.....
                                                                          ...


                 За похитената градина и паметника натрапник или за правото
          на поколения да придават модерен смисъл на градските пространства

снимка: stara-sofia.com

 

Вили Лилков

До Освобождението на мястото на бъдещата Княжеска градина в София има ливада, заблатявана от водите на „Градската вада“ (Крива река). Тази река е идвала откъм ул. „Солунска“, наводнявала е блатата около Народния театър и се e вливала в Перловската река. През зимата тя замръзвала и за изумление на местните шопи някои дипломати и по-първите софиянци организирали музикални увеселения и пързаляне с кънки. 

По идея на княз Батенберг градският градинар Карл Бетц създава там първата зеленчукова и овощна градина и построява четири павилиона за цветя, по-късно оформена като Ботаническа градина. С пристигането на княз Фердинанд градината става център за култивиране на нови растителни видове и блестящи градинари и ботаници като Люсиен Шевалас, Жул Лошо, Йосиф Фрай, Жан Моризе, Антон Краус, Йосиф Цоликофер и Йохан Келерер я развиват и създават първия алпинеум с няколко хиляди редки видове. 
От 1891 г. със средства на княза в градината е организиран зоопарк. Две години по-късно арх. Фр. Грюнангер добавя цветни оранжерии, а арх. Г. Фингов построява ограда от лети чугунени решетки и каменни стълбове в стил сецесион. Проектът на великолепния български архитект Н. Лазаров за изграждане на царски дворец в градината и доосмисляне на нейното пространство не е реализиран, поради избухването на Първата световна война. През 1936 г. със средства на царското семейство арх. Л. Нейков и арх. Т. Горанов изграждат „царска детска градина“ с лабиринт, басейн, летен и детски театър за 600 деца, малък медицински пункт, с алпинеум и цветен кът с цветя от Мала Азия, Кавказ, Пирин, Рила и Родопите. Две великолепни къщи (на Яблански и Сармаджиев – понастоящем сграда на турското посолство), увенчават осите на основните алеи на Княжеската градина.

Както се вижда тази градина има друга история и всяко поколение е внасяло по нещо ново, ценно, европейско по смисъл. С много труд и фантазия е оформено уникално градско преддверие, „зелен” подиум, който снема Витошката панорама в центъра на София. 

Сривът в паметта и историята започва със съветската зенитна батарея, разположена в градината, откъдето с халосни залпове са отбелязвани победите на Червената армия. Разрушена е и оградата, за да се появи по-късно като ограда на резиденцията в Лозенец.

Когато е обявен конкурс за паметник, идеята е да се изгради арка на победата и спечелилият проект (който познавам) е изцяло в европейски стил и дух, но отново нещата са подменени, конкурсът е анулиран, за да се възложи изграждането на настоящия паметник.
Подменено е и името на градината, която дори в карти на София се отбелязва като Градина на паметника на съветската армия, а нейните входове и алейното разположение са изцяло подчинени на него.

С огромните си плочници и размери той е смачкал всичко наоколо и ако се вгледате по-внимателно, ще видите, че днес в градината нищо не се случва, хората само преминават през нея, бързайки да излязат от тежката сянка на паметника, а животът кипи извън тази градина. В крайна сметка паметникът не само превзе и ограби градината, но раздели и обществото ни, а обществените пространства по замисъл събират и привличат хората, а не ги разделят и подчиняват. Затова е необходим разговор за съдбата на Княжеската градина, а тази на паметника ще се определи от това, как искаме да изглежда тя, защото тя е много по-ценна от него като паметен израз на градската модерност, на който Европа години наред отговаря със симпатия. Явно е, че пространството все още диша, защото в него има растителни видове и следи от минало великолепие. То продължава да се съпротивлява, като с надежда за ново начало е „повикало“ скейтърите, които се пързалят, без да забелязват паметника натрапник.

Авторът припомня, че вече е внесено предложение в Столична голяма община паметникът натрапник да бъде демонтиран от парка -някогашната Княжеска градина, което получи одобрение и голяма обществена подкрепа от българските граждани.

