БРЕЙ БРЕ, ЧЕ ДОСЕГА КОЯ ИСТОРИЯ УЧИХМЕ БРЕ,
      ЧЕ И 30 ГОДИНИ ВЕЧЕ НЕ МОЖЕМ СЕ ОТЪРВА ОТ НЕЯ, ЧЕ ДА РАЗБЕРЕМ
          БЪЛГАРИ ЛИ СМЕ ИЛИ ВСЕ ОЩЕ СМЕ СИ ... УДОБНИТЕ „ТОВАРИЩЧИ„

                    От учебника по история до скандиранията "Турци сте"

                               октомври 01, 2020 год. Димитър Атанасов
 

Навярно всички помним как името на предмета „История“ в училище беше променено на „История и цивилизация“. Този ход илюстрира подхода на Министерството на образованието и науката (МОН) към управлението на образованието въобще – когато нещо не работи, то получава ново название. Няколко години по-късно беше предприета нова промяна – учениците вече учат „История и цивилизации“: единственото число на „цивилизация“ е заменено с множествено.

Цивилизацията до днес е сред нееднозначно определимите понятия в науката. Едно обаче е сигурно - етимологията. Става дума за термин, произтичащ от латинската дума за гражданин – civis. Изглежда, че базовата посока на цивилизацията – това е гражданството. Ето защо историята, съчетана с цивилизация, би следвало да бъде повече от набор от изредени факти – модел, до който популярно се свежда историята.

Новият учебен предмет навярно трябваше да възсъздаде смисъла в разказа за миналото, давайки отговор на важния въпрос за какво ни е ценен опитът на обществото и поради какво следва да учим история изобщо. Именно: за да проумеем културно-историческата дълбочина на гражданството, да си представим важността на ценностите му, проследявайки усилията, чрез които те са изковани, как им е придаден обществен знак, за да бъдат накрая внедрени съвсем не безпроблемно в живота на обществата.

 

Дотук в учебниците за политическия избор като гражданско право не става дума.

Учебният предмет не стори нищо от това. Една от формите, чрез които гражданската воля получава заявка, са изборите. Дотук в учебниците за политическия избор като гражданско право не става дума. Няма го същностният разказ за преобръщането на представата за суверенитета и източниците му. Липсва ключовото обяснение за новата история, мислена през битката за избирателни права.

Първо – за радикалното скъсване с идеите на поданството и замяната им с гражданство, второ – за електоралните права на различните групи население и постепенното отпадане на ограниченията пред реализацията им. Нито дума и за хуманистичния патос на тази бавна еволюция: признанието на всеобщо изборно право е сигурен сигнал, че равноправието е разпознато като наистина универсална ценност. Изглежда, че идеите за йерархия в рамките на човешкия род, в която едни имат повече права, а други – по-малко или само задължения, не определят посоките на обществено развитие. Как се достига до идеята гражданите да избират, а не – да се примиряват с поредния монарх? – Учебникът мълчи.

Няма и дума за несъгласие

Няма и дума за гражданските механизми за изразяване на несъгласие с управлението на вече избрани политици. Често пъти медиите озвучават мнения на експерти, според които всяка власт, която е избрана легално, има право да изпълни мандата си. Нито дума за това, че електоралният процес фиксира моментната снимка на обществените нагласи, използвайки дадена методология, която никога не е нито безспорна, нито отразява напълно волята на гражданството като суверен.

Учебникът пропуска да сподели дори дума за практиките на гражданско неподчинение, а епизодите, в които борбите са разказани като неизбежно средство за реализация на дадена обществена кауза, представят протеста не като граждански инструмент за влияние върху властта, а в юнашко-фолклорната стилистика „на нож срещу поробителя“.

Макар лексиката, гравитираща около „робството“, да е премахната, нейните смисли остават и тъкмо това е блендата, през която се мисли всяка политическа опозиция - неприемливата власт е обличана в стереотипите на етническата другост, ето защо премахването ѝ води до установяването на „наше“ управление. Възраждането все още плува в облика на монументалното клише, чиято метафора са паметниците на брадати, мустакати мъже с пушки, които гледат сърдито изпод всякога гъстите си вежди.

