* * * * *
                             ЗНАЧИ, ЩЕ ГИ БЪДЕ ЗА "ТЮРЬМА НАРОДОВ" - НЕ ЗНАМ.

                                               ИЛИ ПО - ТОЧНО, НЕ СЪМ СИГУРЕН.

                                                   А, КАТО НАЧАЛО ЕДИН ВИЦ;

                                         Встретились как то Путин и Лукашенко:

                                           - А давай ещё раз нападём на Украину. 
                   - Хочешь ещё раз по морде получить и на весь мир опозорится?

            Расстроились и пошли дальше гулять по тюремному дворику в Гааге .


                               ... И СЛЕДВА МАЛЪК ОТКЪС ОТ ЕДНА КНИГА;

— Вы знаете Россию? — спросил я у него.

— Нет, сударь, но я знаю россиян; они часто проезжают через Любек, и я сужу о стране по лицам ее жителей.  

— Что же такое страшное прочли вы на их лицах, раз уговариваете меня не ездить к ним?  

— Сударь, у них два выражения лица; я говорю не о слугах — у слуг лица всегда одинаковые, — но о господах: когда они едут в Европу, вид у них веселый, свободный, довольный, они похожи на вырвавшихся из загона лошадей, на птичек, которым отворили клетку.
Все — мужчины, женщины, молодые, старые —    выглядят счастливыми, как школьники на каникулах.

На обратном пути те же люди приезжают в Любек с вытянутыми, мрачными, мученическими лицами; они    говорят мало, бросают отрывистые фразы.
Вид у них озабоченный.

Я пришел к выводу, что страна, которую ее жители покидают с такой радостью и в которую    возвращаются с такой неохотой, — дурная страна.  

                                                             Астольф де Кюстин. 
                                                              Россия в 1839 году

                                                                 ... КНИГАТА;

                                        
     
                                                           „Русия през 1839 г.“,
                                                            2-ро издание 1844 г

                                             „Русия през 1839 г.“ ( фр.  La Russie en 1839 )
- пътни бележки на маркиз Астолф дьо Кюстин , публикувани от него през 1843 г. 

Маркизът посещава Русия през 1839 г. , като прекарва там 3 летни месеца, през които почти ежедневно записва своите наблюдения и размисли под формата на писма до приятелите си. При пристигането си във Франция , маркизът ги преработва в книга, която публикува през 1843 г. Първото издание беше разпродадено за 8 седмици. Също през 1843 г. книгата е преведена и публикувана в Германия и Англия. От 1843 до 1855 г. приблизително 200 000 копия са продадени в Европа и Съединените щати.

                                                  Предистория на създаването

След като открива страст и интерес към писането на пътеписи, Кюстин публикува впечатления от пътуване до Испания. Историята има успех и Оноре дьо Балзак на свой ред съветва Кюстин да оцени други „полуевропейски“ части на Европа, като Южна Италия и Русия. В края на 1830-те години е публикувана   книгата на Алексис дьо Токвил „За демокрацията в Америка“ , последната глава от която загатва, че бъдещето принадлежи на Русия и Съединените щати. Поради това Кюстин заключава, че Русия представлява не по-малък интерес от Америка и ще стане следващата му дестинация, заслужаваща внимателно внимание - някои историци, поради тези причини, нарекоха маркиз „Тосквил на Русия“.

Кюстин посещава Русия през 1839 г., посещава Москва, Ярославъл и някои други градове, прекарвайки по-голямата част от времето си в Санкт Петербург. Като консерватор и реакционер в своята страна и опасявайки се, че демокрацията неизбежно ще доведе до властта на тълпата във Франция, Кюстин се надяваше в Русия да намери аргументи срещу демократичната форма на управление, но той, напротив, беше шокиран от руската форма на управление. самодържавието и в еднаква степен от робството на руския народ и очевидното му съгласие със собственото си потисничество.

                                                                  Съдържание

През юни 1839 г. Маркиз дьо Кюстин отплава с кораб от Любек , Германия , и пристига в Кронщад . Той прекарва няколко седмици в Санкт Петербург , посещава балове, запознава се с висшето общество на Руската империя и е домакин на Николай I. След като се запознава със столицата, маркизът решава да изследва страната, за което е назначен ескорт. Пътят му минава първо през Москва , след това Ярославъл , Владимир , Нижни Новгород , след това отново Москва и след 3 месеца пътуване най-накрая пристига обратно в Санкт Петербург, откъдето се завръща във Франция.