                   ... А, лично на мен, на сърце ми са ей тия мнения - квалитетнитИ,
                                         като ги чета мед ми капе на сърцето. 
 https://blackpredator.blog.bg/zabavlenie/2021/05/20/vyzpalenieto-da-mahnesh-pametnika.1762012

https://vencivaleri1951.blog.bg/politika/2021/05/20/quot-zameniam-deliormana-za-buldozer-quot.1762020

https://theeconomist.blog.bg/politika/2021/05/20/a-aaaa-moje-moooje-ma-edva-li.1762073  

... Ей Богу, вервайте ми... в рамка ще ги турна, олтар ще ги сторам, и метани ще им бия...

освен по времето на Боко Тиквата. Във Варна изчезнаха ПОЧТИ ВСИЧКИ квартални градинки, оцелели до около 2010 г. Дърветата се изсякоха (фирмата на Урко!-дърваната мафия) и се осакати ИЗЦЯЛО градската среда. на ул. Колони не остана живо дърво- а бяха над петсесетгодишни. Кирил Йорданов като кмет СПРЯ натрапниците за заграбване на Морската- изродите пищяха, сякаш са им набили горящ кол в дирника. Но, после тия гербави маймуни като се отприщиха! Погром и смрад!Същото е НАВСЯКЪДЕ из нещастна България.

кирчо йорданов нищо не е спрял

той беше с чеченската и руската мафия и мултаците

тогав аморската градина беше тъмна и привечер никой не припарваше в нея

разбира се, аз и братовчед ми бягахме в морската и през зимата, тренирахме, а съм я посещавал и при отпуските ми от чужбина

по времето на киро пияндето йорданов варна беше пъти по-мутренска от сега

но ме има на снимка в Княжеската градина.
Мащабът на паметника, а може би и мястото не са избрани най удачно, още повече
че ние сме сред победените в тази война. На всички обаче е ясно, че не мащабът , мястото и художествената стойност на обекта са в дъното на тази истерия, а че е монумент посветен на Съветската армия. И всички се позовават на решението на общински съвет, който отдавна трябваше да е за дълги години в затвора. Съвет който по скоро бе ликвидационен относно собствеността на столицата. София бе много богат на имоти град-днес не може да посрещне елементарни нужди при необходимост. Паметникът е налице, градината също, но питам аз къде е плажът Република, чия собственост е тази територия от Борисовата градина/в пъти по голяма от площта отделена за ПСА-на " Вълка" днес, а преди това на Георги Илиев. Също така стоят нещата с територията на и около култовия някога ресторант в Борисовата-Тенекиите. Погребите в Борисовата...с тях какво се случи? Раздадоха ги на свои хора-спортния комплекс на Малееви е на 20ина декара-взет с размяна срещу 10ина панелки. Съдът дори осъди Бащата, но условно заради приноса на дъщерите за спорта, а майката в политиката!? Имотът остана обаче. По абсурдно решение на ВАС съм чул само когато осъдиха условно трима производители на дрога условно тъй като били произвеждали в лабораторията друга за лично ползване-около половин тон бе хероинът и компонентите за производството му. До комплекса пък бе продаден терен за нещо като български Дисниленд на безценица защото строежът бил за деца. Естествено "Диснилент "фалира, теренът остана. Теренът за Хилтън-дарение-защото този хотел повишавал имиджа на столицата ни, Теренът за американското посолство също...Някой ще каже , ами теренът на руското. Да погледне този някой теренът и сградата на нашето посолство в Москва и да прецени каква е цената този наш имот. И нека да покаже м2 подарен ни от братята американци в САЩ!? Мога да продължа още-с продадени заведения, детски градини, градски градинки, пазари...Кражби и разсипии за милиарди И за това никой не говори. Този съвет бе сборище от престъпници и изнасилвачи на София, а не Ваня и Петя стигнали до Берлин в най жестоката война на човечеството. Защото пред Ваня и Петя беше Вермахта и СС, зад тях НКВД. Тоест те оцеляха и победиха въпреки нацистите и собствените изроди.
Дайте сега ритуално да ги унижим за кефа на крадците и мошениците и малоумните им последователи. И пак повтарям-тук не става въпрос за архитектура и памет-задачата е смразването пи с руснаците. И това ясно се видя в Прага, къде целенасочено с фанфари ме махнат паметника на маршал Конев-маршалът , който спаси /сапьорите му разминираха / Прага от взривяване. Предлогът бе преиначен прочит на действията на Власов, който виждайки, че армията на Конев идва, обръща се срещу съюзниците си германците и прави пробив с оръжие за да се предаде на американците, а не на руснаците. Той бил спасил Прага!? Той с кръвта на хиляди чехи по ръцете си. И Провокацията пролича след реакцията на Русия, която поиска паметника на генерала, да го разглоби и пренесе в Русия. Не бил собственост на района и не можело...Тоест можеш да се гавриш, но не можеш да дадеш собственост...
Ние вървим по стъпките на чешките нотабили, но за съжаление само в глупостите им

