..... 

                            МАЛКО РАЗУМ, МНОГО МИТАНГАДЖИЙСКО ПЛЯМПАНЕ

                                              Точка първа: Стиснете си носовете

                                          Отворено писмо до политическата класа

Веселин Желев02 август 2022 г., 18:36 ч.последна редакция 02 август 2022 г., 19:12 ч.
 

 Хамид Хамид сякаш е стиснал носа си, но всъщност показва на колегите си да гласуват "против".
Снимка Веселин Боришев

Знам, че не можете да се понасяте. Но се налага. Или ще управлявате заедно, или ще управлява Румен Радев.

Парламентарната република България ще я управлява предпочитан от Русия генерал с назначени от него служебни правителства (често с бивши военни начело), без формално да е извършил военен преврат и без да е суспендирал конституцията, а благодарение точно на нея.

Ще я управлява, както са я управлявали през режима на пълномощията (1881-1883 г.) пратени от Русия генерали или както я е управлявал монархът след звенарския преврат на 19 май 1934 г.

Ще я управлява с кратки паузи, през които вие ще показвате колко не можете. И народът бавно и полека ще си прави съответните изводи.

Посветихте последните години на това да изгорите повечето от мостовете помежду, с което усложнихте преди всичко вашия живот. Мостовете сега ви трябват, но ги няма. И няма как да ги възстановите, без да изгубите лице пред избирателите.

Станахте жертви на собствените си “червени линии”. Защо ви бяха те? Как защо? Та нали кампаниите ви се градяха изключително върху образа на врага. Затова имате малко или никакви приятели.

Залагахте на страха, гнева, злобата, омразата, невежеството. Затова българинът няма нито положитела програма, нито положителна мотивация.

Прегърнахте мухлясалата митология, че участта на народа е все да бъде угнетен и все някой да го освобождава. Само че българинът отдавна е свободен и европеец и вместо да чака да го “освободите”, може спокойно да се премести на друго място в Европа. И го прави непрекъснато.

Превърнахте демокрацията в игра с нулев резултат, която изключва сътрудничество, без да помислите, че и вие може да я загубите един ден.

Най-големият фарс беше борбата ви с корупцията. Тя беше пълна победа на ентусиазма над умението. Всичката пара – в свирката. Затова днес корупцията весело маха на изпроводяк от палати и лимузини на поредното ви краткотрайно правителство и чака с любопитство опитите на следващото.

                                Вие не се борихте с реални извършители, а със символи;

– С шкафчета, с кюлчета, с чувалчета с банкноти.
–Там, където трябваше да има доказателства, се появиха нелепи пропагандни образи.
– Там, където трябваше да има наказателен процес, се настани фолклорен мит – с юнак, ламя и златна ябълка.

                                      Но митовете са до време и те не плашат мафията.

Тя не се страхува от този, който идва срещу нея с тъпани и зурни – идвам да те хвана! Тя се страхува от този, който пипа тихо, но здраво. И никне там, където не си го сял.

             И днес пак сме под вечната крива круша, и пак въпросът е: Какво да се прави?

Явно, ще се почва отначало. И първата ви предизборна точка е да си стиснете носовете, а не ръцете. Налага се да се понасяте. Да преглътнете личните си симпатии и антипатии. Това е съвсем поносимият мининум от патриотизъм, който трябва да проявите – да обичате България повече от себе си. Иначе България повече няма да ви обича.

                                        Разбира се, поносимостта също има граници. 

          Но печалният ви опит трябваше да ви покаже, че днес те не са там, където трябва.

P.S. Не знам кой от вас може да е доволен от това развитие на нещата. Но със сигурност знам един доволен от неуправляема демократично България – Владимир Путин. 

                                                                                    ...

Ние сами се требим!
Класикът го е казал:
-не народ , а мърша...

... Понеже не схванах „тънкият ти намек„ реших да постна самото стихотворение;

НЕ СМЕ НАРОД

Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме...
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...
Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
а всякому мерамът е развала...

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.



1875

... ДАНО ЗНАЕШ ПОВОДА ЗА НАПИСВАНЕТО МУ, че да се определим кои сме ниЙ ... с тебе.
Аз определено, не се смятам за мърша..