Еразъм Ротердамски, великият мислител, философ, хуманист от епохата на Реформацията / 15- 16 век/, както знаем, е известен с най-прочутото си произведение „Възхвала на глупостта“ – блестяща сатира, написана под формата на писмо до неговия приятел Томас Мор. Беседата се води от първо лице, от името на Stultitia – Moria.

(Глупостта), която непрекъснато хвали и превъзнася себе си. Творбата е отпечатана за първи път в Париж през 1509 година и се радва на такъв успех, че приживе е преиздавана 40 пъти. Истински бестселър!

Eразъм Ротердамски умира на достолепната за времето си 45- годишна възраст, на 12 юли 1536 година в Базел, Швейцария. За съжаление, у нас няма ново издание, а би трябвало да се пусне в голям тираж и част от него да се подари на нашите „народни избраници”.

И НЕЩО ЗА НАШАТА ГЛУПОСТ…Мисля, че е ще е добре, ако индивидуалната глупост и обществената и държавната се изследват научно и се подредят в отделни категории. Индивидуалната глупост е в общи линии наследствено качество или по-скоро недостатък, един психо- невротичен недостатък.

При него, както знаем, има различни степени и нюанси, сред които болести като олигофренията, идиотизма и т.н…

Но обществената глупост винаги води до големи катастрофи. Историята ни дава редица примери. Тя, обществената глупост, не понася по принцип градивната критика, не търпи сериозните критерии, пренебрегва ценностните системи.

Не чува трезвите гласове или ако ги чуе, много бързо ги забравя. А, водещата партия, ГЕРБ с огромните си претенции, че е „спасител и строител на Нова България” / а се оказа че е рушител !/, напълни министерства, посолства и учреждения из цялата страна със свои хора – калинки, изпрати такива, за наш срам! дори в ЕС…

Да, ГЕРБ разруши всичко – енергетиката, културата, здравеопазването, туризма. Освен всичко това, образованието ни, което бе на световно ниво и беше модел за редица европейски държави, се принизи, културата ни, сред водещите в Европа, също пострада значително, дори и в нея се появиха „мутри” и „мечки”, както и неуки и нагли министри като предпоследният Ръжди Рашидов / сега депутат?!/, който гордо се титулуваше като „мултак”!

А сегашният Ало- Банов пък се оказа голям почитател на…рапъра с дупарата Криско! Да, опростачихме се доста, направо оглупяхме. А и  езикът ни доста се принизи, опростачи, направо обедня, като вината е главно на някои медии – немалка част от обществото ни също оглупя / доказаха го и предните избори/…Подобно на героинята на Еразъм и нашата власт не престана сама да се хвали и превъзнася.

Да говори за „растеж на икономиката”, за „стандарт”, за „възход”, за „нисък процент на безработицата”. Звучи като фантастика, нали?! И това в най- бедната и нещастната страна в Европа с африкански стандарт на живота. Не, звучи не само като глупост, но и като гавра, подигравка.

Но за глупостта на управляващите трябва да поговорим отделно и специално…  Тук само искам да припомня една невероятна глупост, която чухме всички: „ Гордея се, че спрях трите енергийни проекта на България!”. Ако не сте я чули, убеден съм, че ще можете лесно да се досетите кой я произнесе. Преди няколко години същият човек сподели пред група българи: „Вие сте прости, и аз съм прост, така че ще се разберем!” Какво повече да кажем?..Да, за съжаление, това е тъжната участ на малките народи, получили „свобода” и „демокрация” според височайшето благоволение на великите държави на сбирките в Ялта и Малта, както се случи и с нашата съдба.

И дано Нейно Величество Глупостта някой ден най- сетне да ни напусне. Нали, все пак, не сме женени до гроб за нея. Май вече се събудихме и поумняхме.

Всички видяхме, че царят е наистина гол и най- сетне успяхме да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и започнахме да се борим сами да решим съдбата си. Защото вече стигнахме дъното на дъното….