Трябвало е да ги провози със самолет, но той отказва и ги качва на влак за по-сигурно. В Русия са реставрирани. Върнати са, след като приключва възстановяването на музейните сгради в ГДР.

ЩО ЗА НАГЛОСТ ... победените да ТАЧАТ АРМИЯТА НА ПОБЕДИТЕЛЯ довела на власт партията ви която 45 г. ни държа в концлагер а насетне и стои в 30-годишното ни ограбване ... ПЪК И СЛЕД ВЧЕРАШНИЯТ ТИ ПОСТИНГ СИ ЗАДАВАМ ВЪПРОСА, ЩО ЗА НАГЛЕЦ СИ ТИ, и аз, от какъв праз трябва да търпя мегаграфоманските ти излияния ... вместо да ме „поучаваш„ да бе взел да прочетеш какво отношение са взели твоите кореши в твоя подкрепа и щеше да ти се изяснят моите орнитоложки забележки ... ПОДЛЕЦ, МРЪСНИК И ЛИЦЕМЕР СИ ТИ ...

що за наглост е, делиорманска нискоинтелигентна малоумна трътка
да мери ръст и поучава гребена на Венци..
Гегьооо,
ти и за "ПОДЛЕЦ, МРЪСНИК И ЛИЦЕМЕР" не ставаш
дребен простак с нет

... Наглостта я търси при себе си и обкръжението си ... И, прав си за подлец и лицемер не ставам ... Но пред Тетевен се усещаше мирис на такъв .……

нито като демография, нито като достойнство, нито като икономика, нито като поминък
Бяхме мярка като образованост, култура, спорт
Където и да съм бил не съм изпитвал ни най малко притеснение , че съм бил българин, а съм бил на много места и в най-различни ситуации.
Тези 45 години бяха втория ни Златен век , който се дължи и на Съветската армия, която не позволи да ни се случи втори Ньой в Париж, а ни го бяха подготвили/чети архиви/ тези по които "чезнеш"
И ако не можеш да говориш нормално с живите, поне имай почит към много хилядите загинали българи /офицери , сержанти, войници/ редом със солдатите .
Социализмът го няма от три десетилетия, дойде "твоят "строй...Защо все миналото ровиш?
Пиши за успехите на "твоето " време. Какво направи, как се разви? Как се разви градът ти, селото ти...Как училищата децата не могат да поберат, как не се смогва реколта да приберем...на колко смени работят фабрики, заводи? При соца едва 10 млн души население гонехме-сега навярно сме към 15?
Ти си тъжен и озлобен човек Гетьо Слушам онзиденшният ти фалцет срещу Радев и правителството което подбра. От 10 и повече години за първи път имаме начело на държавата колектив от грамотни хора с биография и самочувствие-подплатено със знания и можене самочувствие.
Хора които в никой живот не биха позволили гамен като Борисов да им "ходи по главите" От тези , които познаваме, кой не е име в бранша си? Хора които познаваме от много години-за някой да се е чуло за злоупотреба? Не, но ти си искаш крадеца и простака, който може ПКП да те нарече, да ти "набие" еди какво си, близките ти да нарече тулупи и мисирки...
Аз после съм бил лицемер...Ти си такъв! Защото знаеш много добре, че това което пиша е истина.
И биографично и фактично Борисов е престъпник, който създаде около себе си в управлението престъпни зависимости. С всичко това си наясно, но въпреки това ненавиждаш Радев, който има куража да се опита / а по всичко личи , че и успя/ да изхвърли от властта Борисов. Ще се опита и да го изправи пред съда