 

Демократичните виждания на възрожденците са представени сякаш по задължение.

Демократичните виждания на възрожденците са представени сякаш по задължение, а контекстът на битки, задължителни саможертви и тирани заличава напълно патоса на епохата, насочен към демонтаж на деспотичния режим и замяната му с такъв, в който ще владее равноправие без дискриминация по народностен, верски или друг белег. Дори републиканските възгледи на Любен Каравелов са подповърхностно присвоени като български и антитурски, бидейки представени на фона на площадно-лозунговото представяне на демокрацията като постижима само чрез „национална революция“ (вж. учебника за 11. клас на Мутафчиева, Косев, Грънчаров и др., с. 156).

В един от учебниците по новия предмет – „История и цивилизация“, на идеите за държано управление през Възраждането е отделен цял урок (учебник за 11. клас на Йордан Андреев, Елена Стателова, Тодор Мишев и др., с. 235-240). Носещото понятие в изложението е това за свободата, а оттук до етническото антитурско тълкуване крачката е съвсем къса. Политическият антиосмански рефлекс като бунт срещу системата липсва, за да се открои другото клише, според което проблемът на възрожденския българин са „турците“ – лексика, която преднамерено изравнява съвременните турци и османския управленски режим от втората половина на XIX век. Стратегия, която в голяма степен създава символен капитал, който партиите от т. нар. националистически спектър лесно присвояват като електорално представяне.

Премълчаните протести и стачки

Изключението, което потвърждава правилото, са няколкото изречения относно университетската криза от началото на 1907 г., когато на откриването на Народния театър князът е освиркан от присъстващите студенти като сигнал за несъгласие с политиката на назначеното малко повече от 3 месеца по-рано правителство на Димитър Петков. И в този случай гражданската енергия бива интерпретирана в контекста на фигурата на Фердинанд, който е описан като властолюбив (вж. учебника на Васил Гюзелев, Райна Гаврилова, Мария Радева и др, с. 202) и обидчив (с. 206) монарх с уклон към нарушаване на законите, който „не познавал българската действителност“ (с. 201) – реторика, която добре се сглобява с клишето за алчния чужденец, поставящ под жизнена заплаха народа и неговите „народни“ богатства, втъкнат в популярната сиромахомилска образност на Паисиевите „прости орачи и копачи“.

На 18 юни 1906 г. в България избухва първата масова стачка. Около 1000 служители на пернишките въгледобивни мини отказват да работят заради ужасните условия на труд – нередовно изплащане на заплатите, трудов ден, който често пъти продължава 12 часа, остаряла и зле поддържана техника, която заплашва здравето на мнозина. За първи път е издигнато искането за 8-часов работен ден. Днес го имаме за даденост, а една от причините за това е мълчанието на читанката.

Нищо не знаем и за втората пернишка стачка. На 1 юли 1919 г. близо 7 хиляди служители прекратяват работа с искания за подобряване на изхранването, за работно облекло, нормални битови условия в работническите общежития, редовно изплащане на заработените възнаграждения. Протестът трае само ден – управата на минното предприятие приема исканията на стачкуващите и още на следващия ден отношенията им са регулирани с подписването на двустранен документ.

 

Край София е взривен дори железопътен мост – една от първите прояви на стачен терор.

В учебника липсва и разказът за голямата транспортна стачка от края на 1919 и началото на 1920 г. Участват служители на железниците, пощите и телеграфите, наброяващи около 25 хиляди души. Край София е взривен дори железопътен мост – една от първите прояви на стачен терор като форма на привличане на внимание и усилие за демонстрация на втвърден тон в диалога с управляващото правителство на Стамболийски.

През лятото на 1931 г. в ямболското текстилно предприятие „Тунджа“ около 850 работници отказват да влязат в трудовите си роли, протестирайки срещу лошите условия, ниските надници и нерегулярното им изплащане. Местната полиция реагира със сила – за първи път стачен протест завършва с убити и ранени. В отговор на полицейските репресии на митинг се вдигат над 4 хиляди души в Ямбол – удивителна синергия между професионална и гражданска кауза, за която място в учебната книга също няма. Няма ли „гърци“ или „турци“, няма причина да го разказваме.

