Струва ми се, че днес е първият типичен есенен ден. Мрачен есенен ден, който няма нищо общо с венецианската есен от картините на Джорджоне, където есента е пищно великолепие, време на блясък, когато плодовете като че ли събират в себе си пламъка и жарта на слънцето и техният прозирен пурпур едва възспира неговата светлина, когато свечеряването се къпе в медни багри....
...а в дълбоките, сини, губещи се в далечината пейзажи царствения блясък на живото слънце разлива по ръждивочервените колиби, по изискано групираните дървета своето сияние, така топло, така обилно, като че няма да позволи на зимата да връхлети и на нощта да се спусне.....
....Днешният есенен ден е по-скоро по Достоевски. Тъжен, депресиращ есенен ден, ден, който с удоволствие бих преработил, ако беше стихотворение или разказ. Небето е развълнувано и низхожда към земята с удължени тъмносиви дъждовни облаци. Дъждовните капки тихо потропват по листата на тополата, а небето така е надвиснало и е толкова тъмно, че с мъка различавам буквите. Чета „Бесове”.....Труден е за четене Достоевски. Просто отчайва критиците с небрежния си стил, но аз съм упорит читател.
Някои хора са били готови да запретнат ръкави и да прередактират романите му – да стегнат фразата, да премахнат повторенията, да се преборят с отклоненията и излишната обстоятелственост.
Както е известно, на времето Съмърсет Моъм бе се впуснал в подобни стилистични операции, за да поправи Толстой, Флобер, Стендал, Дикенс и както сам скромно бе заявил, „да ги обнови и подобри”. И ако се бе въздържал да посегне към Достоевски, причината вероятно е, че случаят му се е виждал съвсем безнадежден.
Достоевски наистина обезкуражава любителите на стегнатата, синтетична и лаконично експресивна фраза. Но, може би това е поради трескавото усилие на гения да изрази възможно по-точно образите-видения. И можем ли да си представим тоя Достоевски в продължение на три десетилетия да се върти като крояч или фризьор около своята Неточка Незванова, докато в същото време във въображението му Разколников и Соня, княз Мишкин и Настася Филиповна, Ставрогин и Верховенски, Альоша и Иван Карамазови напразно чакат да бъдат родени?..........
Вярно е, че даже неспокоен дух като Роден също цели тридесет години се занимава с прочутата си „Врата на ада” – мечтата на неговия живот и крушението на неговата мечта. Защото това нестройно, претрупано, сецесионно-усложнено нещо в края на краищата се оказва негодно да украси входа на Музея на декоративното изкуство. Изоабщо не се получава врата. Създава се по-скоро един Ноев ковчег. И от тоя именно Ноев ковчег Роден в продължение на дълги години вади и моделира поразителните същества на своя изпълнен с копнеж и страдание свят – Вечната пролет и Вечният идол, Целувката и Болката, Адам и Ева, Минотавър и Данаида, Сенките и Мислителят. Една може би погрешно замислена вселена, но която при разпадането си се превръща в дълга върволица от удивителни шедьоври – такава е тази „Врата на ада”, несполуката на един гений.....
....Достоевски е надникнал в бездните на душата........Страдание и състрадение.....смирение.....саможертва......какво ли още има там......
............Да се измъкнеш от хаоса в душата ти.....
P.S. Слушам една песен на група „Кино” – „Кончится лето”......
Чакам отговор......макар да знам, че няма надежда......а лятото свърши......
P.P.S. Мисля, че Виктор Цой не е умрял......просто е отишъл да изпуши една цигара......
https://www.youtube.com/watch?v=4k7o_pYLMlI
Пътят към зелената икономика да не завър...
Голямата игра започна: Русия и Китай „пр...
И аз мечтая за кротка есен, топла и наситена с цветове и блясък...
Тъкмо пуснах при мен есенния клип с песента на Атлас, под формата на коментар.
Цветовете на есента са прекрасни, но да имаше и повече топлина...:)
Малко е тъжен сезон - есента...и леко стяга душата ми......а Джорджоне е един от любимите ми художници....Умрял е твърде млад.....може би в неговата пролет.......
Видях някои негови картини, харесва ми невинността на изображенията от онези времена. Някаква чистота лъха.