За "подкрепата от корешите" Прочетох-единият за първи път го чета-не го познавам. С другият имате отдавна специални взаимоотношения. Защо ме бъркаш мен? За разлика от теб, аз не пригласям на никой. "Под никого не хожу"

[quote=getmans1]ЩО ЗА НАГЛОСТ ... победените да ТАЧАТ АРМИЯТА НА ПОБЕДИТЕЛЯ довела на власт партията ви която 45 г. ни държа в концлагер а насетне и стои в 30-годишното ни ограбване ... ПЪК И СЛЕД ВЧЕРАШНИЯТ ТИ ПОСТИНГ СИ ЗАДАВАМ ВЪПРОСА, ЩО ЗА НАГЛЕЦ СИ ТИ, и аз, от какъв праз трябва да търпя мегаграфоманските ти излияния ... вместо да ме „поучаваш„ да бе взел да прочетеш какво отношение са взели твоите кореши в твоя подкрепа и щеше да ти се изяснят моите орнитоложки забележки ... ПОДЛЕЦ, МРЪСНИК И ЛИЦЕМЕР СИ ТИ ...

[quote=vencivaleri1951]но ме има на снимка в Княжеската градина.
Мащабът на паметника, а може би и мястото не са избрани най удачно, още повече
че ние сме сред победените в тази война. На всички обаче е ясно, че не мащабът , мястото и художествената стойност на обекта са в дъното на тази истерия, а че е монумент посветен на Съветската армия. И всички се позовават на решението на общински съвет, който отдавна трябваше да е за дълги години в затвора. Съвет който по скоро бе ликвидационен относно собствеността на столицата. София бе много богат на имоти град-днес не може да посрещне елементарни нужди при необходимост. Паметникът е налице, градината също, но питам аз къде е плажът Република, чия собственост е тази територия от Борисовата градина/в пъти по голяма от площта отделена за ПСА-на " Вълка" днес, а преди това на Георги Илиев. Също така стоят нещата с територията на и около култовия някога ресторант в Борисовата-Тенекиите. Погребите в Борисовата...с тях какво се случи? Раздадоха ги на свои хора-спортния комплекс на Малееви е на 20ина декара-взет с размяна срещу 10ина панелки. Съдът дори осъди Бащата, но условно заради приноса на дъщерите за спорта, а майката в политиката!? Имотът остана обаче. По абсурдно решение на ВАС съм чул само когато осъдиха условно трима производители на дрога условно тъй като били произвеждали в лабораторията друга за лично ползване-около половин тон бе хероинът и компонентите за производството му. До комплекса пък бе

РУСНАЦИТЕ – комунистически ПРЕСТЪПНИЦИ - КОНКРЕТИКА

ЗАВОДИ И ИМУЩЕСТВО: За германските коне и автомобили на руска служба няма да пиша – те са десетки хиляди и само ще спомена: Постановление № 8786 от 26 май 1945 г. «О перегонке неиспользуемых фронтами трофейных лошадей с территории Германии на территорию СССР и передачи этих лошадей колхозам и наркоматам»; Постановление № 9164 от 21 юни 1945 г. «О передаче 15 000 трофейных автомашин с 1-го и 2-го Украинских, 2-го Белорусского и Ленинградского фронтов для народного хозяйства»;

Съгласно публикувани през 1990г. данни Главного трофейного управления, в СССР от Германия за извозени около 400 000 железопътни вагони, в т.ч. 72 000 вагона строителни материали, 2885 заводи, 96 электростанции, 640 000 стругове, 200 000 электромотори, 1 млн. 335 000 животни, 2,3 млн. тона зърна, 1 млн. тона картофи и плодове, 0,5 млн. тона мазнини и захар, 20 млн. литра спирт, 16 тона тютюн.