Годината вече е 1940-а, протестът е организиран от тютюноработниците. Инициират я работниците от Пловдив – столицата на тютюна в България по това време. Присъединяват се техни колеги от фабриките в Асеновград, Дупница, Кърджали – пример за кауза, подкрепена едновременно в няколко населени места и отстоявана със сходни средства. Мероприятието завършва с успех и надниците на служителите в тютюневата индустрия са увеличени с 15%.

На 7 септември 1944 г. властта отново използва сила срещу съединените стачни сили на миньорите от Перник и машинистите от местното локомотивно депо. Убити са 6-ма души, а ранени – 13 души.

Учебникът не знае нищо и за следващата стачка на служителите в тютюневия отрасъл, разгърнала се през 1953 г. – първото неподчинение на работничеството след смъртта на Сталин в Източна Европа, което прераства в истински бунт. Подготовката на събитията започва на 20 април – знакова дата, свързана с Априлското въстание и пукването на първата пушка в Копривщица, а избухва на 3 май – само два дни след Деня на труда. Събират се над 5000 работници, а правителството се вижда принудено да изпрати лично министъра на индустрията Антон Югов, опитен като министър на вътрешните работи по-рано и в прилагането на силови методи срещу непокорни съграждани. Речта му е освиркана от множеството, а срещу протестиращите се стоварва силата на Народната милиция. Според различни данни стачката завършва без жертви, с трима или с деветима убити.

Изглежда, че протестите, макар и непрепоръчителни, не са отменени дори в контекста на тоталитарния режим, установен през септември 1944 г. в България. Този извод би могъл да послужи като отговор на ширещата се апатия по въпросите на гражданството – поредна неусвоена възможност от учебника да покаже, че история може да се изучава и в цивилизационен формат.

Само в един от учебникарските разкази (вж. учебник за 10. клас на Искра Баева, Евгения Калинова, П. Ангелов, Пл. Митев и др., с. 316) присъства едно изречение за протеста на Едуард Генов, Александър Димитров и Валентин Радев през есента на 1968 г. За младежите, лежали в затвора за разпространяване на позиви срещу насилието в Чехословакия от лятото на 1968 г. е предвидена една снимка и няколко десетки букви, разположени извън основния текст на учебника.

Само срещу „чуждите“

Като цяло в българските читанки по история (и цивилизация, цивилизации) информацията за легалните и нелегалните форми на граждански натиск е повърхностна, сякаш с цел просто да я има, но да не послужи никому. От учебника научаваме, че българинът протестира само срещу „чуждите“. И всякога – с оръжие. Той е безмерно храбър и свободолюбив. Нищо, че тринадесет века го насилват през век – както е изпял поетът Недялко Йорданов.

Няма идейни противници, а екзистенциални врагове, които трябва да бъдат унищожени до крак. Византийци, турци, алчни комшии, коварни Велики сили, агресори-комунисти, богати американци и евреи, готови да купят България – всички те се надпреварват да насилват, а народните маси пъшкат в разкъсващо страдание, но оцеляват. Този болезнен разказ създава травмирани хора, които днес протестират срещу корумпираните си управляващи с лозунги като „Турци сте!“ и „Еничари“ в неспособност да отправят реално политическо послание, издържано в режима на потенциалния диалог и „общото благо“.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

                                                                      .....

                  ПО НЯКОЕ ВРЕМЕ В КОМЕНТАРИ ЩЕ ВИ ПРЕДЛАГАМ ЦИТАТИ

                                   ОТ ЕДНА КРАТКА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ
     / с червени твърди корици естествено и не ставай смешен, че иначе няма начин /

                АВТОРИТЕ ЕСТЕСТВЕНО НЕ СА НЯКОИ ДЕЛИОРМАНЦИ А ИМЕНО;

                      ПРОФ. Д. АНГЕЛОВ, АКАД. Д. КОСЕВ И ПРОФ. ХР. ХРИСТОВ

                           ПОД НАУЧНАТА РЕДАКЦИЯ НА ПРОФ. ХР. ХРИСТОВ, 

                                         КОЙТО Е АВТОР И НА ПРЕДГОВОРА.

