя овладяването на Октомврийската революция от партията на болшевиките, потиска зараждащите се идеи за безвластнически комунизъм,[34][35] но на определени места те вземат превес. През 1918 – 1921 в земите на днешна Украйна под защитата на „Революционната въстаническа армия на Украйна“, ръководена от Нестор Махно, съществува Свободната територия, населена от около 7 милиона души,[36] организирана на принципа на „свободните съвети“.[37] Друг известен пример за безвластническо комунистическо общество е организацията на живота в Кронщат до завземането му от съветската власт.[38]

По време на гражданската война в Испания анархистите, организирани в CNT организират голяма част от обществения живот, предимно в провинциите Арагон и Кастилия, според принципите на безвластническия комунизъм.[39][40]

 

От 1994 в Мексико организираните в Сапатистка армия за национално освобождение местни жители практикуват безвластнически комунизъм.[41][42]

Пример за съществуващи комуни в днешни дни са някои от израелските градски кибуци.[43] Първият кибуц на територията на днешен Израел е основан през 1910.[44] В наши дни в страната функционират около 270 кибуца с общо население в тях към 100 000 души,[45] но в голямото си мнозинство те са преобразувани в предприятия от традиционен тип и не функционират като трудови кооперации, както при своето възникване.[46] В наши дни те обхващат около 1,3 % от населението на държавата[47] и до голяма степен разчитат за съществуването си на помощи от правителството.[48]

Извън организираното комунистическо движение

Общества с комунистически характер са създавани и без участието на организираните работнически движения от 19 век. В историята на християнството са познати редица опити за изграждане на комунистически общности, обикновено намиращи почва сред ересите, неподкрепени от властта.[49][50] Въстанието на Тайпин в Китай през XIX век установява общество с типично комунистически черти.[51][52] Кибуците в Израел са добре познат пример за организирани комунални общини под държавна опека.[53]

Идеология

Представите за безкласово общество на различните комунистически учения се различават значително.[54] Общо е мнението обаче, че първобитните общества са живели в условия на примитивен комунизъм[7][55] и че комунистическото общество е единственото устойчиво бъдеще пред човечеството.[54][56]

Състоянието на примитивен комунизъм според Енгелс е обусловено от производствените отношения, а разделянето на обществото на класи – от разделението на труда.[55] С излизането на пролетариата на обществената сцена, Енгелс описва комунизма като „учението за условията за освобождение на пролетариата“[57]

Самоопределящите се като комунисти се придържат към различни възгледи, обособени в няколко основни групи. Идеологията на повечето комунистически течения произтича от възгледите на германския философ от 19 век Карл Маркс, но има и немарксистки комунистически групи като анархокомунизма и християнския комунизъм. Най-широко разпространение намира ленинизмът – интерпретация на марксизма, превърнала се с няколкото си разновидности в една от водещите идеологии на 20 век и оказала силно влияние върху световната история през този период.[1]

/.../

 

Исторически в марксистката идеология се оформят различни течения, обикновено според политическата ориентация на носителите си.

Ленинизъм и сталинизъм

В процеса на овластяване на болшевишката партия в СССР Ленин видоизменя марксистката идеология, като:

• отдава по-голяма роля на субективния фактор по отношение на прехода от капитализъм към комунизъм;[65]
• допуска възможността за преход към социализъм в отделно взета страна;[66]
• отрича необходимостта преходът да започне в най-развитите капиталистически страни;[67]
• признава ролята на бедното селячество като революционна класа;[68]
• определя империализма като висш и последен стадий на капитализма.[69]

Според Йосиф Сталин, наследил властта на Ленин, с въвеждането на диктатурата на пролетариата класовите противоречия не намаляват, а точно обратно: увеличават се, тъй като бившата буржоазия все по-агресивно се бори за възстановяване на капитализма, но вече не в рамките на антикомунистически партии, а под формата на фракции вътре в комунистическата партия.[70][71] След смъртта на Сталин в СССР е обявена десталинизация и идеологически наследник на сталинизма е партийната линия, поддържана от ККП в Китай. Мао осъжда десталинизацията, и я нарича ревизионизъм.[72] Със стремежа към идеологическа чистота е оправдана културната революция в страната.[73]

Ленинизмът остава официалната идеология в СССР до перестройката в края на 80-те години на XX век.

