Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.12.2018 17:46 - Равносметка 2018 година
Автор: dusha Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3777 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 31.12.2018 17:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Ще започна темата като копирам желанията си от миналогодишната равносметка.. 
За 2018 г. си пожелавам да бъда здрава и да имам възможността отново да пътувам.. Всъщност всички да са здрави... Иска ми се да бъда малко по-добра.. да се науча повече да давам.. защото напоследък сякаш съм станала егоист.. 
Надявам се и в работата всичко да е точно, да няма нерви и проблеми. А за любовта... там не знам какво да си пожелая... нека годината ме изненада! :) 

И така.. като чета май през 2018 г. изпълних плана... Бях здрава, макар че ми се наложи за първи път в живота да лежа в болница.. но не толкова по здравословни причини.. 
Имах възможността да пътувам, въпреки че посетените нови места са може би по-малко от 2017 г., но все пак посетих две държави, няколко български града и веднъж на море. 
В работата нещата бяха добре, не мога да се оплача.. съвсем леки нерви и проблеми, за които аз си бях виновна.. или по-скоро нямах вина и всичко отмина.. 
А любовта, ех, любовта... Тя определено ме изненада! Още в началото на година се появи нов мъж в живота ми! Колко е нов е спорно, защото го познавам от ученичка.. и още от тогава си го исках.. Но сега беше по-силно, по-истинско.. тръпката и еуфорията бяха много големи...  Бях поставена в ситуация на избор.. да остана с мъжа, с който бях 4 г., но всъщност не обичах истински, но пък бях свикнала толкова много с него, с който бяхме толкова различни и напредък нямаше никакъв.. тъпчехме на едно място и говорехме все за раздяла, но дори нямахме смелостта да се разделим... бяхме си станали приятели, които се уважават много и знаят другия, от какво има нужда.. 
Или... да избера новия, силната тръпка, с която дори не знаех какво ме очаква.. Но се бях влюбила.. сънувах го, исках го.. И поех риск, избрах любовта.. Исках да изживея тази тръпка.. 
Разговорът за раздяла с бившия беше трудна.. някак не му се вярваше, но съм благодарна, че ме разбра и ме остави, без да създава проблеми в новата ми връзка. 
Всичко се разви много бързо... още към края на януари вече бях с него.. бях много, много щастлива... всеки ден се виждахме, бяхме заедно.. бяхме влюбени-взаимно, което беше най-хубавото, но и най-болезненото, защото и много се ревнувахме... той мен, от бившия и от разни други... аз него.. Плакахме, смяхме се... пак плачехме, пак се смяхме... Една много емоционална връзка...  Решихме дори да си имаме бебе.. Не ми се вярваше, че ще ни се случи толкова бързо и смело почнахме с опитите.. Е, случи ни се... още на втория месец имаше две чертички... а след това радост, шок, сълзи... много сълзи и болка... защото след втория преглед ми казаха, че трябва да го махна, по медицински причини... все едно светът ми се срина... много ме болеше, много плаках... на още много прегледи ходих и все същото... реално него го нямаше... не се беше развило.. остана си една малка черна точица.. и едни разбити мечти... Явно така ни било писано... много избързахме... това ни беше вид изпитание... и трудно го преодоляхме... мина почти половин година, но още като се сетим ни боли и плачем.. а се сещаме често.. особено аз...  
Имаше от всичко през 2018 г., любов, болка, радост, сълзи... но най-важното е, че бях обичана, не бях сама.. и каквото и да се случваше, когато бях в прегръдките му се чувствах спокойна..
За новата 2019 г. година си пожелавам да съм много, много здрава и силна! Да запазим връзката и любовта си все така силна и истинска! Да съберем смелост за нови опити.. и това, което ни се даде и отне през 2018 г., да ни се даде и през 2019 г., но този път да не ни се отнема.. Може би това е, което искам вече.. да стана родител! Другото го имам, изживях го... и годините доста се навъртяха.. Време е! А и когато си с някой, който виждаш, че силно иска същото, дори повече и от теб.. няма как да не го искаш!
Благодарна съм за всичко, което ми се даде през 2018 г., дори и за уроците, за болката... може би я заслужих..  





Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dusha
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3534657
Постинги: 417
Коментари: 2878
Гласове: 16250
Спечели и ти от своя блог!