ОПАЛЯНКАА, ЗАБРАВИХ ДА ВИ УВЕДОМЯ, ЧЕ Е ИЗДАДЕНА 1969 Г. В ТИРАЖ 15 000 БР.


                                                                          ...

Пpедлагаме на вниманието на читателя кратък курс по история на България.В него са разгледани в сбита форма най-важните събития и проблеми на българската историяот най-старо време до наши дни.По специално внимание е отделено на образуването, развитието, развитието и културата на средновековната българска държава и нейното общесво, епохата на националното възраждане и борбата на българския народ от турска власт./ЗАБЕЛЯЗВАТЕ ЛИ НЕЩО ТУКА, НЕ СДС СА „ИЗХВЪРЛИЛИ„ РОБСТВОТО/

В следосвобожденският период по-подробно са работническо-революционото движение и борбите на народните маси против капитализма и фашизма. значителна част от труда е посветена на победата на СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА РЯВОЛЮЦИЯ ина изграждането на социализма в НРБърлгария. /ТУКА НАПРАВО ХВАЩАМЕ БИКА ЗА РОГАТА/

Първата стачка в Източна Европа през 1953 е била в Пловдив.
Повод за гордост.

След деветосептемврийското въоръжено вътание - 1944 г., в живота на българският народ настъпиха дълбоки качествени изменения. Под ръководството на Българската комунистическа партия и с братската и безкористна помощ на Съветския съюс и на другите социалистически страни за кратако време България постигна забележителни успехи в своето икономическо политическо и културно развитие. /ПОЛИТИЧЕСКОТО - това развитие е най-важното, как иначе соц човека ще разбере как успешно се развива/. От изостанала земеделска страна тя се превърна в напреднала индустриална-земеделска държава с развита промишленост и механизирано селско стопонство.

... Е, НЯКОИ СА БИЛИ ГОРДИ ЧЕ ЗАВЪРШИЛА БЕЗ ЖЕРТВИ ... САМО ДЕТО НЕ СЕ ЗНАЕ БРОЯ НА ЖЕРТВИТЕ
„Според различни данни стачката завършва без жертви, с трима или с деветима убити.„

Браво!

В България одържа пълнапобеда социализъмът и се започна изграждането на развито социалистическо общество. Разшириха се извънредно много стопанските, политическите, научните и културни връзки с другите страни. Всичко това засили интереса към историята на България, към миналия бит и култура на българския народ, към неговите успехи.
Настоящото второ преработено издание на труда е предназначена за най-широк кръг читатели в нашата страна и в чужбина, които желаят да се запознаят сосновните въпроси на българската история и с постиженията на българския народ в изграждането на социализма.

... Радвам се, че ти харесва МИСАНА ... Че то аз иначе съм обект на голяма критика заради този мой копи-пейст тертип ... ТАКА И НЕ МОГА ДА ДОСТИГНА НИВОТО НА „НЕКОИ ДЕТО СЕ КЪПЯТ В КОМФОРТ„ ... май ще започна и аз да копирам от ИНФОРМИРАН, ЧУДОСЛАВ, ПЕТЯ ПАЛИКРУШЕВА, НВК ИЛИ НАРОД.БГ ...

