Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.10.2020 06:36 - Призракът на свободата: Мания за разцепление
Автор: pristan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 452 Коментари: 2 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Мания за разцепление

 

     Дълбоко вкоренен в човешката природа е стремежът към обединение на онези, които преследват една и съща цел.

     Непостижимото за волята на отделния човек се постига често пъти чрез съчетаните воли на мнозина и всеки изпитва задоволство, когато неговите убеждения се споделят и от други.

     Но един и същи обект може да се разглежда многостранно и твърде големи са различията между целите, към които хората са готови да насочат своите усилия.

     Ето защо образуването на различни съюзи, преследващи свои собствени цели, съвсем не е лишено от смисъл и подобно многообразие може да обогати истински живота, стига да се стреми от своя страна да обедини отделните сдружения в името на цел, извисяваща се над преследваните от тях специфични цели.

     Не е трудно да бъде намерена такава цел, стига тя да се търси там, където ще бъдат защитени интересите на всички – цел, която трябва да бъде постигната преди целите на отделните обединения и която ще се превърне в гарант на резултатите от реализирането на тези цели, след като те бъдат на свой ред постигнати.

     Както за отделния човек остават недостижими много неща, които се постигат чрез съюзяването на мнозина, така и за всеки съюз има непостижими цели, за чието реализиране може да допринесе един извисяващ се над всички тях „съюз на съюзите“.

     Но такова събиране не е често явление, макар че именно то би трябвало да бъде правило!

     Премалцина са все още хората, превъзмогнали в себе си сляпото настървение на животното, нахвърлящо се лакомо върху храната на себеподобните си, без да го е грижа, че стъпква отредената на самото него дажба…

     Твърде рядко все още е зачитането на чуждото мнение, – твърде рядко е разбирането, че на заблудилия се може да се помогне само ако той е осъзнал вече своята заблуда. –

     Всеки смята себе си за единствено прав и вижда само враг в лицето на онзи, който също като него е убеден, че има монопол върху истината. –

     Така се стига до раздробяване и разцепление там, където само непрестанното събиране би позволило един ден да изпъкне истинската стойност на всяко отделно мнение. – –

     Често пъти ние се обединяваме с хората, споделящи нашите идеи, с единствената цел да чуем, хилядократно повторен като ехо, собствения си глас, – защото съвсем не сме толкова убедени, колкото понякога си мислим, в собствената си непогрешимост и твърде скоро бихме чули как съмнението гризе нашата увереност, ако не го заглушаваше незамлъкващият хор на хилядите, които по същия начин се опитват да запазят своята самоувереност…

     От този момент ние започваме да се отнасяме с презрение и враждебност към всеки друг съюз, понеже неговите привърженици са си измислили към същата „мелодия“ нов текст, който им се струва не по-малко съдържателен и обоснован.

 

     А тъй като всеки човек си има свое собствено мнение, различаващо се в някои отношения дори от мнението на уж съвсем еднакво мислещия, всеки съюз, доколкото вътрешната му спойка не се поддържа изкуствено с насилие, може да бъде раздробен на все по-малки фрагменти и така да се стигне дотам, че отделният човек да представлява сам за себе си „партия“.

     Единствено Необходимостта, от чиято власт не може да убегне нито една сфера на живота, успява да предотврати такова крайно разцепление.

     Ала тенденцията към обособяване в рамките на обособените вече съюзи води неминуемо до тежки последици, понеже заслепява съюзените до такава степен, че те загубват всяка представа какво може да постигне обединението, ако се покаже вярно на естествените си устои, изискващи от неговите членове да останат сплотени. – –

     Каквато и доктрина да свързва съюзниците, – каквото и решение на крещящите проблеми да предлагат единомишлениците, – ползата от обединените им действия си остава винаги зависима от привеждането на живо и убедително доказателство, че избраните средства могат да доведат до създаването на нещо трайно и само чрез постоянна проверка на предварително оформените становища може да се отдели при тях зърното от плявата. –

     Ала тъкмо тази постоянна проверка на установените вече мнения става невъзможна там, където тенденцията към разцепление търси да се изяви във все нови и нови тези!

