Да. Не помня от кога не съм чул ни една дума за Европейския Парламент. А Европа воюва с Русия. По-точно САЩ воюват с Русия, а Европа воюва като пълноправен сателит.

И това не е най-чудното. Как не се намери НИТО ЕДИН депутат от тоя парламент, който да се изкаже по въпроса. Да протестира, че "Европейската комисия" и всъщност НЕЙНАТА ПРЕДСЕДАТЕЛКА Урсула фон дер Лайен има АБСОЛЮТНА изпълнителна власт. Абсолютно НЕЗАВИСИМА от  Парламента, който я избира като котка в чувал.

Това вече се осъзнава от света и ето, в Китай и в Африка на г-жата беше оказано уважението дължимо на една... акушерка.

Един глас не се чува в Европарламента. Как става това? Какво наказание чака оня който наруши табуто? Или в парламентарната зала действа лъчение което предизвиква овчедушие, трайно овчедушие, действащо и извън залата в неограничен срок?

По-долу публикувам ВСИЧКО което се намира в уикипедия за тая комисия.

Моето впечатление е, че огромната сложност и многочисленост на органите, служи главно за да НЕ Е ЯСНО кой стои зад ЕДНОЛИЧНИТЕ решения на явно ОБЛЕЧЕНАТА С ВИСШЕ (чие) ДОВЕРИЕ  Урсула фон дер ....

от Уикипедия, свободната енциклопедия
 

Европейска комисия
European Commission
Информация
Абревиатура	ЕК
Основаване	16 януари 1958 г.
Юрисдикция	Европейски съюз
Седалище	Брюксел и Люксембург
Служители	23 000
Бюджет	1,547 млрд. евро (2020 г.)
Ръководител	Урсула фон дер Лайен, председател
Подчинени органи	Европейски парламент Европейски съвет
Уебсайт	ec.europa.eu
Европейска комисия в Общомедия

  Европейска комисия   Заседателната зала на Европейската комисия   Зала за пресконференции на Европейската комисия

Европейската комисия, известна още като Еврокомисия (съкратено ЕК), е изпълнителният орган на Европейския съюз (ЕС). Главната ѝ роля е да определя цели и приоритети за действие, да предлага закони на Парламента и Съвета, да управлява и прилага политиките на ЕС и бюджета, да налага спазването на европейското право (заедно със Съда на ЕС) и да представя ЕС извън Европа. Комисията управлява и ежедневната дейност на Съюза: прилагане на политиките, изпълнение на програмите, разходване на средствата и др.[1]

Комисията работи подобно на правителствен кабинет, състоящ се от 27[2] членове – по един от всяка държава членка. За членове на ЕК, наричани неофициално комисари, обикновено се избират видни политически дейци. Въпреки че всеки от тях е излъчен от една държава членка,[3] те се ангажират да работят в името на Съюза и независимо от националните правителства.[1] Един от комисарите е и председател на Комисията и се назначава от Европейския съвет, след което заедно с него избира останалите комисари. Така сформираният екип на ЕК се представя на Европейския парламент, който изслушва кандидатите и одобрява цялостния състав.[4] Понастоящем председател на Комисията е Урсула фон дер Лайен, която започва мандата си на 1 декември 2019 (Комисия „Фон дер Лайен“).

Думата комисия може да се отнася както и за екипа от комисари (тяхното заседание е Колеж на комисарите), така и за самата институция в по-широк смисъл. За да осъществяват работата в различните направления в Европейската комисия работят общо около 25 000 т.нар. еврочиновници, разпределени в т.нар. „генерални дирекции“ (ГД) и „служби“, всяка от които отговаря за определена област от политиката и се оглавява от генерален директор, който докладва направо на председателя на Комисията. Всички тези служители са разпръснати в общо 60 отделни сгради, но самите комисари и непосредствените им подчинени работят и заседават в сградата Берлемон в Брюксел, която се е превърнала в символ на Европейската комисия като цяло. Работните езици в институцията са английски, немски и френски.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Европейската комисия е наследник на една от петте институции, създадени в наднационалната система на европейските общности след знаменитата декларация на френския външен министър Робер Шуман от 9 май 1950 г. Първата изпълнителна институция в рамките на обединена следвоенна Европа е Върховният орган на Европейската общност за въглища и стомана, започнал работа през 1951 г. Оттогава институцията е претърпяла множество промени в името, правомощията, състава си. С последните поправки на учредителните договори, внесени с Договора от Лисабон, ЕК става изпълнителен орган на обединения Европейски съюз.[5]

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Европейската комисия се състои от генерални дирекции (ГД), изпълнителни агенции и служби[6]

Генерални дирекции[редактиране | редактиране на кода]