позива на Антон Страшимиров, а ти редактираш както си искаш покана към теб
Предложението беше да се запознаеш с архивите на института по История на БКП, които вече са достъпни и периодически се възползват избирателно автори които те кефят.
Тоест в тези архиви можеш да намериш неподправени документи за решения на ЦК, лични дела на активисти и ръководители , подробно описани без капчица грим.
И да бъда по ясен...Ние претендираме за ревизия на договора от Париж през 46та година в частта му ,която позволява на СССР да вземе архивите ни които счете за нужно, тъй като е минало доста време и са необходими за историческата истина на държавата ни. Това е правилно искане. Е, по линия на ЦК на КПСС и БКП, голяма част от архивите , касаещи историята на БКП бяха върнати, но с условието да бъдат ползвани изключително за нуждите на ЦК и историците от института.
Това са съвсем различни неща от преформулирането което ти представяш. ,,Историята се пише от победителите,,, а историческата истина от живота.
Например когато Георги Марков работи по ,, Следите на безследно изчезналите,, на него му разрешават да ползва архивите на института. Той прави наистина впечатляващ сценарий, който е неподправен и конюктурно днес забравен. Заедно с материалите по темата , Марков се запознава и с неафишираната страна от историята на БКП, личните дела на актива и и това постепенно променя отношението му. Личната екзалтация за събитията, започва да отстъпва на отрицанието му.
Впрочем когато говорим за архиви се сещам веднага за свалените от секретност дела на Никола Петков и Гемето. Нали се сещате, че дъщерята на Гемето, Анастасия Мозер, повече не стъпи в България. Дори тя не е знаела за вербовката н баща си. Тоест присъдите на двамата са перфектни. Не се разсекретява делото обаче на Георги Марков,,,Защо. Няма завеса, съюзници сме!?
Та Гетьо...не казвам, че имам кой знае колко ум, но правя разлика между хипопотам, хипотенуза и хипоталамус. Не е лошо да се помъчиш и ти да я правиш

... Дааааа, заглавието е шеговит каламбур от твои ПОКАНИ включително а такава да ви прочета историята и няма как да включа всички подобни покани за архиви, за обвинения, че помествам „спорни„ за теб и сие материали ... ТОВА И ОТ КОСМОСА Е ВИДНО ... можеш да питаш Путин а той да попита руските космонавти от МКС дали не е така... не виждам нищо обидно за тебе И НЕСЪМ ТИ СЛАГАЛ МОИ МИСЛИ В ГЛАВАТАТИ ... пощадил съм хипопотама който се е настанил там

Но обещавам да поправя един мой пропуск ... ще сложа оригиналното заглавие над материала, че така както съм конструирал постинга обиждам автора на статията ...



... ЕДИН КОНТРОЛИРАН СЪД НЯМА КАК ДА Е ОБЕКТИВЕН ...

и да нямаше социализЪма, ни Гетю щеше да бъде делиормански доцент
по история, ни Пулюгор хисарски депутат
се същите комплексирани терлици..
ни социализЪма, ни капитализЪма са виновни,
а хромите им строители като вас..

Ето аз ще направя ретроспекция между два неоспорими факта
Козница е направен за 2 години-1949-1951. Строили са го с трудовачета, хъс и акъл. Впрочем проектант и ръководител на строежа е синът на Коларов
Как се е строело през 50те е ясно, фишеци, кирки , бетон на ръка и подпори от гората. Близо 6 или 7 км под хиляди тонове земна и скална маса. Не е мръднал и до днес. Две години и нещо ремонтираха" Графа" Предадоха го и още го ремонтират.
Дондуков се отказаха да ремонтират-увряха , че първо дренажа трябва да оправят, който даде фира когато един софийски хетман взе да бута Мавзолея.
Няма кой обаче да направи дренаж при съществуващи инфраструктура и сграден фонд-нЕма. Нема ги онези неграмотни комунистчета и ремсисчета за които Интелектът на блога е пуснал постинг. Един от първите ми директори-инж Братоев каза. Нямаме право да умираме, няма кой да дострои метрото. Средната възраст на ИТР на Метрополитена е над 70 години. Стендове и байпаси строят в момента, след тях няма да има и кой да го подържа. Братоев е над 80. Няма инженери, няма лекари, няма квалифицирани работници, няма среден медицински персонал. Да при социализма имаше дефицит на банани и тоалетна хартия. Днес има дефицит на хора
Това е важното Гетьо, а не извадки и факти с които да се замеряме. Ти в озлоблението си не виждаш сякаш в какъв хорър живеем.

Днес, чета Борисов-" Разпоредих се на моите депутати"
Как се разпорежда над законодателите, а и се хвали със СВОИ депутати.
Караме по НЕГОВИТЕ магистрали.
Правим благотворителност със СТАРИ календари

Безупречно издържано в стил "бот Венцо". Щото в него се броят само "нашите".

