Постинг
27.05.2019 21:55 -
Вечна есен
Автор: zlatkostanoev
Категория: Поезия
Прочетен: 1420 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.05.2023 12:14
Прочетен: 1420 Коментари: 0 Гласове:
15
Последна промяна: 14.05.2023 12:14
ВЕЧНА ЕСЕН
Едно ми есенно такова —
не мозък сякаш, а олово
в главата ми отвътре има,
че така тежи, боли ме.
Не ми е днес а все е снощи,
не ме държат и мойте мощи
пропити с мента и мастика,
не е беда, с това се свиква.
Коктейл от Бога с име Облак,
Земята с него — вечно обла
току-що сякаш сътворена,
тук-там със някоя морена.
Дамоклев меч с угроза тука
превърнал се е махмурлука,
виси и чака той над мене —
агнеца жертвен — да ме вземе.
Метежна есен ме преследва,
настигат ме и ме обсебват
Ван—Гоговите слънчогледи,
уж бягам им, а те отпреде...
Навън жита и ечемици
назрели жълти кат жълтици
и трезв въпрос във мен напира:
как ечемикът става бира?
Един сезон за мене има
и няма пролет, лято, зима,
светът е повече чудесен,
защото ми е вечна есен.
Бурен Трън
Тагове:
"Некой саображения", относно т...
Показвам Ви колко лесно е да си спретнет...
Особености на народните носии от Тракийс...
Показвам Ви колко лесно е да си спретнет...
Особености на народните носии от Тракийс...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.