Инфекциозно-инвазивният план на човешкия организъм е сложен и многообразен. Броят на патогенните възбудители които е открила официалната медицина(над 5000) непрекъснато се допълва с мутанти и различни преходни форми. Те образуват патогенната микрофлора и микрофауна на организма.

Огнищата на патогенните микро и макроорганизми образуват своеобразни „родови гнезда", разхвърляни по целия организъм. В тях се срещат бактерии, вируси, едноклетъчни, хелминти, гъбички, различни преходни форми и мутанти, образуващи „приятелска симбиоза" и кластерно поддържащи се помежду си. Може да има и огнища с единични обитатели.

Традиционно патогенните възбудители се делят на следните видове:

- Вируси;

- Бактерии;

- Едноклетъчни;

- Гъбички;

- Хелминти (глисти).

Вирусите, най-малките възбудители на инфекциозните болести, представляват вътреклетъчни паразити. Размножавайки се вътре в клетката, те изтощават клетъчните ресурси и дълбоко, често пъти необратимо нару-шават обмена на веществата, което в крайна сметка става причина за унищожаване на клетката. Медицината добре е изучила вирусите на грипа, на полиомиелита, шарката, на енцефалита, аденовирусите и др.

Бактериите са по-едри, в сравнение с вирусите, микроорганизми с примитивна форма на клетьчна органи-зация. Те са широко разпространени в природата и сред тях има неголям брой видове, способни да предизвикват болести при човека - това са така наречените патогенни бактерии(гнойни стрептококи, холерен вибрион, възбудителите на сибирската язва, чумата и т.н.).

Едноклетъчни организми (първаци)

Най-голямо значение в патологията на човешкия организъм имат три вида едноклетъчни: токсоплазмозата, трихомонадата, хламидиите. Токсоплазмата попада в човешкия организъм чрез продуктите или от болни животни и се разнася с кръвния поток, увреждайки различни органи (мозъка, очите, далака, черния дроб, лимфните възли и т.н.). Токсоплазмозата може да съществува години, тя се характеризира с ниска температура, слабост, главоболие, раздразнителност, намалена работоспособност, влошаване на паметта и зрението, увеличаване на лимфните възли, черния дроб, далака. Понякога се появява миокардит , хепатит, психически разстройства. Токсоплазмозата може да бъде вродена(възбудителят се предава на плода от болна майка по време на бременността) и придобита.

Особено коварен и разрушителен паразит е трихомонадата. Наричат я „терористката на XX век" Трихомонадата има три цикъла на развитие (бактериален, амебовиден, цистоподобен) и множество преходни форми. Традиционно се смята, че трихомонадата е паразит в устната, чревната и уровагиналната кухина. С помощта на разреждащ тьканите ензим трихомонадата може да се внедрява в органите и да прониква през стените на съдовете в кръвта и лимфата. Нещо повече трихомонадата е способна да отделя на повърхността си антиген, идентичен на човешките антигени и това дезориентира имунната система, отслабва нейните атаки към паразита, като прави трихомонадата слабо уязвима.

Гъбички

Микроскопичните гъбички се отнасят към междинния клас между растенията и животните. В сравнение с бактериите имат по-голям брой клетки и по-сложен строеж, еднакъв за всички гъбички. Те се състоят от нишки, които разклонявайки се и преплитайки се, образуват мицел.

Най-важно значение в патологията на човешкия организъм имат две големи групи гъбички:

Плесенни гъбички(от рода на аспергилите – тип 1 и от рода на пеницилините – тип 2) предизвикващи плесенни микози (аспергилоза на кожата, лигавиците, вътрешните органи, външното и вътрешно ухо и др.);
Дрожди и дрождоподобни гъбички, от които най-голям интерес представлява гъбичката Кандида (уврежда кожата, лигавиците, вътрешните органи).

Заболяванията, предизвикани от гъбичките Кандида, са толкова широко разпространени из целия свят, че кандидозата е наречена „болест на XX век".

Хелминти

Хелминтите(глистите) са паразитни червеи, които се разделят на следните видове: плоски(смучещи ленто-видни), кръгли (аскариди, власоглави, острици и т.н.) и плоски смучещи (фасциоли). Хелминтозите в зависи-мост от мястото на локализиране на хелминтите протичат предимно с увреждане на заразения орган или тькан, като това е заболяване на целия организъм. Заразяването протича основно при поглъщане с храната на зрели яйца или личинки на хелминтите(личинките на някои видове глисти проникват в човешкия организъм през кожата при ухапване от насекоми). Хелминтите са извънредно плодовити, много от тях отделят за денонощие хиляди и десетки хиляди яйца или личинки.

Патогенните възбудители (ПВ) проникват в организма и създават огнища на замърсяване по различно време, с различни интервали. Те сякаш образуват различни слоеве.

Патогенните възбудители (ПВ) проникват в организма основно през носа и устата, но могат да се внедрят и при ухапване от животно или чрез заразена храна. Те създават огнища на замърсяване по различно време, с различни интервали и образуват различни слоеве на инфекция.
  Поради малкия си размер броят им може да достигне десетки хиляди в един човек и могат да доведат до тежки последствия за здравето и живота на човека. Те могат да уреждат: физиологични системи, органи, жлези, компекси, пространства, лимфа, кръвта на човека, костите, на практика ВСИЧКО в човека.