... ЛЪЖЕЦ 1951, КОЛКО ПЪТИ ДА ТИ КАЗВАМ ... ПОНЕЖЕ НЕ ФАЩАШ ЛЪЖИ СИ В ТВОЯ БЛОГ ... ТУК ТАКА ЩЕ ТЕ НАРИЧАМ ... поне дай нещо по статията , тема си има тука ... с лъжи не ми се занимава



... ЕТО ТИ ЦЯЛА СТРАНИЦА ДА ЧЕТЕШ ЗА КОЗНИЦА;

https://www.mediapool.bg/nai-dalgiyat-zhp-tunel-u-nas-koznitsa-shte-se-modernizira-s-24-mln-lv-news303044.html

... Пустият му бойко нъл комунист бивш баш за 09.09. да реже лентичка ...



... КОЙТО СТРОИ КАЛПАВО, СТРОИ ДВА ПЪТИ ... ГАРАНЦИЯ ... Макята му тук е гаранцията ...




... ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ ДА ПИТАМ ЛИ ... ЗАЩО И КОЙ, А ... КОИ ДЕЛИОРМАНЦИ ВИ БУТНАХА ХУБАВИЯТ СОЦ - ЦОЦ



... КАРАМЕ ,КАРАМЕ, И ТОКУ СТИГНЕМ „ВЪЛНИЧКИТЕ„ ... тъй де, ... три за ДПС, пет АЗ ОМРАЗНИЯТ КОБУРГ, и цели осем, ЦЕЛИ ОСЕМ бе, за БСП ... ЧЕ ПОДЛАГАТ ПЕПЕЛИНА И НЕМА ГАРАНЦИЯ ... 2 г. и толкова евтина, ЧЕ СЕГА РЕМОНТА ПО СКЪП В ПЪТИ ... КОИТО ЩЕ ИЗЛЯЗАТ ОТ БЮДЖЕТА ... тоя за който плачеш ... ТОЗИ КОЙТО НЯМА ДА ДАДЕ СТОТИНКА ЗА „ГРАФА„ ... за който плачеш

... фащаш ли сега разликата ...




... Та пак ти казвам, НЕ ЛЪЖИ ...по добре давай по темата ... че там може и за нещо да се съгласим ...

... ТЪЙ АМИ ... АМА СИ ЛЪЖЕМ, ТА ЧАК СЕ ПРЕСКУНДАЧАМЕ ...

Разликата между двама ни е , че аз се опитвам да разговарям със свои мисли , а ти ми опонираш с чужди

Добре Димитре/Атанасов/, всичко това е добре, много вярно има в него, но какво общо има това с днешния ден. За стачките знам с изключение на еднодневната.
За " Върховенството " на закона знам имам условна присъда за състав за който не съм подсъден.
Тоест , знам, че съм живял в тоталитарна държава, знам, че са ставали политически репресии и извращения в нея, знам, че равенството беше относителна категория но знам, че имаше държава. Знам че имаше млади хора в тази държава.
За репресии , ти драги Димитре и за на практика "дирижирано " право ти само си чувал , моята рода го е изпитала на гърба си-едната част преди 9ти, другата част след девети. Аз смятам драги Димитре, че историята трябва да се знае за да не се повтори в лошите си периоди. Смятам обаче, че не трябва да се повтаря до втръсване и трябва да се поднася правдиво, а не като зъбобол -
издута едностранно
Смятам, че е полезно Димитре да се знае какво е станало през 1906 та година, но задължително е да знаем какво ще правим през 2021 , 22,23...та година като държава. И т н...

Сега за разпространителя на Димитър

Следя, какво се строи-тръпка ми е. Знам за модернизацията на Козница, линии, осветление, подмазване. И не само там
Мен ме боли от прехода, а не от Борисов. Ако щеш , смешен мие, съчувствам му в друг момент. Станишев например ненавиждам. И съм писал тук поредица от постинги под заглавие"Евреи, евреи-кругом одни евреи" Той е можещ, знаещ , ерудиран и всичко това заедно с партийния и държавния апарат подчини за да стане шеф на ПЕС За мен той свърши, когато върна имотите на царя , и въведе пропорционалния данък. Постъпи подло и с Борисов. На практика той остави недовършени преговорите за Южен поток и за Белене, а ги приши на Борисов.
Сега всеки казва , че Борисов е спрял тръбата и реакторите. Той и компания са толкова немислещи, че не могат и да се защитят.
Това което се опитвам да внуша е , че от това обръщане на зад , пред себе си нямаме нищо.