Троцкизъм

Троцкизмът е идеологическо течение в марксизма, основано от Лев Троцки след изгонването му от СССР. Троцкистите се обявяват за защитници на ленинизма, но противници на сталинизма. Основното си противоречие със сталинистите, троцкистите виждат в защитата на теорията за т.нар. „перманентна революция“, според която революцията в СССР е само началото на един революционен процес, който трябва да обхване целият капиталистически свят.[74] Троцкистката идеология оказва влияние върху редица значителни партии за времето си, разграничаващи се от съветската политика. Примери са РПМО по време на Гражданската война в Испания или венецуелския социалист Уго Чавес в началото на 21 век.[75] Движения, критични към идеологията на СССР

Титовизъм

След Втората световна война ръководената от Тито югославска компартия отхвърля критикуващата я Резолюция на Информбюро от страна на сталинистите в „неправилна политическа линия, която представлява отклонение от марксизма-ленинизма“. Провежда собствена вътрешна политика, отличаваща се с елементи на работническо самоуправление[76][77] и външна политика на необвързаност. Различията с политиките на СССР защитава с твърдението, че всяка страна трябва да търси свой път за постигане на крайните комунистически цели.[78]

 Пражка пролет

Въстанието в Унгария през 1956 г. отхвърля съществуващия обществен строй, организира работнически съвети и издига искания „демократични по същност и социалистически по характер“.[79] През 1968 в Чехословакия комунистическата партия издига доктрината за „социализъм с човешко лице“. Тя включва премахване на медийната цензура и икономически промени в посока към „пазарен социализъм“, базиран на работническо самоуправление.[80][81] В края на 80-те, на въпроса каква е разликата между идеите на перестройката и на „пражката пролет“, Михаил Горбачов отговаря „19 години.“[82]

 Еврокомунизъм

Болшинството марксистки партии никога не са се свенили от сътрудничество с буржоазната власт. Ярък пример за това е подкрепата им за националните правителста в подготовката им за Първата световна война, широко критикувана от болшевиките.[83] Когато икономическата криза в СССР става видна в началото на 70-те,[84] комунистическите партии в Западна Европа се отричат от наследството на болшевизма, класовата борба, революцията и диктатурата на пролетариата.[85] и издигат доктрината на еврокомунизма. Според негови защитници, еврокомунизмът свързва себе си с либералната критика на съветските политики и с актуални обществени борби като феминисткото движение и борбата за запазване на природата.[86] Според негови критици, еврокомунизмът е „днешното име на разпада на съветската империя“.[87]
/.../

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC

ПП: Разбирате ли, че комунизмът е рожба на Запада, извира от Запад? И че има различни измерения...

цефуля. Ще го пусна и ще те почна тебе.

да разтакова мамата на Русия и поне в това отношение успя?
Не предвидиха Сталин обаче; голяма грешка, много голяма грешка...

цитат:"Общоприето е схващането, че преди създаването на държавите хората са живеели в безкласови общества. Карл Маркс и Фридрих Енгелс наричат това състояние „първобитен комунизъм“.[8]

През всички етапи на по-късната човешка история са съществували отделни групи хора, които живеели по законите на комунизма – запазвайки общата собственост и братското разпределение на всичко, което имат."

Нема такова нешо. Пълен блъф. Като изключим въпросните по-късни комуни, които са по-висши системи от първобитните общества с които се сравняват неправомерно.

Обща собственост над какво - в първобитните общества? То е имало много малко предмети. Всичките необходими неща се правят от материали които взимат от природата. Най-важна е храната.
Във времена на глад, кво е ставало с общата храна. Карел Ратай в книгата си В ДЖУНГЛАТА НА АМАЗОНИЯ, разправя, че основният враг там е гладът. А едно племе в Амазония наброява стотина човека. Кога се случат добри времена и племето нарасне примерно до триста човека, настъпва нещо като роене. Племето се дели на две. Разделят се братя и сестри. Едното племе остава, другото тръгва на някъде. Ако в бъдеще, членове на вече различните две племена се срщнат в джунглата, те ще се опитват да се убият един друг.

Това е поради глада. Те такова е братското разпределение. Същото е и с липсата на класи. Йерархия е имало със сигурност. Няма как да не е имало, при положение, че има при кокошките на двора. При рибките в аквариума също има. При всички животни има. В живата природа като цяло има. В днешното човешко общество има сложна йерархия. Тая при животните е проста. Съответно в първобитните човешки общества е била малко по-сложна.

цитат: "Днес наричаме подобни селища и организации комуни. "

Днешните комуни имат собственост над компютри и автомобили, а първобитните комуни са имали колиби от листа и клони, тояги, кожи.

Днешните комуни имат връзка с продуктите на разделението на труда на неколко милиарда човека, а ония първобитни племена са били сами за себе си.