В СССР изнесли телескопите на астрономическата обсерватория на университета Хумболдт и вагоните на берлинското метро. По официальни данни, от Германия са взети 60 000 рояла и пиана, 460 000 радиоприемници, 190 000 гоблени, 940 000 предмети като мебели, 265 000 стенни часовници.

Всичко това узаконено със заповед на Сталин от 9 юни 1945г. На войниците се разрешавало да пращат в СССР определено количество пратки, а при демобилизация всичко, което могат да вземат. На генералите се давали безлатно автомобили, а на офицерите безплатно мотоциклети – германски.

Руснаците грабят не само от своята зона – от западните им съюзници са обещани за СССР и Полша 300 германски завода от западната част на Германия – поради започнаталата Студена война, до 1948г. Са демонтирани и дадени на руснаците 39 завода напълно.

Фабриките, които произвеждали отровни вещества в съветската окупационна зона, били напълно ликвидирани, но оборудването им било запазено и пренесено в СССР. По немската технология в съветска Русия започна производството на редица синтетични материали, които преди това били буквално непознати на руснаците. Сред тях са "Найолан"/найлон, "Перлон", изкуствена коприна, която с механични качества надминавала естествената коприна, "Opponal", синтетични гумени заместители и много други пластмаси.

От 19 юни 1945 г. в Сталинградский тракторный завод идва оборудване от лесозаводи № 1 и № 2 от град Белау, и от Австрия, на демонтираните заводи "Беллер", "Небелунгенверке", "Штенвер Демлер Пух", "Гамбринусверке". В края на юли започнали да пристигат оборудване от фирма "Алкет", специализирано в производството на самоходни артилерийски агрегати, както и от завода на Daimler-Benz, който произвежда танкове. На Тракторния завод в Сталинград оборудването било доставено в такива количества, че за транспортиране били необходими допълнителни железопътни линии и да се ползват шест трактора с лебедки. Изнасят се 202 предприятия, различни издателски къщи - 64, административни сгради – 55, болници - 26, висши учебни заведения - 23, академиии – 16 итн... Комитетът по изкуствата заграбва от берлинското предградие Бабелсберг грамофонни плочки с тегло 406 тона!

КНИГИТЕ: Ограбени и пратени в СССР са 80 тона в шест вагона документи от Райхсархива, разположени в Потсдам. От библиотеката на замъка в Гота 328 тона книги конфискувани и изпратени в СССР в 23 вагона. Администрацията на двореца на съветите, която по това време е била построена в Москва, е взела голям брой различни мебели от Берлин. Държавната комисия по физическа култура и спорт инструктира своите бригади да разглобяват германските басейни.
Според историка и икономист Гавриил Попов дори техниката за подслушване, използвана от съветската държавна сигурност след войната, е от немски произход. Съхранена е бележката на доктора на историческите науки Бонч-Бруевич до Сталин, написана през февруари 1945 г. Самия Бонч-Бруевич от началото на века е работил в чуждестранни архиви, а през 1931 г. е назначен за директор на Литературния музей. Той изучава всичко в архивите с руски произход. Бележката очертава програма за пълното изземване на всички руски и славянски документи и извори от всички музеи и архиви на европейските страни, не само от Германия! „Всички тези архиви и музеи трябва да бъдат разделени на две категории: 1. Агресорът и неговите сателити - Германия, Австрия, Румъния, Унгария, Финландия, Италия и България. Вярвам, че тези архиви трябва да бъдат взети изцяло от тези страни: руски ръкописи, документи, епистолари, портрети, гравюри, картини, ценни редки книги от библиотеки, материални обекти и т.н., както и всички славянски ръкописи. Най-вече от Германия всичко руско, всички славянско, без остатък.” Имало оригинални ръкописи на А.С. Пушкин, продавани преди това от германците в Петербург. Руско-славянската секция съществува в почти всяка фундаментална и университетска библиотека в Германия. В Мюнхен била събрана великолепна колекция от ръкописи за историята на Византия, която има пряк интерес и връзка с древната история на Русия. Руски и славянски ръкописи имало в Лайпциг, Хайделберг, Дрезден, Кьонигсберг, Хамбург и в много други

