* * * * * 
                                      НО ТОВА НЕ ПРЕЧИ ДА СЕ ГОРДЕЯ С НЕГО

"България дотогава ще търпи душевно крушение, додето се не измрат тия наши заслепени русофили, които още не могат да сломят и съкрушат в себе си кумира на русофилството, създадено от тех в тех през едни времена на наивност и раболепие .."
Димитър Маринов, Спомени из моя живот ,София 1992, стр 239,



                                     Даскал Митко съдил строго и по съвест

Автор: Любомир Йорданов


Димитър Маринов (1846 - 1940) – виден български просветен деец, историк и етнограф, започнал кариерата си в свободна България като съдия

Димитър Маринов, ученик на Пишурката, е сред първите съдии след Освобождението

Дело за митнически злоупотреби и срещу журналисти слага началото на правораздаването

Битките за независимост на съда и опитите за използване на меча на Темида за разправа с неудобни граждани и журналисти не са от днес и вчера...
Още в зората на Освобождението, когато след векове чуждо владичество се ражда нова България, самозабравили се управници искат да превърнат едва проходилите съдилища в паравани на далавери и средства за заглушаване на свободното слово. Но срещат отпора на млади съдии - възрожденци и поборници за свобода, част от тях дори не завършили право, но изпълнени с идеи за свобода, справедливост и служба на народа.

Един от първи българи, поели тежката задача да раздават правосъдие и да бранят честа и достойнството на хората и държавата, е 31-годишният тогава Димитър Маринов от Лом.
Макар и без юридическо образование, Маринов, наричан с уважение от съгражданите си “Даскал Митко” е изключително образован за времето си човек - ученик на Кръстьо Пишурка и Никола Първанов, учил във Военно-медицинското училище в Цариград и семинария, гимназия и университет в Белград.

През ноември 1877 г., когато в Лом влизат румънски и руски войски и временното управление провежда избори за местни власти, Димитър Маринов е избран за председател на съдебния съвет.

На 3 март 1878 г. той встъпил в длъжност като председател на Ломския окръжен съд. Освободената държава още дори нямала собствени закони и доскорошния учител се ръководел от руските закони и най-вече от собствените си понятия за справедливост и ред, формирани от учителите му и от престоя в турските зандани.

Още в първите си дни като съдия обаче младият служител на Темида се сблъскал не толкова с опасни престъпници, колкото с произвола и наглостта на част от новите управници.
Видинчанинът Димитър Коцев публикувал във вестник “Българин” критичните дописки срещу своеволията на руски офицери и информациите за далаверите на началника на Митница - Лом Флореску.

Текстовете вбесявали назначеният за окръжен началник в Лом руски капитан Павел Нечаев, покровител на митническия шеф. За да затвори устата на журналиста, той разпоредил да арестуват и осъдят Коцев като ругател и клеветник на временната власт.
Димитър Маринов обаче отказал да гледа делото, тъй като установил, че не е подсъдно на ломския съд - Коцев живеел във Видин, а вестник “Българин” се печатал в Гюргево.

Временно руско управление не позволявало в уж свободна вече България да се издава какъвто и да било вестник, затова газетата излизала в съседна Румъния, обяснява в спомените си Маринов. Ядосан, че нарежданията му не са изпълнени, кап. Нечаев отново пратил делото на Маринов с писмо, пълно със заплахи и заповед писачът да бъде немедлено осъден.

Притиснат от нарежданията, съдията насрочил делото. Пред публиката от видни ломски граждани дописникът Коцев обаче доказал с факти своеволията на капитан Нечаев, а за далаверите на митническия началник представил протоколи на Градския съвет в Никопол, където преди да отиде в Лом, Флореску бил кмет и сътворил куп тъмни дела. Доказателствата за нарушенията на двамата управници били толкова солидни, че съдийския състав оправдал Коцев и го освободил. Което изпълнило със злоба Нечаев и той не закъснял да се разправи с омразния му съдия.

Скоро след това Димитър Маринов отново разсърдил окръжния началник като по дело за откраднат от селянин и продаден на казашки офицер кон, решил жребецът да се върне на собственика му.
Казакът обаче се оказал приятел на Нечаев и, за да угоди на другаря си и да унижи непокорния съдия, капитанът взел делото и написал на него “Унищожавам това решение и решавам: коня да остане при офицера!”.

