... Един разказ от Марк Твен ... и две думи от мен

                                         Признателният пудел

Веднъж един благороден лекар (който чел разказите за великодушни постъпки) намерил безстопанствен пудел със счупен крак и прибрал клетото животно у дома си. След като наместил счупените кости и превързал ранения крак, той пуснал на свобода малкия скитник, без да мисли повече за него. Но колко голяма била изненадата му, когато отворил една сутрин вратата си, няколко дни след случката, и видял признателният пудел да чака там търпеливо, а до него друго безстопанствено куче с крак, счупен при някаква злополука. Добросърдечният лекар веднага облекчил страданието на нещастното животно и не забравил да се възхити от неразгадаемата добрина и милост на господа, който бил готов да си послужи с такова смирено оръдие като клет безстопанствен пудел, за да поучи и т.н., и т.н.
Продължение

На следното утро благородният лекар намерил двете кучета, сияещи от признателност, да го чакат на вратата, а с тях имало други две кучета — също сакати. Той бързо изцерил болните и четирите кучета си отишли, като оставили благородния лекар, изпълнен повече от всякога с благоговейна почуда. Денят изминал, дошло утрото. И там, при вратата, сега стояли четирите изцерени кучета, а заедно с тях други четири, нуждаещи се от изцерение. Този ден също изминал и настъпило ново утро; този път шестнадесет кучета, осем от тях наскоро осакатени, заемали тротоара, а хората обикаляли отстрани. Към обед всичките счупени крака били наместени, обаче благоговейната почуда в гърдите на лекаря започнала неволно да се смесва с нечестиво чувство. Слънцето отново се вдигнало и огряло тридесет и две кучета, шестнадесет от тях със счупени крака, които заемали целия тротоар и половината от уличното платно; наблюдаващите тази сцена хора заемали останалото свободно място. Воят на ранените, веселото квичене на изцерените животни и забележките на стоящите наоколо граждани звучали като мощна и вдъхновяваща възхвала, обаче движението по тази улица било възпрепятствувано. Добрият лекар наел един-двама фелдшери, които да му помагат, и свършил благородната си работа, преди да мръкне, като най-напред се отказал от членството си в черквата — предпазна мярка, която му позволи да се изразява с онази свобода, която се налагала от случая.

Обаче някои неща имат своите граници. Когато отново се зазорило и добрият лекар видял огромното множество умоляващи кучета, той казал: „Трябва да призная, че разказите за великодушни постъпки са ме подвели и измамили; те разкриват само хубавата част на историята и спират там. Дайте ми пушката; тази работа е вече отишла достатъчно далеч.“

И той излязъл с оръжието си, като по една случайност настъпил опашката на първия си пациент — пудела, който веднага го ухапал по крака. Великото и благородно дело, с което се бил нагърбил този пудел, събудило у него такъв мощен и все по-засилващ се възторг, че най-после слабата му глава се замаяла и той побеснял. Подир един месец, когато благородният лекар лежал в предсмъртна агония от бяс, той повикал при себе си своите ридаещи приятели и заявил:

— Пазете се от книгите. Те разкриват само половината от историята. Когато някой нещастен клетник ви поиска помощ и вие започнете да се съмнявате в изхода на благородството си, възползувайте се от предимството на съмнението и убийте молителя.

И като казал това, той извърнал лице към стената и издъхнал.

... И да, това е постинг МЕРЛИНЕ защото, това което аз представям го правя като основа за дебат и който иска коментира или дебатира според възгледите си.
А ти, ми предлагаш за авторски постинг някакъв тюрлюгювеч от няколкото хиляди знака под които  ясно си личи мисълта на Яков Кедми или някой друг който ти е разбичкал мозъка. И ако въз основа на това се мислиш, за ... просветен, то за мен и други си просто смешен в напъните си да се доказваш като ерудит.

Разликата между нас двамата е, че за мен това не е довод който да ти го натяквам под всеки постинг, все пак имаш правото да си тук като всеки друг.

Към момента положението е такова;
Прочетен: 36 Коментари: 1 Гласове: 0

Който е коментирал да не си помисли, че аз съм го изтрил.