КАРТИНИТЕ: Дрезден е бил унищожен на 75%, убити са около 200 хиляди цивилни и бежанци. По време на бомбардировките в града сградата на картинната галерия в Дрезден, основана през 1722 г. от саксонския избирател Август Силни, е била напълно унищожена. Според различни източници от 200 до 507 картини са били изгубени. Повечето картини, които германците успяват да извадят от галерията, били разпръснати на различни места, включително кариери и мини. Примерно във варовиковата мина в Poccau-Lengefelde, картини били скрити на дълбочина 52 м, контролът на температурата и влажността липсвал. В кутия била само "Сикстинската мадона" на Рафаел, а останалите картини били разхвърляни на земята, или облегнати на стените на мината. Батальонът на 5-ти Гвардейски отдел на 1-ви украински фронт се занимавал с търсенето на картини от картинната галерия на Дрезден.

ЪВЕТСКИТЕ МАРШАЛИ И ГЕНЕРАЛИ СКОТОВЕ И ХУНИ
Ще започнем с нещо скромно от генерал-лейтенант Телегин – изпаднал в немилост при обиск при него откриват: "над 16 килограма сребърни изделия, 218 разфасовки от вълнени и копринени тъкани, 21 ловни пушки, много старинни порцелан и фаянс, кожи, гоблени на френски и фламандски майстори XVII и XVIII век и други скъпи неща ".
Генерал-лейтенант Владимир Крюков и неговата съпруга Лидия Русланова - през август 1948 г. двойката е арестувана. От материалите по случая следва, че Криюков е донесъл от Германия огромна черна кола "Horch 951 A", два "Mercedes" и "Audi". Автомобила "Horch 951 A" е създадена като "Хитлерваген", т.е. кола за Хитлер. Той е осемместен с мощност от 4944 с., а редица историци винят Крюков, че е държал публичен дом за висшите чинове от съветската администрация в Германия. Този „доблестен” генерал имал 107 килограма сребърни изделия, 35 старинни килими, стари гоблени, много антични артефакти, кожи, бронзови и мраморни скулптури, декоративни вази, огромна библиотека от стари немски книги със златно покритие, 312 чифта модели обувки, купчини от копринено бельо и спално бельо. Всичко това е придобито и изнесено от Крюков благодарение на покровителството на Жуков.

