На Дъщеря ми

В един петъчен ден
под слънцето пролетно
пристигна при мен
ти-щастие огнено.
Чакано,с трепети
неподозирани,
искано с чувства
лудо изригнали.
Носено
в моите мисли невчесани.
Моята радост,
гордост,страдание.
Вик на на утеха,
гръм на мълчание.
Мое прекрасно,
желано създание.
Боже защо
към мен си толкова щедър?
Дари ме със щерка,
космичен шедьовър.
Тя е моя нежна вселена,
наказание мое
и обичта вечна.
Тя е приказна метаморфоза
пурпурно нежна ,
ухаеща роза.
Хоризонтът
с който аз се събуждам,
топлия дъжд
по моята буза.


Баден Баден 07.03.2021 9:05