Четири години по-късно в Париж е издадена книга, съдържаща мислите и наблюденията на маркиза, записани от него по време на пътуването му в Русия. Те описват Русия в изключително тъмни краски. Той приписва лицемерие и само имитация на европейския начин на живот на руското дворянство. В Русия маркизът диша трудно - навсякъде усеща тиранията, идваща от царя. От това следва робският характер на руснаците, затворени в тесни рамки на подчинение. В Русия действа принципът на пирамидалното насилие: царят има абсолютна власт над дворянството и чиновниците, които от своя страна също са пълни владетели на живота на своите подчинени и така нататък до крепостните селяни, които изпитват жестокостта си един върху друг и върху семейството. В противоположната посока на пирамидата работи угодничеството и лицемерието пред стоящите отгоре. Според Кюстин руснаците, които не обичат европейската култура, имитирайте го, за да станете могъща нация с негова помощ. Признак за това според Кюстин е силно изразената амбиция на руснаците. И само простите селяни, живеещи свободно в провинциите, са възхвалявани от Кюстин за техния прост и свободолюбив характер.

                                                                   Издания 

Първото издание, състоящо се от 4 тома и повече от 1200 страници, е публикувано в Париж през 1843 г. и въпреки че по това време цената на изданието е много висока (30 франка), то веднага е разпродадено. До 1855 г. книгата е препечатана още 3 пъти във Франция, но търсенето й е толкова голямо, че по същото време още 4 нелицензирани издания на френски език са отпечатани и продадени в Белгия . Преводи са публикувани в Германия и Англия през 1843 г., отделен превод и публикация в САЩ през 1855 г.

В Русия, поради критичното си съдържание, книгата е незабавно забранена, въпреки че контрабандните копия се четат от руската аристокрация в оригинал на френски език. Едва през 1891 г. руският читател има възможност да прочете на руски някои откъси от книгата, публикувана в списанието Руска древност" През 1910 г. е публикуван преразказ на книгата „Бележки за Русия от френския пътешественик маркиз дьо Кюстин“, а през 1931 г. силно съкратено и цензурирано издание на „La Russy“ е публикувано от издателството на политическия затвор под името „Николаевская“. Россия”, преиздаван през 1990 и 2007 г. И едва през 1996 г. руският читател се запознава с напълно преведеното и анотирано издание на бележките на Дьо Кюстин. Същата публикация е преиздавана през 2000, 2003, 2006 и 2008 г., а през 2009 г. е издадена аудиокнига.

В Европа La Russy е преиздадена през 1946 г. във Франция, през 1985 г. в Германия, 4 издания са публикувани в САЩ: 1951, 1971, 1987 и 1989 г., във Великобритания през 1991 г.

                                            Отношение към книгата извън Русия 

Кралят на Белгия реагира положително на книгата. Александър фон Хумболт чете „La Russy“ на глас на пруския крал Фредерик Уилям IV.

В предговора към американското издание от 1951 г. директорът на Централното разузнаване и ръководител на ЦРУ на САЩ, генерал Уолтър Смит , пише:
„Тук намираме колоритни, драматични и точни описания на Русия и руснаците... имаме политически наблюдения, така че проницателна, толкова вечна, че книгата може да се нарече най-добрата творба, писана някога за Съветския съюз."

В анотацията към американското издание на La Russy от 1987 г. американският политик Збигнев Бжежински пише:

Все още нито един съветолог не е добавил нещо към прозренията на Дьо Кюстин относно руския характер и византийската природа на руската политическа система. Наистина, за да се разберат съвременните съветско-американски отношения във всичките им сложни политически и културни нюанси, човек трябва само да прочете две книги: „За демокрацията в Америка“ на Де Токвил и „Ла Руси“ на Кюстин.

В предговора към последното американско издание от 1989 г. историкът проф. Бурстин казва за Маркиз: „Неговата вдъхновена и красноречива история ни напомня, че под булото на СССР все още се крие Русия, наследникът на Империята на царете.“

                                           Публикации и изследвания за книгата

В Русия, с изключение на няколко статии през последните години, исторически изследвания на книгата не са публикувани. За „Русия през 1839 г.“ са написани доста изследвания в Европа и САЩ, почти всички се изказват положително за книгата, въпреки че оценката на историческия дискурс на феномените, описани в книгата, е противоречива и научно недостатъчно обоснована.

След излизането на първото издание на La Russy руските власти започват контрапропагандна кампания - от името на жандармския отдел няколко руски автори, съвременни на Кюстин, публикуват критични отзиви за книгата му във Франция.