МАРШАЛ ЖУКОВ! А сега е време да погледнем към № 1 маршал Георгий Константинович Жуков – няма да плюя по този съветски комунистически и русофилски култ, няма да коментирам – само факти: бележка "За другаря Сталин; В Ягодинск (близо до град Ковел) бяха задържани седем вагона, в които имаше 85 кутии мебели. При проверката на документацията стана ясно, че мебелите принадлежат на маршал Жуков. ...По време на търсенето куфарът не беше намерен и кутията беше в сейфа в спалнята. Намерени бяха часовници, включително златни - 17 и със скъпоценни камъни - 3; златни висулки и пръстени - 15 бр., 8 от които със скъпоценни камъни; златен ключодържател с много скъпоценни камъни, други златни продукти (калъфи за цигари, огърлици и гривни, обеци със скъпоценни камъни и т.н.)... През нощта от 8 до 9 януари с. тайно търсене се проведе в дачата на Жуков, разположена в село Рублево, близо до Москва. В резултат на търсенето бе установено, че двете стаи на дачата са превърнати в склад, където се съхраняват огромен брой различни видове стоки и ценности. Например: вълнени платове, коприна, брокат, панбархат и други материали - над 4000 метра; кожи - 323 кожи; Висококачествен шеврон - 35 кожи; скъпи килими и големи гоблени, взети от Потсдам, от други дворци и къщи в Германия - общо 44 броя, някои от които са разположени и окачени в стаите, а останалите са в склада... ценни картини на класическата живопис в големи размери с художествена рамка - само 55 парчета висяха в стаите на къщата и частично се съхраняваха в склада; скъпа трапезария и прибори за чай (порцелан с художествена декорация, кристал) - 7 големи кутии; сребърни комплекти от трапезарии и чай-уреди - 2 кутии; акордеони с богата художествена декорация - 8 броя; уникални ловни пушки фирма Holand-Holand и други - общо 20 броя. Това имущество се съхранява в 51 куфара, а също и в насипно състояние ... 3 февруари 1948 г. № 3726 / А Москва, заявявам, че МГБ на СССР е иззело обратно цялата собственост, конфискувана от маршал Жуков. Абакумов". В акта на маршал Жуков е записано: Сребърни висулки и брошки от злато (включително една платина) със скъпоценни камъни - 13 броя, Златен часовник - 9 броя, Златни пръстени със скъпоценни камъни - 16 броя, Златни обици с диаманти - 2 двойки, Други златни елементи (гривни, вериги и др.) - 9 парчета, Бижута от сребро, включително злато - 5 броя, Метални бижута (имитация на злато и сребро) със скъпоценни камъни (висулки, вериги, пръстени) - 14 броя; Посуда сребро (ножове, вилици, лъжици и други артикули) - 713 броя Сребърни изделия (вази, кани, захарни чаши, тави и др.) - 14 броя;

