Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.06.2020 16:58 - Днес е Видов ден ....
Автор: getmans1 Категория: Политика   
Прочетен: 2289 Коментари: 11 Гласове:
6

Последна промяна: 15.06.2020 17:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  Концлагерна България – историята няма как да не потресе сърцата на младите

                         Остров Белене плаче да бъде изчистен и превърнат в музей на едно от
                                                     най-големите комунистически престъпления

   imageimage    

Точно около годишнината от създаването на концлагера Белене Марин Бодаков ми изпрати пътеписа на своя студентка. Сетих се, че имам и други интересни работи на млади българи, някои, живеещи в чужбина. Все укоряваме младите хора, че не се интересували от страданията на българския народ по времето на комунизма, но това просто не е вярно. Наистина за един 18-20 годишен човек случилото се преди 30 години е горе-долу толкова отдавна, колкото и случилото се преди век. Спомням си, че на мен самата някога разказите за 50-те и 60-те години ми изглеждаха като истории от далечното минало - и никак не е чудно, когато е станало преди да се родиш или малко след това, а житейският ти опит тепърва започва. 
След време разбрах - и то с огромно смайване, че някои мои приятели имат спомени от Пражката пролет през 1968 година, а разликата във възрастта ни не е чак толкова голяма. С натрупването на годините човек променя отношението си към миналото и колко "отдавна" е било нещо. 
Но укорите към младите българи - че не се вълнуват от престъпленията по време на комунизма, са несправедливи, защото моят личен опит показва колко чувствителни са те към страданията на жертвите на един тираничен и терористичен режим като комунистическия. 
И затова, когато колегата Марин Бодаков ми изпрати пътеписа на Дина, който публикуваме, аз разпознах в него всичко, което бях срещала у други млади българи, докоснали се до историята на онова време - потрес от несправедливостта и от насилието, съчувствие и състрадание към клетниците, минали през терора и робския труд на концлагерна България. И си помислих, че е хубаво да има повече диалог между поколенията, за да не се упрекваме несправедливо едни други. 

Даниела Горчева

БЕЛЕНЕ: ЖИВАТА ИСТОРИЯ

Дина Лепоева

През зимата на изминалата година посетих най-големия символ на репресия в човешката история – лагера Аушвиц-Биркенау. Очаквах силно разтърсващ час и половина, не стана точно така. Всичко беше толкова подредено и чисто, сякаш уредниците са се опитали да стерилизират самите артефакти. Изпитах леко разочарование и вероятно заради това мисълта ми ме отнесе към спомен, от посещението ми в един друг лагер. 

***
Лятото на 2019 г. Жегата е нетърпима и сякаш причаква своите жертви в горещата си паст. Записала съм се на лятно училище на тема „Защо ни да е помним“. Аз и още около двадесетина души, предимно ученици и няколко студенти като мен, сме натоварени на автобусчета и пътуваме от Плевен за Белене, където ни очакваше посещение на бившия трудов концлагер на остров Персин и среща с двама бивши концлагеристи. До днес това си остава най-разтърсващото ми преживяване. Най-искреното ми съприкосновение с живата история.

Пътуваме по разнебитения път и се клатушкаме в автобусчето потни, изморени, гладни към нашата цел – малкия дунавски град Белене. Пристигаме и комарите - големи и настървени, веднага нападат свежата плът, въпреки препаратите, с които ни напръскват организаторите. Отчаяно се мъчим да прогоним рояците от гладни летящи „вампири“ и тичаме към хотела, който е на самия бряг на реката. Подкрепяме се с по един сандвич, предвидливо осигурен от лятното училище, и се захващаме за работа. Говорим за 