• BUDG Бюджет
• GROW Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП
• TAXUD Данъчно облагане и митнически съюз
• CLIMA Действия по климата
• ECHO Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ
• EUROSTAT Евростат – европейска статистика
• ENER Енергетика
• SANTE Здравеопазване и безопасност на храните
• AGRI Земеделие и развитие на селските райони
• ECFIN Икономически и финансови въпроси
• DIGIT Информатика
• COMM Комуникации
• COMP Конкуренция
• DEVCO Международно сътрудничество и развитие
• HOME Миграция и вътрешни работи
• MOVE Мобилност и транспорт
• Морско дело и рибарство
• RTD Научни изследвания и иновации
• EAC Образование, младеж, спорт и култура
• ENV Околна среда
• NEAR Политика за съседство и преговори за разширяване
• JUST Правосъдие и потребители
• REGIO Регионална и селищна политика
• JRC Съвместен изследователски център
• CONNECT Съобщителни мрежи, съдържание и технологии
• EMPL Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване
• TRADE Търговия
• FISMA Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари
• HR – Човешки ресурси и сигурност
• Писмени преводи
• Устни преводи

Изпълнителни агенции[редактиране | редактиране на кода]

• INEA Изпълнителна агенция за иновации и мрежи
• EASME Изпълнителна агенция за малките и средните предприятия
• REA Изпълнителна агенция за научни изследвания
• EACEA Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура
• CHAFEA Изпълнителна агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните
• ERC Изпълнителна агенция на Европейския научноизследователски съвет

Служби[редактиране | редактиране на кода]

• Библиотека и център за електронни ресурси
• PMO Управление и плащане по индивидуални права
• SG Генерален секретариат
• Длъжностно лице за защита на данните
• OLAF Европейска служба за борба с измамите
• EPSO Европейска служба за подбор на персонал
• EPSC Европейски център за политическа стратегия
• FPI Инструменти в областта на външната политика
• OIB Инфраструктура и логистика в Брюксел
• OIL Инфраструктура и логистика в Люксембург
• Служба Правна
• Работна група за подготовката и провеждането на преговорите с Обединеното кралство по реда на член 50 от ДЕС
• Служба за вътрешен одит
• Служба за исторически архиви
• Служба за подкрепа на структурните реформи
• OP Служба за публикации

Избор на ЕК[редактиране | редактиране на кода]

Веднъж на всеки пет години се назначава нов екип от комисари (по един от всяка страна членка). Европейският съвет номинира кандидат за председател на Комисията, който трябва да бъде одобрен с мнозинство от членовете на Европейския парламент. Ако европейските депутати отхвърлят кандидатурата, Съветът разполага с един месец, за да предложи нова. Избраният председател избира комисарите и техните ресори измежду кандидатите, предложени от всяка от страните-членки. След това списъкът с комисари трябва да бъде одобрен с квалифицирано мнозинство най-напред от Съвета на министрите, а след това и от Парламента. Ако Парламентът приеме списъка, новата Комисия се назначава официално от Съвета.[1]

Комисия 2014 – 2019[редактиране | редактиране на кода]  Основна статия: Комисия Юнкер

Съставът на Европейската комисия за периода 2014 – 2019 е одобрен от Парламента на 22 октомври 2014 и официално назначена по време на срещата на Европейския съвет на 23 – 24 октомври.[7][8] Встъпването в длъжност на новата Комисия става на 1 ноември 2014, а петгодишният ѝ мандат изтича на 31 октомври 2019 г.[9][10]

Тя се състои от колегиума на 28-те членове, включително председателя и 7 заместник-председатели. Комисарите са по един от всяка държава в ЕС и всеки носи отговорност за конкретни области на политиката. При избора на комисари стремежът на председателя Юнкер е да има равнопоставеност във всяко отношение – на половете, на партиите и т.н.[11]

Дневният ред на комисията за първи път е организиран не само по отделните области на политиките, но и с групирането на отделните комисари в проектни екипи („Project Teams“), като всеки от тях се оглавява от един от заместник-председателите.[12][13]

Комисията Юнкер посочва следните три основни приоритета:

• Заетост, растеж и инвестиции[14]
• Цифров единен пазар[15]
• Енергиен съюз[16]

Наред с тях има и други приоритети, общо 10 на брой, като заявената цел е възстановяване на доверието и доказване, че комисията ще работи по различен начин от предшествениците си[17]

Комисия 2019 – 2024[редактиране | редактиране на кода]  Основна статия: Комисия „Фон дер Лайен“

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Комисията „Фон дер Лайен“ действа от 1 декември 2019 година. Неин председател е Урсула фон дер Лайен, а членове са 26 комисари (по един от всяка страна-членка на Европейския съюз, с изключение на Германия, чийто представител е Фон дер Лайен, и Великобритания, която не представя свой кандидат в подготовка за Брекзит).

де факто е глуха Мара, всички важни решения се вземат от Комисията, която обаче не се избира демократично.
Така че каквото и решение да вземе европарламента, то остава само пожелателно.

Това НИЩО е голямо зло за България. Като черна дупка, в която се всмукват хората ни, ресурсите ни, армията ни, земята ни, културата ни, мислите ни.

Голямо НЕЩО стои и това е Уолстрийт, който кадрува в Европа.
Помните ли как изкадрува никому неизвестното банково служителче и джендър Макрон?
Строс Кан беше взел самолета от Нюйорк за Париж, за СИГУРНА победа в президентските избори. Свалиха го от самолета, защото някаква цветна камериерка се оплакала от "неприлично предложение". Обвинението отпадна, но Макрончо вече беше заел поста...