На възражението на Димитър Маринов, че административната власт няма сила да унищожава съдебни решения Нечаев креснал “Това е моя работа!”. И пратил двама казаци с голи саби, които тикнали съдията в затвора.

“Даскал Митко, кога ще свършат твоите неволи. И в Турско, и в Българско все в кауша!” ожалили съдията жителите на Ломско.

Начело със стария поборник дядо Цеко Войводата те се вдигнали на протести и освободили Маринов. А губернаторът след проверка уволнил самозабравилия се капитан.
След съдийските си премеждия, спечелил още повече любовта и уважението на хората, Димитър Маринов се превърнал от пазител на законите в законотворец. Станал депутат във Учредителното събрание и взел дейно участие в изработването на Търновската конституция. После работел като съдия в Силистра и Русе.

Въпреки отдадеността си на правото през 1883 г. Маринов напуснал съдилищата и се заел с просветна и научна дейност. Станал директор на девическата гимназия в София и директор на Народната библиотека.
Създал и ръководител Етнографския музей в България, описал в поредица трудове традициите и обичаите на българите и революционните им борби.

Стажът на Димитър Маринов като съдия в новоосвободена България, когато със правораздаване се заели млади учители, писатели и революционери като Иван Вазов, Тома Кърджиев, Захари Стоянов е част от историята на изграждането на българската съдебна система, в основите на която са заложени принципите на свобода и демокрация, но и моралните ценности, опазени от народа ни през вековете. Тези първи страници от съдебната летопис на страната ни са и доказателство, че правораздаването е ефективно и облечено в доверието на народа, когато се опира на законите, но най-вече и на честта, достойнството и смелостта на хората, избрани да раздават справедливост.

                                                                            * * *  

"Въпреки отдадеността си на правото през 1883 г. Маринов напуснал съдилищата и се заел с просветна и научна дейност."
Един добър атестат за човека! Разбрал е че няма работа в мизерната кочина! Царство му небесно!

.

когото съм припознал като дядо:)
И как така се случва че господинът става съдия в СВОБОДНА България Тази свобода от нищото как дойде

... В С. Корея са му намерили цаката, узаконили са нещата овреме.

Днес е, един хубав ден да си припомниш разказа, аз вече го направих с "Иде ли?"

А ботът вв1951 ще докаже със собствен опит и свидетели, че раболепие е да служиш на държавата и народа си, а да служиш на путлер и Сталин е най-висшата проява на смелост. Дори по-лошо - да служиш на собствената си държава, а не на Кремъл, значи си делиорманец, плужек, нагаждач или Гоче.

Прочее, щом даскал Митко не е почерпен с новичок, значи, че путлер и Сталин са най-демократичните управници в света. Пръцко също ще го потвърди, защото е убеден, че само прочел 3 вагона книги е способен да доказва такива фундаментални истини.

Преди няколко месеца показах орден от тази война не на припознат , а на биологичен прадядо съдия не е бил, но оземелен като поборник, с поборническа пенсия и кмет -стамболовист Вече на възраст , зарязва кметството и отива доброволец , като повечето В нашият край Гетьо във всеки дом има поне една цев от тази война-говоря за Трънско ,годечко, радомирско , сливнишко, цариброд/Димитровград, пирот Били са се, погребвали са българи и сърби, прибирали са оръжието. във всеко от тези градчета има стена със загиналите Пропорционално няма никъде толкова жертви колкото там Колкото и да внушаваш, този край и днес е силно русофилски и винаги активен в различните политически процеси Радомирската република, отрядите на Трънски, радомирски Загинаха стотици от ръката на ръбски войници, на дваж повече от наша войска и жандармерия Активисти след промените се опитаха да заличат от стените жертвите от Съпротивата , а народа такъв "раболепен" , че ни един активист не остана, а се преселиха
Раболепието е пред силните гетьо-тиси със силните цар , квазигенерал, НАТО , САЩ , аз съм с натиканите в ъгъла леви, импатизирам на Русия която се бори за оцеляването си Да си признателен не значи да си раболепен Раболепни ме днес
Не ни пускат напълно в дома си, а ние се натискаме да влезем и се унижаваме по всевъзможен начин Внук ми с приятелкатаси са на седмична ваканция в Сицилия в момента. Той , усетил двойния стандарт никога не пътува с Българския си паспорт, макар, че обича България , повече от холандия На рецепцията обаче той като кавалер подава първо паспорта на приятелката си и настава лека суматоха-българка, а хотелът е ограничил българите като клиенти се оказва , но доколкото той е резервирал и е гражданин на Нидерландия след допитване с началството ги пускат
Внукът казал на брат си , че този прием е провалил ваканцията на момичето В резултат на този разговор малкият ме моли да го закарам до Букурещ, да си извади и той нидерландски паспорт-на 17 е и още няма книжка Млади хора, с възможности, с интерес към образованието, чувстващи се повече българи, а да не са втора ръка хора не взима голямият , няма да взима и малкият българските си паспорти, за да не са подценявани.

