.....

                                                        Рождеството е цивилизация

Михаил Вешим

 

Михаил Вешим, "Стършел"

Какво е Рождество Христово?

За всеки то е различно – за един е тайнство, за друг-надежда, за трети – тенджера с постни сарми на Бъдни вечер  и тава с печена пуйка на  обяд.

Късно разбрах какво е за мен Рождеството. От онова поколение съм – поколението на чавдарчетата и пионерчетата, което не знаеше що е  Коледа, а празнуваше само Нова година. За Новата година украсявахме елха, тогава получавахме подаръци и ни ги носеше не друг, а  Дядо Мраз.

За раждането на Божия син не се и споменаваше, нали тогава религията бе „опиум за народа”.

Така беше, докато  през 1988 не отидох на другия край на света. Една неочаквана стършелова командировка ни изпрати двамата с Румен Белчев в Китай. Близо до южонокитайския град Гуанджоу  преминахме границата и влязохме за една вечер в Макао – тогава португалска колония, а днес – част от Китай. Това бе градче-полуостров в делтата на Пърл ривър, което ми заприлича на Созопол – голямо е само 30 квадратни километра.

Беше началото на декември, а там, на юг, бе трийсетина градуса – слънцето огряваше залива на  Перлената река и морето блестеше като златно – по-късно разбрахме, че е от жълтата тиня, която носи реката.

Не златното море, друго ме впечатли –  коледната украса. На няколко места в градчето бяха пресъздадени библейски картини на Исусовото Рождество – яслите със слама,  Божията майка с Младенеца, Бащата Йосиф, Тримата влъхви… Край тях – макети на домашните  животни – овца, крава, осел, и те кротки свидетели на Чудото.

В Макао елхи липсваха, затова палми бяха украсени като коледни дървета.

Чак тогава аз, млад човек – рожба на социализма, си дадох сметка какво празнуваме ние, християните, в края на декември. Не просто идващата Нова година, а Раждането на Божия син.

Едно истинско Чудо, каквото си нямахме у нас.

Тук го празнуваха без сняг и елхови клонки, без шейни и елени, без глъчка по пързалките.

И въпреки това градчето изглеждаше по-празнично, хората – по-ведри, а децата – много по-радостни.

Впечатлен от видяното, си изпратих – на самия себе си, открита коледна картичка от Макао. На нея написах „Бай Михале, тук е много хубаво, аз оставам – ти, както искаш!”. Подпис: Бай Михал.

Картичката пристигна на домашния ми адрес три месеца, след като се бях върнал в София.

Явно другарите от ДС дълго са проучвали кой е този бай Михал, който е останал в далечно Макао, и кой е онзи, пак бай Михал, получател на картичката. Има ли връзка между двамата? Дали вражеското разузнаване не праща от чужбина таен код и шпионска шифрограма? Тогава бяха времена на шпиономания, Авакум Захов и Емил Боев бяха не само литературни, а и действащи герои от „тихия фронт”.

С колегата Белчев се върнахме у дома към средата на декември и заварихме в София празнично оживление – на булевард „Стамболийски”, точно пред министерството на културата, имаше егреци, блееха овчи стада, върху асфалта бяха разпилели бали слама. Но за разлика от Макао, това не бяха овчиците-макети, а истински животинки… Яки касапи  колеха пред очите на децата по някое шиле и го набучваха на чеверме. Вместо коледна украса чевермета се въртяха на жарта, димяха скари. Софийският булевард миришеше на печени мръвки, от бъчви се лееше вино, а софиянци с червени носове вдигаха наздравици…

Какво празнуваха софиянци? Пишеше го на плакати: „Десет години от Декемврийската програма на БКП за повишаване на жизненото равнище на народа.”

Печените мръвки и буретата вино бяха доказателството, че Партията-майка се грижи за нас, народа. Пък в Макао не пишеха благодарности към Партията, просто „Merry Christmas“.

Пристигнал от един друг свят, гледах ужасен овцете пред Министерството на културата, блеещи в ръцете на касапите.

Тогава разбрах какво е Рождеството. Рождеството е цивилизация.

И не религията, а партийните доктрини са опиум за народа.

Припомням си това днес, когато гледам как руската, уж  православна християнска религия, е станала част от партийна доктрина и служи служби по черкви и храмове за победа на руското оръжие.

Същото това оръжие не иска да замлъкне даже за няколко  дни около Рождеството, а ще продължи да изстрелва своите смъртоносни ракети срещу мирни хора, болници и електроцентрали.

Затова в „тихата, свята нощ”, когато ще очакваме да се роди Божият син, нека си помислим точно за цивилизацията  – не е ли тя в опасност и откъде иде опасността?

                                                               ХУБАВ ВЪПРОС, НАЛИ?

                                                                                    ... 

Радо, ще използвам случая да поздравя по случай Коледа всички блогъри с нормално светоусещане, както и да им пожелая весело посрещане на Новата година.
Вече живеем във времена когато всеки може да избира кои празници да празнува, в кои вярвания да вярва, кои традиции да почита. И това е напълно достатъчно като показател, че животът ни е по-добър, по-смислен и най-вече свободен.

Ето, коментирах реално и постинга ти.

StarForLife™ ·idc=5565346~idp=1848450~251222~026-442·

Първо , той едва ли помни, но Коледа чак през 60те мина по нов стил у нас
Празнуваше се на 6 ти януари и лично аз никак не я обичах, защото след нова година
обикновено ходех при селските си баба и дядо, а те бяха силно религиозни. Седмица преди Коледа почваше абсолютен пост , а аз да "оцелея" ходех при съседи да хапвам това и онова-скришом от дядо. Тъй че няма как Дядо Мраз да е пречил на Коледа. Интересното на Коледата за мен , а и за децата беше коледуването. Хозехме от къща на къща, пеехме, рецитирахме, пожелавахме...и получавахме Най интерсно от полученото бяха паричките естествено, които събирахме и деляхме и по комунистически и по равно:)
Не му прави чест на Вешим да преиначава нещата, защото не мисля, че поне на Елин Пелин не познава творчеството. Не само той, но лично аз мога да посоча със сигурност него, като автор на стихотворение за Дядо Мраз. Виждал съм и снимки на градските ми баба и дядо, съответно и на мама и вуйчо пред новогодишна градска елха. Може да не е навсякъде така, но в нашето село и до днес на Коледа украсяват дрян, а не елха-своего рода пожелание за здраве...
Все пак да не съдя Вешим, в неговото семейство може и Коледа да е била забранена
баща редактор в Народна младеж/издателство на Комсомола/, сътрудник и в ЦК , сценариите му за антифашизма също са известни. Добре, че и баща и син проглеждат след 10 ти ноември и разбират, че имало Великден и Коледа, че Комсомол и Партия било лошо нещо.
Помня и Георги Мишев бащата на Вешин как разказваше покрусен също за Дядо мраз, а и защо Пинокио стана Буратино. Кой да им каже например на тези врътливи интелектуалци, че Буратино идва от свредел, а ако оставеха Пинокио то украинците /и не само те/ щяха да си правят бъзици със симпатичното дървено човече или от пинок /ритник/ или от пина-близо до българското звучене на фамилията на руския президент

... Честита Рождество Жоро ...

Честито Рождество Христово,

Жоро, кога ще черпиш по бира?

След като прочетох коментара на бот Венцо разбрах, че Вешим и фамилия са искали да откраднат празниците на бот Венцовата фамилия, обаче бот Венцо не ги обичал, демек, Коледата е била тормоз поне за децата. Не бих се много учудил, ако бот Венцо е бил избран за председател на съюза на репресираните от детска възраст.