... И СМЯТАШ, ЧЕ В ТАЗИ ДЪРЖАВА МАЛКО Е ПИСАНО ЗА 21-22 И 23 ГОДИНИ... малко е писано ама за друго
- ЗА 53-та НЯМА ДА КАЗВАМ ИЗУЧАВАХМЕ Я ВСЬКА ГОДИНА ДО ВТРЪСВАНЕ, ЧЕ НАЛИ ОСЪДИХМЕ КУЛТА МАЛКО ЛИ Е, ВСЕКИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИН БЕШЕ ДЛЪЖЕН ДА ЗНАЕ, ЧЕ ВСИЧКО ЛОШО ЗА ПЪРВИТЕ ГОДИНИ Е НЕГОВО, НА КУЛТА ДЕ, И ТОЙ БЕШЕ ОСЪДЕН
- ЗА 68-ма, ВСЕКИ СЪВЕСТЕН ГРАЖДАНИН ЗНАЕШЕ, ЧЕ СОЦИАЛИЗЪМА БЕШЕ ПОДЛО НАПАДНАТ СЪС СТУДЕНАТА ВОЙНА И НЯКОИ НЕУЗРЯЛИ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ ХОРА СЕ ПОДДАДОХА - ТЕ БЯХА „КАРАНТИНИРАНИ„ ДА НЕ ЗАЗЯТ ОСТАНАЛАТ ЧАСТ ОТ ОБЩЕСТВОТО ... СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО ОБЩЕСТВОТО ТРЯБВАШЕ Д0А ОСТАНЕ ЗДРАВО И ПРЕДПАЗЕНО ОТ КАПИТАЛИСТИЧЕСКАТА РАЗВАЛА ...димитре



... ЗНАМ, ЗНАМ, ЧЕ ТИ ИМАШ МНОГО ТРЪПКИ - ОТПИСА СТАНИШЕВ А ГРЕШНИТЕ МУ „ВЪЛНИЧКИ„ НА БОРИСОВ ПРЕПИСА
- ТИ ИСКАШ ДА МУ ЗАБРАНЯТ ДА КАЗВА „АЗ„ ... НО С КЕФ КАЗВАШ „ЖИВКОВ НАПРАВИ„ СИНЪТ НА КОЛАРОВ ПОСТРОИ„ И РЕД ОЩЕ
- ТЕБЕ ТЕ БОЛИ ОТ ПРЕХОДА ... НО ВИЖДАШ ВИНАТА САМО ВЪВ РАЗПРОСТРАНИТЕЛЯ НА ДИМИТЪР, НЕ ВЪВ БКП-БСП, ДС ... ДА ПАРТИЯТА ПРАВА ДОРИ КОГАТО ГРЕШИ КАКТО И ДА СЕ НАРИЧА ... ДОЛУ ФИЛ, ДОЛУ БОРИСОВ, ДОЛУ ДЕБЕЛИЯТ АЛ-него е срам да е дебел, и най-вече ДОЛУ РАЗПРОСТРАНИТЕЛЯ ...

Не зная каква история сте учили, но се радвам, че аз не съм!! :)
Толкова по постинга, че се самозабравих!! :):):)
:):):)))

Ако това Ви интересува, Жоро ще се върне в неделя вечерта. В момента празнува РД, за който бях забравила и за малко да си навлека гнева на ГУРУТО ни!! :):):)
Та, ако Ви интересува, от понеделник ще има още части от поредицата!! :):):)))

Последните глупости няма да коментирам, но за първите ще Ви предупредя, че същият този така дразнещ Ви Жоро поддържаше техниката на фирма 'Валмекс', ако не се лъжа, да не проверявам сега, а това е била една от фирмите-подизпълнителки по строежа на метрото, та ще видим какво ще каже ГУРУТО ни :):):), при положение, че е бил 'на терен'!! :):):)