Действително животът е велико училище, в което се учим всеки ден. Това, което ми поднесе напоследък е една саркастична карикатура на назидаване и е повод да повдигна въпроса за манталитета, културата и етиката в човешките взаимоотношения.

В тази връзка, все повече се засилва усещането ми като на "чужд сред свои" и "свой сред чужди", но никога напълно свързана с народа, сред който се родих и живея.
Установих, че ми е чужд общоприетия български манталитет и навици в обноските и затова имам в известна степен отчуждение в национален смисъл. По друг начин съм устроена. За да обясня и да стане ясно, ще посоча няколко важни детайла.

Аз съм от тези деца, които се родиха от смесен българо-руски брак, съответно, генетически погледнато, съм 50% на 50%. До скоро си мислех, че българският ген в мен доминира. Родих се в България, от юго-запада съм родом и тъй като в първи клас тръгнах в българско училище, може да се каже че българското самосъзнание винаги е вземало превес, още повече че майка ми и роднините ми от Русия никога, никога не са правили дори и плах опит да изградят в мен руски патриотизъм и чувство за народностна принадлежност в тяхна посока/полза. По естествен начин, от ранна възраст проговорих и на двата езика и сродняването ми с руската идентичност общо взето с това се изчерпваше, т.е. нищо особено като влияние и убеждения не са били отправяни към мен за да станат външен повод и причина в по-нанатъшното ми самоопределяне.

Самоанализирайки себе си, на принципа: "човеко, опознай себе си", днес обаче разбирам, че съм повече руски човек. Обяснявам, както следва, аспект по аспект:

1. За русите от огромно значение са човешките отношения. За тях уважението, почтителността, почитта, спазването на благоприличие и благопристойност в общественото пространство са категории на пиедестал; висша потребност и висш стремеж на душата! Проявлението на уважение е стандарт в техните обноски и обхода! Така например, за тях честитките и поздравленията са много важен ритуал за поддържане на добър микроклимат и вътрешно разположение сред членовете в обществото. Те много старателно и педантично подготвят своите жестове на внимание, под формата на подаръци и всякакъв вид дарове, обръщения и пожелания към съответните получатели, проявявайки огромно старание! Те умеят да ценят ближния, те имат потребност да изразят своето уважение, идва им отвътре, което ще рече, че с такива заложби се раждат и проявяват това свое светло качество с великодушие, с благородство, с естетичност, сърдечност, доброта, вдъхновение! Така например, ако ще ти пратят честитка, няма да пощадят от личното си време да подготвят текста в стихотворна форма, с индивидуално насочена актуалност на написаното, за да покажат както майсторство на литературното слово, така и свидетелството че са те опознали, при това лично теб, теб познават, разбрали са твоите специфични моменти, които по изкусен начин ще вложат в творческия си, оригинален поздрав! Русите обичат да поздравяват (тържесвено) според съответния повод и считат това за неотменна, задължителна част от етикета.

Ако имаш уважението от руснак, той ще ти бъде най-верен другар, най-истински, жертвоготовен, честен и почтен към теб! Във вашите отношения ще я има радостта от споделените ви мигове заедно!

В тази връзка, искам да насоча вниманието ви, че русите имат много трепетно отношение както към живите, така и към историческата памет, паметта на загиналите предци и герои! Поругаването на тези неща за тях е много тежко престъпление, особено груб вандализъм, който те не приемат, тъй като за тях това е нещо чуждо, несвойствено и недопустимо по всички правила на етично-нравствените норми, които са здравият фундамент на обществения живот на човешкия род.

2. Те се раждат със заложбите да развиват колективно съзнание, да се самоорганизират в колектив, проявявайки сплотеност и задружност. Думата колектив (общество от съратници) за тях е много важна!

3. Те се раждат с предразположеност за религиозен (духовен) живот, като тази им черта е особено ярко проявена, по техен, автентичен начин.

4. Те много държат на реда и чистотата. Руските населени места се поддържат в изрядно състояние, много чисти и приветливи общи пространства, благоустроени, красиви. Провеждането на съботници, в които правят колективно почистване на градинките и парковете е традиция и го правят с огромен ентусиазъм и себераздаване!

5. Природосъобразния начин на живот, здравословните практики, закалителни процедури, поддържане на принципа "здрав дух в здраво тяло", подплатено с ценно познание и мъдрост, ги прави големи откриватели, автори, подръжници и ентусиасти на разумното взаимодействие с природния ритъм в хармонична цялостност.

6. Положителност в съчетание с човечност! Русите по природа са бодри, оптимистични хора, с младежки дух и настроение. Това проличава в химна им, който имах повод да анализирам (1), проличава в цялата им национална култура, особено ярко се вижда в техните танци и песни. Анализирайте народните им танци, те са изключително радостни, динамични, бодри, ведри, весели, жизнени.

7. Русите са открити и искрени, но обичат да обсъждат въпроси, които са общозначими, т.е. да имат стойност в познавателен, идейно-културен, философски, обществен план.
...

И други точки, но поради краткост в изложението, ще спра до тук. Сега да поясня защо ви го изреждам всичкото това. За да споделя с вас извода до който стигнах, а той е, че съм чужденка в собствената си родина! И за да не бъда повече в културен шок от поведението около мен, съм длъжна да взема мерки за самосъхранение. Една такава мярка е посредством разбирането на този факт, че всъщност в мен явно действа културния код на друг народ и етнос, приемам и разбирам защо ми е толкова несвойствено и терсене в заобикалящата ме среда. Ето признавам си - културно съм шокирана от стандарта, наложил се като масова практика в родината ни, а тя е ближният да бъде системно мачкан, обиждан, третиран лошо, с презрение, пренебрежение, високомерие, надменност, коравосърдечност, дистанцираност, безразличие; да му се правят пакости, мръсни номера на дребно и подмолни атаки срещу личността; няма да споменавам пристрастните публични линчове, преднамерено очерняне с цел да се попречи на някого, или просто за да му е гадно...

всичко това ме шокира. Аз не възприемам за нормално и допустимо такова отношение и категорично не съм от тези, които гледат на това като нещо напълно естествено от жалкото ни съвместно съществуване, което споделяме в обща информационна, душевно-духовна, ментално-мисловна среда!

Ето виждате ли, пак и отново изпивам и изговарям думата отношение и се чувствам толкова сама в този си апел! Защото тук по нашите географки ширини, навикът е противоположен, този аспект се пренебрегва. Напоследък даже ми обясняват, че уважението нямало никакво значение, да го погреба и забравя колкото се може по-скоро, в това ме склоняват да повярвам. Но не! Аз по-скоро ще отвърна - чужденка съм чужденка! И моля моите сънародници да не ми се сърдят за този избор! Трябва да взема мерки да опазя това, което не давам съгласието си да бъде потъпкано и осквернено..., длъжна съм! Това е разумният подход. И по този начин ще постигна смирение. Защото аз се разграничавам от този вреден пример, това за мен е и ще си остане абсолютно кощунствено варварство и изявление на мрака - дефицитът на уважение и зачитане на ближния!

И тъй като ме убеждават, че уважението нищо не струва, сиреч да се откажа и аз от тази категория, аз ще ви отговоря - напротив - всичко светло, добро и прекрасно почва с уважение, благодарение на него и нищо не става без наличието на уважение!
В по-висш смисъл, уважението е първото стъпало към благоговението, а то е присъща характеристика на хората, приели Бога.
Който уважава и почита, той носи в себе си нещо свещено, той със сигурност носи частица от Бога. Уважението е присъствие и проявление на Бог в живота ни, в сърцата и делата ни! Уважението! Така се връщам към описаната точка 1 и става ясно, защо по същество съм от друго тесто, а тук съм "чужд сред свои, свой сред чужди" и съм в неловка ситуация да съм постоянно в несъгласие със симптоми в социалния ни живот, които, уви тук се считат за най-естественото нещо!


Спирам до тук, споделям следните допълнителни материали по темата:

(1) - анализ на химна на Р.: https://radoykova.blog.bg/poezia/2022/06/09/himnyt-na-rusiia-ideia-za-bratstvo-viara-v-bydeshteto-upovan.1821627

(2) - "(Не)уважение. Краткое эссе на русском": https://radoykova.blog.bg/drugi/2023/08/12/.1861246

(3) - Красива Русия в картини в другия ми блог: https://radoykova.wordpress.com/2024/03/14/%d0%ba%d1%80%d0%b0%d1%81%d0%b8%d0%b2%d0%b0-%d1%80%d1%83%d1%81%d0%b8%d1%8f-%d0%ba%d1%80%d0%b0%d1%81%d0%b8%d0%b2%d0%b0%d1%8f-%d1%80%d0%be%d1%81%d1%81%d0%b8%d1%8f-%d0%b2-%d0%ba%d0%b0%d1%80%d1%82%d0%b8/

***********************
Важно допълнение. Не желая да наскърбя нечии чувства на национална основа. Но не мога да се преструвам и си позволих да опиша нещата такива, каквито са към днешна дата. Тази публикация контрастира на досегашните ми статии. И за да балансирам в положителна посока, ще ви посоча една част от тях:

1. "С обич и признателност към българския народ, който ми е дал, дава и до днес много!" https://radoykova.blog.bg/drugi/2019/10/24/s-obich-i-priznatelnost-kym-bylgarskiia-narod-koito-mi-e-dal.1679355

2. "Почит към Христо Ботев": https://radoykova.blog.bg/drugi/2022/06/02/pochit-kym-hristo-botev.1820788

3. "Героичният и забележителен град Стара Загора в миналото и днес": https://radoykova.blog.bg/history/2022/08/27/geroichniiat-i-zabelejitelen-grad-stara-zagora-v-minaloto-i-.1832452

4. "С общи усилия България може да стане райска градина": https://radoykova.blog.bg/drugi/2016/01/05/s-obshti-usiliia-bylgariia-moje-da-stane-raiska-gradina.1420003

5. "Сеячи на Добро": https://radoykova.blog.bg/drugi/2015/10/30/seiachi-na-dobro.1403419

и други.

една интересна статия от другия блог - "Чета моя публикация от 2019г. и сравнявам процентът оптимизъм, който имах преди и в настоящ момент. Сравнете и вие.":
https://radoykova.wordpress.com/2024/02/16/%d1%87%d0%b5%d1%82%d0%b0-%d0%bc%d0%be%d1%8f-%d0%bf%d1%83%d0%b1%d0%bb%d0%b8%d0%ba%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f-%d0%be%d1%82-2019%d0%b3-%d0%b8-%d1%81%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%bd%d1%8f%d0%b2%d0%b0%d0%bc-%d0%bf/
 

Юлия Радойкова