... Дрън -дрън я!

Ма той хепЕтен никак не се усеща, че вместо „пуснал гласът“ си направо се е изпуснал в гащите си с ето това:


 „Левски до Филип Тотю, 1 март 1871 г.:           Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.“


http://blackpredator.blog.bg/zabavlenie/2017/03/26/puskam-si-glasa.1517936

Е-е, нЕма как бракЯ и сестри, хем да искаш „Шойгу, концисионер на България“ и хем точно тия думи на Левски да използваш за довод!

Туй нещо го може само менте-българин или „настояшчий россиян“. 

Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме

За първото, което Вие предлагате и го искате по-скоро, та чрез Н.М.Тошкова да помолите негово високо императорско величество за помощ, за което сте уверени, че и без друго ще помогне. Дай боже да помогне и да подпише барем за нашата република, ако техните републиканци гони и наказва до смърт. Брате, тук за тоя ми предмет да не падате в съмнение, че аз противостоя на мнението Ви. Не, но няма да Ви отговарям, докато са не забележите именно кои са и отде са тамкашните ни родолюбци, които дават глас за тоя най-деликатен и важен предмет, който е като център на всички други наредби. Като се предложи [реши], води и всички други [въпроси] след себе си и сме в ръцете на прегледвача.

Брате, ние не отказваме помощта и от дявола, но имаме си предначертание. Затова и Вие побързайте, както Ви пиша по-горе, та да побързаме и ние към Вас с нашето мнение. Ако ли някой не подпише, както казахме, и останеш ти сам, тогава има пак какво да приказваме.

Сега ида за втория ни предмет, който не е да се реши между теб и мен, а остава за [най]-подирния ден да се реши по вишегласие от БРЦК в България с Вас заедно: зиме или лете?

В първото си писмо дадох мнението си, че трябва зимно време. Като съм убеден твърдо за мене си, пресмятали сме и тук-таме пред няколко още наши по-разумни и [те] са казвали истината тогава, [че зимата] е време. Но ние не смеем да кажем решително, ако да сме убедени, че тогава е спасението ни, защото губи значението си, [тъй като] Централният ни комитет трябва да подпише. В първото си пък писмо, гдето аз изрекох на Вас, е срещу писмото Ви на г-н Йованица Пишмиша в Т.Магуреле, в което излагате да пренесете триста хиляди пушки от Одеса във Влашко, че да премините през лятото за в Балкана. Право ли е да решавате сами, като знаете, че и в Българско се работи? Мисля, не!

Ето сега ми казвате в писмото си, че сте дохождали в разговор с някои си родолюбиви българи и на въпроса Ви отговаряли защо в 67 [1867 г.] и 68-мо [1868 г.] не взеха българите участие с четите? Ето че те си остават глупави на това питане, а българите направиха много хубаво, че не се измамиха подир четите. Обязаността бе не да бунтуват народа, но да свикват от градовете и селата умни хора да им показват как трябва да се приготвят, че като им се даде знак за революция - да бъдат всички готови. Това, брате Филипе, ако си забравил, [то] да им кажеш на горните господиновци. Аз имам и закона в пазвата си от 67-мо [1967 г.]. А и всичките войводи изпълниха ли, както им налагаше законът? То не ни е засега работата да говорим, а искам да докажа на горните ни родолюбци, че българите, ако бяха се повлекли след четите, щяха да принесат полза на руския цар, пък за тях си щяха да изгубят най-добрите си юнаци, ръцете на кои[то] стои българската свобода. Пък тогава нека отсвирюва [нека тегли] България един век още. Това така доказвам на нашите родолюбци, щото да престанат ония бърборения. С факти имам да докажа, че с руски агенти съм имал да работя, без да знам, в 69-то [1869 г.], единия препоръчан от одеските българи, пък не излезе така. Уловихме няколко шартанлъци и хайде - отдето е дошъл. Кога стане нужда, ще го кажем с всичките му работи. Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.

Брате Филипе, чакам на това писмо отговора Ви, че тогава ще се разберем как и какво ще работим.

Левски до Филип Тотю,
18.04.1871 г.

 

Който има очи да чете,
който има уши да слуша!
А, главите пълни с „два вагони книги“
не са това което им се иска да са! 

Ама много е готин Бойко, беееее! Страхотен е! Мъж, та дрънка!



Как само им го нафърфорчи! Натутурузи им го целия. Барабар с макарите. Направо им скъса г@за!



Разплака им фамилията. Разката им дръндара лелин. Скри им шайбата. Разказа им играта. Бръкна им в организма. Навря ги в кучи г@з. Ошашави ги!



Българите съзряха и поумняха. На тези избори България гласува ЗА цивилизована Европа. България гласува ЗА принадлежност към най- мощната военна машина в човешката история. България гласува за сигурност, прогрес и просперитет.



Обратната страна на медала е тази: българите казаха НЕ на реакцията. Българите казаха НЕ на изостаналата и западнала азиатска Русия.



Казано другояче, товаришчи, идите на х@й! Сбогом!



ПОСЛЕПИС:

А социализЪма беше и си остана едно недоносче!

... А бе, то туй беше ясно, ама ама не е достатъчно.
Иначе ше продължим да ги гледаме и слушаме докато се гърчат да обясняват, че се забавлявали.