     Трябва ли да шепнем, започваме с пълен глас да крещим, а вместо най-внимателно да отсяваме, ние струпваме цели купища плява върху способното да покълне зърно, съдържащо се във всяко логично обосновано човешко становище!

     Забравяме, че всяко обединение на хора има право на съществуване само ако се старае да събира. – –

 

     За да възникне каквато и да е действителна общност, тя трябва да се основава непременно на родения в Духа стремеж към събиране и на обусловената от Необходимостта истинска свобода!

     Според старосвещеното благовестие най-божественият от земните човеци е казал:

     „Който не събира с мене, той разпилява!“*

     (* Лука 11:23. (Тук и по-нататък в текста бележките са на преводача.))

     Ако някоя човешка дума е била „слово Божие“, то това е именно тази! – –

     Да не се събира, – да отсъствува стремежът към събиране, – само по себе си вече ще рече: да се разпилява! –

     Всяко въздействие на свръхземния Дух, което може да бъде възприето от човешката душа тук, на земята, се стреми винаги „да събира изгубилото се“, – и дори ако си склонен тесногръдо да мислиш, че е само от земно естество онова, което други признават за свръхземно, защото го преживяват така близко, както и собственото си съществувание, ти и тогава сигурно ще се съгласиш, че стремежът да се събира е безспорно от по-висше естество от мрачния импулс, опитващ се отново да разпилее, да раздроби онова, което е органично събрано вече в себе си. –

     Проява на безумие ще бъде според теб, ако някой се опита да разтвори с гъсти киселини някои от великолепните мраморни статуи, създадени от великите ваятели на древността, изтъквайки за свое оправдание, че от разядения камък щяла след това да бъде изваяна нова творба, която скоро ще заличи болката от унищожената…

     Така и онова, което една зряла творческа сила е съградила някога в Духа, за да съхрани в него най-доброто у земното човечество, е наистина твърде ценно и не бива по никой начин да бъде подлагано сега на прибързано унищожение! – –

     Твърде ценно е събираното в течение на хилядолетия от възвишените човешки духове и ако искаме да не извършим най-тежък грях спрямо идните поколения, не бива да допускаме то да стане жертва на импулса към разпиляване! – –

 

     Както пръстите ти са съединени помежду си в дланта, макар че могат да се движат поотделно, така и ние, земните човеци от една и съща епоха, се намираме в невидима връзка един с друг.

     Дори в пустинята да избягаш или на някой безлюден остров в далечните морета, където никога не е стъпвал човешки крак, пак няма да можеш да се измъкнеш от тази невидима, всеобхватна жива връзка!

     И да разрушиш около себе си всички следи от едновременно живеещите с теб други хора, този всеобщ живот пак ще съумее винаги да стигне до тебе чрез ритъма на съобуславящите го най-фини трептения и каквито и мисли или чувства да те вълнуват, те няма никога да загубят белега на твоето време!

     Не ще можеш да избягаш днес от своето време, дори ако в чувствата и мислите си се потопиш дълбоко в отдавна отминали епохи, – и няма да можеш да заживееш като „в каменната ера“, колкото и да се опитваш да се отървеш от всички форми на цивилизацията! –

     Ала ти можеш винаги да избираш между истинска и въображаема ценност, защото по всяко време са се проявявали, наред с благоприятните, и гибелни за човечеството тенденции.