                                                                   ... ВИДЕОТО;

                                                                            * * *  

"След нашествието на монголите славяните, които някога били едни от най-свободните народи на света, са се превърнали в роби най-напред на завоевателите, а след това и на своите собствени владетели. Това робство се е превърнало в основополагащ обществен закон... Робството ги е научило на деспотизъм."
"Това не е ред, а завеса, прикриваща хаоса, нищо повече."
"Руският човек мисли и живее като войник. Като войник-завоевател."
"Не може да се разчита на думата на един руснак..." "Духът на лицемерие, съответстващ на лъжливата византийска култура, днес цари сред русите."
"Дори не можете да си представите колко голяма е нетолерантността на русите... Всяко неодобрение те възприемат като предателство."
"Успях да доловя благоприятните черти на примитивния руски характер изпод една политическа маска, изопачаваща го от векове."
"Руският деспотизъм не само че не зачита идеите и чувствата, но и прекроява фактите и се бори против очевидното."
"Не обичам хора, които толкова малко държат на истината. Цивилизацията не е мода и не е някаква хитрост."
"В Русия любовта към парада се е изродила в мания (1839г.)!"
"Русия е страна, където се творят най-велики дела в името на най-жалките резултати."
"Страхът е заразителен като тъгата... Хората тук са сериозни от страх, но същият този страх ги прави и твърде учтиви."
"Покорството при руснаците е вродена и принудителна добродетел. Чужденците не от вчера се изумяват от привързаността на руския народ към собственото му робство."
"Селянинът в околностите на Париж и дребният буржоа у нас е по-свободен от помешчика в Русия..." "Свободен човек в Русия е само бунтуващият се войник."
"Деспотизмът в Русия отговаря на духа на нацията."
"Царят се бои от гласността също толкова, колкото Русия се бои от царя..."
"Когато се страхува, абсолютната власт става твърде опасна".
"В Русия всичко е подчинено на военната дисциплина... Потръпвам като си помисля, че на това огромно множество от ръце и крака се пада една-единствена глава."
"Руската империя – това е дисциплината на военния лагер, вместо държавно устройство; това е обсадно положение, издигнато в ранг на нормално състояние на обществото."
"Трябва да си руснак, за да можеш да живееш в Русия. Привидно тук всичко се върши така, както навсякъде. Разликата е в същността на нещата.
Тук самодържецът е всемогъщ и никога не излиза от мода."
"Потисникът повече от всеки друг се страхува от истината... Да размишляваш, да изследваш означава да си навлечеш подозрения..."
"В Русия всичко е секретно (1839г.)!"
"Канцеларското съсловие е най-голямата язва на Русия."
"Напразно търсих поне едно весело лице.
При цялата си необятност тази империя не е нищо друго, освен затвор."
"Тиранията е мнима болест на народите. Тиранинът, предрешен като лекар, им внушава, че здравето не е естественото състояние на цивилизования човек. Така той поддържа болестта под претекст, че я лекува."
"Руснаците почитат върховната власт като религия."
"Поразява ме прекомерното безпокойство на руснаците ще се отнася до мнението, което чужденецът може да си състави за тях... За руските царе славата пред чужденците е по-важна от всичко – дори от реалната власт."
"Тук развитие не е имало, просто един прекрасен ден всичко е било внесено от чужбина. В този триумф на подражателството има повече занаятчийство, отколкото изкуство... Те са умни, но умът им е подражателен."
"Ако желязната дисциплина, на която се подчинява този народ, само за миг престане да тегни над него, цялото общество ще се обърне с краката нагоре."
"Русия е нация от неми."
"Сибир започва оттатък Висла... Това е вечната ориенталска тирания, която непрекъснато ни застрашава."
"Народните песни на руснаците се отличават с тъга и униние."
"В Русия няма нито малки, нито умерени неща."
"Славянинът е природно интелигентен, музикален, донякъде е милозлив."
"Руският народ е точно толкова навъсен, колкото испанският е изпълнен с въодушевление."
"Славянската раса е някаква смесица от южна простота и лекота със скандинавска меланхолия. Славяните са руси араби "

по-точно едва ли може да се изрази! Личните ми впечатления съвпадат напълно с това, което чета. Благодаря, Гетманс! Чудех се аз ли греша някъде.... сега знам, че съм бил и съм съвсем прав :).

... Вчера едни коментари под видео ме подсети да се разровя в нета, че преди няколко години бях чел представяне на тази книга.
Оказа се, че представянето било от Калин /Станко-/ Тодоров /?/ което обяснява защо тогава не ми е направила такова впечатление. Явно съм го чел-недочел на някоя опашка или в градския транспорт защото той сам си призанава колко е "куриозен" факта, че русофил върши тая работа.

Е, би трябвало този факт още тогава да ми светне червната лампичка... Сега се чудя дали на фона на този постнг не го пусна и неговото "представяне" а, след това още едно друго мнение което още по-добре описва "особеностите на руската душевност" и братската им любов към България...