... бакалино това са толкова различни разказа, че кантар за тях няма...

А, зад твоята / вашата "Съпротива" всички занаем какво стои И ЗА КАПАК България курбан щяхте да сторите...

Що се правиш на дръж ми шапката, че точно такива като теб клеветнически подстрекатели на терор злепоставят България и поставят българите в положение на подозрителни дегенерати? В блога преди време имаше един кретен, който аха - да премахнат визите за българи и той все се развикваше да коли американци. И българите продължавахме да си чакаме и плащаме за визи. Вярваш ли си, че лицемерието и клеветите ти прикриват терористичния ти гол задник??? Прост ли си, или по заказ се правиш на такъв? Аре бегай с внуците си в демократична руSSия да плачете за вагнеровците да видите как ще ви посрещат извън Северна Корея, Палестина и Иран.

А аз когато съм развявал "голия си задник" в централна и Западна Европа и по стъпките на мама си бил вероятно комсомолски активист Има шенген, няма визи, няма шенген има визи-това е лемата Американците си правят външната политика с десетилетия напред Никой отделен чонек не може да я промени На тях им е по лесно и далеч по евтино, даден човек да престане да бъде проблем, отколкото заради когото и да е , да зачеркнат труда на не един и двама специалисти , работили не малко време. Друг е въпросът , че аз не си спомням някой значим човек у нас да се е канил да трепа американци, освен ако не говориш за преди девети септември, когато "елитът на България" обяви с аплаузи война на Америка и Великобритания

Зад съпротивата на този край стоят в най-голяма степен англичаните и пак тук съм показвал снимка на баща ми и чичо ми с английски униформи, с английско оръжие
И точно съпротивата от тези райони не подготви курбан, а спаси от това да станат курбан войници, сержанти и много офицери от окупационния корпус Сърбите им бяха подготвили същата резня, като на усташите и не успелите да се изтеглят германциТрънски говори с Димитров, с Тито, а и търсят помощта на маршал Толбухин в края на краищата в сръбски ръзе остават ограничен брой хора-висшите администарори, част от командния състав и доказани мародери и садисти Възможно е , ако още е бил на служба, тези които днес плюе да са спасили легендарния картечар на българския окупационен корпус-дядото на плазмодия Вмир

Тъп сопол си бе - увиснал в блога да лъжеш, мажеш и клепаш. Абе келеш недоправен, за теб ли баш да повтарям, че дори комсомолец не съм бил камо ли "активист". И на ти важна информация - предпочетох да гледам американски филм с Пол Нюман и Робърт Редфорд точно когато трябваше да се явя пред комисия за вярност на комсомола и простотиите, в които толкова нескопосано се правиш, че вярваш.

Съжалявам, че инфото ми е закъсняло за да ме докладваш и натопиш навреме какъв опасен тип съм бил, защото е очевидно, че приказките ти колко си бил отворен за Запада са си чисто алиби за навъртането ти около и откриването на съмнителни типове които заради западен филм обръщат гръб на ужким най-скъпото ти.

Знам, че няма как да разбереш колко си прозрачен и ясен в тъпите си доноснически навици, от които ти е останала и имитацията на чувства, за които си чул от онези, на които с тъпите си доносничества си разгонвал фамилиите. И никога няма да проумееш хора, които не са били от близкото ти гъзоблизаческо обкръжение, за което антисъветизма беше непростим смъртен грях. Затова днес висиш като сопол в блога и търсиш на кого да припишеш раболепието и нагаждачеството на средата в която си отрастнал и живял при комунизма. Къш от мене, сопол лепкав!