Ако искаш да разбереш, как са изглеждали "комунистическите" отношения между пръвобитните хора, и дори преди тях, просто гледай Енимъл планет - маймуни, хиени, лъвове зебри - всичко става. Ще разбереш, каква е разликата между първобитното и по-напредналото в цивилизационно отношение.

цитат:"През 1864 в Лондон е основана „Международната асоциация на работниците“, известна още като Първи интернационал – сдружение предимно на синдикални активисти от различни организации. Членовете на сдружението следват различни течения на социалистическата мисъл – мютюалисти, марксисти, колективисти, индивидуалисти и др. Докато влиянието на сдружението расте бързо,[15] се оформя главното разделение между членовете му – участие в политическите борби или пряко действие срещу държавата и капитала. На конгреса в Хага през 1872 марксистите изключват Бакунин и през 1876, на конгрес във Филаделфия, организацията официално се разпада. "

Ето ти я йерархията. С ясно обособена висока степен на разделение на труда, защото различните течения са именно степен на обособяване. Даже си има и председатели - видни западни личности, вкл. министър председател на Белгия. Уж са против нея (в цитата липсват анархистите, които обаче в следващия пасаж, се оказва че са даже па и болшинство), но йерархията се възпроизвежда. При това особено упорито. Марксистите също говорят, че държавата щяла да отмре. Ленин също така говори.
Не се получава. При Ленин не се е получило - експериментът е ясен от тая гледна точка. Некои говорят, че Ленин и комунистите нещо не са доразбрали Маркс. Ама ето ти я йерархията още в Първия интернационал.

цитат:"анархистите смятат, че след разрушаването на старата система трябва централизираната държавна власт да бъде заменена с пряка демокрация,[17][18] а обществото да се състои от самоуправляващи се общини, наричани комуни."

Комунистите са ясни - видехме ги, учихме ги - не е така, както казват.

Относно анархистите. Като първо, управлението чрез пряка демокрация, директно означава, начало на отмяна на разделението на труда. Защото нисходящата йерархическа организация и разделението на труда е едно и също. Даже мога да ти направя анализ, какъв точно ще бъде алгоритъма на тоя процес точка по точка.

Но тука имаме и наличие на общини. И трябва още доста пояснения, какво означава това? Най-вече, от колко човека ще се състои всяка община. Колкото е по-голяма, толкова е по-лошо. С пряка демокрация, даже и община няма да може да се самоуправлява. Ще трябва да се появи в определен момент и цар, както е било и в Атинската полития, която е била робовладелска система.

Не са ли направили некъде експеримент - щом в идеята фигурират самоуправляващи се общини, по принцип е възможно. Питам, защото е ясно, че експериментът е бил неуспешен, но ако има и практически опит, ще е много добре.

1. petgrig - По-голем дебил си и от
20:44
цефуля. Ще го пусна и ще те почна тебе.

3. blog13 - цитат:"Общоприето е схва...
22:12
цитат:"Общоприето е схващането, че преди създаването на държавите хората са живеели в безкласови общества. Карл Маркс и Фридрих Енгелс наричат това състояние „първобитен комунизъм“.[8]

През всички етапи на по-късната човешка история са съществували отделни групи хора, които живеели по законите на комунизма – запазвайки общата собственост и братското разпределение на всичко, което имат."

Нема такова нешо. Пълен блъф. Като изключим въпросните по-късни комуни, които са по-висши системи от първобитните общества с които се сравняват неправомерно.

Обща собственост над какво - в първобитните общества? То е имало много малко предмети. Всичките необходими неща се правят от материали които взимат от природата. Най-важна е храната."
/.../
Става въпрос за обща собственост през по-късната човешка история... "Днес наричаме подобни селища и организации комуни. Макар и не под формата на комуни, отношения на самоорганизирана взаимопомощ са се запазвали сред големи групи хора във всички познати общества до възшествието на националната държава."

Въпросът е да има справедливост, що-годе нормално разпределение на труда, на благата...

Де ако обичаш да ми опишеш, как са били устроени въпросните полиси в Древна Гърция, че си говориш е така на ангро? Не е имало такова нещо. Били са малобройни, в сравнение с днешните числа на населението. Освен това, в Атина едва една десета са били свободни - другите са били роби, не са имали права да управляват пряко.
Освен това е имало и институции - те са взимали управленски решения в по-голяма степен от демоса и т.н.

Аз те питам, идеите на анархистите, дали са били реализирани някъде. Т.е. дай ми примери не по-стари от двеста години - ти отиде преди две хиляди и петстотин години.
Щото тези (анархистите), все пак, за разлика от тебе, имат за цел да решат въпроса "Что делать?" а не само да си чешат езиците за разнообразие. Така че, както винаги, така и тука, практиката е критерии за верността на всяка теория.