     Не е неизбежно да станеш жертва на космични дисонанси, дори ако именно в твое време те намират тук, на земята, своя най-далечен отзвук в човешките мозъци…

     Не за първи път става такова нещо тук, на земята, но винаги са се намирали отделни хора, съумели да се предпазят от маниакалните ламтежи, които кръженето на материята в космическото пространство може да събуди понякога в кръвта на земния човек…

     Бъди като тях прозорлив и пази от заобикалящата те отвред мания за разцепление – своето право да определяш сам собственото си поведение! – –

     Единствен ти ще трябва някога да дадеш пред самия себе си сметка за всички свои постъпки в течение на този земен живот, – и никаква полза няма да имаш тогава от това, че най-после ще си разбрал каква огромна глупост е било заради едно „бъдеще“, което с всеки ден се отдалечава все повече и повече, да пожертвуваш собственото си настояще! –

     Не желаеш ли сам себе си да отречеш, ще трябва, определил веднъж собствения си облик, да „искаш“ съществуването и на другите хора в чужди за теб форми така решително, както и собственото си съществувание, защото в своето време всеки един е обусловен от другите и постоянно свързан с тях, – дори когато те му се струват невъобразимо „чужди“. –

     А изпитваш ли „омраза“ към различното от теб, несъзнателно ставаш свой собствен враг, защото единствено благодарение на онова, което не си ти самият, ще можеш да запазиш сега и во веки себе си…




– – – – – – –
Източник: "Призракът на свободата"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Издател: ИК "АТЛАНТИДА"
Преводач: Борис Стоянов




Гласувай:
2



1. vesever - Много интересна тема. И винаги а...
15.10.2020 09:15
Много интересна тема. И винаги актуална, откакто съществуват човеци по Земята )).
Убедила съм се от личен опит, че пълно обединение е невъзможно, дори между двама души, камо ли в по-големи групи. Обединението следва да се базира на единомислие, а пълно единомислие е невъзможно, защото всеки живее в своя свят, със своите възприятия, ценности и душевност, и няма един с един човек да си прилича. На места са възможни частични припокривания на ценности и виждания, но само частичното не е достатъчно.
Отдавна лично аз за себе си съм възприела, че "и сам воинът е воин" и намирам удовлетворение в този начин на живот, дори вече не търся обединение. Защото е факт, че всеки сам гради своя собствен свят и светоусещане и да, всеки носи отговорност най-напред пред себе си и пред собствената си съвест, но и пред света, за следата, която оставя след себе си на тази Земя, носим отговорност и пред Бога. Вярвам, че Земята е Райска Градина, която Бог ни е поверил. Дали ще я направим да цъфти и ражда плодове (добродетели) или ще оставим плевелите да я обземат (допускайки злото да се вихри), зависи от нас, от всеки един. Моята мечта е да запазим Рая на Земята и вярвам, че ако всеки положи усилия в посока към Доброто и отсичайки злото, ще успеем.

Поздрави!
цитирай
2. pristan - Благодаря за този коментар, vesever!
15.10.2020 20:27
Въпреки че Раят на земята – животът на земята без зло – е невъзможен, ние трябва да се стремим да дадем в този свят само най-доброто от себе си. Този стремеж на дело е и път към Рая, където той е реален.
Ние двамата с теб, например, колкото и да сме различни, можем да бъдем обединени от висша идея – да запазим Рая на земята, да отсечем злото от чувствата, мислите, думите и делата си. Всеки от нас ще запази своята индивидуалност и ще работи за тази идея по своя уникален начин, но обединението ще е налице.
В момента, колкото и да ти се струва, че си "сам воин", вътрешно ти си обединена с всички, посветени на стремежи и идеи, сходни с твоите. Това са вътрешни обединения и те са много по-важни от външните, защото определят средата, в която ще попаднеш, след смъртта на физическото тяло.
Всичко, което правим, е от огромно значение, не само по отношение на този свят, но и по отношение на Вечността; можем да кажем, че всеки миг, прекаран на тази земя, е съдбоносен за нас.
Съдейки по коментара ти, посоката, в която си поела, изглежда светла. Мога само да те окуража да продължаваш да се придържаш към всичко най-чисто и свято на този свят и да се отдадеш на Доброто докрай, за да познаеш Безкрая!

Поздрави и от мен!
Желая ти вярна насока и сила да я следваш!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pristan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 415467
Постинги: 375
Коментари: 419
Гласове: 2831
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031