измеренията на паметта,

 за целите на такива лагери като този на острова, за хилядите погубени души. Настроението ни е тегаво. Такова трябва да бъде. Тази огромна рана от миналото ни не спира да кърви и до днес. На следващия ден, след няколко интересни лекции и дискусии, се озоваваме пред вратите на действащия затвор на остров Персин. Огромни, железни, плашещи. Те се отварят и аз умирам от нетърпение да зърна какво се крие зад тях. Пустош...Това се крие зад тях. Поляна, след нея един огромен подвижен железен мост и после още една поляна. Времето на този остров е спряло, комарите са жадни и агресивни, а жегата направо убива. Това безвремие обаче е измамно, защото именно на това място, сред тези китни поля и лъскава, спокойна река, са се извършвали неподозирани зверства срещу невинни хора. Натоварват ни на няколко маршрутки и влизаме дълбоко в сърцевината на острова, където се намира лагерът. 
Най-накрая стигаме до една къщичка. Тя е била на управата на лагера. Встрани от нея, на една обрасла и гола поляна гордо виси дървената арка, посрещала хилядите лагеристи през годините. Намираме се на т.н. Втори обект. Признавам си, побиха ме тръпки, когато на арката прочетох надписите „Да, човек звучи гордо“ и „Ако врагът не се предава, се унищожава“ (цитат на Максим Горки). Това успя да ми въздейства по необясним начин и си представих погубените човешки животи и ежедневните страдания на това забравено от Бога място. Една горчивина се появи в устата ми, буца засяда на гърлото ми. 
На няколко метра от тази арка, служила за портал, се извисяват лагерните здания. Те са късни, от 70-те години. Първите концлагеристи са били принудени сами да си строят бараките, спали са в ужасно примитивни и тежки условия, изложени на студа или жегата, на насекомите. Тези първи бараки са били плетени и са се разпадали, още докато лагеристите са живели в тях. Те не съществуват днес.  
Влизаме вътре в тези лагерни здания - пълна мизерия. Държавата сякаш е забравила за това място, не иска и да чуе за него. Мазилката отдавна е напукана и изпопадала на пода. Вътре е пусто, някак призрачно. Няма стъклени витрини с различни артефакти, няма дори прозорци. Само рояци комари, блуждаещи в някога претъпканите помещения. Разказват ни как на лагеристите им давали по един черпак супа, която буквално била чиста вода, как са работили до пълно изтощение, как са ходили пеша километри, за да видят близките си на свиждане, ако изобщо получат разрешение. Зиме и лете са държани в тези бараки, в които лятото умираш от жега, а през зимата измръзваш от студ. Условията на този остров са жестоки, сезоните безмилостни. Едно от най-жестоките наказания е било да те съблекат полугол и да те оставят половин час на комарите. Тези огромни, жадни кръвопийци, който се въдят с милиони в близките до лагера блата. Затворниците са следени, унижавани, убивани. 
Един паметник се извисява пред бараките, дело на доброволци. Само той подсказва, че тук, насред тучните поля и пеещите птички, е вилняла смъртта. 

***
На следващия ден имаме среща с двама оцелели от лагерите. В очите на тези хора 

нямаше гняв, а смирение и тъга

 Техните разкази бяха лаконични, спокойни и може би затова бяха толкова въздействащи. Казват, че ги е държала единствено вярата, че са невинни. Че са на правилната страна на историята. Ръцете им са сухи, жилести, с изпъкнали вени. Личи, че не са ги жалили през годините, нямали са и друг избор.  

Много истории ни разказаха, но в моята памет останаха няколко неща. 
Как веднъж на няколко дни са идвали камиони с труповете на убитите от Ловешкия лагер. Техните тела са били слагани в чували от други лагерници, разлагали са се с дни, преди да бъдат извозени. Единият от свидетелите ни разказа как клетниците са били пребивани с тояга, докато черепът не бъде разбит и мозъкът не започне да тече. Наредили му да сложи трупа на така пребит човек в чувала и той никога няма да забрави ужасната миризма на мозък и кръв. 
Запомних и завета на близо 90-годишния бивш лагерист, вторият гост в нашата дискусия онзи ден. Той ни каза да не пропиляваме младостта си, да я изпълним със смисъл, защото имаме този шанс. Шанс, който той е нямал. 

***
Пътувахме из град Белене, видяхме остров Персин, и всичко това ми навяваше безвремие и много тъга. Едно забравено място. Една рана от миналото ни, която не спира да кърви, една страница, която държавата и историята не искат да затворят. Това място плаче да бъде изчистено, да бъде превърнато в музей на едно от

 най-големите комунистически престъпления

 на миналия век. Но си мисля и друго, докато пътувам из тревясалите селски пътища. Аз съм една от малкото, които са успели да почувстват автентичната атмосфера на мястото. То завинаги ще си стои там, в ума ми, и ще ми припомня това пътуване, което ме остави будна много нощи след като се върнах. 

Огромни благодарности на фондация „Софийска платформа“, които ми предоставиха възможността да участвам в лятното училище. 
Искрени възхищения към членовете на фондация „Остров Белене“ за усърдната им работа и за това, че ни развеждаха и съдействаха да видим, да знаем, да помним.

Снимки: Даниела Горчева, картата на острова е от книгата на Борислав Скочев "Концлагерът Белене"

...




Гласувай:
6



1. petgrig - Много мръсотии
15.06.2020 19:48
и мръсници от онова време още са живи.
И трудно си отива не друго, а отровната атмосфера, която създадоха.
цитирай
2. cortana - Гети, преди малко си писахме с ГУРУТО ни и той ми каза, че само да се върне вкъщи и ще покаже въпросната книга. :):):)
15.06.2020 20:01
Какви ли киселини причинява библиотеката на Смарти на другаря Венци, който нещо замлъкна с дрънканиците си по този адрес, защото за пореден път се видя кой е празнодумецът и кой този, на когото може да се вярва?? :):):)

И ако позволиш, Гети, ще пренеса поредната глЮпост, показваща посредствеността на въпросния другар от предния пост тук:

Под предния постинг Страхотницата :):):) аз написа:
Всъщност, Гети, ако позволиш. Още един ПП, че да издразним специално и другаря Венци. А е и показателно и е по темата.

В Австралия, компанията, в която ГУРУТО ни е все още "дивизионен командир' :):):), имат ЧАСТНА подводница, която всеки може да наеме, за да разглежда кораловите рифове. :)
'ТА ТЕ ТАКА!' :):):)
:):):)))
По отношение на което venci51 ето тази глЮпост, менторствайки ни, за пореден път написа:
А бе Жорко, за какво са те понижили толкова по длъжност?
Американката ли е недоволна. Беше командир на дивизия , днес си само на дивизион ? Перке бе,, шише,,? За сведение на агентО по НС.
Ескадрила, ескадрон, дивизион , батальон са равностойна длъжност в различните родове войски.

И когато е написал поетът ,,за бодрите ескадрони с устрем горд и набег смел,, то ако ескадроните са два, три...мислим за полк, а и те като са два три мислим за дивизия...

Вижте сега, другарю Венци, аз можеше да постъпя така, както постъпвате във Вашата жалка компанийка и да кажа:
1во: Че 'дивизионен командир' съм го написала в кавички и 'фината Ви ирония' е смешна и жалка, но ще го кажа по друг начин, защото е още по-показателен колко сте смешен и жалък.
А този начин е, че за една жена е простимо да не се усети, че така изказала се може да се възприеме двуяко. Тоест, да не знае за разликата между 'дивизия' и 'дивизион' и дори да не познава смислово думата 'дивизион', за която се поинтересувах с помощта на руския Гугъл какво е и се образовах достатъчно, че да мога да кажа:
2ро: Но за един мъж, ходил в казармата и то в ШЗО, който за пореден път се опитва да ни се пудри както казва Смарти,
venci51 ето тази чутовна глЮпост за пореден път излагайки се написа:
Ескадрила, ескадрон, дивизион , батальон са равностойна длъжност в различните родове войски.

Значи изброеното са длъжности, така ли?? :):):)))
цитирай
3. cortana - Така, че от днес нататък да се знае:
15.06.2020 20:11
Ескадрила, ескадрон, дивизион, батальон и т.н. армейски подразделения СА ДЛЪЖНОСТИ!! :):):)
Поне според този, който почти всеки път, когато се опита да се прави на знаещ и можещ, се излага като кифладжия!! :):):)))
И в тон на 'фината ирония' на другаря, завършвам с:
'И когато е написал поетът': ТАКА Е, ДЛЪЖНОСТИ СА! 'КАКВО ТУК ЗНАЧИ НЯКАКВА СИ' ГЛюПОСТ? :):):) :):):)))
:):):) :):):))) :):):) :):):))) :):):) :):):))) :):):) :):):)))
цитирай
4. blackpredator - еййй
15.06.2020 20:49
близо 79 години минали
"През август 1941 г. по фашистки образец, с указ на цар Борис III
са създадени първите концентрационни лагери в България
(преди това царските власти
са изпращали политическите си опоненти в
отдалечени краища на българската държава на
заточение). Такива са лагерите в Еникьой,
Гонда Вода, Свети Кирик и БЕЛЕНЕ. "
цитирай
5. getmans1 - . . . Поне да си замълчават, че не са ...
15.06.2020 22:19
... Поне да си замълчават, че не са българи а чужда армия курдисани на власт

petgrig написа:
и мръсници от онова време още са живи.
И трудно си отива не друго, а отровната атмосфера, която създадоха.

цитирай
6. getmans1 - ДО - 2. cortana - Гети, преди малко си писахме с ГУРУТО ни и той ми каза, че само да се върне вкъщи и ще покаже въпросната книга. :):):) 20:01
15.06.2020 22:24
Те от всичко им е крив света ... само една Русия с нейния КОЗЛОМОРДИЙ ги радва
цитирай
7. getmans1 - . . . На „заточение„ а не да хранят ...
15.06.2020 22:26
... На „заточение„ а не да хранят свинете с тях ...

blackpredator написа:
близо 79 години минали
"През август 1941 г. по фашистки образец, с указ на цар Борис III
са създадени първите концентрационни лагери в България
(преди това царските власти
са изпращали политическите си опоненти в
отдалечени краища на българската държава на
заточение). Такива са лагерите в Еникьой,
Гонда Вода, Свети Кирик и БЕЛЕНЕ. "

цитирай
8. vmir - 7. getmans1,
15.06.2020 23:45
getmans1 написа:
... На „заточение„ а не да хранят свинете с тях ...

blackpredator написа:
близо 79 години минали
"През август 1941 г. по фашистки образец, с указ на цар Борис III
са създадени първите концентрационни лагери в България
(преди това царските власти
са изпращали политическите си опоненти в
отдалечени краища на българската държава на
заточение). Такива са лагерите в Еникьой,
Гонда Вода, Свети Кирик и БЕЛЕНЕ. "



Има и друга разлика - терористи срещу вицаджии. Но феновете на тероризма се плашат от вицаджии повече отколкото свиня от кладенчова вода.
цитирай
9. cortana - Гети, ето и един друг 'Видов ден', която новина ще те усмихне:
16.06.2020 12:07
На сбогуване: Полша осъди Газпром да 'и плати 1.5 млрд. долара

Полската държавна петролно-газова компания (PGNiG) ще получи компенсация в размер на 1,5 млрд. долара от руския газов гигант "Газпром" заради прекомерно високи цени на газа, съобщават световните информационни агенции.
Обезщетението е резултат от решението от 30 март на Стокхолмския арбитражен съд. Полската газова компания се обърна към арбитража, тъй като цените, които плаща компанията за доставяния газ, са по-високи от цените, на които "Газпром" доставя синьо гориво на други европейски държави.
Руската газова компания трябва да намали цените със задна дата от ноември 2014 г.

През ноември 2019 г. Полша обяви, че се отказва от доставките на "Газпром", след изтичането на настоящия договор през 2022 г. Варшава е в договорни отношения с руската компания от 1996 г.
2/3 от консумирания в Полша газ, около 10 млрд. куб. метра, в момента се доставя от Русия. Но властите във Варшава се отказват от него, като ще разчитат на втечнен природен газ от САЩ и Близкия изток, както и на норвежки газ, доставян по нов газопровод под Балтийско море. Страната може да развива и собствен добив – полски компании придобиха няколко газови находища в Северно море.


Сега, Гети, може да пуснеш контра на контрата на какин пръц!! :):):)
Заглавието може да е Made in Poland!! :):):)))
цитирай
10. get - До 7. getmans1 - Що му се връзваш на този социалисически и селски полу-интелиген КОЙТО НЕ ЧЕТЕ - А СИ ИЗМИСЛЯ ?
16.06.2020 14:23
getmans1 написа:
... На „заточение„ а не да хранят свинете с тях ...

blackpredator написа:
близо 79 години минали
"През август 1941 г. по фашистки образец, с указ на цар Борис III
са създадени първите концентрационни лагери в България
(преди това царските власти
са изпращали политическите си опоненти в
отдалечени краища на българската държава на
заточение). Такива са лагерите в Еникьой,
Гонда Вода, Свети Кирик и БЕЛЕНЕ. "



Цитат:
1-ви
“Война не на живот, а на смърт за богатите буржоазни интелигенти.
С тях трябва да се разправяме и при най-малкото нарушение… На едно място ще ги вкарат в затвора, на второ – ще ги сложат ДА ЧИСТЯТ ТОАЛЕТНИТЕ, на трето – ще им ИЗДАДАТ ЖЪЛТИ КНИЖКИ, на четвърто – ще ги разстрелват на място. Колкото повече разнообразие, толкова по-добре и толкова по-богат ще бъде общият опит. ... …да се проведе мащабен масов терор против кулаците, поповете и белогвардейците; съмнителните ДА БЪДАТ ЗАТВОРЕНИ В КОНЦЛАГЕР извън града." !!
- Цитат по В. Ленин; т. 35, стр 200, 201 и 204, от труда “Как да организираме надпревара”
2-ри
"По повод на чужденците моят съвет е да не избързваме с бесилката. Не е ли по-добре концлагер?"
- автор, повтаря се ... цитата е от юни, 1919 г. - има го в Пълните съчинения, том 50, стр. 335
Забележка - има го същият Цитат, според изследователя А. Латишев – Разсекретеният Ленин. Точния текст е бил - цитат:
„Всички, преживяващи на територията на РСФСР, чуждестранни граждани от 17 до 55 години, влизащи в редиците на буржуазията на страните, които воюват срещу нас, да бъдат затворени в концлагер.“

Да не би Борис III, да е бил ЛЕНИНЕЦ ?! ... И ПИТАНЕ - Как да постъпим с Черен-пръцко СЕЛКОРА ?
А/ ДА ЧИСТИ ТОАЛЕТНИТЕ ...
Б/ ДА МУ ИЗДАДЕМ "ЖЪЛТА КНИЖКА" ? :))) - или ДИРЕКТНО "В ЛАГЕР" ... Щот засега СМЯТАМ ДА отСТРЕЛВАМ ГЛУПОСТТА(му) - СЛОВЕСНО :))) ?
цитирай
11. getmans1 - Да не би Борис III, да е бил ЛЕНИНЕЦ ...
16.06.2020 15:04
get написа:

Да не би Борис III, да е бил ЛЕНИНЕЦ ?! ... И ПИТАНЕ - Как да постъпим с Черен-пръцко СЕЛКОРА ?
А/ ДА ЧИСТИ ТОАЛЕТНИТЕ ...
Б/ ДА МУ ИЗДАДЕМ "ЖЪЛТА КНИЖКА" ? :))) - или ДИРЕКТНО "В ЛАГЕР" ... Щот засега СМЯТАМ ДА отСТРЕЛВАМ ГЛУПОСТТА(му) - СЛОВЕСНО :))) ?


... Тоя и „словестното„ май-не си заслужава ...

НА ДРУГИЯТ ПЪК, ОТ „СЛОВЕСТНОТО„ МИ ИДВА САМ ДА СИ МЕТНА ВЪЖЕТО ... а после сам да се хвърля на свинете ...

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: getmans1
Категория: Политика
Прочетен: 6165900
Постинги: 2785
Коментари: 26721
Гласове: 9710
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930