Точно в това е въпросът, да. Но за да бъде решен, трябва да бъде изяснено, как действа механизмът на йерархията по принцип. А след това да бъде предложено подобрение на тоя механизъм. Ако не го направиш - ти, или некой друг, си само в сферата на добрите пожелания. Т.е. на утопията. И то утопия от по-евтините, а не като тая на Томас Мор, който е бил сериозен мислител и политик от бранша.

Да, аз разбрах, че става въпрос за по-късната история. Но комуните от по-късната история са сравнени с първобитните общества. А нямат нищо общо.

Отношения на взаимопомощ имаш на всякъде, където имаш групи. Вкл. в групи от животни. Те за това са и групи. Защото си помагат. Но не са комуни.

Проблемът с комуните иде като реплика, на влошаващата се обществена система. Но не е разбрано, защо се влошава системата.

Т.напр. Русо, а и Маркс обявява частната собственост за същината на проблема. Искат да бъде отменена. Но как ще стане това? То е невъзможно. И проблемът е в дефинирането на "частна собственост".

Глей сега! Лендлордовете били частни собственици над земята. Изгонили крепостните. Малко хора, владеят много земя. Казва се, че земята е частна собственост на малкото хора.

Самото значение на думичката частна означава "част от цялото". И по-точно част от общественото. Т.е. цялата собственост със сигурност е на цялото общество. Но всеки отделен човек от обществото, не може да взаимодейства с цялата собственост, дори и да бъде обявена за обществена. Ще бъде само на думи.

При обявена обществена собственост, всеки отделен не може да се ползва от всичко, а само от част - де факто е така.
При обявена частна собственост, над всичко, примерно над всичката земя, от един човек - е същото. Един човек не може да взаимодейства с всичко, ще му дойде непосилно.

Ако си представиш, че имаш един, който е собственик на цялата земя, тоя какъв се явява - частен собственик? Как един такъв владее земята - той не е сам. Той е шеф на йерархическа система от хора. И чрез тая йерархическа система, вече може да владее земята. Неговият частен дял, е част от обществената йерархия. И по-точно това е неговото йерархическо работно място. Плюс съответстващите на това работно място инструменти. Тъй като е на върха на голямата обществена йерархия, тоя борави основно с бумаги. Пише, смята. И най-важното - взаимодейства с подтичнените работни места в йерархия (хора).

От тая гледна точка, тоя е частен собственик на неговия дял от обществената собственост. И не е изобщо възможно, мислимо да е собственост на всичко. Защото не е вездесъщ. Не е господ, да бъде навсякъде.

По-голям дебил от тебе нема. Има едни, дето са ти равни - ама ме мързи да ти ги изреждам.

И ако има нещо да ми не е ясно, това е, немаш ли си глупави забавления на други места (като за глупави инфантилчета като тебе)? За кво требва да се навираш при възрастните, които разсъждават по сложни въпроси?

от Игор Бунич :). Направо конспирация, с документи обаче! Кой кога какво и защо, конспирация щеше да е, ако нямаше доказaтелствени материали, пък то пълно.
Ако искаш, да ти я пратя?

Думите говорят! Те не са случайни комбинации от звуци! И случайните съвпадения са рядкост!
Даде ми идея за постинг, в който да изясня, каква здрава почва са думите за изследване на произход!Разбира се, с използване и на други науки!
Мнозина ще се изненадат ,че комунис( т) е латинска дума!
Както и да се върти, опира все до общ, общност, община!
Комунист вече е политизирано, но запазва същността му!
Нали имаше общонарозна собственост, която хиените приватизираха!
Благодаря ти, даде ми тема за постинг!
Все пак, Маркс и утопични предшественици са стъпили на историческа почва, не са автори на думата!

"Свободната територия, създадена в Украйна от Нестор Махно и съществувала от 1918 до 1921 г. Махно завзема територията, населявана от 7 милиона души, и се опитва да изгради общество, контролирано от Съветите на работниците и селяните."
Дори днес има място на Земята, където е изградено общество, което в много отношения е подходящо за анархизъм. Това е Зомия (**) – отдалечена планинска и гориста местност с население от 100 милиона души, която включва териториите на няколко азиатски държави.
Тук живеят самоуправляващи се етнически малцинства, които са запа-зили своята идентичност. Местните планинци поддържат равенството в своите общности и се съпротивляват на намесата на държавата в живота им.

Има мнение, че в редица страни (като правило, с ниска гъстота на населението? () има признаци на анархистична структура. Например в Швейцария () се е развила мощна система на местно самоуправление, където всеки е гражданин преди всичко на своята община, след това на кантона и едва след това на страната.