Ето някои избрани „мъдрости” на Вежди Рашидов, eкс-министъра- турчин /за наш срам!!!/, който най-дълго е управлявал българската култура, а сега в Парламента и пледира за закриването на повечето български културни институти, защото били много!:

 – Дълго ли говоря? Спирайте ме, че аз малко се насосах горе, малко ме хвана така… (на пресконференция);

– Навремето имаше журналисти, с които заедно ядяхме, пиехме, заедно повръщахме, заедно ставахме от масата. Да, бяхме си като едно цяло тяло;

–Абе и аз протестирам, че Наоми Кембъл не ми е секретарка, но какво да се прави?.. (по повод протестите срещу нелепата театралната реформа);

– Все още не сте били камериерки на Ахмед Доган, когато аз съм го хранил с шкембе-чорба;

– Учете, получавайте шестици, защото аз бях тройкаджия и вижте какво ме направиха – министър! (пред ученици от Художествената гимназия в София);

– Не може яденето и пиенето да е единственото, заради което Хомо сапиенс да е създал човека; Трябва и култура!!!

– Вижте, и Библията почва по един странен начин. Той почва с дух и материя. На едно тяло двете ръце – духът е неговата идентичност, неговата култура, материята е неговата икономика и те вървят паралелно. Ние какво правим сега? Да лекуваме едната ръка, че държи лъжицата да лапаме с нея, другата по-нататък при по-добри времена?

– Искам сега да направим един чудовищен концерт в Болшой театър с най-големите ни гласове – от Пендачанска до Гена Димитрова… (Гена Димитрова почина 8 години по-рано);

– Аз бях нападнат, омърсен и на мен ми е обидно по някакъв начин. Защо смятате, че като съм министър съм лишен от човешки качества? Защо смятате, че аз не съм от кръв и плът като вас? Кое ме прави по-различен като човек и хомо сапиенс от всички вас?

– Ами сигурно, защото Господ Бог е бил първо и скулптор. Нали все пак преди словото, преди началото е сътворил човека от кал. Все пак ми е бил колега…

– Ще му дадем от Министерството 100 лв. да се успокои, та да замълчи…Като не иска – да напусне хора. Айде аз ще му дам и от моя джоб още 50 лв. (по повод протеста на певеца Георги Петров);

– Почакай, не съм ти предложил още наградата, приятелю! (към поета Стефан Цанев, който отказа да получи вече обявената на сайта на Министерството награда „Златен век“, заради връчването й на Димитър Иванов);

– Кой закон казва, че той няма право вече на живот? (мотивът за връчването на наградата за култура „Златен век“ на шефа на Шесто управление на ДС  Димитър Иванов);

И още от великите премъдрости на Ръжди:

Знаете, културата винаги е малко все така някъде след кюфтетата

Театрите, оперите и оркестрите в България – в момента седят като една киста върху българския данъкоплатец- думи на министъра на хилядолетната българска култура!!!

Предстоят хубави реформи, ама сериозни реформи.Световни! Ще има хубави афиши, богати театри, талантливи хора…

Никого няма да колим и бесим!

Едно е да искаме, друго е дали този театър се консумира в един правилен вид

Шекспир е измислил театъра да се движи, сигурно знаете това…

Българският артист трябва да спре да работи за управляващите и непрекъснато да иска техните ласки отгоре

Ще има Музикален театър, докато този театър има публика. От тях зависи.

Като не си изпълняват плана по делегираните бюджети, да поканят Софи Маринова…

Мирише на барут – май ще се лее лой и кръв

Иначе ще си седим в една паяжина, само защото много искаме да си имаме театри

Знаете ли какво ми каза преди да си отиде Крикор Азарян, светла му памет. Поседях до леглото му във Военна болница и той ми каза две прекрасни думи: Майна, ти ако си позволиш да направиш реформите в българския театър, ти ще върнеш ренесанса на българския театър.

По този начин няма да има толкова директори, а парите ще отидат за артистите и за тези, които мачкат глината.

Ние не сме си позволили да направим дърводелски реформи. / За неговата реформа – недоразумение „делегираните бюджети, които съсипаха театрите и оркестрите у нас!/

Не за друго, ами защото дори в театрите, които имат най-лошите показатели, има талантливи хора. Ако не ми върнат парите (от фалиралата Корпоративна търговска банка), ще си посегна на живота.

Вече държа парите си в Ресторантбанк – ям и пия.

Не може да ревем само за заплати, дайте да ревем сега и за художествени проблеми…

Текстът на Огнян Стамболиев, ПЕН- България, е със заглавие „Възхвала на глупостта – българската”.