Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.10.2022 14:51 - ТЮРКЯН ЧЕШМА - УБИТО ЛИ Е МОМИЧЕТО ТЮРКЯН?
Автор: lik Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2843 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

ТЮРКЯН  ЧЕШМА -  УБИТО  ЛИ  Е  МОМИЧЕТО  ТЮРКЯН!

ДОКУМЕНТИРАНИ  СПОМЕНИ  на  ЖУРНАЛИСТ  от  КЪРДЖАЛИ

Пак за Възродителния процес – преди повече от 10 години обажда ми се главния редактор Иван Бунков: „Мухтаре, тука е Бюлент, кореспондент на вестник Милет, иска да отиде до Могилино.” До паметника - чешма на загиналото момиче, Тюркян, Тюркян чешма се казва тя. Във филма на Татяна Вайсберг, където се спомена и нейното име – куршуми са вадили от тялото на туй детенце. „Може ли такива зверщини да се вършат в 20-ия век!” С такова възмущение говореше (не се разбира) филма. Каква е истината? Викам: „Иване, тръгвам.” Но ние с Бюлент се познаваме, защото той беше тяхния областен кореспондент от Одрин. Дошъл с една кола и с един фотограф. Пък аз разбирам турски, любопитно ми беше да видя един турски кореспондент какво ще рапитва хората. Събра се на селото, 20-ина, 30 души се събраха около чешмата, разбраха, че има кореспондент на Милент, като почнаха:

-         Ние не искахме български имена, ние отидохме в Чорбаджийско да се съпротивляваме! - Това става пет години след, като започна организацията вече на протестите. – Обаче дойде целия полк от Панчура, спя ни, по три... хъ, патрондаши, стреляха с Калашников, за да ни разпилеят.

Бюлент (не се разбира) – опитен журналист:

-         Добре! Е, как така – цял полк, сума ти патрони стреля, а само една жертва?

Добре, че между тях имаше един по-възрастен и по-мъдър:

-         Аркадашлар (не се разбира) да кажем истината, сега хората са дошли тука, да чуят истината. Не, бе, те не стреляха в нас, стреляха във въздуха, за да ни уплашат.

Следващия въпрос на Бюлент:

-         Добре, майката на раменете си ли държеше детето, за да я засегнат куршумите?

Гледат се, чудят се какво да кажат и пак този мъдрец, то не толкоз мъдър, но честен човек:

-         Не, бе, виж кво стана: още с първия изстерл, ний бяхме – вика - пуснали напред да вървят жените и децата, майката, която държеше бебето – „бебето” – нямало е една годинка – като побегна и падна върху детето, спъна се и падна върху детето.

Жертва е на Възродителния процес, но едно е при нещастен случай – да паднеш върху детето и да го убиеш, друго е да вадиш куршуми от дете, срещу което е стреляно. Да, и по тоя повод също Мерсия Макдермот беше казала: „Няма друга нация, която така да се самоунижава!” И този филм го показаха на цял свят – какви мръсници сме! Да, да, какви безчовечни хора е имало едно време, да убиеш ти детенце! Така. Нататък разговора стана още по-интересен. Разказвам ти го с подробности, защото е много показателен. Бюлент пожела да влезем в някоя къща, да отидем и до друго село, ходихме освен в Могилене, в Чичево, във Веслец, Бенковски. Изумени от това, което видяха – нямаше село с неасвалтиран път, без здравен дом, без училище, без детска градина, без цехче, някое цехче, в което работеха хората. Като влезнаха вътре в къщите – обзаведени по-добре от нас. Наистина тоя район беше най-богатия, защото там се произвеждаше и най-добрия тютюн. Хората с ръцете си си издигнаха къщите. Деветдесет на сто от жилищния фонд... на два ката къщи си построиха. На въпроса на, оттук е много интересен разговора на Бюлент:

-         Абе, като Ви гледам добре сте живяли, бе. Защо искахте да дойдете в Турция?

Тука започна откровения разговор.

-         Никой не е искал, това беше едно организирано чрез заплашвания изселване. Който не дойде, да си му мисли. Който не тръгне, да си му мисли.

И: Заплашване от страна на кого? Кой ги заплашва?

Р: Заплашване от... някакви репресии. Много хора бяха заплашвани, не само там, че нещо лошо ще им се случи, който не се подчини.

И: А кой, кой ги заплашва с репресии?

Р: Тяхни си емисари. Тяхни емисари.

-         Обещаха ни, нали – турция, Юкзал едва ви чака, за всички ще има работа, квартири безплатни и т.н. Какво – вика – стана. Юруш тръгнаха – вика – хората. След един месец на Капъкале паднаха - да... кажи го бе!

И: Бариерите.

Р: Бариерите. И кво стана? Трагедия – на кого майка му там, на кого брата му там, разделиха ни. Да. С тая лъжа, че за всички ще има хляб. И с тая заплаха, от която всички се уплашихме. Че нещо наистина ще ни се случи.

Да. И тяхното заключение:

-         Живеехме много добре. Като братя. Хляб имаше за всички. Изучихме си децата без пари, лекувахме се безплатно. Вижте какви къщи си построихме! Тютюн, сядахме, листо непродадено нямаше. Много добре. И с имената бяхме свикнали. Ис имената бяхме свикнали.

Когато тръгваха, един чука на прозореца на колата:

-         Аркадашлар, ефендилер (фраза на турски) бир газета.

Сега да ти го преведа на български: моли ги да изпратят един вестник, да видим ще пишете ли това, което ви казах. Съмнява се дали ще пишат това, което те са казали откровено, което призна.

На връщане с Бюлент говорим, Бюлент вика:

-         Бе, очакваше ли тоя раговор?

-         Не, бе, абе ние съвсем друга истина знаем.

-         Повярва ли им на хората?

-         Е, как няма да им повярвам – викам - на хората! Ще пишеш ли?

-         Длужен съм да пиша.

Сега, дали им изпрати вестник, дали писа, какво е писал – не знам. Но аз като се върнах написах три страници дикато ми е всичко прясно в главата. На машинка. Аз и сега си боравя с машинка. Докато ми е прясно. Вечерта до 12 часа съм писал. Сутринта станах и скъсах писаното. Смятах да го публикувам. Викам: „Дядо Тодоре, ти какво правиш, бе? Ти знаеш каква бела ще си довлечеш на това?” Защо го скъсах? Само 24 часа след като бъде публикуван моя материал това население ще бъде мобилизирано, няма да намеря човек, който да каже: „Да, това казах.”, „Да, така беше.” Не знам и Бюлент какво е писал във вестника. Друго беше, ако си носех (не се чува). От това по-голяма защита няма.




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: lik
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1258212
Постинги: 588
Коментари: 431
Гласове: 6310
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол