Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.01.2021 20:33 - Образование
Автор: mt46 Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 2123 Коментари: 20 Гласове:
22


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
.
.
.

Хора странни. С рани.
Неразбрани. Звани.
Все с образование.
Бивше. Вредно. Средно.
И дори... безследно...


Марин Тачков

ПП: Да ти отговоря, Иване...
5. leonleonovpom2 - 
24.01 10:17
/.../
ИСКАМ ДА ТЕ ПОПИТАМ, КАТО ТАКА ВЕЩО РАЗСЪЖДАВАШ ЗА НАУЧНИТЕ МЕТОДИ, КАКВО СИ РАБОТИЛ В НАУКАТА И КАКВИ РЕЗУЛТАТИ ИМАШ! Или просто изпълняваш някаква поръчка? 
/.../

Имам научни публикации в моята област – българската филология. Литературоведски статии, публикувани в сп. "Летописи" /2 статии, одобрени лично от великия Тончо Жечев/, в сп. "Пламък", във в. "Литературен форум", в сп. "Литературна мисъл" /още като студент/, в сп. Дарба"...

И не изпълнявам никаква поръчка!...




Гласувай:
23



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kvg55 - mt46,
25.01.2021 20:48
Изпълняваш поръчки на таланта си.
цитирай
2. silviia - .
25.01.2021 21:05
Като млада бях голяма конформистка. Всички официални авторитети бяха и мои. Ясно виждах пътя пред себе си - доктор, специалност, може би втора специалност, статии, публикации, издигане по служебната стълбица и т.н. Е, преходът ми прецака плановете и кариерата. Но пък опознах живота от първа ръка и българската медицина от позицията на аутсайдера. И бих казала едно: Не знам как е в чужбина (Предполагам, че е същото.), но тук на тази територия издигането по научната и професионалната стълбица е за най-големите връзкари, за шуробаджанаците и посредствените нагаждачи. Никой в България, в нито една област, не може да ме впечатли с кухите си, нагласени, подарени, платени или изпросени титли. Истинските постижения обикновено принадлежат на нетитуловани хора.
Предполагам, че е така и в целия свят. Дори съм сигурна. Хората "с авторитет" обикновено правят и говорят най-големите глупости.
цитирай
3. leonleonovpom2 - Добре , Марине! Поздравления!
25.01.2021 23:02
За статиите! Но те са втората част от въпроса Първата беше, какво си работил в науката!
Във връзка с това,, че тези, които твърдяли ,че сме с местен произход, не познавали научните методи?
А тези- за номадския- те ги познавали?
Доколкото си спомням беше адресирно до Г. Ценов и П. Добрев
Научните методи на номадите, за кратко, са- спрямо Ценов-че е чукундур, а Добрев- остарял?

Научните методи на една изследване се базират на:първо литературна справка- какво е написано, основна част-експеримент- ти да добавиш нещо към вече познатото, ако можеш и да го отречеш, но в тривиалния случай, да го надстроиш и накрая да направиш изводи
Не познавам в детайли трудовете на доц. Ценов и проф. Добрев
Хайде, няма да се опирам на научните им звания Но от това , което съм чел , тези три компонета на научната методика са изпълнени Къде е непознаването им тогава!?
Даже са преизпълнили, разбили са една приказка с много условности-да не ги повтарям всичките- за малобройност, за смяна на езика и така наттък...
За да не ставам досаден, номадите са разбити не от тях , а от цар Калоян! И е интересно, след като познават научните методи, защо отбягват писмото му до Бодуен, не го цитират
А, крадецът вика, дръжте крадеца
Калоян е творец на историята ни, не е монах, писал я в килия! Несигурен източник, по методите им? Или неудобен?
Затова те попитах ,Марине! Иначе не би си позволил да твърдиш ,че един професор не познава научната методология
Учен , истински е този, на който трудът му не е само от цитати, а да добави нещо от себе си, да открие нещо ново!
Извинявай, аако съм те засегнал, не е злонамерено

Даде ми сутринта справка от Уикипедията, да, благодаря за нея Посочил си я
Но аз съм дал неща ,казани от участник в тази война, бил при подготовката и в Русия Така, както са ми предадени!

Затова смятам ,че твърденията на Калоян, че народът му е участвал в Троянската война, че не е узурпатор на Българските земи, а те му принадлежат по право, защото са на предците му са по достоверни от всякакви писания
А за унищожената от грък Патриаршеска библиотека, с безценни наши ръкописи, не видях твой коментар?!

Лека нощ!
цитирай
4. mt46 - И на духа си...
26.01.2021 19:45
kvg55 написа:
Изпълняваш поръчки на таланта си.

цитирай
5. mt46 - Да, за издигането по стълбицата у нас си права...
26.01.2021 20:05
silviia написа:
Като млада бях голяма конформистка. Всички официални авторитети бяха и мои. Ясно виждах пътя пред себе си - доктор, специалност, може би втора специалност, статии, публикации, издигане по служебната стълбица и т.н. Е, преходът ми прецака плановете и кариерата. Но пък опознах живота от първа ръка и българската медицина от позицията на аутсайдера. И бих казала едно: Не знам как е в чужбина (Предполагам, че е същото.), но тук на тази територия издигането по научната и професионалната стълбица е за най-големите връзкари, за шуробаджанаците и посредствените нагаждачи. Никой в България, в нито една област, не може да ме впечатли с кухите си, нагласени, подарени, платени или изпросени титли. Истинските постижения обикновено принадлежат на нетитуловани хора.
Предполагам, че е така и в целия свят. Дори съм сигурна. Хората "с авторитет" обикновено правят и говорят най-големите глупости.

Но не бива да отричаме постиженията на редица наши и световни титулувани учени... Нима фелдшерите разбират повече от вирусология от вирусолозите?... Човек не може да има постижения в дадена област на науката без да е учил достатъчно в съответната сфера...
цитирай
6. silviia - .
26.01.2021 20:24
Аз говоря за титли, не за знания.
Не изключваш някой асистент да е по-добър от професора, нали? :) Или буквално да се краде от научните постижения на по-низшестоящите? :)
цитирай
7. silviia - ?
26.01.2021 20:27
А колко доктори и професори си виждал да пишат и говорят с грешки? Аз - много.
цитирай
8. mt46 - Здравей, Лео! Благодаря! Многословен си и прескачаш към други теми...
26.01.2021 21:15
leonleonovpom2 написа:
За статиите! Но те са втората част от въпроса Първата беше, какво си работил в науката!
Във връзка с това,, че тези, които твърдяли ,че сме с местен произход, не познавали научните методи?
А тези- за номадския- те ги познавали?
Доколкото си спомням беше адресирно до Г. Ценов и П. Добрев
Научните методи на номадите, за кратко, са- спрямо Ценов-че е чукундур, а Добрев- остарял?

Научните методи на една изследване се базират на:първо литературна справка- какво е написано, основна част-експеримент- ти да добавиш нещо към вече познатото, ако можеш и да го отречеш, но в тривиалния случай, да го надстроиш и накрая да направиш изводи
Не познавам в детайли трудовете на доц. Ценов и проф. Добрев
Хайде, няма да се опирам на научните им звания Но от това , което съм чел , тези три компонета на научната методика са изпълнени Къде е непознаването им тогава!?
Даже са преизпълнили, разбили са една приказка с много условности-да не ги повтарям всичките- за малобройност, за смяна на езика и така наттък...
За да не ставам досаден, номадите са разбити не от тях , а от цар Калоян! И е интересно, след като познават научните методи, защо отбягват писмото му до Бодуен, не го цитират
А, крадецът вика, дръжте крадеца
Калоян е творец на историята ни, не е монах, писал я в килия! Несигурен източник, по методите им? Или неудобен?
Затова те попитах ,Марине! Иначе не би си позволил да твърдиш ,че един професор не познава научната методология
Учен , истински е този, на който трудът му не е само от цитати, а да добави нещо от себе си, да открие нещо ново!
Извинявай, аако съм те засегнал, не е злонамерено

Даде ми сутринта справка от Уикипедията, да, благодаря за нея Посочил си я
Но аз съм дал неща ,казани от участник в тази война, бил при подготовката и в Русия Така, както са ми предадени!

Затова смятам ,че твърденията на Калоян, че народът му е участвал в Троянската война, че не е узурпатор на Българските земи, а те му принадлежат по право, защото са на предците му са по достоверни от всякакви писания
А за унищожената от грък Патриаршеска библиотека, с безценни наши ръкописи, не видях твой коментар?!

Лека нощ!

цитирай
9. get - Така ли е както казваш Тачков?
26.01.2021 22:04
mt46 написа:

И не изпълнявам никаква поръчка!...


Тогава ЦИТИРАЙ от късна античност или ранно средновековие ИЗВОРОВ МАТЕРИАЛ в който се споменават не РОБИ=СКЛАвини <<политоним>!< ... а това към което ги приравняваш СЛОВЕНИ=СЛАВЯНИ - лингвоним ?!

Питане към теб специалиста в Лингвистика? Защото историк - не си.
Според теб и тези които са те учили ... от какви (прото)коренови произхождат:
б) сКЛавини
б) сЛовени?

Защо ПРЕНЕБРЕГВАШ ... основни неща за ПРЕДМЕТ и МЕТОД на науката История - ОБЕКТИВНОСТ?!

А че не си обективен - говори самият факт, че гръцкото черно-на-бяло политическо понятие: СКЛАВИ=РОБИ и арабско САКАЛИБА=ПОКОРЕНИ ... ти се опитваш да го превеждаш през СЛОВО - Е ?! Чиста ЛИНГВИСТИЧНА ИЕЗУИТЩИНА !!
цитирай
10. mt46 - ...
26.01.2021 22:43
В предишния постинг тема са манипулациите на П. Пасков... Във форума, към който съм дал линк, има предостатъчно доводи за това какво е научно, какво е псевдонаучно и т. н.
Трябва много да четем и да мислим умно, логично, преди да градим или да защитаваме научна хипотеза... Едно от слабите места на автохтонистите е, че не могат да подкрепят хипотезите си с артефакти от археологията. Друго слабо място е, че не разбират от лингвистика /езикознание/...
цитирай
11. mt46 - http://macedonia.kroraina.com/psb/psb_p1.htm
26.01.2021 22:46
I. ПРЕПИСКАТА НА БЪЛГАРИТЕ С ПАПА ИНОКЕНТИЙ III

(Иван Божилов)





В ранната пролет на 1186 г., в неизвестния дотогава град Търново ("Тернавос" според Никита Хониат или "Стринавос" според Георги Акрополит), двамата братя Теодор и Иван Асен, наричан още Белгун (а край тях и най-малкият Иваница, по-сетнешният Калоян), обявили българското царство за възобновено. По-големият Теодор получил златния венец и червените царски обувки, както и името Петър, което било символичната връзка с миналото на българите и тяхната държава. Малко по-късно — обстоятелствата са неясни — царско достойнство получил и Иван Асен. Така във възстановената държава се установило своеобразно двувластие или, за да бъда по-точен, върховната власт в страната била споделяна от двама царе от една и съща фамилия. Наистина, след няколко години цар Петър се оттегля от активна държавническа дейност и се установява в Симеоновия престолен град Велики Преслав — център на обширна област, като държавните дела остават в ръцете на Иван I Асен (ненапразно в Синодика ще бъде записано - "... На Йоан Асен Белгун, който освободи българския род от гръцко робство, вечна му памет"). Въпреки това първите десетина години от историята на Второто царство преминават под знака на една особена форма на държавно управление, чиито корени възхождат към идеята за патримониалния характер на държавата и царската власт.



Първите стъпки на Асеневци са не само тържество на идеята за историческата приемственост, но са и обвързани с изработването и публичното обявяване на политическа програма, която трябвало да се превърне в реална действителност



106





през следващите години или десетилетия. Оскъдните исторически извори подсказват, макар и по различен начин, че тази програма съдържала два основни елемента: първо, Иван I Асен заявил, че българите няма да се задоволят, докато "не обединят управлението на мизи и българи в едно, както било някога" (Никита Хониат). Ако трябва да се разшифрова тази кратка фраза, идеята на Иван I Асен (едва ли трябва да се съмняваме, че тъкмо той е идеологът, авторът на програмата) би звучала така: да обедини под своя скиптър населението на севернобългарските земи (между Стара планина и Дунав), наричани от византийските автори Мизия, и обитателите на югозападните български области (преди всичко Македония), които през XI-XII в. съставлявали византийската тема [*] България. Или казано с други думи, идеята била да се възстанови някогашното единство на българския народ в неговите изконни етнически и политически граници. Второ, това национално обединение, веднъж постигнато, трябвало да бъде увенчано с окончателното осъществяване на идеята за славянското царство, което трябвало да заеме мястото в Универса на aeternitas Imperii, т. е. на Византия. Или постигането на онзи модел, който наричам рах Symeonica [**].



Българите и Иван I Асен не се задоволили с изработването и прогласяването на една политическа програма. Напротив, те веднага пристъпили към нейното осъществяване. А усилията им за постигането на двата елемента, както би трябвало да се очаква, вървяли ръка за ръка. След първите няколко години (1186—1190), когато те трябвало да защитават възобновеното си Царство, те преминали към активни военни действия в Тракия, Македония и Северозапада (областта на Браничево, Белград и Срем). В същото време





*. тема - провинциална военно-административна единица.



**. Вж .Ив. Божилов. Цар Симеон Велики (893—927): Златният век на средновековна България. С., 1983, с. 106-117.



107





Иван I Асен и Петър не пропуснали да изявят и претенциите си към първенствуващото място в европейския Югоизток. Още през 1189 г. те поискали от император Фридрих I Барбароса, един от водачите на Третия кръстоносен поход, Петър да получи "императорската корона на гръцкото кралство" (у Ансберт "диадемата на гръцкото кралство"); едно искане, което не било задоволено, но подсказвало категорично за бъдещите намерения.



През 1197 г. след неочакваната смърт на Иван I Асен, а сетне и на Петър, короната била поставена на главата на Калоян. Най-малкият брат (властта останала в ръцете на фамилията!) не закъснял да тръгне по стъпките на своите предходници. Първите му усилия били посветени на войната с вечния враг — Византия. Изведнъж в разгара на военните действия с ромеите, българският цар получил писмо от новия римски папа Инокентий III (1198—1216). Това писмо разчупило българската външна политика, дотогава обърната изключително към Империята, и поставило началото на продължителна и богата кореспонденция на българите с римския първосвещеник.



Неочаквано ли е било писмото? Кой първи е започнал кореспонденцията? Дали папата (той току-що е бил интронизиран) опипвал почвата — през 1198—1199 г. Фулк от Ньойи започнал да проповядва нов кръстоносен поход, а на 28 ноември 1199 г. се състоял турнирът в Екри, където граф Тибо III дьо Шампан и граф Луи дьо Блоа, последвани от много рицари, взели кръста и дали обет да потеглят към Светата земя? (Разбира се, папата едва ли е предвиждал отклонението на бъдещия поход, но един съюзник на Запада на Балканите винаги би бил полезен). Дали подобно действие е било част от амбициозната програма на Инокентий III, с която се характеризира неговия понтификат? Калоян също би могъл да направи първата стъпка — както ще видим по-нататък, той дори мотивира и подхвърля подобна идея. Но важни са фактите, с които разполагаме. А те говорят, че



108





първото писмо е написано от папата и, което е по-важно, в него няма дори най-малък намек, че българският цар (или неговите предходници?) вече се е обръщал писмено към главата на католическата църква. Калоян не пропуснал тази възможност и макар след голямо забавяне (той едва ли би закъснял толкова много с отговора си, ако първи е проводил пратеник в далечния Рим) отговорил на папското писмо. И с това писмо започнала голямата игра.



Основният въпрос не е дали Калоян първи е започнал играта, а защо я е започнал? Дали голямото противоречие на времето — българското, а не европейското — е било православие или католицизъм? Дали този ход на българския цар ни отвежда към 865—870 г.? Категорично не! България отдавна е направила своя избор. Асеневци не създавали нещо ново, а възстановявали нещо познато, старо, т. е. те не извършвали creatio, a inovatio или по-точно renovatio. Те възстановявали един модел, който бил унищожен в 1018 г. — Царството на българи (и гърци); модел, който бил съчетание на imperium и sacerdotium, на цар и патриарх. България отдавна била част от един свят — византийския свят — и претендирала, опирайки се на историческата традиция, за водещо място в него. Първата сила в този свят, Византия, склонила да направи отстъпка на Калоян, да му даде това, което дала на Симеон в 913 г. — цар и патриарх. И толкова. Но Калоян, както и Симеон, искал повече. То не можело да бъде получено или отстъпено доброволно, а отнето със сила от Константинопол. Ето защо той е трябвало да разкъса изолацията на страната си, да прехвърли границите на византийския свят и да потърси съюзник за амбициозната си политика извън него. Този съюзник бил папата, единственият всепризнат авторитет на Запад (братята му търсели помощта на светската власт, на императора на Свещената римска империя на германците). И въпреки това, защо папата? Че той не е бил враг и конкурент на българите, е повече от ясно. Дали е бил постоянен и непоклатим



109





авторитет за българите? Едва ли! Тогава дали е бил подходящият съюзник? В случая, да. Той е разполагал със средства за постигане на целта, преследвана от Калоян. Папата е давал владетелски инсигнии и формалното утвърждаване на Калояновата титла — цар или император — разкривали пътя към оспорването на единствената истинска титла василевс — тази на владетеля на Константинопол.



* * *



Началото на кореспонденцията е поставено от писмо на Инокентий III — за съжаление то не носи дата, — което се отнася към времето между декември 1199 и 22 февруари 1200 г. (Ив. Дуйчев). Последното писмо, датирано 24 май 1207 г., също е писмо на Инокентий III до цар Калоян. То останало без отговор, поради преждевременната и изненадваща смърт на българския цар. Кореспонденцията съдържа 27 писма; от тях 16 са писма на папата, адресирани до: цар Калоян — 8 (№№ 1, 3, 10, 11, 19, 23, 26, 27); архиепископ Василий - 6 (№№ 6, 9, 12, 13, 20, 21); Белота - 1 (№ 7) и Анастасий, митрополит на Велбъжд — 1 (№ 18). Българите са отправили до папата 11 писма; от тях: 5 на цар Калоян (№№ 2, 8, 14, 17, 24); 4 на архиепископ Василий (№№ 4, 15, 22, 25 — писмо № 8 се състои от две части или по-точно от две писма, съединени в едно в регистрите, на Калоян и на Василий); 1 на княз Белота (№ 5) и 1 написано от група български митрополити и епископи (№ 16). Внимателният прочит на преписката показва, че са загубени (или по неизвестни причини не са вписани в регистрите) три писма. Първото е писмо на цар Калоян до Инокентий III, което е отговор на папското писмо, изпратено твърде скоро след 14 април 1205 г., т. е. битката при Адрианопол (№ 26). Това писмо, което има много важно значение, за щастие е частично познато, благодарение на един запис в Gesta Innocentii III РP. В него българският цар обяснява отношенията си с латинците след превземането на Константинопол



110





(12 април 1204 г.), мотивира своята позиция [*], споменава за битката при Адрианопол и уведомява папата за съдбата на император Бодуен. В същото папско писмо, накрая, се отбелязва, че писмо с подобен текст е изпратено и на архиепископ Василий. Но за съжаление и то е изгубено. Най- сетне, в писмото си до велбъждския митрополит Анастасий Инокентий III пише, че подобно писмо е изпратил и на преславския митрополит Сава. И това писмо е неизвестно.



Българските писма са ни познати на езика, на който са пристигнали в Рим, т. е. на латински. Само при едно от тях, първото писмо на цар Калоян (№ 2) се обяснява, че то е написано на български език, след това е преведено на гръцки и най-сетне на латински език. Може да се допусне, че това е процедурата при всички останали писма. Оригиналите на писмата и последвалите преводи са неизвестни. Ние познаваме тази изключително важна за българската история преписка благодарение на това, че всички писма — папски и български — съгласно практиката в папската канцелария, са вписвани в т. нар. Regesta Vaticana (в случая №№ 4 и 5). Писмата на папата и неговите български кореспонденти са издавани няколко пъти: A. Theiner ("Vetera monumenta...", 1863), Patrologia Latina (и двете издания имат много недостатъци, но продължават да се използват, особено "Патрологията") и най-сетне едно добро издание на Th. Halu&#353;&#269;ynskyj (1944). През 1942 г. Ив. Дуйчев издаде писмата на Инокентий III и на българите, както и някои други писма, които имат връзка с българското минало. Това издание, придружено с български превод, е възпроизведено в ЛИБИ, III (1965). От 1921 г. датира книгата на С. Шангов и Д. Гюлов. Епохата на Асеневци. Писма на Калоян до Инокентий III (латински текст по PL и български превод), която почти не е използвана в българската историческа наука и вече е почти





*. Вж. Ив. Божилов. Седем етюда по средновековна история. С., 1995, с. 175-177.



111





забравена. Публикуваните тук преводи са направени от: М. Войнов (№№ 1-7, 9-13, 18-21, 23, 26, 27) и Ив. Дуйчев (№№ 8, 14-17, 22, 24, 25).



* * *



С папското писмо от края на 1199 или началото на 1200 г. (№ 1) и особено с отговора на цар Калоян (№ 2), започнал изискан, фин словесен двубой; започнала една голяма дипломатическа игра, продължила четири години, чийто залог бил много голям. Двамата партньори (Калоян е безспорната фигура от българска страна, архиепископ Василий следва неговите указания и действия, а останалите само допълват картината) се оказали достойни и равностойни за такава сложна дипломатическа схватка. Българският цар не само не отстъпвал на именития си кореспондент, но ако съдим по крайния резултат, се оказало, че го превъзхожда. В играта на думи той се проявил като не по-малко ловък от Инокентий III — потомък на римската аристокрация, възпитаник на два университета — Париж и Болоня, ученик и деятел на францисканския орден. Нека надникнем в техните писма.



В отговора си на първото папско послание Калоян без колебание отбелязва, че неговите братя отдавна искали да изпратят посолство в Рим, но това не им се е отдало (№ 2). А малко по-късно той вече твърди, че шест години се е опитвал да установи връзки с папата, но напразно (№ 8). Така Калоян ловко (подпомогнат и от архиепископ Василий — № 4) създава впечатление, че той първи е искал да установи връзка с римския престол, но не е успял. Оставил по принуда (?) инициативата в ръцете на Инокентий III, той не закъснява и не се притеснява да му представи своите искания.



В първото си писмо папата остроумно отбелязва: "чухме, че твоите предци произлизали от благороден род на град Рим". Калоян сякаш само това чакал: благодари на



112





всемогъщия Бог, който му припомнил "за нашата кръв и отечество, от което произхождаме". Но с един малък пропуск - без да споменава град Рим! И така той негласно приема папското внушение, че неговата фамилия има своите корени в някогашната римска аристокрация — една идея, твърде популярна във Византийската империя.



Още в първото си писмо Калоян поставя основните си искания, като ловко внушава на своя кореспондент: "искаме от нашата майка, Римската църква, царска корона и достойнство, според както са ги имали нашите стари императори..." (№ 2). Наистина липсва прякото твърдение, че короната е дошла от Рим, но папата го разбрал правилно: "Ти обаче смирено поиска Римската църква да ти даде корона, както се чете в твоите книги, че е дала на Петър, Самуил... Ние прочее, за да се уверим в това по-добре, наредихме да бъдат прочетени внимателно нашите регистри, от които ясно узнахме, че в подчинената ти земя са били коронясвани много царе..." По-нататък папата съобщава, че възложил на новия си пратеник в Търново наред с други неща и "да издири по-грижливо както по старите книги, така и по други документи истината относно короната, дадена от Римската църква на твоите предци..." (№ 3). Така папата, показвайки на Калоян, че храни някакво съмнение, все пак изразил готовността да приеме идеята за папския произход на българската царска корона.



Като доказва своето право върху короната, Калоян отбелязва, че тя е била притежание на "нашите стари императори" (№ 2) и "нашите предшественици", т. е. "nostri predecessores" (№ 14). Папата "небрежно" променя Калоя- новия израз и той става "Petro, Samuelis et allis progenitoribus tui...", t. е. "твоите предци" (№ 3); Калоян веднага поема протегнатата ръка: "Symeonis, P&#233;tri et Samuelis progenitorum meorum...", т. е. "Симеон, Петър и Самуил, мои предци"!



Двамата партньори използват богат репертоар от доказателства и доводи, сред които изпъкват историческите



113





свидетелства. В първото си писмо Калоян, след като отбелязва, че неговите предходници вече са имали "царска корона и достойнство", допълва: "както намираме в нашите книги" ("... in libris nostris"). След това два пъти българският цар напомня на папата, че черпи доказателства от старите книги (№№ 14, 17). Папата не останал по-назад. В отговора си на първото Калояново писмо Инокентий III съобщава, че е наредил да се проучат отношенията на българите със Светия престол, като се потърсят сведения в регистрите. И след това прави кратък преглед на тези отношения: от първото пратеничество на княз Борис до папа Николай I, през събитията от понтификата на Адриан II до решенията от февруари 870 г., когато българите признали върховенството на Константинополската патриаршия. Когато Калоян преценил, че аргументите за неговата титла, сана на духовния глава и статута на държавата му, почерпени от историята, са може би недостатъчни, умело се обърнал към действителността. В писмото си, писано след 22 февруари 1203 г. (№ 8), българският цар, сякаш между другото, съобщил на папата: след като "гърците" узнали, че в Търново пристигнал бриндизийският архипрезвитер Доминик, император Алексий III Ангел и патриарх Йоан X Каматир му предложили: "Ела при нас, ще те коронясаме за цар ("imperatorem") и ще ти поставим патриарх ("patriarcham"), защото царство ("imperium") без патриарх не бива". По-нататък той добавя, че е отхвърлил направеното предложение, "защото искам да бъда роб на св. Петър и на твоя светост". Дали папата е повярвал в искреността на своя партньор (последната фраза безспорно го е ласкаела), трудно може да се прецени. Но оказаният натиск безспорно е дал резултат, а българският цар спечелил предимство.



Голямата игра завършила с голяма победа. Но за кого била победата? В дипломацията рядко има категоричен победител. В нормалната дипломация, а не в силовата. Затова е дипломация. Крайният резултат трябва да изглежда



114





така, че и двете страни да бъдат доволни, дори всяка да си вярва, че тя е спечелила. Как е изглеждал крайният резултат от продължилите няколко години преговори между Инокентий III и цар Калоян?



В края на 1203 г. цар Калоян изпратил на папата документ, който няма, съвсем естествено, нито надслов, нито обръщение. В самия текст той е наречен chrysobolum, т. е. "златопечатник", което възхожда към гръцкия термин &#967;&#961;&#965;&#963;&#972;&#946;&#959;&#965;&#955;&#955;&#959;&#957; — документ със златен печат. Неговото издаване е привилегия на византийските василевси, а сетне и на българските царе. С този хрисовул (№ 14) Калоян поставя Българската църква под върховенството на папата; той, както и всички по-нататъшни български владетели "ще бъдат под властта и повелята на същия свещен и апостолически престол". Клетва, също със специален документ (№ 22) — сторил и архиепископ Василий, който се задължил всеки път, когато коронясва българския цар, да изисква от него "клетвено уверение", че ще бъде "верен на този, който тогава заема апостолическия престол". Какво получили българите в замяна? По своя легат кардинал Лъв папата изпратил на Калоян корона, скиптър, знаме и разрешение да сече монети (№№ 11, 23, 24), а палиум и други отличителни знаци на българския архиепископ. След това, според архиепископ Василий (№ 25) той го помазал с миро, благословил го и го посветил за патриарх, като му предал пръстен, "привилегиум", "писания" и "наставления". Това станало на 7 ноември 1204 г. На следващия ден, 8 ноември, кардинал Лъв коронясал и благословил цар Калоян, като поставил на главата му царска корона. Така пише българският духовен глава. Докато папата наредил на своя легат да короняса Калоян за крал (rex), а Василий да бъде помазан за примас (primas), което не означава нищо друго, освен първи между останалите свещенослужители в държавата.



Какво е станало в действителност на 7 и 8 ноември 1204 г. в българския престолен град Търново? Калоян от самото



115





начало на преговорите искал едно (цар и патриарх), а получил друго (крал и примас). Но публично, чрез писмата до Инокентий III показал, че е получил първото, т. е. желаното, исканото. Без да възразява или недоволства, като се задоволил да извърши необходимата промяна на двата термина. Малка, но изключително важна промяна. Обратно, от папата било поискано едно, но той дал друго. Но не възразил, когато тържествено му благодарят и Калоян, и Василий, че са получили първото, т. е. желаното, исканото! Калоян не е могъл да поиска друго, освен царска титла за себе си и патриаршеско достойнство за своя църковен водач. Така повелявало историческото право и отколешната българска традиция. Когато папата не му дал исканото, той с лекота подминал апостолическото решение и се направил, че е получил желаното. За него е било важно самото решение, самият жест на папата, а не съдържанието му. Той бил цар (а българският духовен водач патриарх), както и предходниците му, по смисъла и силата на право, получено в началото на десетото столетие. Но решението на Инокентий III, освен че му осигурило инсигнии, благословени от водач на църква с международен авторитет, му откривало пътя към нещо по-високо — титлата "василевс (цар) на българи и гърци (ромеи)". И той не е сбъркал. След като латинците превзели Константинопол (12 април 1204 г.), Калоян се оказал единственият законен цар на Балканите; останалите били самозванци. И протегнал ръка към така желаната още от Симеоново време титла (Ив. Божилов. Седем етюда..., 176-179). Инокентий III също не е имал избор. Той е могъл да даде само едно — титлата rex (крал), защото за него е имало само един imperator — този на Свещената римска империя на германците. Но в името на своята голяма цел — разширяване на папското влияние на Балканите (а защо не и противопоставяне на Константинопол?) — той бил готов да си затвори очите и да подкрепи амбициите на своя "духовен син" върху титлата "цар на българи и ромеи"



116





(папското решение е от 25 февруари 1204 г., т. е. преди кръстоносците да превземат Константинопол и да създадат в сърцето на Православието една католическа империя).



Какво би трябвало да се очаква след разменените тържествени документи и още по-тържествени актове, извършени в Търново на 7 и 8 ноември 1204 г.? Ако не вечно, то поне за момента пълно подчинение на българския цар на политиката, провеждана от римския първосвещеник. Или поне изпълнения на отделни искания или внушения на Инокентий III. В преписката, освен проблема за титлата и инсигниите на българския владетел, се появяват и две теми, които са свързани пряко с междудържавните отношения в Югоизточна Европа. Първата засяга отношенията между България и Унгария, чието влошаване се дължало на трайните унгарски намерения за овладяване на българския Северозапад, преди всичко Белград и Браничево. Този въпрос е поставен от цар Калоян (№ 17) и папата се отзовава на това искане, като пише до всички свещенослужители в унгарското кралство, а чрез кардинал Лъв и до унгарския крал (и двете писма не са сред публикуваните тук).



По-важна и за двете страни била втората тема. Тя засягала отношенията на България с Латинската империя, създадена след превземането на Константинопол (12 април 1204 г.). Вероятно нито Калоян, нито Инокентий III са се залъгвали, че постигнатото между тях двамата споразумение би могло да окаже някакво въздействие върху новата политическа и междудържавна обстановка на Балканите. Калоян безспорно имал намерение да се възползва от промяната в Константинопол (за това свидетелстват всичките му действия от началото на 1204 г.) и да осъществи голямата идея на българската външна политика. Инокентий III дори не бил изправен пред "избор": новият му "духовен син", българският цар, бил важен за осъществяването на неговите амбиции, но той стоял категорично зад кръстоносците, новите господари на Константинопол. А латинците



117





били безкомпромисни: като "наследници" на Византия, те имали претенции към българското царство. При това положение сблъсъкът между тях бил неизбежен.



Папата се намесил в отношенията на Калоян с Латинската империя веднага след катастрофалното поражение на рицарите на 14 април 1205 г. край Адрианопол. Така поне свидетелства кореспонденцията (№ 26). Инокентий III настоява българският цар да сключи мир с латинците и да освободи пленения император Бодуен (сведенията за съдбата на първия латински император са противоречиви). Той изведнъж нарушил добрия тон, характерен за цялата преписка и заплашил българския цар с нова кръстоносна войска. Отговорът на Калоян — както казах вече, той е загубен — бил категоричен и доколкото може да се съди по текста в Gesta Innocentii III РЕ с достатъчно твърд тон. Новото писмо на папата със същите искания (№ 27) отново не дало резултат, а отговор не се получил, тъй като Калоян бил убит край стените на Солун (8 ноември 1207 г.).
цитирай
12. leonleonovpom2 - Здравей, Марине!в " Ист...
27.01.2021 00:42
Здравей, Марине!
Ако не се лъжа в " Империя Бизантина " на Дюканж , за съжаления не разполагам с нея сега, за да проверя, пише по- други неща за писмата на Калоян и свързаното с Калоян в НЕЯ ИМА ДЯЛ " иСТОРИЯ НА бЪЛГАРИЯ" тЯ Е С ОКОЛО ВЕК ПО- РАННА ОТ ТАЗИ НА ПАИСИЙ ФРАНЦУЗИНЪТ МИНАВА ЗА НАЙ-КАЧЕСТВЕНИЯ ИСТОРИК НА 17- ТИ ВЕК! Например, кръстоносния поход го иска крал Емерих Унгарски, заради отнетата от Калоян Белградско-Браничевска област Папата отклонява искането с думите ,че Калоян няма да се занимава повече с него
Ромеите искат Калоян за император, с увещанието ,че ще бъдат покорни и изпълнителни Но Калоян отклонява предложението
Папата иска от Калоян уверение, че той е от благороднически род, а не узурпатор на престола Калоян представя искането Папата отговаря че е проверено ,той наистина е от стар римски род! За да му връчи корона и знаме И най важно е писмото до Бодуен, отговор на искането му да предаде властта, защото е узурпатор, тези земи не са негови Той отговаря, че земите са Бълтарски, ромеите само временно са ги присвоили. Те са собственост на предците му, и братята му са си върнали собствеността Той не е узурпирал тези земи, узурпирал ги е Бодуен И категорично отказва да му се подчини Преди това обаче му е предложил мирИ това пише в присмото през 1205 г ,в отговор на искането да освободи Бодуен Казва ,че е щял да изпълни молбата на светия отец, но междувременна Бодуен се споминал, за съжаление

И най важното ,Стойчо Керев беше дал гласност на това, че когато пристигнали папските легати във връзка за връчването на короната и църковното знаме , те високомерно казали ,че идват от вечния град Основан от героя/ наследниците му/ на Троянската война Еней И другаде съм чел това Очаквали ,че този Балкански субект хабер си няма Но Калоян се усмихнал и казал ,че много добре знае с кого е воювал народът му в тази война Те се слисали
Оттук се прави предположението ,че в Търново е имало превод на " Илиада" или Калоян я е чел, когато е бил заложник в Константинопол Има такава практика, като се подпише мирен договор и има съмнения ,че ще се спазва да се дава наследникът за заложник В замяна той получава високо образование-Калоян владее перфектно гръцки И се освобождава, когато престонаследникаъттрябва да заеме престола
Късно е, спирам!

ИРИ/ не се наричала никога Византия империята при съществуването си/ по времето на Калоян не е по силна от България Знаейки това, ромеите предлагат престола на Калоян
Дюканж е първият голям историк, който ползва това име на империята Бизантина или Бизанс!До края на съществуването си, тя е Ромейска империя-или Романия Затова турците я наричат Рум или Лумелия!
Запомни това Марине и не повтаряй грешни и измислени постановки от материали за Византийска империя при Калоян- той няма да разбере за какво става дума , още повече пък за гръцка!
цитирай
13. get - До 11. mt46 - Тъй, тъй Марине и ти се нареждаш в стройната редичка на Boulgarokton-ците в Българската НЕ-ука?
27.01.2021 10:49
След КАКТО Е ВИДНО сам не си чел кореспонденцията? Начената НЕ ПО инициатива от цар Йоаница а от Римския папа Инокентий III !!

При което ТОЙ ПЪРВИ ПИШЕ - ЦИТАТ:
" ... чухме, че ТВОИТЕ ПРЕДЦИ СА ПРОИЗЛЕЗЛИ ОТ БЛАГОРОДЕН РОД на град Рим и че ти си получил от тях благородната кръв и чувството на искрена преданост, което ти имаш спрямо апостолическия престол като ПО НАСЛЕДСТВЕНО ПРАВО, отдавна вече си поставихме за цел да те посетим посредством писма и пратеници. ... Сега обаче ние сметнахме, че и тази грижа трябва да се поеме между другите наши грижи или, по-скоро, поета вече отдавна, ще трябва да бъде изпълнена, за да те подкрепим с пратеници и наши писма в похвалното намерение и да те укрепим в предаността ти към апостолическия престол." - КРАЙ НА ЦИТАТА.

И примери за? КАК НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ПИШЕ ИСТОРИЯ - особенно тази на България!
Която ти АРОГАНТНО ТВЪРДИШ: "Тя е обективна" от което и НАУЧНА?

Хайде с примери да посоча "научността" в интерпретация на фактите от АНТИ-УЧЕНИТЕ ... В. Златарски и "аФторитета твой" Иван Ангелов Божилов? От който копи-пействайки го СМЯТАШ, ЧЕ ДАВАШ НАУЧНИ "АРГУМЕНТИ"?

По отношение ФАКТА ТВЪРДЯН ОТ ПАПАТА - "ТВОИТЕ ПРЕДЦИ СА ПРОИЗЛЕЗЛИ ОТ БЛАГОРОДЕН РОД"?
Цитат-КОМЕНТАР на Златарски?
"от тези думи на папата МОЖЕ ДА СЕ ЗАКЛЮЧИ че до Рим са достигнали донесения или слухове ..."
Мой КОМЕНТАР на "златарския коментар" - ГДЕ ГИ ТЕЗИ "ДОНЕСЕНИЯ" или "СЛУХОВЕ" бре "обективни" исторически "изследователю" бай Василе с малко име ПРОФЕСОР?

Ама НАУЧНИТЕ ДОВОДИ на бае Васил с Професор за малко име ... намират благодатна почва и при Ив. Божилов - който поема ЗЛАТАРСКАТА ЩАФЕТА ... та и я доразвива в ...? Цитат по Божилов:
"В първото си писмо папата ОСТРОУМНО ОТБЕЛЯЗВА: "чухме, че твоите предци произлизали от благороден род на град Рим"."

Защо го пише това КОМУНИСТИЧЕСКИЯ НОМЕНКЛАТУРЧИК В БАН, той също й, професор-агент на ДС в Светаята светих на Българската АКАДЕМИЧНА наука ... който ТИ ПАПАГАЛСКИ ПОВТАРЯЙКИ, следваш "НАУЧНО-АРГУМЕНТИРАНО" - ЪМ?

цитирай
14. mt46 - Понеже си доста нагъл, арогантен и необективен, не заслужаваш да ти отговарям!...
27.01.2021 19:05
get написа:
mt46 написа:

И не изпълнявам никаква поръчка!...


Тогава ЦИТИРАЙ от късна античност или ранно средновековие ИЗВОРОВ МАТЕРИАЛ в който се споменават не РОБИ=СКЛАвини <<политоним>!< ... а това към което ги приравняваш СЛОВЕНИ=СЛАВЯНИ - лингвоним ?!

Питане към теб специалиста в Лингвистика? Защото историк - не си.
Според теб и тези които са те учили ... от какви (прото)коренови произхождат:
б) сКЛавини
б) сЛовени?

Защо ПРЕНЕБРЕГВАШ ... основни неща за ПРЕДМЕТ и МЕТОД на науката История - ОБЕКТИВНОСТ?!

А че не си обективен - говори самият факт, че гръцкото черно-на-бяло политическо понятие: СКЛАВИ=РОБИ и арабско САКАЛИБА=ПОКОРЕНИ ... ти се опитваш да го превеждаш през СЛОВО - Е ?! Чиста ЛИНГВИСТИЧНА ИЕЗУИТЩИНА !!

цитирай
15. mt46 - https://protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Slovene%20-%20Sklaboi%20-%20Slavyani.htm
27.01.2021 19:10
Има доста и различни хипотези...
Гласните О-А /и не само те/ се редуват в корените на някои думи...
Мой пример: благослОв - благослАвям...
цитирай
16. mt46 - Да, не изключвам тези възможности...
27.01.2021 19:46
silviia написа:
Аз говоря за титли, не за знания.
Не изключваш някой асистент да е по-добър от професора, нали? :) Или буквално да се краде от научните постижения на по-низшестоящите? :)

Като студент аз бях по-умен от някои професори... :)
Сега не ми се занимава да набера и да публикувам в Интернет пиесата си "Да бъде" /1994 г./, която е свързана с темата...
цитирай
17. mt46 - Да, има и такива...
27.01.2021 19:47
silviia написа:
А колко доктори и професори си виждал да пишат и говорят с грешки? Аз - много.

цитирай
18. silviia - .
27.01.2021 20:40
Аз бих прочела пиесата ти с интерес.
цитирай
19. mt46 - Наименованието "Византия" се е утвърдило в световната историческа наука!...
27.01.2021 23:17
leonleonovpom2 написа:
Здравей, Марине!
Ако не се лъжа в " Империя Бизантина " на Дюканж , за съжаления не разполагам с нея сега, за да проверя, пише по- други неща за писмата на Калоян и свързаното с Калоян в НЕЯ ИМА ДЯЛ " иСТОРИЯ НА бЪЛГАРИЯ" тЯ Е С ОКОЛО ВЕК ПО- РАННА ОТ ТАЗИ НА ПАИСИЙ ФРАНЦУЗИНЪТ МИНАВА ЗА НАЙ-КАЧЕСТВЕНИЯ ИСТОРИК НА 17- ТИ ВЕК! Например, кръстоносния поход го иска крал Емерих Унгарски, заради отнетата от Калоян Белградско-Браничевска област Папата отклонява искането с думите ,че Калоян няма да се занимава повече с него
Ромеите искат Калоян за император, с увещанието ,че ще бъдат покорни и изпълнителни Но Калоян отклонява предложението
Папата иска от Калоян уверение, че той е от благороднически род, а не узурпатор на престола Калоян представя искането Папата отговаря че е проверено ,той наистина е от стар римски род! За да му връчи корона и знаме И най важно е писмото до Бодуен, отговор на искането му да предаде властта, защото е узурпатор, тези земи не са негови Той отговаря, че земите са Бълтарски, ромеите само временно са ги присвоили. Те са собственост на предците му, и братята му са си върнали собствеността Той не е узурпирал тези земи, узурпирал ги е Бодуен И категорично отказва да му се подчини Преди това обаче му е предложил мирИ това пише в присмото през 1205 г ,в отговор на искането да освободи Бодуен Казва ,че е щял да изпълни молбата на светия отец, но междувременна Бодуен се споминал, за съжаление

И най важното ,Стойчо Керев беше дал гласност на това, че когато пристигнали папските легати във връзка за връчването на короната и църковното знаме , те високомерно казали ,че идват от вечния град Основан от героя/ наследниците му/ на Троянската война Еней И другаде съм чел това Очаквали ,че този Балкански субект хабер си няма Но Калоян се усмихнал и казал ,че много добре знае с кого е воювал народът му в тази война Те се слисали
Оттук се прави предположението ,че в Търново е имало превод на " Илиада" или Калоян я е чел, когато е бил заложник в Константинопол Има такава практика, като се подпише мирен договор и има съмнения ,че ще се спазва да се дава наследникът за заложник В замяна той получава високо образование-Калоян владее перфектно гръцки И се освобождава, когато престонаследникаъттрябва да заеме престола
Късно е, спирам!

ИРИ/ не се наричала никога Византия империята при съществуването си/ по времето на Калоян не е по силна от България Знаейки това, ромеите предлагат престола на Калоян
Дюканж е първият голям историк, който ползва това име на империята Бизантина или Бизанс!До края на съществуването си, тя е Ромейска империя-или Романия Затова турците я наричат Рум или Лумелия!
Запомни това Марине и не повтаряй грешни и измислени постановки от материали за Византийска империя при Калоян- той няма да разбере за какво става дума , още повече пък за гръцка!

цитирай
20. mt46 - Да, но са ми останали само 2-3 екземпляра...
28.01.2021 20:28
silviia написа:
Аз бих прочела пиесата ти с интерес.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19163903
Постинги: 3687
Коментари: 45099
Гласове: 148922
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031