Не е "според Йосиф Сталин", а действително е било така.
И Втората световна войно го доказва.
И сега е така. Но сега вече е "бой последен".

На прима виста, от линка дето сам си ми дал - т.е. дори без да ти обяснявам (още), че това е невъзможно, поради много силни логически причини:

"Парижката комуна, която възниква през 1871 г. След свободни избори съветът на комуната беше начело, но така и не успя да разра-боти ясна програма за действие. В него участваха представители на няколко течения, които нямаха опит в решаването на подобни проблеми. Предимно те бяха успешни агитатори. Що се отнася до финансите, храната, военните действия, се разкри пълният им провал. Комуната падна под обсадата от прусаците и касапите на Тиер – правителството на Версай."

"Като цяло Нестор Иванович се налагаше деспотично и дори отпечата банкноти с изображението на лика си. (?) Нахлуването на Червената армия сложи край на този експеримент."

Т.е. за пореден път, се потвърждава и мисълта на Ленин (май и на Плеханов), че анархистите не казват нищо конкретно по същество. Не знам, що си ми го дал даже тоя линк. В него има едни като че ли безкрайни тавтологии, да няма власт, да няма власт - добре де, да няма власт. Айде сега кажете, кой е конкретния механизъм който може да работи, а не който не може да работи и е изчезнал набърже. Такъв няма. Ако ми дадеш конкретния механизъм по който е устроено обществото на стоте милиона азиатци, веднага ще ти покажа, къде ти е йерархията. В Швейцария също има йерархия - има държава. Пряката демокрация в Швейцария с каква честота произвежда закони, в сравнение със законодателния орган - десетки а може би и стотици пъти по-малко закони и изобщо управленски решения може да произведе. А и да не говорим, че по начина по който и швейцарците правят референдуми, те са доста по-малко от тия които са възможни при избирателната система, която съм предложил. Плюс неизбежната възможност да бъдат фалшифицирани, защото съществуват избирателни комисии - това също е власт, власт от която зависи развоя на изборите и референдумите.

...

Прочее идеята за свободния пазар, така както ни я набиват в тиквите е дефакто анархизиране на обществото. При което, много хора са извън организирано производсто и търговия. За разлика от корпорациите - те изобщо не са. И колкото са по-големи, толкова по- не са.

Да ти дам един прост пример. На осми март, в един средно голям град в България, куцо кьораво и сакато се юрва да търгува цветя. Колко хора ще се появят като мераклии за търговци не се знае. Колко ще бъде общото количество цветя, които тия ще предложат на пазара също не се знае. А клиентите са си горе долу едно количество. Резултатът от такава операция, която е напълно на сляпо е, че или ще останат непродадени много цветя (вероятно по-често явление), или цветята ще свършат.

Ако обаче всичките търговци се организират, т.е. ако извършат упражнението преброяване, нещата стават предварително ясни.
Обаче вече имаш власт. Имаш йерархическа организация. Колкото повече са клиентите и търговците, толкова повече са и йерархическите нива. Примерно по тоя начин може да се хване бройката на цялото потребление на цветя за осми март в България.

Да направя едно разграничение. Щото ти един път ме пита, дали това което предлагам не е утопия.
А след като е ясно, че йерархията е извечна и предвечна - сентенцията, че анархията е майка на реда не е вярна. Анархията е отклонение от реда. Временно и малко. В човешкото общество, именно йерархията се е изродила/деградирала. Т.е. тя анархията си настъпва.

И тука, неразбирайки същината, разни хора, настъпват една и съща мотика по различен начин. Основното е, че не се прави разлика между работните места на върха на йерархията и хората които ги заемат.

Работните места на върха на йерархията не е нужно да се унищожават. Могат да се сменяват хората които заемат тия места. Трябва да се организира правилен конкурс за работните места на върха на йерархията. Ако е наистина правилен, работните места, ще бъдат заемани от качествени хора. Те ще могат да бъдат сменявани във всеки един момент. От там монополът (чатната собственост над върховното работно място) ще бъде унищожен.

За да се случи това, трябва да се извършат едни доста прости аритеметични операции. А па за капак аз съм ги направил вече.

и то не в Западна Европа, а вд Русия чрез евреина Ленин и 300 евреи, които дошли с него изхождайки от теорията на учените по това време, че мозъците на хората са еднакви.
Но това не е така. Има хора с повече гънки и по - дълбоки такива.
Така, че при комунизма печелят по - неразвитите мозъци.

Знаем - разновидност на фашизмa!