КИНОИЗКУСТВО: Трофеи били стотици германски филми, както и филми от други страни от Европа и Америка, заловени в съветската зона на Германия. Те били гледани от маса хора от старото поколение, разбира се, съветската цензура провела строга селекция от тези филми.
Общо от 1933 до 1945г. в Германия са създадени 1363 пълнометражни филма. Хората в СССР с удоволствие гледали известните певци Джили и Карузо, музикални изпълнения на Марика Рьокк, приключенския филм "Индийската гробница" (1938, реж Рихард Айхберг) и "Каучук" (със заглавие "Ловци на гума" ), биографични филми за Рембранд, Моцарт, Шилер, филмовата адаптация на операта "Тоска", "Чо-Чо-Сан," "Мадам Бовари" и др. Култов филм в Съветския съюз става германския "Девойката на моите мечти", реж. Георг Якоби, заснет в 1944г. А по-възрастните дали помнят, че точно този филм мрази героя Щирлиц :)
Сред трофеите от други държави - четири известни филма за Тарзан, "Под червената мантия" (преименуван по съветски „Под кардиналската мантия”), заснет през 1937 г. от шведския режисьор Виктор Шьострьом с германския емигрант Конрад Фейдт в главната роля. "Заловен" е и чехословашкият филм "Порт Артур" (по съветски „Спасените знамена”), заснет през 1936 г. във Франция от руския мигрант Фьодор Оцеп; приключенският филм "Гибралтар" (в съветския вариант "Шпионски мрежи") с Ерик Щройхайм в една от основните роли. "Стоте мъже и едно момиче", "Великият валс" и "Серенада на слънчевата долина" също били награбени от Червената армия. Повечето трофейни филми, предназначени за прожекции в СССР, са лично преглежани от Сталин, превежда му ги Болшаков, който учил наизуст текстовете за да ги декламира пред вожда. Зрителите от по-старото поколение вероятно си спомнят трофейните картини, които обикновено са предшествани от надписи: "Този филм бе взет като трофей, след като съветската армия победи германските фашистки войски в Берлин през 1945 г.". Нямало нито едно чуждо заглавие, никакви чужди субтитри от които да разберете в коя страна е заснет филма, авторите на филма и актьорите. Например, филмът "Чудотворното лечител" от 1943 г. имал оригиналното име "Парацелз" - името на героя му - велик лекар, филма заснет от един от тогавашнбите класици на киного Георг Вилхелм Пабст, а в главната роля играе известният Вернер Краус, но съветските зрители никога не разбират това!
Цветното кино идва в СССР от Германия – невежите от "родината на слоновете" ще ви кажат, че в СССР преди 1945 г. са заснети оцветени игрални филми. Да, това е вярно, но как са били снимани?! Не говоря толкова за лошо качество, колкото за трилентови (!) ЦКС-1 камери, които били сложни, скъпи и ненадеждни. Е, германците от 1925 г. са снимали цветни филми на трислоен цветен филм AGFA. Заводът за производството му от IG Forben се намира в град Греппин и се оказал в съветската окупационна зона. Съветски трофеи стават огромни запаси от ленти и оборудване Agfa – на лента "АГФА" е заснет "Парада на Победата" в Москва. Най-смешното е, че монтажа и звукът на филма са направени в Берлин. Не е ясно, по чия вина по-голямата част от лентата се превърнала в брак и за това целият час и половина е показан в черно и бяло, и само първите 19 минути цветни.
Първият съветски художествен филм е заснет на германска AGFA, това е "Каменното цвете" (реж. от Александър Птушко). Филмът излиза на екран на 28 април 1946 г. и веднага става лидер по посещаемост - 23,17 млн. Зрители. През същата година на филмовия фестивал в Кан филмът получи "Награда за най-добър цвят"!
Дузина съветски филми, включително "Клетва" (1946), "Мичурин" (1948) и "Падането на Берлин" (1949) са заснети „по германски”. Германската лента AGFA и оборудването за нейното производство през 1946 г. са закарани в Казан. Според директора на киностудията в града Михаил Михайлов: "През 1947 г. съветския човек за първи път гледа цветно германско кино. Тя произведе особен ефект, показваше друг начин на живот... германското оборудване било поставено във филмовата фабрика № 8 (днес "Тасма")." Между другото, германско оборудване и немски специалисти били откарани в Москва през 1946 г., а в края на 1947 г. започва производство цветни филми по германска технология.

Харесва им или не, но руснаците дължат телевизията си на германците! Някои техни медии ще изтъкнат Владимир Зворикин като "баща на телевизията." Той е емигрант, а "цветята на емиграцията" вече са модерни, но междувременно, без участието на този "баща" през 1936 г., телевизионните предавания в Берлин вече има. Германците използват в предавателя и приемника изцяло електронни схеми (а не електромеханични). Освен това германските „гадове и блядове” ползват телевизионни камери в системите за насочване на ракети въздух - земя и земя – въздух. През периода 1940 – 1944г. берлинската фирма Fernsee разработва телевизионната система "Tonne-Seedorf" - тази система е използвана в ракетите въздух - вода Hs-293 и Hs-294, с които са потопени няколко съюзнически кораби. Фирмите "Fernsee" и "Telefunken" на базата на "Tonne" създават още по-съвършенната телевизионна глава "Sprotte", предназначена главно за зенитни ракети.

КИТОЛОВ – ще завърша с любопитен детайл
При репарациите СССР получава от Германия китоловна флотилия - база за китове с 17 съда за целта. Основният кораб имал водоизместимост 28 хиляди тона и скорост от 12 възела. Малките китоловци достигат скорост до 14,5 възела, а базата е наречена "Слава". През 1946г. за първи път в историята на съветския риболовен флот излиза китоловна флотилия, с научна група на борда в първата си експедиция в Антарктика. Води я капитан В.М. Воронин. На 28 януари 1947г. флотилията "Слава" (с ловец на китове "Слава-4") убива първия кит, полагайки основите на съветския китолов в Антарктика, като това е кит финвал с дължина почти 20 метра.