Когато човек прави това, което трябва да прави, има чувството, че е свещенодействие, дори да е най-обикновена на пръв поглед дейност. Външната гледна точка нерядко се различава значително от вътрешната... Дори да миеш под с парцал, можеш в същия този момент, със същото това действие, изпълнено с грижовност и миролюбивост, и дори състрадание, да лекуваш душата на Човечеството... Защо не? На мен ми се е случвало.

Браво че те има, Кристина, че си това, което си. Искрено ти се зарадвах днес, затова и прочетох назад до тук какво си писала, споделила. 'И знаете ли, чак ми се прииска, дори смешно да ви прозвучи това, да остарея и аз, да стана столетница, да имам още повече за разказване..." Дай Боже дълъг живот на Кристина!
Впечатлих се от твоята откровеност. Каквото и да се направи, напр. напише, откровено ли е то, красота е! Без значение дали споделеното е вярно, дали е по Бог - щом е изнесено от дън-душата, щом е поднесено от тръпнещо сърце, то е разцъфнал, дъхав цвят. И на този цвят каца Светият Дух и го опложда. И плод се ражда. Така е при теб.
Дано не съм ти тегав. Но наистина ми направи изключително впечатление и радост! Но не това е важното, важното е да си все така победоносец :)